Не можете да си представите какво ми се случи тая сутрин... начи дъщеря ми, тя е на 1г.и 2 месеца, успя да излезе от леглото си!!!
Баси... не знам как е слязла , мога само да гадая...
Обаче нито съм я чула да пада, нито е плакала....
Само по едно време чух че се отваря вратата на гардероба, до която тя по принцип не може да стигне от леглото си.
И като влязох, тя ме посрещна много ухилена на вратата....
Изобщо не знам какво да правя, до сега я оставях да си играе доста дълго в леглото й... сега няма да смея да оставя там и за секунда...
Ужас!!!
Направо съм не шокирана ми не знам какво...
добре че не уцелила някой контакт... или пък да падне някъде, докато си ходи...
Тя проходи преди няколко месеца, но все още не е съвсем стабилна...
дайте съвет....???

Аз знам, че нищо не знам.....

слагаш пластмасови тапи на контактите и разчистваш всички секции шкафове и други неща до където успява да стигне :)
За целта я пускаш в стаята и проверяваш до късе се простират възможностите й.
Лошо ще стане когато се научи как да си мести столовете и да взима неща от високо а до тогава това върши работа.
ПП Освен това ако има много остри ръбове не я оставяй без наблюдение или премести мебелите така че да покриеш повечето от ръбовете...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

ама тя мести и столовете...

мисля че е най-добре(ще го обсъдя и с мъжът ми), да извикаме дърводелец и да й вдигнем оградите на леглото.... мисля че са нисички....

Аз знам, че нищо не знам.....

1 Махаш решетката на леглото а отдолу поставяш възглавнички, тя ще си слиза сама, вместо да трепериш кога и дали ще скочи от креватчето!
2 В контактите: капачки
3 обезопасяване на стаята на макс и по възможност 24 часово наблюдение на малката:)

моят е на годинка и 5 месеца, така че знам какво е чудо!!
освен това не й давай дистанционното, нашия отгризна бутон, добре че бях наблизо иначе не знам!
Край на оставянето в креватчето, колкото и да не ти се иска, всичко хубаво си има край:))

Поздрави: Карли

Гаранция че товас вдигането на решетките не е решение, малките са доста хитри - нашия си натрупваше в единия ъгъл чаршафа, одеялцето, играчки, стъпваше върху тях и пак се опитваше да забие нос надолу!!!

Ех как съм забравила този златен момент. Ръце пълни със зрънчо, запътва се и хоп изпразва ги във видеото. Ама като си на квартира, не можеш и мебели да избираш много та го прежалихме това видео....
А те взеха че го задигнаха крадци от вкъщи. Хем ме беше яд хем ми беше смешно.. ако го отворят колко ли зрънчо ще извадят можеха фабрика да отворят...
Та такива истории...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Сигурно от цигарен дим не си я забелязала, и не забравяй че това е клуб "Бъдещи майки" и ти напоследък малко му даваш!

Не виждам смисъл да си такава язвителна. Печелиш ли нещо от това, или създаването и поддържането на някакъв конфликт ти носи удоволствие?

Пенка в края на краищата разясни позицията си и аз я разбирам! Що се касае до тази болест в ДИР-а да се захванеш да се ядеш с някого, само защото си му открил някакво слабо местенце.... Грозно.... много грозно, ако си майка или бъдеща такава.....извини ме, но изнасилваш ситуацията!

С (не)уважение:
Мишел

-
Обещавам ти дълъг живот. Най-малкото по-дълъг, отколкото ако продължаваш да се мотаеш наоколо.

някой взе да изпростява...
Никога не съм си мислела че ще ми се наложи да го кажа на някой в този клуб!!!

Редактирано от Flash на 25.02.02 13:43.

Това беше гадничко. Имаше ли смисъл???

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....