Тялото е съвършена машина. Знае как да създаде нов живот. От две мънички клетки. Разбира се, и Бог има пръст в тая работа. Трябва да изпрати душата на новия човек. Мисля си, колко бременности профучават покрай ушите и очите на някои незаинтересовани бъдещи “майки”, “майки”-паникьорки и “майки”, които биха предпочели отрицателния тест. Не трябва да се пропиляват тъй тия девет месеца. Хич не трябва. Не помня да съм имала толкова интересно преживяване, колкото това, някой да живее в корема ми. Истински жив човек. Моят любим казва, че съм като шоколадово яйце “киндер сюрприз”. Толкова е весело да усетиш как мъничкото детенце отговаря на почукването ти и как се ослушва да чуе гласа ти. Вече осем месеца не ми омръзна да слагам ръка на корема си всеки път, щом усетя как милото ми дете се движи и живее там вътре. Жал ми става като се сетя в какъв ужас някои жени и момичета преживяват бременността си. Пропиляват я най-безсрамно. А аз нямам страхове. Щом Бог ми е пратил нов живот, аз ще го подслоня и приютя с цялата си любов. Щом тялото ми знае как да създаде ново тяло, то знае и как да го изкара навън.
Всяка минута от бременността си досега преживях пълноценно и съзнателно, защото знам как имаме навика да оценяваме нещата едва когато отминат… Съвсем скоро всичко това ще бъде минало и ще се радвам на нова ситуация – малко безпомощно бебе извън мен. Ако можех някак да поема от тия девет месеца още повече… та да ми остане още по-ярък спомен…както казва баба ми – да ми държи влага задълго. Ако можех да поема от всичко по още повече… и от бебето, и от детето, и от порасналият човек…
И всички тия неща… те са истинско щастие. А всяка жена може да създаде живот. Всяка жена може да създаде щастие и любов. Тогава, защо никъде не виждам щастливи майки като мен? И защо те позволяват на страховете си да надделяват над чудото, което могат да правят?
Как съм? Много добре. Чудесно даже. Ако реша, и аз мога да се оплача от нещо си. Обаче няма смисъл просто. Животът си минава някак си. И който и път да избера, все ще стигна до същото място. Просто гледката ще е различна. Дано и детето ми разбере как да бъде щастливо като мен. А няма как да му обясня това, освен ако не го види на живо.
И трудно било в нашата държава… А защо тогава в другите държави майките се държат по същият неадекватен начин и пак не са щастливи? Нали ви казах… все до същото място се стига. По различни пътища. И тогава чак се вижда, че нищо не е имало истински смисъл. Само миговете на радост и присъствието на любимите и децата ни с всичко от тях – и лошото и хубавото. Щастието и Болката. Нищо повече няма значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубаво си го написала но защо мислиш, че другите майки не са щастливи?

Га.

Страшно точно си го описала
Напълно споделям мислите и чувствата ти. Когато бях бременна се усещах по същият начин. И дали защото бемеността ми беше безкрайно лека или пък защото детенцето ми силно желано, но тези девет месеца бяха най-великата приказка която преживявах. Чувствах се благословенна от щастието, което ми даряваше природата, да участвам в този толкова съзидателен процес. Никога до този момент не се бях чувствала така пълноценна, смислена, удовлетворена. Сякаш за пръв път разбрах, какво е това да бъдеш истински доволен и потребен! И най-малкото нещо, което преживявах, с което се срещах или сблъсках ми носеше купища от нови емоции. Все едно криле ми бяха пораснали на гърба. Виждах настъпващата есен с всичките и окраски и безброй цветове и шумове и всяко прелитащо листенце ме изпълваше със страхотна приповдигнатост, граничеща до еуфория. Тогава забелязах толкова много дребнички неща, на които да този момент не бях обръщала внимание. И се чудех как е възможно света да е толкова прекрасен и изпълнен с толкова много музика. И защо ли хората наоколо не са способни да я чуят ? И защо ли и аз не я бях чувала до този момент?!?
Моята бременост ми донесе един нов поглед върху света и живота. Бях реален участник в нещо велико! И с почуда си давах сметка колко незначително е всичко останало пред тази магия - сътворението на новият живот.
Чудя се и аз и ми мъчно за всички онези жени, които по една ли пък друга причина не могат пълноценно да се насладят бремеността си.
Дано те да бъдат по-малко!


Интригата е силата на слабите.

ПоЗдравявам те, толкова красиво си го каЗала. Наистина е Чудо, да усещаш как малкото същество расте в теб.
Наистина малко са майките, които успяват истински да се насладят на периода на бременността.
Желая ти много щастливо майЧинство

Tova, koeto si spodelila s nas e chudesno!!! Az sushto se chuvstvam mnogo shtastliva. Za purvi put v jivota si useshtam kakvo e da si istinski shtastliv...Sutrin se budia izpulnena ot radost

И е магия. Тайнство. Права си. И аз така го усещам, така го чувствам с тяло и душа. Говоря си с детето си, мисля постоянно за него, представям си го, чакам го... Невероятно е...
Само мисля, че не си права да съдиш тези, които не възприемат нещата по същия начин. За всеки усещането е различно, предполагам. А и не за всяка жена Чудото е чудо. Всяка има своя истина и своя реалност. Някои са "паникьорки". Наистина някои се радват на отрицателния тест. И за мен е имало такова време. Въпреки това не се смятам за неспособна да обичам бъдещите си деца, да ги копнея и да ги очаквам. Напротив. В настоящия момент, когато знам, че едно малко същество е наблизо, благодаря на природата и висшите сили, които са ме дарили с това щастие и се моля да бъда достойна да се нарека майка.

нямам какво да добавя, и аз се чувствам така. Но смятам, че тези усещания ги има у всяка майка. Просто не всички са "дълбоко рефлективни". Емоциите имат странни начини да се изявяват. На мен например педи изпит винаги ми е било адски смешно и приповдигнато - е, и това са нерви... Пък относно оплакването - знаеш ли, понякога ми се ще зорлен да се оплача, така, за зор-заман, против уроки. Онзи ден една "приятелка" докато си прекарвахме петък вечер навън с удоволствие, взе че изтърси, че то мойто било "фалшива бременност" - не съм надебеляла, нямам киселини, не са ми отекли краката и всички други екстри... Представяш ли си как се почувствах - фалшива?!?. Но това са глупости. Аз съм свръхщастлива и ми се струва, че това време наистина бързо ще отмине, и наистина ценя всеки миг и нтимна радост и щастие, което споделям с бъдещото си бебе.

http://community.webshots.com/image5/3/65/53/65036553aSnSBj_fs.jpg