Здравейте!

Може ли да определим някаква възраст като идеална за раждане и отглеждане на дете? На мен ми е още много рано. Но редовно си спорим с майка ми по въпроса. Аз й казвам, че докато не си завърша висшвто образование и не си намеря стабилна работа не искам деца. А тя ми казва, че 22-23 години е най-добрата възраст за бременност. После имало повече проблеми и със зачеването и с раждането. Не мога да разбера каква е разликата между 23 години и 27 години.
Как мислите вие?
Поздрав

Omnia vincit amor

Zdravei

Mislia ,che niama idealna vazrast. Vseki reshava sam za sebe si koga iska da ima dete i koga e gotov za tova. Az rodih na 26 god. , sled kato zavarshih visheto si obrazovanie i imah veche dobra rabota. Prosto togava se pochuvstvah gotova za tova izkluchitelno vajno sabitie. Predpolagam, che vaznikvat problemi ot medizinsko estestvo, no tova stava pri mnogo po-goliama vazrast, ot koiato ti vse oshte si bezkraino daleche.

Pozdravi i uspeh.

здрасти. аз също родих, след като завърших висшето си образование, но бебето се появи чак, когато бях на 27 г. - след опити седем месеца. И аз планирах да имам дете едва след като завърша и така и стана. Но май първо трябва много силно да го пожелаеш. Ама много силно.

До 30 години е много рано да се говори за някакви медицински проблеми при зачеването и бременността. След 30 могат вече да се появят някои затруднения (и то не е сигурно), а вече след 35 си е късно, в смисъл, нещата доста се усложняват. Аз родих на 27, със завършено висше и 5 години стаж. Усещането е много различно, когато вече си сигурен в работата си и мястото си в живота.
Е, да родиш на 22-23 също си има предимства, като например това,че децата ти бързо ще порастнат, а ти ще си още млада. Но ако нямаш голямо желание за деца, все още не се налага да бързаш.

Родила съм първо на 26, а второто на 32. Ако някой ми даде шанса да се върна назад, няма да го направя така, а възможно най-рано.
Майка ми ме е родила на 16, а след мен още две деца, но това не й попречи да учи, макар и с три деца. А само като си сетя как се гордеех че имам млада и хубава майка ....
Честно казано, малко ме е страх от голямата разлика с децата ми.
Не помня къде бях чела, нещо от рода да се жениш млад, че да си с децата другар. То не че иначе няма да сте приятели, но такива големи разлики определено ще трябва да се преодоляват като допълнителна преграда в отношенията родители деца.
Относно материалната сигурност и стабилност на двамата родители е хубаво да я има, но не това е най-важното в семейството.

Когато сестра ми беше студента с две деца се заклех, че аз първо ще завърша и тогава ще имам деца. така и стана, но и двете ги оставих в бебешка възраст на бабите, защото добрата ми работа не е за изпускане, а работодателите ми определено знаят как да подходят по въпроса
Тогава реших, че сестра ми е постъпила по-добре.
Но в края на краищата - както дойде.

здравей!

аз съм привърженичка по-скоро на "по-късното" раждане.
най-напред отчитам факта, че съм повлияна от "традицията" в моето семейство - баба ми родила на 26, майка ми - на 29 и 35.

когато обаче говорим за практическите аспекти, бих могла да повторя това, което току що прочетох - зрелостта дава именно "място в живота". минаването на времето, срещите с множество различни хора, на различни плоскости и в различна обстановка, променят човека и го учат да намери пътя, по който самия той би желал да върви. финансовата осигуреност на самата майка също е от значение, защото е трудно да се прадвиди какво ще си случи в живота и смятам, че е добре младата жена да има професия и опит и то такива, които биха могли да и позволят да се грижи за себе си и детето си, ако това й се наложи по злощастно стечение на обстоятелствата.

за мен всичко се свежда до "себеосъзнаването" като готова за майчинство, което е по-трудно истински да бъде постигнато в по-младата възраст. тук нямама пред вид жеранието да имаш дете - то идва доста по-рано, но също така си и отива. аз имах множество периоди на "вълни" - искам бебе, не искам бебе и пак - искам, не искам. но нито за миг не съм се оставяла тези искам, не искам да ме подведат. много често те се обясняват с естествения повик на природата.

разбира се, много млади жени, които са станали майки, никога не съжаляват, че са имали дете рано. ни най-малко. те са щастливи с бебчетата си и ти пожелавам и ти да бъдеш, ако вземеш подобно решение. просто за мен тези жени са пропуснали нещичко в живота си.

ранното раждане "открадва определени преживявания". детето е ангажимент за цял живот и не може да бъде подхвърляно насам-натам. ако вземеш решение да имаш бебче на 20 вместо на 30 - тези 10 години на "буйна младост" са подчинени на детенцето. да, винаги може да има постоянна или временна помощ от други хора, но мисълта на майката винаги е при детенцето й. и повярвай ми "лудеенето" във възрастта между 20 и 30 е съвсем различно. то включва и отивам за два дни в солун, именно защото вече мога да го финансирам от собствените си пари, и катерим планини в продължение на 20 дни в алпите - по същата причина.

после може и да понапиша още малко.

успех в решението!

да, права си, по-добре е разбира се да се поизчака!
аз родих на почти 27 години и все ми се струваше че е рано:))

но за 20 или 22 направо си е рано отвсякъде си мисля аз.....ако е планирано де:)) ясно че ако дойде без покана, работата е друга

You don't fool me

Според мен най-важно е психически да си готова.
Но имай впредвид че според докторите и медицинската статистика възможността за забременяване е обратно пропорционална на възраста.
Но ако нямаш на хоризонта добър съпруг и работа би трябвало да се притеснявващ чак след 30-35г.
Най-важно е бебето да е желано.
До тогава се поддържай в добро физическо и психическо здраве и не би трябвало да имаш проблем.
Аз лично сам на 27г. и след едно непланирано забременяване на 19 оттогава се пазих до миналата година -когато се омъжих- няма да ти казвам какви притеснения съм изживяла за това дали ще мога да имам деца. Октомври миналата година имах спонтанен аборт - след това ноември забременях отново и сега очаквам първото си бебе през август:)
Така че относно зависимоста за възрастта и "плодовитостта" са в общи граници и с колкото жени попиташ - толкова различни случаи ще чуеш.
Имам и познати на 38 и 42 са раждали други и на 25 не могат - така че всичко е божа работа и единственото което ни остава е да се помолим:)
Не се тревожи всичко ще си дойде на мястото когато трябва.
Поздрави

да, ако дойде "без покана", просто е благословия. не знаем защо някои неща се случват в живота ни, но когато можем (и доколкото можем) да им влияем, по мое мнение трябва да насочим едно раждане към възрастта определено след 25 години най-малко.

да, определено!!

You don't fool me

Е, от здравословна гледна точка няма проблеми, но е добре да имаш дете преди 30 г. - според мен не за друго, а защото ти самата ще се притесняваш повече, че си в рискова група.
Иначе мисля, че времето си идва от само себе си. Като започнеш да гледаш само дечурлигата по градинките... действаш!
Лично аз забременях след като завърших. При мен така се случи: съвпаднаха двете неща. Но ако бях почувствала нуждата от дете по-рано, щеше може би да е по-добре: да си го гледам докато съм студентка, и като завърша да не се притеснявам вече, че искам дете, пък трябва да вземам майчински, да си прекъсвам кариерата... Сега си мисля така: защото като студентка можеш да изгледаш бебе, а иначе кога ще се решиш да я прекъснеш тая кариера?

Хубаво е, че се присъедини към дискусията. Както си видяла по-горе, аз съм "за" по-късните бебоци. Искаше ми се да чуя гледната точка и на "ранните мамита". Искаш ли да напишеш малко по-подробно защо си на това мнение.
А що се отнася до "кариерата", аз работя нещо, което е "сериозно", доста трудно и ангажиращо и изисква много време, но това не ми пречи да изляза по майчинство, щом реша, и никой няма да може да ме спре, както направиха и колежките ми. А и "изглеждането на едно бебе" как става, когато искаш повече деца?
Приятно "бременеене", както сладко се беше изразил някой по-рано.

Май наистина най-подходящото време за бебе е след завършването и преди започването на кариерата. И без това след 2-3 години майчинство се налага пак от нулата да се започне да се гради кариерата.

Rodih kogato biah vtori kurs i sum mnogo dovolna. Tova ne mi poprechi da zavursha visheto si obrazovanie i da sum na put da zashtitia doktorata si. Tui kato i dvamata sus supruga mi biahme studenti se kombinirahme za gledaneto i nito edinia ne prekusna ucheneto si. babi ne sa ni pomagali zashtoto beshe protiv printzipite ni.
Sega se zamisliam za vtoro, no opredeleno mnogo po-trudno shte go kombiniram s rabotata si. hem ne mi se iska da izlizam v dulgo maichinstvo hem ne mi haresva zapadnia model po koito na na 3 messetza gi prashtat na iasla. zatova za sega izchakvam.

Rodih na 26, veche biah zavurshila universitet i imah hubava rabota. Sega se zamisliam za vtoro, no mi e mnogo trudno da resha. Ako zabremeneya pak, sas sigurnost ste si zagubia rabotata. Ako puk se razmotavam oste malko, ste stane kusno za vtoro bebe. V tozi smisal sum privarzhenik na po-rannite bebeta - okolo 24 - 27 godini. Predi tazi vazrast decata mozhe bi se gledat po-lesno, no zhenata mai oste ne e gotova da poeme maichinskite zadulzhenia.

Ei tochno kato men.Kakvo suvpadenie

Какво прави малкият юнак? Май не ти остава много свободно време за клубове.
Дано да е послушен и да папка добре!

Когато си по-млад,деца се гледат много по-лесно!На 24 години аз вече бях с две бебета с разлика година и четири месеца...При това ги родих изключително лесно-нямам нито един шев! Това не ми попречи да завърша образованието си,нито ми попречи да се занимавам с любимите си занимания,да излизаме и т.н.Просто децата винаги си бяха с нас...Сега съм на 33 години и децата ми вече са големи.Забравила съм какво са памперси и каши.Мога спокойно да се отдам на каквато и да е дейност,дори мисля да запиша второ висше...Имам приятелка,мой набор,която роди преди 3 години - наблюдавам я как се притеснява за детето,абсолютно безсмислено!Но,вероятно когато човек достигне определена възраст има много повече страхове!Понякога си мисля и за трето,но ме е страх от усложнения...Доволна съм,че съм родила много по-млада!

В смисъл много по-лесно е да се върнеш някъде където вече имаш позиции, отколкото млада майка да търчиш по интервюта за работа:)
Аз поне първата една година нямаше как да се побера в костюмчетата си ако щеш, а не ми се искаше да си купувам по-големи хахахахаха

You don't fool me

vreme svobodno s dve mnogo niama
Vchera prekarah polovinata den s dvamata v bolnitzata.Golemiat kakto si igral v uchilichte pada i si udria glavata.Nichto seriozno mu niama, ama mnogo se pritesnih za nego.Takiva ti mi raboti.

Inache bebeto e dobre (pu pu pu.. kakto se vika) Iade i spi i reciklira (recycling)

Kato cheta vsichki mneniya i si mislya che vsashnost vseki e prav za sebe si.
Az sum na 31 sega i sled 3 meseca chakam parvoto si bebe. Ne si mislya che imam izlishni strahove ili pritesneniya, v nikakav sluchay ne poveche ot obiknovenoto v sluchaya.
No opredeleno, vrashtayki se nazad, si mislya che za men shteshe da e greshka ako byah rodila po-rano i to ne na posledno myasto zashtoto za celta se iziskvat dvama roditeli, a az prosto ne namerih podhodyashtiya chovek, do predi nyakolko godini. Ne che ne mi se e iskalo i predi da imam deca no yavno neshto podsaznatelno ( a i savsem saznatelno) v men mi e kazvalo che oshte ne mu e doshlo vremeto. I v momenta sum mnogo blagodarna che e stanalo tochno taka zashtoto mislya che za edno dete e mnogo vazhno da ima dvama roditeli koito go obichat i se obichat edin drug. No za sazhalenie ne vsichki namirame podhodyashtiya chovek v tolkova ranna vazrast....
Kolkoto do rabotata, ne mislya che moyta kariera shte postrada, pone zasega nyama takiva perspectivi. Vyarno e che nyama da moga da vzema 2-3 godini maychinstvo, no v krayna smetka ostavam s vpechatlenie che i v BG veche mnogo mayki se vrashtat na rabota mnogo predi maximalno pozvoleniya srok na maychinstvo. Znam che shte mi e trudno da ostavya malko bebche na yasli, no vinagi ima nachini kato naprimer da rabotya na nepalno rabotno vreme, da rabotya ot vkashti pone prez chast ot sedmicata i t.n.
Ot men, s nay-dobri pozhelaniya na vsichki 'ranni' i 'po-kasni' maycheta!

Обаче ако останеш вкъщи 2 или 3 години позициите, които си имала са безвъзвратно изгубени.

Да, сега като се замисля, може би ме ужасява мисълта, че няма да съм готва психически да едно детенце. Ще бъда на 22-23 години след 4 години, само като си помисля колко бързо минават. Де да знам, може би точно за тези години ще съзрея, ама не мис е вярва. Да, точно така, не толкова че няма да имам работа, че няма да мога да завърша колкото, че няма да имам сили психически да го понеса.
А може би от друга страна сте много прави тези, които казвате, че е по-лесно да се гледа дете като студентка. Аз лично бих предпочела, като започна да си работя и да не прекъсвам. Ама кой да се замисли, че като имаш дете трябва да излизаш по майчинство. Явно никак не съм узряла, дори за такъв разговор.
Друг важен фактор, който пропускаме, е човекът до теб. Все пак трябва да си много сигурна в този човек и да знаеш, че той ще се подкрепя.
А най-важното е да го искаш.
Поздрави

Omnia vincit amor

Идеалната възраст е тогава, когато ти се почустващ готова и имаш до себе си мъж, който без притеснения можеш да наречеш бъдещ баща за децата си.
Аз се чуствах узряла за това и на 17 и бях решила, че ако забременея (независимо от позициите на таткото) ще родя. Сега докато го пиша туй и си се смея на акъла.
Винаги съм мислела, че ще родя някъде на около 28, за да се наживея едно хубаво, ама ей на - скоро ще стана на 24 и се чуствам невероятно щастлива майка. Така че не се притеснявай. Най-важното е да осигуриш на детето си щастие, а това може да стане само ако ти се чустваш така.


Грозно е, но го правят госпожо! Лапичките им се плъзгат по леда, а те пак и пак...

е, не знам, аз останах само 1 и като се върнах даже ме повишиха:))

You don't fool me

Не се губят позиции, ако са добре укрепени. Мен ме нямаше три години на работа. През това време родих две деца. Когато едното стана на годинка и поисках да се върна се разбра, че съм бременна с второто, ще има проблеми с бременността и е изключено да работя. А вече се бях уговорила с работодателя за връщането. Бях много притеснена как ще му кажа. Но той се оказа човек, разбра ме и ме успокои. Изчака ме и с второто. То като направи 1 година се върнах на работа. Нищо си им няма на позициите ми. Даже има бонуси.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...