чудя се дали някой от вас е подлудявал напълно покрай хлапето, защото аз вече се чудя как ще го озаптяваме занпред щом сега е такава фурия??
на годинка и 8 месеца е, но е ужасно безконтролен. Опитваме всякакви методи (без бой), но засега нищо не помага:(((
Значи ако излезем някъде той по правило не иска да го водим за ръка а и в същото време не знам как става, но и не иска да върви в желаната от нас посока:))) След хиляди гонения, търкаляния по земята и правене от моя страна че си тръгвам, идва след мен но вече е крайно ядосан и именно тук почва веселбата:) Той търчи след всяко детенце, което види, като крайната цел е да го гушне. Ако това се случи, той събаря детенцето на земята, защото е доста едър и следва рев от горкото дете + обикновено крив поглед поне от родителите му. На цялата ситуация нашия се хили безкрайно доволен и вече набелязва следващата жертва. На всичко отгоре ако не го спра навреме, хапе децата:(( Ако имаме неблагоразумието да се озовем в магазин - наскоро да речем му купувах дрешки, настъпва друг кошмар - ровене и дърпане на всичко, залепя се да речем за някоя играчка и рев да си тръгне точно с нея!!! Налага се да го изнасям оттам, обикновено бивам набита и оскубана, което както и да е:)) По-лошото е че ставаме център на внимание и се чувствам като НЛО. Една по-любезна продавачка, която се опитваше да го баламоса, за да го отдели то желаното от него колело, отнесе ухапване по ръката, а аз си умрях от срам:( Допреди няколко месеца успявах да го излъжа някак да върви с мен, но сега напълно съм изгубила контрол:(( Не ми се разправя повече, но вярвам че схванахте основната идея... Добре че има кой да го гледа, когато искаме, иначе за кафе с приятелки не би могло и дума да става!!
Моля ви кажете как сте се справяли с подобни ситуации??
Това просто е трудно за преживяване, хубавото е само че си правя гимнастика покрай неговите настроения;))
Все пак като гледам понякога какви кротки дечица има наоколо, направо ми иде да се изям от яд!!!

You don't fool me

You don't fool me

до време ще е!:-)))
Моя син някога не ще да е бил такъв щото спомени подобни нямам...
Ама пък си имам приятелка чийто син е малко по голям от твоя. Та миналата есен идваха в къщи двамата - майка и син!
Майко мила....БЯС!!!
Дълго е да ти разказвам всичко...част от крайния резултат беше две спукани със зъби топки, разкъсана тапицерия на чисто новия ми диван пак със зъби...и фъстъци навсякъде:-))))
Приятелката ми се скъса да ми се извинява, умря от притеснение и оттогава отказва да идва у дома...срещаме се по градинките!И там беше същия юнак.
Сина ми /дърто 12-годишно магаре/ беше в стрес!
Абсолютно сериозно...след като си тръгнаха ми каза, че не желае да си бъде в къщи когато пак са ни на гости!
Та такаааа....сега вече е на 2 години и половина и няма нищо общо с това което беше...честно!
Предполагам че си е някакъв етап...открил е себе си и експериментира с реакциите на хората наоколо.
С баба си по същия начин ли се държи?


Ааааа...и още нещо!
"Бий дупенце да не биеш дупище!"...убедена съм във верността на този израз. От собствен опит

Редактирано от Flash на 14.05.02 00:07.

NormalnoDeca!!!!
No nepremenno triabva da go priuchavate da kontaktuva s drugi deca bez da e tolkova agresiven.Neshto kato.......nachin da go vodite v takava sreda.Ne se seshtam kade tochno,no s drugi deca moje bi shte se promeni.Moia priatelka imashe podoben problem,no znam ,che go reshiha.
A inache si triabva malko fizicheska pokaznost koy komandva parada i kak.

е в по-суровите мерки. Започни с наказание - например прав до стената и обърнат към нея. След 10 мин рев, тръшкане и пр. той ще има вече едно на ум. Въпроса е ти да не се прегънеш и да си твърда - щом си наказала, ще седи там докато не обещае да не хапе (например). И когато направи така пак - казваш кротко "ще те накажа". Ако на третото казване не става - хващаш го и наказан пак. Малко е сурово, но помага. Въпроса е да получи страх от нещо.
И бих казала, че си закъсняла малко за тези мерки, но все още можеш да поправиш нещата.
И това за дупето и дупището е много вярно. Личния ми опит го доказва.

И според мене си малко закъсняла, на тая възраст чудесно прави разлика между добро и лошо, даже малко се вкиснах като ти прочетох постинга. Има една отвратителна поговорка, ама вярна за съжаление - бий си го ти, да не ти го бият хората. Не я приемай буквално с това ти да го биеш, може просто на първо непослушание да го прибираш - 10 пъти прибран вкъщи още от входа, след като току-що си го извела навън и ще му светне да те слуша... НО ЧЕ ЩЕ ГО БИЯТ ЯКО, повярвай ми, така е. На тебе си ти е дете и няма как да те се озлобиш срещу него, но другите хора не са му никакви и рано или късно ще живее сред тях. Има едно момченце на 3 години в немската забавачка при моите деца - те са на 5 и 6 почти - най-малък от всички и много агресивен - взимаме си децата всеки ден и оставаме за половин-един час в градинката да поиграят след немския - предимно баби и тук-таме по някой родител... Винаги съм казвала на моите да го защитават, защото той налита на бой и се държи гадно напрекъснато и големите като го хванат и да не ти описвам какво става - през 5 минути го блъскат иззад гърба, както бяга от тях по очи на асфалта и сърцето ми се къса. Е, това беше до момента, в който за 10 минути пред очите ми скъса на сина ми шала и на дъщеря ми якето - и нали им стига до кръста и им е казано 1000 пъти да го пазят от отмъщението на другите деца, че е малък - те стоят и гледат. Вбесих се, казах им, че аз няма да шия, пратих ги със скъсаните неща при неговата майка - която умря от срам и ги донесе зашити на другия ден и на тръгване й обясних, че досега никой от моите не го е пипнал с пръст, но отсега нататък са получили инструкции пипне ли нейното дете единия, двамата заедно да го насметат. Просто доброто възпитание на повечето хора е донякъде. Моето има съвсем ясно изразена граница - не им разрешавам да стоят без да се бранят пред никого - без значение колко е голям - абсолютно не понасям такива, дето налитат без причина и такива, дето стоят да ги бият.

Ако ти на можеш да се справиш, като го пуснеш на ясла или на градина или дори на училище - с него ще се справят другите деца и ще вложат далеч по-малко внимание и любов към него, докато го възпитават. И няма значение, че е едър - моята дъщеря, дето е 15 кила, успя да отърве батко си с викане и репчене от една четвъртокласничка - кака на друго момченце, двамата спореха на един детски рожден ден за две еднакви играчки, идва каката да вика на моя син и се оказа, че неговата сестра е по-ефективна от овчарско куче, нищо, че е като клечка. Зависи как са научени децата, повечето майки, на които им пука какво става с детето, не го учат да стои със скръстени ръце като дойде някой да го хапе. Абсолютно спешно е да го научиш да не напада и да не наранява пръв, ще му спестиш много.

И аз съм съгласна с другите, че е въпрос на възпитание преди всичко. Разбира си, че всяко дете си има темпеармент и характер, но не бива с това оправдание да се допускат крайности.
Моят син е точно колкото твоя - на година и 9 месеца е. Дъщеря ми е 2 години по-голяма и е безумно кротко дете. Никога не съм имала никакви проблеми с нея. Приятелките ми я наричат "дресирана". Но момчето е доста по-буйничко. Прави неща, които тя никога дори не си е помислила да направи. До скоро не взимах никакви мерки, защото и аз като теб си мислех, че всичко е просто защото е по-живичък и е още малък да се възпитаваме. И така, доакто не захапа сестра си. Ама така я захапа, че мръвка й откъсна през блузата. Аз по принцип съм доста строга и волности не допускам, но с него явно съм закъсняла, щом се стигна до тук. Ототгава след всяка такава постъпка следва наказание. И аз не го бия. Но много го наказвам и се опитвам да обяснявам. Детето трябва да разбере, че не всичко е позволено и че всичко си има последствия. Не бива да се създава у него чувство за безнаказаност и липса на отговорност. Чак такива преживявания, като тези които си описала нямаме. Но първия път когато се опита да ми се тръшне (добре, че беше в къщи) аз просто го заобиколих и напуснах стаята без да му обърна грам внимание. Така още два пъти. И в резултат - не си и помисля да ми се тръшне. Просто не бива да отстъпваш. Трябва да му покажеш, че ти контролираш ситуацията безусловно. Ти определяш правилата и той играе по тях. Мисля, че вече ви е малко късничко, но все още не са непоправими нещата. Ако не вземеш мерки сега рискуваш детето ти да се превърне в бедствие за останалите и неволно да го обречеш на изолация.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя...

Но как ще го заставя да стои до стената щом не мога да го накарам каквото и да е??? В смисъл той чува избирателно само когато е на кеф, не е ли - все дно си говориш сам:))) Ако се опиташ да го принудиш за каквото и да е резултатът е - лягане на земята и търкаляне с рев все едно го колят. Това прави супер впечатление когато сме навън - всички ме гледат като че ли кой знае какво съм направила или поне си мислят че съм пребила горкото дете, а истината е че той не е удрян и шляпван дори ни веднъж:( Ако се опиташ да го дърпаш за ръчичка се мята неистово и ме страх да не се нарани затова го пускам да се търкаля и това си е:( А не мога вечно да го нося защото е 15 килца които хич не са малко!! За количката вече в е такъв зор докато го сложа в нея че успявам само когато е вече умрял за сън примерно на обяд.
Надявам се да е временен период и когато проговори по-активно да спорим и решаваме проблемите с разговор!
Засега сме в чудо
Благодаря на всички за подкрепата!!

You don't fool me

Като се тръшне - вдигаш го и пак го изправяш до стената. И така до припадък.
С две думи - покажи кой командва! Сега в момента двамата се борите кой да е отгоре. Ако не се наложиш - я си се представи след 6-8 години? Как ще се справиш със сектите и дрогата?

именно че това е ясно и причината вечно да го следвам не е обичайния страх на майките че детето щше падне и ще се удар, моята цел е да го спирам навреме от посегателство върху децата:)))))) Засега повечето опасности съм ги предотвратила, което ме радва. Надявам се някак да му размине. Единствения случай в който съм спокойна е когато си играе със 7 годишния син на моята най-добра приятелка - тогава няма хър мър, много е харесал тоя батко и никога не го хапе, играят си по цели часове без проблем. Обаче другите деца не знам защо много им налита:((
Той наистина го прави от добри чувства - в смисъл кефи им се, ама те няма как да го разберат това то се знае. А за родителите още по-малко. След като на сестра ми хлапето, което е на същата възраст като го види почва да бяга и да се крие по ъглите, сещайте се...
Абе ще пробвам по-здрави мерки май, колкото и да ми е неприятно:(((
ух:(

You don't fool me

Права си но не мисля че е само въпрос на възпитание. Детето на сестра ми което е на 1,6 годинки никога не прави такива неща, а съответно никога не е било наказвано защото няма за какво!!!!!! Да не говорим че то и никога не е падало така че да се удари по главата, докато моят е винаги поне с по 1 -2 цицини и синини, обелен нос и др. екстри:( Ужасно са различни двамата и хич не ми се вярва да е само защото сме ги възпитавали различно:((((

You don't fool me