Здравейте!

Може ли да определим някаква възраст като идеална за раждане и отглеждане на дете? На мен ми е още много рано. Но редовно си спорим с майка ми по въпроса. Аз й казвам, че докато не си завърша висшвто образование и не си намеря стабилна работа не искам деца. А тя ми казва, че 22-23 години е най-добрата възраст за бременност. После имало повече проблеми и със зачеването и с раждането. Не мога да разбера каква е разликата между 23 години и 27 години.
Как мислите вие?
Поздрав

Omnia vincit amor

Zdravei

Mislia ,che niama idealna vazrast. Vseki reshava sam za sebe si koga iska da ima dete i koga e gotov za tova. Az rodih na 26 god. , sled kato zavarshih visheto si obrazovanie i imah veche dobra rabota. Prosto togava se pochuvstvah gotova za tova izkluchitelno vajno sabitie. Predpolagam, che vaznikvat problemi ot medizinsko estestvo, no tova stava pri mnogo po-goliama vazrast, ot koiato ti vse oshte si bezkraino daleche.

Pozdravi i uspeh.

здрасти. аз също родих, след като завърших висшето си образование, но бебето се появи чак, когато бях на 27 г. - след опити седем месеца. И аз планирах да имам дете едва след като завърша и така и стана. Но май първо трябва много силно да го пожелаеш. Ама много силно.

До 30 години е много рано да се говори за някакви медицински проблеми при зачеването и бременността. След 30 могат вече да се появят някои затруднения (и то не е сигурно), а вече след 35 си е късно, в смисъл, нещата доста се усложняват. Аз родих на 27, със завършено висше и 5 години стаж. Усещането е много различно, когато вече си сигурен в работата си и мястото си в живота.
Е, да родиш на 22-23 също си има предимства, като например това,че децата ти бързо ще порастнат, а ти ще си още млада. Но ако нямаш голямо желание за деца, все още не се налага да бързаш.

Родила съм първо на 26, а второто на 32. Ако някой ми даде шанса да се върна назад, няма да го направя така, а възможно най-рано.
Майка ми ме е родила на 16, а след мен още две деца, но това не й попречи да учи, макар и с три деца. А само като си сетя как се гордеех че имам млада и хубава майка ....
Честно казано, малко ме е страх от голямата разлика с децата ми.
Не помня къде бях чела, нещо от рода да се жениш млад, че да си с децата другар. То не че иначе няма да сте приятели, но такива големи разлики определено ще трябва да се преодоляват като допълнителна преграда в отношенията родители деца.
Относно материалната сигурност и стабилност на двамата родители е хубаво да я има, но не това е най-важното в семейството.

Когато сестра ми беше студента с две деца се заклех, че аз първо ще завърша и тогава ще имам деца. така и стана, но и двете ги оставих в бебешка възраст на бабите, защото добрата ми работа не е за изпускане, а работодателите ми определено знаят как да подходят по въпроса
Тогава реших, че сестра ми е постъпила по-добре.
Но в края на краищата - както дойде.

здравей!

аз съм привърженичка по-скоро на "по-късното" раждане.
най-напред отчитам факта, че съм повлияна от "традицията" в моето семейство - баба ми родила на 26, майка ми - на 29 и 35.

когато обаче говорим за практическите аспекти, бих могла да повторя това, което току що прочетох - зрелостта дава именно "място в живота". минаването на времето, срещите с множество различни хора, на различни плоскости и в различна обстановка, променят човека и го учат да намери пътя, по който самия той би желал да върви. финансовата осигуреност на самата майка също е от значение, защото е трудно да се прадвиди какво ще си случи в живота и смятам, че е добре младата жена да има професия и опит и то такива, които биха могли да и позволят да се грижи за себе си и детето си, ако това й се наложи по злощастно стечение на обстоятелствата.

за мен всичко се свежда до "себеосъзнаването" като готова за майчинство, което е по-трудно истински да бъде постигнато в по-младата възраст. тук нямама пред вид жеранието да имаш дете - то идва доста по-рано, но също така си и отива. аз имах множество периоди на "вълни" - искам бебе, не искам бебе и пак - искам, не искам. но нито за миг не съм се оставяла тези искам, не искам да ме подведат. много често те се обясняват с естествения повик на природата.

разбира се, много млади жени, които са станали майки, никога не съжаляват, че са имали дете рано. ни най-малко. те са щастливи с бебчетата си и ти пожелавам и ти да бъдеш, ако вземеш подобно решение. просто за мен тези жени са пропуснали нещичко в живота си.

ранното раждане "открадва определени преживявания". детето е ангажимент за цял живот и не може да бъде подхвърляно насам-натам. ако вземеш решение да имаш бебче на 20 вместо на 30 - тези 10 години на "буйна младост" са подчинени на детенцето. да, винаги може да има постоянна или временна помощ от други хора, но мисълта на майката винаги е при детенцето й. и повярвай ми "лудеенето" във възрастта между 20 и 30 е съвсем различно. то включва и отивам за два дни в солун, именно защото вече мога да го финансирам от собствените си пари, и катерим планини в продължение на 20 дни в алпите - по същата причина.

после може и да понапиша още малко.

успех в решението!

да, права си, по-добре е разбира се да се поизчака!
аз родих на почти 27 години и все ми се струваше че е рано:))

но за 20 или 22 направо си е рано отвсякъде си мисля аз.....ако е планирано де:)) ясно че ако дойде без покана, работата е друга

You don't fool me

Според мен най-важно е психически да си готова.
Но имай впредвид че според докторите и медицинската статистика възможността за забременяване е обратно пропорционална на възраста.
Но ако нямаш на хоризонта добър съпруг и работа би трябвало да се притеснявващ чак след 30-35г.
Най-важно е бебето да е желано.
До тогава се поддържай в добро физическо и психическо здраве и не би трябвало да имаш проблем.
Аз лично сам на 27г. и след едно непланирано забременяване на 19 оттогава се пазих до миналата година -когато се омъжих- няма да ти казвам какви притеснения съм изживяла за това дали ще мога да имам деца. Октомври миналата година имах спонтанен аборт - след това ноември забременях отново и сега очаквам първото си бебе през август:)
Така че относно зависимоста за възрастта и "плодовитостта" са в общи граници и с колкото жени попиташ - толкова различни случаи ще чуеш.
Имам и познати на 38 и 42 са раждали други и на 25 не могат - така че всичко е божа работа и единственото което ни остава е да се помолим:)
Не се тревожи всичко ще си дойде на мястото когато трябва.
Поздрави

да, ако дойде "без покана", просто е благословия. не знаем защо някои неща се случват в живота ни, но когато можем (и доколкото можем) да им влияем, по мое мнение трябва да насочим едно раждане към възрастта определено след 25 години най-малко.