Човечето ми е на 9 месеца и вече взех да се замислям за гърнета.
Споделете нещо от опит. Не мога да си представя да седи на едно място след като неотдавна откри удоволствието от лазенето.

Ех, де такова щастие!!! Дано не те отчая, но моя сладурко е вече на 1 г. 4 м. и изобщо не мога да го сложа на гърне! Скача като пружина и нищо не е в състояние да го задържи там. Принуждавам се да го издържам - с пишкането номера минава, но виж с акането и съседите разбират!

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Споко, при всяко дете е различно, когато стане - тогава, мойте бяха синът ми на година и малко, дъщеря ми на година - по-рано обаче не съм ги и карала, защото не проявяваха интеес и ме беше страх да не ги насилвам. А около нас бебетата варираха от 8 месеца до едно хлапе колкото дъщеря ми почти на 5, което още спи с памперси.... Различно е, не гледай чуждите, а твоето си го след внимателно, като е готово, няма начин да не забележиш.

И аз на това се надявам, че ще забележа момента, когато ще е готов за гърне. Честно казано имам двама по-големи сина, но съм забравила кога за първи път ги сложих на гърне. А пък и когато те бяха бебета, такъв лукс като памперси нямаше!!!

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

Аз я сложих на гърне на 9месеца и тя сама почна да си върше всички работи в него.Естествено понякога и на памперса,но няма как иначе.Така че не се притеснявай,то само ще реши кога.Успех.

Преди 2 месеца купих гърнето и за около 2 седмици го ползвахме по предназначение без проблеми.
После обаче нещата се промениха и само като го види изчезва в обратна посока с търкаляне, лазене назад/нали си е и раче:-)/ и недоволни физиономии.
Та не знам как да стане номера....май наистина трябва да си дойде момента.
С ужас обаче видях една позната да храни дъщеря си докато седи на гърнето...трябвало да яде нещо иначе бягала....струва ми се абсурдно!

страхотна комбинация - вход и изход!!! Няма ли кой да вразуми това майче!?

Пътят към ада е осеян с добри намерения!

не успявам защото я виждам твърде рядко.
Детенце е вече на година и три месеца и съм сигурна, че обеда е по този начин.:-(
Явно така и е по-лесно...поне тя твърди , че иначе не може да я задържи на гърнето.
Миналата седмица намерих при майка ми една тетрадка дето съм писала почти всеки ден сина ми като беше бебе. Та на 9 месеца/днес ги прави и Сиси/ той е използвал без проблем гърнето...обикалял е в кошарата...и разни такива дето не ми се ще да сравнявам сега със сестра му :-(...щото тя още не може!
Та всяко детенце си е различно и кога рано, кога по късно ще се научат и на това...

Моя приятелка много време се мъчи да научи щерката си да ходи на гърне без особени успехи. Като я даде на ясли обаче точно за седмица детето свикна да си ходи на гърне.
Така, че според мен успехът се дължи на подражанието. Може да ти звучи доста щураво, но защо не поканиш на гости някоя приятелка с детенце, което вече ползва гърнето и да ги сложите да си акат заедно .

Не е лишена от смисъл идеята, ама трябва да я каня по 4 пъти на ден