Кога идва то ?

Синът ни е на 2 г. и мъжа ми постоянно напира за второ. Аз обаче се ужасявам от тази възможност и измислям хиляди причини да отлагаме. Обожавам синчето си, просто нямам желание за допълнение в семейството засега.......да не говорим че и финансово не сме от най-заможните.

Тези от вас, които са се осмелили да забременеят втори път, кога се случи това, колко време след първото детенце и как се навихте?
Кажете, моля, благодаря предварително на всеки, който отговори.

Аз също бях на "отбранителна" позиция за второто. Ама "то" само реши въпроса. Мойте имат разлика 2г и половина точно (родени са на един и същи ден). До сега често съм си представяла, че ако бях с едно дете как щеше всичко да ми е по-мирно и по-тихо. Но пък беба вече стана на преклонната възраст от 1г. и започнаха да се заиграват двете - бият се, карат се, ама поне имат другарче и в къщи, а не да се чудиш как да я заиграеш.
Та така.
Но напълно разбирам хората, които си остават с едно дете.
След последния екшън в спешното - започвам да разбирам и хората, които не искат да имат деца.

Не звучи много обнадеждаващо. Мен точно ме е страх мъжа ми да не ме забремени "случайно", защото преди ползвахме презервативи, а сега не иска, защото му пречели и други такива.

Замисляла съм се напълно сериозно да пия тайно от него хапчета. Не искам второ, а той иска и знае, че ако забременея, разбира се, ще си го родя. Точно си стъпих малко на краката, възвърнах си фигурата и самочувствието, не ми се минава толкова скоро пак по този път.
И не ме убеждавайте колко е грешно да пия тайно хапчета, аз знам че е така, но го мисля като най-краен вариант, засега не сме правили никога гафове.

че никой тук няма да те заубеждава колко е грешно. Тук има голяма доза толерантност, защото всеки знае колко е трудно по някога. Мисля си, че и аз бих пила тайно хапчета, ако бях 2г. назад. Аз също като тебе тъкмо си бях възвърнала "позициите" от преди забременяването и много тежко изживях мисълта, че пак почвам отначало. Но човек знае и 2, и 200!
При нас презервативът се е оказал дефектен, а на нас ни "просветна" когато вече бях в четвъртия.
Апропо, как действате когато "гумата" се окаже дефектна? какви мерки се вземат след това?

В случай на сигурен гаф аз имам доверие само на таблетките Постинор. Затова винаги си имам в мене от тях.

Последиците са неприятни - идва ти по никое време, но е за предпочитане пред другото. Пък и гафовете са рядкост все пак!

за Постинор-дуо, нали? Ами то пише, че не трябва да се употребяват два месеца един след друг.
Пък и като им гледам цената - в един момент може да си пожелая да родя трето

При нас пък нещата май са на обратно. Аз като че ли съм по-навита вече за второ- мисля че разликата им ще е добра -синът ми е на 2г.и 5м.- ама мъжът ми нещо го хваща шубето.
Така или иначе сме решили да регулираме този "процес'' и мисля, че сме намерили решението със спиралата (за сега)

Ох, същото е и при мен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз винаги съм искала две деца и то с малка разлика. Ние с брат ми нямаме и две години и сме много близки. Има невероятна връзка между нас. И затова толкова много исках породени деца. Обаче като се роди госпожицата и някак си ми се отиска. А и таткото не даваше и дума да се издума за второ. Обаче то взе, че стана. И аз си казах, че така е трябвало.
"Каката" беше на година и 4 месеца, когато разбрахме за второто. Момента беше крайно неподходящ - точно се бях възстановила, мислех да се връщам на работа и даже имах уговорка с шефа...но не би!
И като му ударих един реееев - пак дебела, подута, нещастна, с огромните безформени дрехи, нещастно зяпаща кльощавите девойки с плоски задници и голи кореми и като капак бутаща детска количка! Мъжа ми умря от смях. Щото нали аз исках второ, а той искаше да поотложим. Успокоявал ме е 2 дни.
Естествено, сега за нищо не съжалявам. Даже от време на време си мисля и за трето и таткото пак ме гледа криво. Но за сега нямам сили да преживея всичко отново. Много ми е скоро. Ама дано не стане пак грешка, че ще взема да се превърна в многодетна майка
.


Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

май съм аз.
винаги съм била по плановете и сега реших, 4е времето за 2ро дете е идеално.
по-добре бременна и с малко дете, отколкото бременна с голямо - тъкмо по4нала работа и съвсем възстановена, с регулиран режим. сега докато вси4ко още е прясно, хаоса е пълен, килограмите несъвсем възстановени. :-)
а и ако искам да ги гледам поне до 2-3 години по-добре сега заедно, отколкото 1вото 3год. послед 2рото 3 год., ами за 3то евентуално няма да има време - или цял живот бременна и в къщи - НЕ!
та такива са ми доводите за 2ве бремености една след др. живот и здраве разликата им ще е 1,8м :-).
като го родя ще ви кажа недостатъците при този слу4ай :-)