Здравейте, мили майчета.
С някои от вас се познаваме задочно от други клубове и все пак да уточня - аз съм все още бъдеща бъдеща майка, но напоследък се замислям върху нещата от живота (най-вече върху нещата от моя живот) и искам да ви попитам следното - на каква възраст родихте първото си дете? Беше ли планирано? Най-вече питането ми е за възрастта. Напоследък се улавям, че лъкатушя между двете крайности кариера-семейство и просто исках да попитам.
Благодаря ви предварително и ако сметнете, че темата не се вписва в облика на клуба - извинете ме! Искам само да кажа, че се радвам, че го има това клубче - четейки научих доста неща от вас!


Бъдете здрави!

Първото дете родих на 27г.И аз като тебе "лакатуших" между семейство и кариера.Чаках да завърша висше,после да намеря работа, която да ме удовлетворява, после да поработя малко защото специалист без стаж какъв специалист е ... и т.н. годинките минаваха. Сега поглеждайки от позиция на времето виждам, че съм сгрешила.Младите родители са по-близко до децата си в разбирането им, децата ги приемат по-лесно като приятели и вероятността да ти се доверяват като порастнат е по-голяма, а това ще бъде от полза за тях. Като се имат впредвид големите социални промени около нас, това значи , че ние и децата ни ще бъдем от две съвсем различни генерации едно забавяне може само да задълбочи още повече тези различия. Но мисля,че много задълбах.Това е едната страна на въпроса, а той има много страни. От друга страна имам добра професия,стаж по нея и т.н. Но както казват хората всяко нещо с времето си. Не разсъждавай много върху това. С второто си дете забременях съвсем случайно - без план, без сметки.Знай, че ЧОВЕК ПРЕДЛАГА, А ГОСПОД РАЗПОЛАГА. Дано съм ти помогнала.

Ти на колко години си, че се замисляш такива неща?

На 22 съм. И аз догонвам висше образование. И аз догонвам стаж... Но от едно известно време желанието да имаме дете е толкова силно, че всичко останало някак си отива на второ място. И за това ви питам - рано ли е?

az zabremenqh v pyrvata si bra4na nosht, kato po filmite, a ina4e zjiveehme 4 godini zaedno s myzja mi i mnogo -mnogo meratci za svatba nqmahme, prosto ni napynaha roditelite (imaha si malko po-ostareli razbiraniq). ta i na nas ni dojde kato grum ot qsno nebe, zashtoto prosto si zjiveehme dobre kato nebrakuvani! i dvamata ne bqhme mislili za detca, no iznenadvashtoto e 4e se izkefihme maximalno i sega blagodarim za tazi prekrasna slu4ajnost, a na deteto si kato porasne, shte i razkazja kolko romanti4no se e polu4ilo v pyrvata bra4na nosht i sym sigurna 4e shte i haresa, imajki predvid 4e nie zjenite sme si nezjni i romanti4ni naturi! taka shte znae 4e e rodena ot mnogo ljuboff!
rodih na 28god i da si priznaq 4estno sega mi e malko trudno da syvmestqvam i rabota i semejstvo, no mislq 4e se spravqm. syzjelqvam samo 4e ne sym go napravila po-rano! prosto sega zjivota mi nosi smisyl i se 4uvstvam zavyrshena, a predi da rodq ne znam kyde sym letqla i za kakvo sym si zjivurkala, ta zatova si mislq 4e sym pozakysnqla!
vypreki vsi4ko, mislq 4e e bez zna4enie vyzrastta na koqto da se rodi (razbira se da ne e v absoljutni krajnosti), vyprosa e da mozjem da osyznaem zna4imostta na syzdavaneto na 4oveshki zjivot i da imame zjelanieto i ljubofta da poemem otgovornostta da bydem dobri roditeli (v ramkite na nashite razbiraniq).

S pozdrav na-syrde4en, Vash priqtel ve4en:
Betanski_Patilanski

поне аз смятам така. Аз също родих на 27 първата дъщеря и съм доволна от избора си. Походих си, забавлявах се, изживях си лудориите за разлика от сестра ми, която роди на 23г.
Щото като родиш купоните спадат до някакъв минимум (ако, разбира се, си от тези майки, които гледат децата си). После започваш работа и купонясването остава в минало незабравимо.
Проблемът си е твой. Когато решиш да имаш дете това ще е правилния момент за теб. Аз смятам, че правилно съм избрала моя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наистина, че въпросът ти търпи много отговори и всеки сам по себе си е верния.Аз лично смятам, че "живеенето" не се изразява само в купоните,веселбите, събиранията. Те също са важни, защото оставайки в къщи с едно бебе губиш соцконтактите, ограничава се кръга хора с които говориш,това рефлектира върху самочувствието ти, но гледайки едно дете как расте ти също се развиваш и то като майка, а това е най-важното ти призвание в живота. Смятам, че ти си готова за това, щом пишеш че желаеш вече да си имаш детенце. Ако забременееш сега това ще бъде една осъзната бременност, ще и се радваш на всеки момент - как расте шкембето ти, как мърда бебето, ще обикаляш магазините без да купуваш нищо и ще си представяш как ще изглежда в дрешките от витрините. Това са щастливи мигове и аз искрено ти пожелавам да ги изживееш.

Имам приятелка която забременя без да иска (беше омъжена, но не искаше дете на този етап от живота си,тогава беше по-голяма от тебе).Така и не изживя тези неща.

Аз пък родих първото ни дете на почти 21 години. Студентка - работеща. За миг не съм съжалявала..Истината обаче е , че родителите ни много ни помагаха въпреки многото километри които ни делят. Със гледане когато се налага/сесии/ не със пари. За тях учехме за стипендии и работех/аз/. Живеехме на общежитие и приятелката ми също имаше детенце та ги гледахме на смени
Колкото за живеенето - също не смятам, че съм пропуснала нещо! Обичам да ходя на дискотеки/пример само//мразя да ходя в ресторанти.../ и спрях едва когато забременях със Сиси/на 32г/ и ми стана лошо в Клуб33 /бях във втория месец/.
Ако беше на 18 и надолу - да рано е!
Но сега вече е важно само желанието ви!Това според мен...

Аз родих дъщеря си на 25 години. Вече бях завършила и работех от 3 години. Точно тогава се почувствах напълно готова и осъзнах, че искам дете. Никога не съм разсъждавала кариерата или семейството са по-важни. Имах работата, която харесвам, поживях си и си походих. И в един миг разбрахме и двамата, че искаме дете. Оженихме се и съвсем обмислено и планирано то се появи. Разбрах, че съм бременна в края на "сватбеното пътешествие" в Деня на христианското семейство. Било добра поличба, ми казах тогава.
Според всеобщата представа се смята, че съм родила първото си дете на "стари години". Акушерките на всяка консултация повтаряха, че пределната възраст за първо дете е 22 години. Никога не съм обръщала внимание на това. Според мен няма такова нещо като "подходяща" възраст. Когато се почувставш готова и си убедена, че искаш дете, значи си в подходящата възраст. Това важи и за 1-во, и за 2-ро, и за 3-то дете.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...