ами аз докато се мотам пред компютъра, и тук заваля поредната порция дъжд, и ми пропадна психотерапията, та реших да питам за поверията за след раждането...
Чела съм за поставяне на метли, връзване на конец/червен/, и ей такива ми ти работи...., абе и аз що ли се занимавам с такива работи, ама така ме бяхте шашнали с подстригването по време на бременност. Синът ми обаче има нормална за големината си пишка, макар да се подстригвах 4 пъти докато бях бременна, надявам се и когато порасне да му върши работа, че да не вземе да ме обвинява, хи,хи, хи.
Казвайте мили майчета какво да връзвам, или да развръзвам, да слагам или да не слагам, че съм много зле с материала, да не взема да пропусна нещо, че да ме е яд после...
А и още нещо, кога идвали 3-те орисници, преди или след 40-тия ден? Според майка ми трябвало да се оставяло ядене около бебето, нещо сладко, та да му пожелаели все хубави работи...

Абе аз не вярвам на тия работи, ама ела да ме видиш преди седмица!
Значи Денис е много добро дете /не, че е мое - кротък, послушен, засмян, хранещ се, спящ, просто бебе-мечта. И естествено по градинките и по улиците всеки ти се заглежда в количката. И един ден като се размрънкя онова ми ти дете, няма спирка. Тикам аз количката, той крещи от вътре /не реве, а буквално крещи, цинкя, както аз викам/, хората се въртят след мене, ужас!
През ноща не ще да спи това дете. Страшно неспокоен, нервен чак. Все едно някой ми е сменил детето. Абе не е същото дете!
Обаждам се веднага по телефона и ми казват - детето ти е урочасано, има хора с лоши очи. Казаха ми едни думички да повтарям, вързах му синьо манисто......и детето се оправи.
А кажи ми въобразявам ли си, какво ли?

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

Вай, казвай думичките, може и на бележка ако искаш, че какъвто съм Перко Наумов, на мен ще вземе точно да ми се случи...
с мънистото ще го наглася някакси...

Пуснах бележка, ама незнам дали си я получила, защото нещо оплесках при пускането. Ако не си - пиши - пак ще пусна.

Толкова отдавна се появих, май вече си отивам

С първото и аз се бях "втелясала" - то не бяха червени конци под входната изтривалка, то не бяхе метли зад вратата, желязо под леглото, конци на колички, ръчички, креватчи, монетата от погачата и тя под матрака. То не беше пръскане със светена вода след всеки външен у дома, или пък измиването на лицето след разходка, то не бяха гасенета на кибритени клечки. С две думи - УЖАС и ПАНИКА. Дори и стигнах до голямата глупост да го водя да му леят куршум.
Сега с второто, ама НИЩО. Ако не се брои дето носеше мартеничка през март. А тука всеки като те срещне все възклицава "колко хубаво бебе" (на всички бебета така им казват, не че моята е красавица).
Та като гледам съм си оставила суеверията относно бебетатат в БГ.
Де да можех и другите да оставя там, че сега съм обхваната от тиха лудост (поне не ми личи), след като на мъжа ми му падна в събота халката в океана.
А иначе, ако на теб ти помага ад се чувстваш спокойна, то прави каквото се сетиш. Имаше една книжка, като ходиш в Бг си я потърси на Славейков, мисля че името й беше "Суеверията в България", една такава малка, почти джобен формат. Бях си я купувала като забременях с първото, но за щастие ми я взеха и не ми я върнаха, че ако я бяха върнали сега да съм в Карлуково предполагам.

Значи, без паника моля!
Абе и клечки гасихме, за ужас на холандската част от населението в къщи, и конци връзвахме, ама майка изпадна в стрес когато и двете учителки на големия син дойдоха да видят бебето, та излиза къщата с белина, защото едната кихна, та мъжът ми който е горкия алергичен към белината седя 2 часа в градината докато се измирише...а пък другата според нея гледала злобно/ама тя така си гледа женицата/, та михме бебето с преварена вода, и овързахме къщата де що имаше в червено...
Само двата балона на врата ти отвън са сини, ама те от дъжда и вятъра се смалиха, и гледам днес , съвсем загубили от достолепието си да оповестяват за появата на синчето...

Ще се пукна от смях като ви чета,ето ме още се треса и не мога да спра.Аз повечето от тези работи за първи път ги чувам.Моите и двете деца са родени в US и още в болницата сума ти народ се изреди да ги гледа,носи и ахка колко били сладки,но и през ум не ми е минавало за сини мъниста или червени конци,а пък нищо не се е случвало.А майка ми заведе в България сина ми преди месец и още втория ден ми се обади,че някакви пусти комшийки сигурно са урочасали детето,и тя го водила да му леят куршум и всичко се оправило след това.

И на мен сега ми е смешно как уговарях един циганин да свали от коня си манисто! Че конско мънисто трябвало да бъде

абе тебе ти е смешно, ама аз сега като си заведа бебето в Бг, и всички злобарски съседки ще започнат да го одумват, и да коментират, та няма да се учудя, ако го урочаса, ей, така от злоба някоя.
Затова и си питам, и хич не ми е смешно даже. И тук, в Холандия никой не урочасва, и всички братя и сестри на мъжът ми ми се изтърсиха още на първия ден след като родих Дейви, ама като знам психологията на българина, само чакат някой вещици от блока където живеят нашите, и почват да потриват ръце и да кълнат, както ми проклетисваха кучетата...
Големият е по-лесен, защото той е джаста - праста, и ги слага на място, но малкото е беззащитно, та така...

Chestno kazano i as ne gi biax chuvala povecheto ot tezi poveria,osobeno tova s konskoto manisto..xa xa,no maika mi mi e oblichala belioto naopaki kato bebe.Protiv uroki i da ne se drazni kojichkata ot rabchetata i shevovete(ednovremeshnite bebeshki dreshki ne biaxa nai-finite)...Tova niama da navredi na bebeto,no mislia,che se pritesniavash izlishno...Dano vsichko e nared...