Ще сподели ли някой за шанса на бебета родени в 7мия месец?
И верно ли /поредното поверие/, че бебета , родени в 8 мия месец, имали по-малък шанс от бебета , родени в 8мия месец?
Защо това?
Аз като чета, матката е най-добрия инкубатор за бебето.
Питам, защото ако се зараждаме по-рано, да стискам или не крака, не на майтап!
Сега съм "вързана" със серклаж, но преставете си пълния катаклизъм - изтичат води, или почват драстични контракции, и ооо, небеса....потегляме по-рано от уговорката ни с природата....

Zdravey Palmira
Nyamam opit s mnogo drugi bebeta i ne poznavam drugi hora sus sedmacheta, no shte ti kazha ot lichen opit. Az sum se rodila sedmache, ne se znae dali taka e bilo pisano ili zashtoto mayka mi se bila prepanala i padnala (po grab ne po korem) nyakolko dni predi da se rodya, no sum se rodila dva meseca po-rano. Bila sum za sedmache po dumite na lekarite dosta edra (1.6kg!!! ) no razhdaneto e bilo estestveno. Stoyala sum v kuvioz i po dumite na brat mi sum bila 'grozno bebe' (toy e s 5 godini po-golyam), no sum se razvila napalno normalno. Ne sum stradala ot nikakvi tezhki zabolyavaniya kato malka ili kato po-golyama, nishto neobiknoveno obshto vzeto. Sega sum na 31 god, chakam parvoto si detence, visocka sum 175 cm i may ne izglezhdam zle (pone nyakoi hora taka sa mi kazvali ponyakoga) Iskam da kazha che v moya sluchay vsichko e bilo napalno normalno, nito ushite mi sa bili spleskani nito sum izglezhdala nedorazvita. Ponyakoga kato kazha na hora koito ne znayat che sum sedmak i te si mislyat che se maytapya, kato me gledat takava visoka i bez ochevidni priznaci na nedonosenost.
Ne znam dali ako se rodi v 8miya mesec ima po-golyama opasnost? No az mozhe bi prosto sam si shtyala da se rodya predvaritelno, dori i mayka mi da ne e bila padnala predi tova...
Uspeh i leko razhdane, i ne se pritesnyavay dori ako se nalozhi da e sedmache

Не се плаши и не си мисли страхотии. Медицината вече е на такова ниво, че шанса на седмачетата е почти равен с този на доносените деца. Моя позната беше също със серклаж, но станаха разни работи и детето се роди във втората седмица на 6-тия месец. Прекара 3 месеца в кувьоз и сега е едно здраво, нормално, много добре развито детенце. И това става в България. Аз го видях за първи път когато беше на 6 месеца и си беше съвсем хубаво и нормално детенце. Даже се хранеше много по-добре от дъщеря ми, която беше на 1 годинка тогава. И на килограми бяха почти еднакви. Моят син е осмаче. Роди се в изключително тежко състояние и даже по едно време ни предупредиха, че може и да не издържи. Но го спасиха. И корена на всичките му проблеми съвсем не беше това, че е недоносен. Сега си е съвсем нормален и хубавичък и смея да твърдя, че се гледа много по-лесно от сестра си. Лекарите наистина твърдят, че осмачетата са с по-малък шанс от седмачетата, но няма (или поне аз не съм чула) смислено обяснение за това. Дядо ми е лекар и ми е казвал, че не е установено защо е така, но било факт. Но той не е педиатър.
Така че не се тревожи. Не можеш да си представиш какви чудеса правят лекарите сега. Аз лично никога не съм вярвала, че може дете да се роди 1 кг. и да оживеее, но стана пред очите ми. Не мисли за тези неща. Всичко ще е наред.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

Има медицинско обяснение за въпроса ти но аз не го знам точно за съжяление.
Знам само най-общо че през 8-мия месец се развиват дробчетата на бебо и това е евентуален проблем за него ако се роди тогава... всичко останало е готово и функционира...Бебето си има всичко - направо вече си е хубаво:-)

Ето един уникален реален случай:
На наша съседка бебето се родило края на 6я месец (действието се развива в София) и тежало 690 грама, при което я уведомили че е направила аборт и бебето НЕ го сложили веднага в кувьоз!!! Роднините се изтрепали да реват горките, защото и на тях им била съобщена новината като трагична, а не като радостна, тоест никой не давал и минимален шанс на горкото бебе. При което обаче то си траяло и си дишало та удивения персонал накрая капитулирал и взел необходимите мерки. Сега детето е едно чудесно момиченце на 7 годинки, което по нищо не се различава от своите връстници, така че чудесата по тоя свят стават даже и при най-тъпите лекари и обслужване!! Та какво остава за една високоразвита държава, в каквато си ти!!!

Наши приятели - съпругата, родила се е пак седмаче - 800гр... сега си е савсем Ок... бях в 8 месец, дойде нагости от бг едно момиче -майка на две деца, второто - момиченце - то също седмаче...като ми разказваше бая се бях панирала, ама видях, че оцеляват....
Друго - за белите дробове. Има някви стероидни инжекции - помагат да се развие по-барзо белия дроб - бият им ги, а също и на маиката,ако бебето още не се е родило,но вече е ясно,че ще е преждевременно.... Ти не ги мисли тия неща, но все пак бъди спокоина, оцеляват душичките и са си съвсем щастливи, друг е въпросът, че на родителите им побеляват косите..но пък има Wella, L'Oreal i t.n.t

благодаря на всички за мненията!
дано не се разраждаме по-рано, но аз така да съм си подготвена психически де.
за съжаление и серклажа не ми дава 100% гаранция , че ще стигнем докрай.
знам, че повечето бебета ги спасяват, и ако нещо ни се случи недай боже, дано да ми оцелее бебето.

Палмира, вземи и се успокой малко!
Не си помагаш ама хич като си мислиш все за лоши неща.
Ще си родиш едно здраво и красиво момиченце което има да те радва дълги години.
Не ходи по сайтовете да четеш за проблемни бременности и заболявания, виждаш че си лабилна и се влияеш.
Имала си проблемна бременност - родила си здраво детенце.
Аз също съм имала 2 проблемни бременности - да продължават да са ми все така здрави децата, както и на всички.
Вземи та се кротни малко и посещавай сайтове само за да купуваш или разглеждаш бебешки неща.
Слушай, че инече ще се обадя на мъжа ти да ти забрани Интернета.

Уф, ако знаеш как имам нужда от време на време някой да ме смръцафуца , ама здравата.
Направо съм като сополанка, но съм толкова драматично настроена, че очаквам апокалиптично какви ли не беди. мозъка ми рисува драми, според мъжа ми защото си нямам работа и много ми работи фантазията. изтормозих гинеколога си, и вече като ме чуе, обриви получава и треска го тресе от поредното мое оплакване. Да не говорим за домашното обкръжение - до девето коляно драматично съпреживяват всяко помръдване на бебето, и недай боже да се оплача, тръгват да се тръшкат до един.
А мъжа ми отдавна е на мнение, че интернета за мен е нескончаем източник на негативни преживявания, как пък се налитам на какви ли не отчайващи неща...
Дано да родя едно малко , сладко момиченце, само да е живо и да не е повредено, ей на пак откачих....

Ух и аз бях изпростяла в началото на моята бременност, защото забременях след като ме уплашиха умните доктори, че нямало да стане лесно ако изобщо стане (пък то стана веднага!), а първия при който ходех любезно ми съобщи на първия ултразвук "Ха, вярно - бременна си, да не повярва човек, ама докато не го задържим до 4я месец, все едно не си", след което аз се шашнах, спрях да ходя на работа защото върлуваше грип и виснах вкъщи да чакам 4я месец. Какви страхове бяха, какво чудо, не искам да си спомням даже! На нервна почва все ме болеше стомаха а аз си представях че познайте какво ще стане всеки момент. Ядях възможно най-здравословно и изнамерих какви ли не страховити информации из мрежата. Сега като се сетя колко съм била глупава, ми иде да се ритна.
Затова като видя някоя жена да повтаря тази моя грешка, наистина ми се иска да й кажа, че това са ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ!!! Всичко ще си е наред, адът е само в нашите глави и никъде другаде - това е истината!!!
Ако си бях забременяла най-случайно, колко спокойна и ведра щях да си бъда, ама не, лекарите добре ме бяха стресирали. Та смених първия лекар накрая, защото беше много черноглед, отидох при един нормален, който постоянно ме майтапеше и честно казано се поуспокоих:)))
От много мислене не само че няма полза, ами напротив - само вреда, и както виждате казвам го от личен опит