Мамчета, от време на време поглеждам какво пишете, не съм мама, нито настояща, нито скорошна, но определено ми е интересно да ви чета. Имам едно питане- в кой момент точно започвате да мислите за ембриона в себе си като за _своето бебе_? Когато разберете за бременността, когато го усетите, или?

Всичко най-добро.

От момента, в който разбрах, че съм бременна, въпреки, че знаех, че това вътре е много далеч от бебе! А като ми дадоха първата ехография(беше 8мм човечето, ако може така да се нарече), направо хвърчах от кеф и само чаках да срещна някой познат да се похваля!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ami az non-stop povtaryah "beboka beboka" o6te otkakto razbrah 4e sum bremenna oba4e ne mojeh da go osuznaia suvsem do 5-6mesec dori poniakoga zabraviah 4e sum bremenna....mislia 4e sled 1to dvijenie na "ploda" ve4e ne moje da si pozvoli6 da zabravi6 za su6testvuvaneto mu....
i vse puk da buda napulno 4estna!....osuznah 4e naistina imam bebe sled rajdaneto,ve4e vku6ti-kato si zaminaha vsi4ki babi i diadovci i tatata kato trugna na rabota i kato ostanah sama s neya;]]]]]]]inu4e mi be6e kato sun;]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато го усетих за пръв да рита. Тоест, когато осъзнах че наистина е бебчо, а не газове в стомаха

И аз от момента, в момента, в който разбрах, че съм бременна. Даже май преди това, защото много се надявах! И за мен си е човече от самото начало. Вярно, че като започне да рита става някак по-реално. А като ти кажат пола - съвсем :)

Поздрави,
Милена

az lichno mnogo se zaradvah da go vidq (okolo 18 sedmica ) na scana i si vzeh i snimka :)
nai dobre go usetih obache kato q chuh da izrevava i kato si q gushnah; togava go osyznah s pylna sila :) predi tova systo mnogo sym mu se radvala na chovecheto no si e drugo da go pipnesh, da go stisnesh ...

I want it all and i want it now.

Za men lichno beshe momenta v koito pojelah da imam dete. Togava osuznah, ce tova e moeto dete, ce tova e neshtoto koeto sum iskala nai-mnogo.
Ne me razbirai pogreshno, opredeleno ne si stoja po cjal den v kushti chudeiki se kakvo da pravja, ce da "poiskam" da imam dete. Prosto pri men tozi moment javno doide ot samosebe si.
Razbira se, kogato go usetih da murda i go vidjah na snimkite ..tova beshe prosto potvurjdenieto ce veche e tam, ce e moeto malko choveche, koeto me chuva i useshta taka kakto az nego.
A sega si govorim s morzovata azbuka ;-)) kato vzeme mnogo da rita az zapochvam da go milvam tam kudeto ritka i to mi "otgovarja" ;-)))

Никога не съм мислила за децата си като за ембриони. Никога! От мига, в който съм видяла резултатите от тестовете съм знаела, че това са моите бебета. Ембрион!

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

От когато пожелах да имам бебе. Първото не сьм виждала с видеозон, но второто като го видях - в 8 седмица - много се развълнувах.
В 16 седмица си е напълно оформено детенце, има си всичко - ръчички, крачета, вътрешни органи. Тогава водих таткото и каката да го видят.
По същото време един колега употреби израза "ембрион, дето още не е човек" и само дето не го набих. Човек е, още от момента на зачеване. Не е зайче, не е меченце...

първият път като го усетих някак си ми стана реално- дотогава ходех като в полусън (то аз съм ужасно сънлива като бременна в първите месеци, та нищо чудно )
Вторият път беше по-рано някак си връзката, но пак реалността дойде с първия ми видеозон 13 седмица - то започнах да усещам движенията малко по-късно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите