Wse se chudq s kakwo se zanimawa mladata majka prez nqkolkoto swobodni minuti mezhdu dwe hraneniq. I s kakwo iska da se zanimawa. I s kakwo uspqwa da se zanimawa.
I drugi takiwa.
Wkyshti imam edna takawa (mlada majka), no edna majka... forum ne prawi. Taka che pitam wsichki.

Много зависи от разпределението и организацията на времето - стига да има желание - може да се постигне всичко.
А и много зависи кой какво разбира под ден...... за мен денят продължава поне до 3 часа през нощта. Времето за сън е много ограничено, но затова пък успявам да си оправя къщата, да гледам двете хлапета (каката е на 5 г. и ходи на детска градина през деня, а малкият е на една година и го гледам аз по 24 часа в денонощието), работя от вкъщи, поддържам няколко сайта като хоби (което е доста времеемко), успявам да намеря време за грижи за себе си и естествено достатъчно време да се видим с мъжа ми, да гледаме телевизия, филми и т.н.
Естествено без негова помощ не бих се справила - той е поел всички ангажименти извън къщи - разхождане на кучето, водене на каката до детската градина и взимането от там, пазаруването... а през уикендите и вечер ми помага и за къщата, и за бебока.
Временно съм замразила само следването ми, но живот и здраве смятам от тази есен да го продължа.
Единствената външна помощ, която ни оказват от време на време е от майка ми - взима дъщеря ни 1-2 пъти в месеца за през уикенда...малкият засега сме го оставяли само за една вечер да преспи при свекърва ми.


Never cared for what they do
Never cared for what they know
But I know

Най-искрени поздравления:)
Аз макар и с един бебок не успявам да се справя така както ми се иска и така както съм си представяла преди това че ще бъде.
Така ми се ще да имаме още 1 бебе, но като гледам сега как се оправям сега не ща и да помисля-наистина не ми стига времето - а ако успея да свърша всичко после съм кат изцедена и карам няколко дена реанимация и всичко ми е криво- което пък също не е хубаво. Явно и почивката си е силно необходима и не мога да се заредя само с няколко часа сън.

някакъв герой, защото всичко това, което вършиш изглежда като работа за три мами. Според мен младата майка трябва да спи при всеки удобен случай, щом остане за секунда свободна, да ляга и да спи. Това е единственото спасение от умората и съпътстващата я депресия. Аз нямам време за нищо ....

Две мнения няма, герой е Мамма . Но това със спането през всяка свободна секунда, хич не ми хареса. Ще ми се да видим повече хора, които са майки (или татковци - и на тях не им е лесно), и хора едновременно. Ние вкъщи май не се справяме много добре. Ама ще му хванем цаката. А вие?

Докато бях вкъщи и гледах Анна си мислех че ще имам време за толкова много неща които преди покрай работата не ми оставаше време да свърша но се оказа че не е така. Денят си минаваше бързо и едвам ми оставаше време за най-обикновените ежедневни неща. Но честно казано това ме устройваше защото знаех че е ценно време прекарано с бебока и че когато се върна на работа ще си мечтая за тези моменти.
Сега като съм на работа и ми остава някак си повече време, може би защото денят трябва да е организиран по график, иначе не върви просто. А и всеки момент прекаран с бебка се използва максимално

Anna 07/09/2002

Все едно аз съм го писала постинга ти:) само дето не съм се върнала още на работа. Четох че бебетат най-трудно изживявят раздялата с мама м/у 8 и 10 месец и не ми се ще да я оставя - все ми изникват страшни гледки в главата как плаче и не може да се успокои и малката и главица си мисли че съм я изоставила

Когато родих дъщеря си бях на 23 г.наистина млада майка,цялата бременност изкарах на шега всичко беше много неестествено и неосъзнато за мен,до последният ден не се спирах в къщи по цял ден с приятелки,на разходки,на кафе...Когато се роди детето изведнъж ми се стовариха толкова грижи на главата,за които представа си нямах.В началото около 20 дни идваше майка ми да помага сутрин и вечер си тръгваше.Значи аз нямах търпение майка да дойде и да преобуе детето,да го нахрани,изпитвах ужас,ако трябва да остана сама с това ревящо същество чупех пръсти и плачех с него .Спомням си една вечер,майка ми си тръгва след като вече е преобула и нахранила детето и хоп бебето запова да плаче,ами сега?Мъжът ми влиза в стаята и ме гледа как стоя и се чудя как да сменя памперса,защото досега не го бях правила и няма кой,а самият той се справи с тази задача.След няколко дни се бяха събрали майки,свекърви,зълви и всеки започна да дава акъл кой как си гледал детето,от целият този шум детето стана,, нервно и го изби на плач,при което таткото се ядоса и реши ,че много баби хилаво дете.От другият ден сама трябваше да се справям с всичко.за което съм много благодарна на мъжът ми ,оттогава се почувствах наистина майка...ставах сутрин ,хранех бебето докато то спи(много рядко се случваше)аз простирах и гладех дрешките му,понякога готвех ,справях се докато си дойде баща й и хайде в количката на разходка(извеждахме я навън от 15 дневна възраст лятно бебе).Като се приберем се къпем и храним и после си спи до към 8 часа.Отвикнах я от нощното хранене по съвет на доктора и целият зор беше 3 дни,така и аз се чувствах отпочинала.Гледах детето си само по книга и докторски съвети,за което никак не съжалявам.Тримата заедно си бяхме навсякъде и навън и на гости и приятели са ни идвали постоянно..не сме се лишавали от нищо,но всичко с помоща на тате.Желая успех на всички

Не е лесно с работата. На мен ми е трета седмица и сутрин ми се плаче като я оставям вкъщи, хем майка ми я гледа сега докато тръгне на ясла в началото на Май. Но и за това ще се притеснявам като му дойде времето. Иначе детенце си е добре явно и без мен през деня, но аз като видя други бебета и започвам да подсмърчам..

Anna 07/09/2002

Кърмене, спане, кърмене - спане... Пеене, игра с играчките... И при хубаво време разходка, при по-лошо - спане на терасата.
За домакинската работа се грижи друг човек и за това съм се отдала изцяло на бебонка.
Докато спи посвършвам някоя работа, но определено, ако нямаше кой да ми върши типично женската работа незнам как щях да се справя.

Да дариш живот - това е най-голямото щастие за една жена