Вече 10 месеца съм по майчинство, а и преди да родя хубаво си постоях у дома понеже имах проблеми с бременността. За бебето никой не иска да ми помогне - дори собствената ми майка по нейни думи е "много заета" и последния път, когато успях да изклинча да го погледа няколко часа беше преди Коледа(всичките ни роднини живеят на 15 минути с кола от къщи).
По тази причина не мога да мръдна от квартала,а когато беше лошо времето буквално месеци стоях затворена вкъщи. Таткото ни е разкошен - винаги и за всичко ми е помагал, но се налага да работи по 12 часа на ден и едвам ни стига времето да вечеряме заедно(от как бебето се роди сме излизали заедно само 3 пъти). Няма с кого да разменя и една дума. Като отида до магазина имам чувството, че ме гледат като извънземно. След раждането бях на 7-мото небе, а сега плача за всяка дреболия. Много се притеснявам, че ще се отрази на бебето - преди по-цял ден се смеехме заедно,а сега...по някога даже имам чувството че не му се радвам толкова - не ми се играе с него, сменям набързо памперса и хайде в кошарата... по някога идвам тука във форумите, но като изгася компютъра и видя,че пак съм между тези 4 стени...Има ли някой, който да се е чувствал така? Какво да направя - нямам възможност за гледачка, а до яслите има още време?

ДА не ти е лесно. Ако може да намериш някоя майка в квартала или съседка от вашия блок с детенце, близко по възраст до твоето ще е добре. Може на разменни начала да си помагате през деня - веднъж ти ще наглеждаш децата за 2-3 часа (отначало може би да пробвате за по час), после тя. Така хем няма да имаш нужда от гледачка, хем ще имаш възможност само за твое си време - да идеш да изпиеше едно кафе/чай, да позяпаш просто навън - такива релаксиращи неща.
Може да помолиш някоя приятелка да ти гледа детенце понякога- не да прекаляваш- но веднъж месечно, ако има възможност да отдели някой час ще е чудесно.
Винаги може да идваш и тук за разтуха и контакт с най-различни мами, които напълно те разбират.
Надявам се скоро да се поразвеселиш. Идва пролет - може да сте навън по сял ден с бебо- чудно е за разходки и за нови контакти с мамите из градинките

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Благодаря

Едтествено, че има. Майка ми е на 46, винаги е на работа или на концерт, гледа децата чат-пат, откакто татко почина преди година и нещо и й останах само аз. Свекърва ми не гледа децата, защото живее в Младост или и аз не знам защо. Баба ми е на 65, на 10 минути пеша от нас и гледа сериали по цял ден, няма нищо против да ги гледа, но това значи тримата на дивана пред "Росалинда" и т.н. - което е гадно, децата веднага попиват един особено лигав изкуствен маниер на говорене... Другата ми баба и нея вятър я вее на бела кобила... Хойка по виенски сладкарници. Аз си ги гледам, освен това бачкам. На три места - но основно на компютър вкъщи. Това е положението, след известно време претръпваш и даже с изненада забелязваш, че като почнеш да се справяш изцяло сама, роднините почват дори да те товарят с някякви техни работи... Не мога да ти помогна, на мен ми се наложи да се оправям със собствени сили. Нали знаеш "Не съдете, за да не бъдете съдени" - в последните години спрях да се ядосвам и да се чудя дали и аз щ естана такова говедо за моите деца като остарея... Уча ги хлапетата да се отнасят безпрекословно уважение и не комантирам пред тях родата. Не се знае какво ще сполети нас и на какви ще се превърнем.
Ако си близо до Бъкстон или до Пете кьошета, казвай, мога да мина с челядта през близка градинка :-))) Горе главата, не им се сърди на роднините.

Съвсем далече съм от Бъкстон, но можеш поне да ми уредиш едно кафе със свекърва ти :))))..
Иначе на роднините не им се сърдя, нито мисля за тях - не ги познавам от вчера, а и те според мен загубиха много ценни мигове с бебчо(но това си е само техен проблем).
Поне да можех да работя, а то и дръпнах доста назад докато си седях в къщи - от домакинстване не остава много време за професионални четива.

Отстъпвам ти всички кафета със свекърва ми до края на живота си, съвсем чистосърдечно. Тя озверя, че ще имаме трето дете, нищо че не се занимава с другите две и смятам да я оставя да се наслаждава на компанията си без мене докато не родя.
Имам още една приятелка, на която никой не помага, даже се сетих за нещо весело - нейната баба при едно посещение й беше казала, че синът й е слабичък, а тя дебела, защото му подяжда храната... :-)

Бабата очевидно е имала доста богато въображение.
Поздравления за третото бебе - вие с мъжа ти сте голяма работа щом сте се решили при това положение! И аз си мечтая за три - много обичам дечица, но откак се разкиснах взех да се притеснявам, че и до две трудно ще го докараме. Нашите съседи гледат трички в гарсониера и много им се радват

Сетих се какво де правиш - след като така и така ще го даваш на ясли, използвай пълноценно времето сега да го закалиш... Това е нещо, за което все не намирах време - моите ходеха и на ясли и на градина, първоначално в нормално здраве, две-три години, миналата година се натръшкаха от бронхити цяло лято до такава степен, че дъщеря ми стигна до болница с пневмония и сега от септември са си вкъщи, ходят до обяд на немски при една баба и това е. За сметка на това, да чукам на дърво, боледуваха само през януари и толкова. Като беше в болница малката й направиха тест на имунната система, който излезе в норма, тогава лекарката каза да ги спра и двамата от градина... Отели ми се волът тая година... А за закаляването в интернет има материали с лопата да ринеш, на руски е "закаливание" - има разни несериозни текстове от типа "Ежели от снегу промокнут ноги, то не приказывала снимать и переменять чулки: на ногах и высохнут.", но има и много сериозни неща, на английски не знам как е... Та сложната ми мисъл беше, че не знам дали децата се подобриха от това, че ги спрях от градина или от това, че баща им закачи 4 алпийски въжета (статични) на тавана и сега се катерят голи нагоре надолу поне по час-два дневно - адси заякнаха... В един от броевете на сп. На ръба има и текст от една наша приятелка за това тя как си дресира дъщерята - има и снимки от пещери, (нашите също ходят с нас, когато излизаме от София.... макар и рядко) казваше се Дана или за възпитението или нещо такова.
Дано ти свърши работа тая идея.

А виж за това не се бях сетила. Ще пробвам да го закаля човечето, само да не прекаля

И ние сме в гарсониера, но се надявам да успеем да съберем достатъчно пари назаем и да купим нещо по-голямо, защото радостта си е радост, но е едно като реве нощем да ставам аз да го дундуркам, друго е и двете по-големи деца да не могат да станат сутрин от недоспиване или да го мисля мъжа ми как ще стигне с колата до работа, като едвам гледа... Ако не се справим с парите до наесен, ни очаква доста по-малко радост от предвиденото :-)