...Когато видях две каки (на по две години) да бутат дъщеря ми, която е на година и 3 месеца и не е толкова стабилна в ходенето. Знам, че е в реда на нещата - разликата в развититето на тази възраст е огромна и двете по-големи дечица я усещат и се забавляват за сметка на по-малките, но... абе така ми домъчня, а и честно казано не съм сигурна, че знам как се постъпва в подобни ситуации. Все си мисля, че е желателно да я оставя да се оправя сама, но ми е трудно да се въздържа да не се поскарам на каките (ако майките им не се сещат, естествено).

Знам и аз се чувствах преди така. Мъничето се мъчи да ходи с огромни усилия, концентрация и радост, а по-голямото дете дотичва и с един замах, съвсем лекичко го побутва и то се катурва на земята. И ме е хващало яд на децата, и на майките, и ми е било тъжно, че моето дете се е ударило, а на "злосторниците" и майките им хич не им пука... ама ще видиш, че само след месец твоето дете ще върви съвсем уверено, ще се пази, ще играе с другите деца...и със сигурност като види някое клатушкащо се бебе ще иде да го побутне. Не знам защо реагират така децата - не е от злоба или някакви други лоши чувства. Просто са много палави след като проходят и не могат да си преценят силата.
Аз пък преди половин година бях стигнала до заключението, че 4-5 годишните деца са си напаво жестоки. Гледах ги как препускат в градинката и носят разни опасни предмети, как се блъскат, падат, не проявяват никакво съчувствие, крещят...страхувах се да не ми нарянят детето...страхувах се как ли ще общува с тази "джунгла"...истина е, че децата могат да бъдат жестоки - и на площадката, и в детската градина, и в училище...тази агресия им е заложена. И си мисля, че най-доброто, което мога да направя е да помагам на детето си да не бъде наранено, но не и да го пазя от каките и батковците, да им се карам и да решавам конфликтите вместо него. Така се пораства голям и силен, за съжаление. По-добре да се учи как да се справя по малко от сега, от колкото после в гимназията...поне така си мисля аз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Именно това е правилната реакция! Колкото и да ти е трудно трябва всячески да се стремиш да не се намесваш, освен в много екстрени случаи, иначе ще направиш лоша услуга на детето си оставяйки го с впечатлението че винаги си до него и то може да разчита само на теб. Просто в един момент ще се окаже без твоята подкрепа и ще бъде безпомощно. Аз лично съм се намесвала само когато децата са или много по-големи, или повече от две деца по някаква причина се нахвърлят върху моето иначе седя и гледам от страни. Това за късането на сърцето ми е до болка познато защото големия ми син е по принцип нежен и чувствителен и честичко се е случвало да го поступват, та знам какво е но винаги съм му казвала да се опитва сам да се справя, дори когато е бил съвсем мъничък.

Съвсем права си. И аз съм сигурна, че е най-добре малката да се оправя сама. На нея в общи линии не й правят впечатление подобни случки - става и заминава и изобщо не и пука (все още). Обаче аз седя и ми е тъпо, защото ми е жал. А и ситуацията не беше от тези, за които пишеш - двегодишните каки просто решиха, че е много забавно да я бутат, не по невнимание (това изобщо не би ме натъжило), ами просто ей тъй на, вероятно защото е по-малка и й личи. Как да отреагира човек в такава ситуация?

Ситуацията наистина е неприятна. Нормално е да те заболи, когато някой дори и неволно се опитва да нарани детенцето ти. Отсега нататък ще си свидетел на много такива случки и ще трябва да се научиш да гледаш на нещата по-спокойно. Ако детето не се е разплакало, а просто се е опитало да се надигне и да продължи - много добре. Тогава и ти няма за какво да страдаш. Но да се караш на чуждите деца е абсолютно недопустимо според мен. Не е твоя работа да въздаваш справедливост и да възпитаваш чуждото дете. Ако смяташ, че трябва да направиш забележка на някого - обърни се към майките на децата. Не ги чакай да се сетят сами. Те са тези, които трябва да реагират адекватно в такава ситуация. Не можем да очакваме 2-годишно да прецени ситуацията правилно и като му се нахвърлиш със забележка или остра реплика нищо няма да постигнеш, освен разправия с майка му и то не в твоя полза.

Аз например няма да се засегна, ако друга майка ми направи забележка, защото някое от моите деца не се държи добре. Но ако някоя се опита да се разправя с моето дете - дори и то да е виновно - не искам да ти кажа какво ще стане. Смятам, че майката е единствения отговорен човек за постъпките или простъпките на детето си. Тя е човекът, който ги възпитава и трябва да вземе мерки, ако резултата не е задоволителен. Аз съм правила забележка на родител за недопустимо поведение на детето му. Само един път и ми беше безкрайно неприятно, че ми се наложи. Моя син например е много буен и когато сме навън - на пясъчник или в парка, или в детски кът - винаги съм на една ръка разстояние, за да го следя да не направи нещо на някое дете. И след толкова следене той вече е научил какво трябва и какво не трябва. Сега е на 2.5 и съм сигурна, че няма да навреди на друго дете. Дъщеря ми пък е много кротка и спокойна и никога досега не се е налагало да спасявам някого от нея. Но пък все е пострадавша и съм я научила как да реагира в неприятни за нея ситуации.
Винаги обаче ме е било яд на майки, които се изтипосат на мохабет и чоплят семки, докато децата им тероризират всички на пясъчника например. Тогава кой е винове - детето или майката?

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Благодаря ти за съвета - наистина е тъпо да се караш на чуждите деца. Да не говорим, за такива дребосъчета. Аз нямах предвид скандал, нито дори остра реплика - по скоро обяснителна бележка или нещо от сорта (и то само ако няма родител, който да го направи). Обикновено в такива случаи първо поглеждам настойчиво по посока на родителя - дано се сети да си поеме функциите. За съжаление, не са много мамите като теб, които да не се засягат дори при най-милозливата забележка по повод поведението на техните малчугани. Не ми се е случвало досега да изпадам в подобна ситуация (да се обръщам към някоя мама), но съм се нагледала на глупави скандали по градинките. Но определено смятам, че си права за това, че няма по-голям авторитет от родителя и в този смисъл е напълно излишно да се опитваш да повлияеш на чуждо дете - преди малко подходих доста емоционално към проблема (за пръв път ми се случва).
При всички случаи вината е в родителя - едно 2-3 годишно хлапе не може да отговаря за постъпките си, въпреки че то изглежда много по-виновно от ненавреме усетилата се майка или татко. Важно е да научиш малчугана как да се държи не само навън, а и вкъщи - не можеш да го глезиш неистово у дома, а да искаш, когато сте навън да не се чувства центъра на света.

Наистина е човешко да защитиш детенцето си, ако то е толкова малко. Не бива да се чувстваш виновна за това, че си искала да се намесиш. И според мен няма смисъл да гледаш настойчиво и да чакаш майката, която в момента пуши на 100 км. от мястото на действието. С чиста съвест може да й направиш забележка. И то остра.

А ако моето дете е виновно, защо да се засягам от забележка? По-скоро бих се почувствала виновна, че аз не съм реагирала своевременно. И за да не давам поводи и да изпадам в такива ситуации винаги следя децата си отблизо. Аз съм ги гледала сама почти три години и на какви ли не идиотщини съм се нагледала по паркове, градинки и магазини.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Браво, dara! уважавам те за това твое мнение! ще трябва да се поуча от Вас! а и мойта като я гледам, как само у дома проявява характер, а навън гледа като гърмян заек, ще има да ми се къса сърцето докат порасне, но и ще бъда обективна при преценките си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чак пък да се караш-то така явно ще възпиташ и детето ти...Има и човешки начини да обясниш на 2 -годишни сладурчета да внимават ...

Редактирано от Debora на 23.01.03 20:36.

Аман от разсеяни и заядливи - повече внимание към постингите, в които пишеш и по-малко злоба ще са ти от голяма полза.