Zdraveite
yjasno se pritesniavam 4e moga da roda prejdevremenno poradi fakta 4e vdigam tejko.Sina mi e na po4ti 2g i prosto ne moga da ne go gy6kam i nosia nasam na tam.Sa6to niama koi da mi pomaga i triabva sama da se spraviam s noseneto na praneto ot peralnata do sy6ilnata i obratno.Kajete vie koito imate i dr. malki deca kak se spravate-ne se li strahyvata ot prejdevremenno rajdane?Merci

Моите са точно с две години разлика. Знам колко ти е трудно сега. Лекарите непрекъснато повтарят "Не се преуморявай", "Не вдигай тежко", "Внимавай". Но нищо не можеш да направиш. Аз когато бях в осмия месец дъщеря ми се разболя тежко и трябваше да постъпи в болница. Как си въобразяваш да не я вдигам, гушкам, нося и т.н. Просто е невъзможно. Аз родих преждевременно. Второто ми дете е осмаче, но при мен имаше и много други усложнения. Та причината не е в това, че съм вдигала дъщеря си. Натоварването наистина е много голямо, когато си бременна и с друго малко дете, но ако бременността протича нормално и няма патология според мен не бива да се тревожиш излишно.
Просто пази се колкото може повече и това е!
Успех

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Забременях с второто, когато първото беше към 5-месечно, носех си го в кенгурото, докато не започна да ми тежи много на корема, макар че бих със серклаж и с операция - просто ми беше много по-тежко да вдигам количката. От 8-9 м. нататък се наложи да взема момиче да се грижи за сина ми - зимата на 1997, представи си, момичето работеше по 8 часа на ден за 3 долара месечно... Просто бебето не искаше да лежи и още не умееше да седи дълго - предпочиташе по цял ден да ходи, овесен на нечии ръце - с бавачката и проходи, на 11 месеца... По-добре вземи жена да ти помага, отколкото да се преуморяваш физически.

ohhh-taka e nai dobre e da si vzeme 4ovek gleda4ka,ve4e po4vam da se zamisliam nad tozi variant vypreki 4e namerih iasla za sina mi-koeto be6e yjasno skypo i trydno da se nameri v Belgia tai kato az ne rabota a samo maja mi.Sega kogato malkia e na iasla napravo jivvam-moga da se naspivam i otdeliam malko vreme za men samata -4ydesno e

Zdravei
iskam da te popitam-tai kato i moite deca 6te sa s to4na razlika ot 2g.kak goliamoto prie bebeto?Ima li revnost na tazi vazrast i v kakvo se izraziava tova?
Merci

Znam, che tova koeto shte kaja moje da ne go vazpriemesh, no spored men se opitvai da priuchavash deteto ti da hodi poveche i da ne e neobhodimo nosene ot tvoja strana. As moja sin kato beshe na 1,2 g. mahnah kolichkata i go ostavjah sam da hodi bez da go nosja...mrankashe v nachaloto - pochivahme i taka postepenno svikna. A normalnite laski mojesh da mu gi davash i bez da go nosish i vdigash, a naprimer kato si sednala, taka tejestta shte se razpredelja.

Аз бях подготвена за много големи трудности, свързани с този параграф, но не се случи нищо подобно. Моето първото е момиченце. Аз много се занимавах с нея - пеехме, играехме двете, разказвах й приказки. Когато се роди бебето, то прекара известно време в болницата. Ние ходехме всеки ден да ни дават информация и я взимахме с нас. Говорехме й много за бебето и на нея й стана интересно и започна да го очаква с нетърпение. Когато си го взехме, той се оказа безумно кротко бебе (в болницата добре го бяха свикнали) и грижите ми около него, поне в началото, бяха свързани само с миенето, храненето и преобличането. Цялото време всъщност отново беше посветено на нея. Нито за миг не съм й дала повод да се чувства пренебрегната. Освен това я включих веднага в грижите по бебето. Имаше си своите задължения и тя - носенето на чист памперс, изхвърлянето на стария, носеше кърпата като го миехме, подаваше ми лигавниците и салфетките като го храним, отговаряше за гумените играчки при къпането.... и така тя беше изцяло ангажирана във всичко, което беше свързано с бебето и нямаше никакъв шанс да се почувстава встрани от него. По време на разходките той си спеше в количката, а аз пак се занимавах изцяло с нея. А в къщи, докато им приготвях храната, или го оставях да си се занимава сам в кошарата, пак с нея учихме стихотворения, песни, четяхме приказки, рисувахме. Просто не знам защо всички казват, че като се роди бебето и грижите са насочени повече към него, а за другото дете не остава внимание. При мен просто не беше така. Всъщност, като се замисля - повече внимание отделях на каката, отколкото на бебето. Може би защото то беше много тихичко, спокойно и кротко, може би защото "каката" си беше още бебе и тя също искаше много грижи и внимание, може би защото тя беше момиче и си беше глезанката на мама и всички баби още от мига в който се роди .... не знам. Но тя никога не е изпитвала ревност. Просто не съм почувствала нито за миг нещо подобно.
Даже преди седмица я изпратих с баба й на гости за 10 дена в Плевен. За първи път я пускам с друг човек и то за толкова дълго и децата за първи път се разделят. Той я търсеше всяка сутрин и я викаше. А когато ние отидохме да си ги приберем с баба й тя в мига, в който ме видя и първото, което попита беше "Къде е Крис". Аз много се изненадах. Просто не очаквах, че ще се сети дори за него. И като го видя, и като му се хвърли, и като започнаха едни целувки и прегръдки, щеше да го смачка. Той даже започна да я подбутва по едно време да го пусне. Изобщо не очаквах такава демонстрация на привързаност и обич. Мислех, че са прекалено малки за такива силни братски чувства.
То се получи цял роман, но основната ми мисъл беше да се стремиш да не изолираш децата едно от друго. Не му втълпявай, че бебето е особено, "чупливо" или специално същество. Опитай се да ги приобщиш един към друг още от самото начало. Така хем ще се привържат един към друг още от малки, хем няма да се ревнуват. При мен се получи и аз не знам как, лесно и естествено. Просто имах късмет. Дано и при теб стане.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

И аз от моите имам същите впечатления, макар разликата да е само година - не се ревнуваха като малки, ако дадеш нещо в устата на единия, го вади веднага и пита за другия има ли - сега от няколко седмици като е изпратен единият да свърши нещо в кухнята, на връщане пита "Вие през това време четохте ли си?" или "Гушкахте ли се докато ме нямаше", даже днес дъщеря ми като я целувах за лека нощ отбеляза кисело, че батко й съм го била и погалила..... Как е видяла от долното легло, не знам, а и не помнех погалила ли съм или не - може и да си измисля от ревност....... Но понеже за вещи и играчки са научени, че не може от всичко да се взима по два еднакви екземпляра и че има неща, които ползват съвместно, репликата "Не гледай в чуждата паница" им е позната, предполагам, че сега с увеличаването на корема просто усещат как иде още един конкурент и затова им се изостря така собственическото чувство към мен. Надявам се да няма големи трудности с привикването към бебето. Като се роди дъщеря ми имаше кратък период, в сойто брат й ходеше по къщата със залъгалка в устата - дето никога не е харесвал залъгалки - смучеше си пръстите като бебе. Но беше на година и месец. Сега ще бъде кошмарно двамата големи да почнат да се преструват на пеленачета :-))))

Да,наистина по-добре би било да го приучиш вече да не го носиш много. А когато наистина се наложи, гледай да е за кратко- например, ако се разплаче, само го вземи и гледай да седнеш някъде, да не стоиш на ръце с него права. Аз съм добре- синът ми вече е почти на четири и въобще не го вдигам. Понякога се сеща за разни игри с вдигане, които сме играли преди, но съм го научили, че не мога, че е вредно за бебето и той никога не настоява. Пращам го при таткото.

Моята гинеколожка, която има две деца и е жена на място, ме посъветва, че в действителност, освен физиологичните грижи, в началото едно бебе не изисква чак толкова внимание, и разумните родители ще продължават да отделят време и внимание на първото, за да не чувства изолирано. Освен това, изглежда много е полезно да се ангажира по-голямото с дребни поръчки около бебето... да донесе нещо, да му даде биберон и подобни неща. Синът ми отсега пита какво ще може да прави, като се появи бебето...иска да го вдига и разни такива, но обикновено децата имат желание.