много се радвам на клубчето ви и чат-пат минавам насам и чета :)

имам един въпрос към вас: какво ви липсва в ежедневието?
чета разнородни и интересни теми, но никъде не прочетох оплаквания от рода на "спи ми се", "нямам време да се погледна в огледалото", "искам да отида на кино с приятел/к/и"... та се чудя дали българките сме по устойчиви, или просто сме свикнали да отдаваме изцяло на семейството си.

аз още не съм майка, но имам приятелки с дечица, които като гледам как ги е завъртяло ежедневието с пълни сили... въпреки целия стрес изглеждат блестящо, но не вoдят кой знае какъв социален живот. как е при вас?

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

Това, че сме недоспали, е ясно на всички, и само ще се повторим една друга, ако непрекъснато го казваме.
А това кой как изглежда- ами то си идва някак си отвътре.
Примерно при мен, когато съм в хармония с мъжа ми, сутрин целуната, прегърната; детенце ми здравичко, веселичко -къщата ми пълна, сърцето ми пълно, душата ми се радва- ами то и по лицето ми личи, та дори и да не си слагам обичайният макияж. При мен е така когато ми е хубаво, вътре в мен - то веднага си личи. Та от това ще да е.
А и тази сила, увереност и радост, която ми дава детето ми -това е една положителна енергия, която всички около мен могат да усетят.
Сигурно това е, което виждаш по лицата на майките.
Пожелавам ти същото и на теб.

С времето се научаваме да живеем с неминуемите ограничения, наложени от децата. С времето се научаваме, също така, да намираме много радост извън социалния живот. После намираме начин вътре в тези ограничения да направим лично пространство за себе си. Ако една майка изглежда добре, то тя е намерила хармония със себе си и семейството, намерила е начина да се осъществи вътре в ядрото на семейството.

Иначе, практически погледнато, имай предвид, че тук повечето сме мами с опит...затова не се оплакваме. На мен ми беше много по-трудно в началото с първото ми дете. Освен това, с добра организация, стига децата да не са съвсем малки, може да се намерят начини и да се отиде на кино, и да излезеш с мъжа си само двамата...поне ние с мъжа ми успявахме и се надявам, че и сега ще успяваме с второто дете!

Константин, 16.06.1998
Зорница, 6.09.2002

кой има време да се оплаква?!(освен мене) Тука се влиза да се почерпи съвет, да се даде мнение и да се научи нещо ново. А новината, че на всяка майка й се спи не е новина.
Виж ЕТ как беше поизбухнала преди време, а и аз съм питала "Ще дойде ли деня, в който ще се върна от работа и ще си легна без да ме интересува кой колко е ял, спал и срал?!"
Даже и снощи, след като вечерята се превърна в заливане, обръщане на манжди, акане, преобличане и ядене на крак, намерих сили да кажа "Надеждата ми е, че ще порастнат"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

трябваше да ме видиш днес в Университета с ръце като на вещица - едната тъмнолилава, наплескана с пиоктанин, с него мажа на малкия изринатото над пишката, а и на двете - остатъци от гранофурин - тъмнозелено, с това мажа на големите гърлата, та изглежда все едно бъркам нощем отровни микстури...... успях да изцедя общо 30 грама кърма, които баба ми му дала със шишето, разредени с топла вода........
баси, млъкни, сърце

Аппетит приходит... и уходит, а кушать хочется всегда.

ами и аз да се оплача, ходя обикновено като през чумавото в къщи цяла сутрин, щото съм като неадекватна, после правя цяла кофа кафе и следва памперси, млека, готвене за голямото дете обяд, приспиване, пускане кучетата на двора, миене на кучетата/12 лапи!/, малко поразтребване на хаоса/ама в рамките на допустимото за да си намираме поне по някоя химикалка/, после ако малкия реши да спи, лягам и аз, големия отива пак на училише , и така като стана, пак готвене за вечерта, малко компютър, вечеря , къпане на бебе, на баткото, и о, господи, следва спокойствие за цели 3 часа! тогава попреглеждам какво е станало из клубовете.
баси живота, иде ми да си извия врата...
обаче в събота ми е деня за психотерапия/изразяваща се в пазаруване из магазините/, и сега таткото ше отглежда малкия, а аз отлитамммммм

И той разбра колко хубаво е било тогава, когато е било толкова лошо...

освен да ти пожелая винаги да се чувстваш така, друго не ми остава.
благодаря за пожеланията.

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

В отговор на:

---

С времето се научаваме, също така, да намираме много радост извън социалния живот.

---

какво те е спирало да ходиш на работа например? от колко годишни могат да ходят децата на ясли? знам, че навсякъде е различно, затова питам.
съпругът ти не помага ли?

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.

дотук останах с впечатлението, че майките не получават много помощ от съпрузите и по-големите си деца.
не ме разбирайте погрешно, просто недоумявам: след като синът ти ходи на училище вече, не може ли той да извежда и мие кучетата? или пък вечер таткото да изкъпе децата?

за да не се повтарям, ще отговоря тук и на ЕТ: защо тя се е заела сама с решаването на здравословните проблеми на децата?

една от моите приятелки е на същия хал, дори по-страшен, бих казала:
таткото много рядко къпе детето. тя ходи на работа, връща се по-късно от него и с влизането в апартамента започва да готви, слага масата, храни и детето, мие чинии, след това се заема със счетоводството на фирмата, а тати гледка телевизия и прави забележка на малкия, че пищи от радост и му пречи да чува филма.
няма да ви описвам повече подробности, но мисля, че в случая майката е виновна, защото от начало е правила всичко сама и така е свикнала съпруга си.

с течение на годините усещам дори, че тя все повече го ненавижда, защото е свикнала да се оправя с всичко сама, а той не помага и една минута в къщи. единственото й забавление е веднъж в месеца да отиде на козметик, за да оформи веждите й...

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts.