Не можете да си представите какво ми се случи тая сутрин... начи дъщеря ми, тя е на 1г.и 2 месеца, успя да излезе от леглото си!!!
Баси... не знам как е слязла , мога само да гадая...
Обаче нито съм я чула да пада, нито е плакала....
Само по едно време чух че се отваря вратата на гардероба, до която тя по принцип не може да стигне от леглото си.
И като влязох, тя ме посрещна много ухилена на вратата....
Изобщо не знам какво да правя, до сега я оставях да си играе доста дълго в леглото й... сега няма да смея да оставя там и за секунда...
Ужас!!!
Направо съм не шокирана ми не знам какво...
добре че не уцелила някой контакт... или пък да падне някъде, докато си ходи...
Тя проходи преди няколко месеца, но все още не е съвсем стабилна...
дайте съвет....???

Аз знам, че нищо не знам.....

слагаш пластмасови тапи на контактите и разчистваш всички секции шкафове и други неща до където успява да стигне :)
За целта я пускаш в стаята и проверяваш до късе се простират възможностите й.
Лошо ще стане когато се научи как да си мести столовете и да взима неща от високо а до тогава това върши работа.
ПП Освен това ако има много остри ръбове не я оставяй без наблюдение или премести мебелите така че да покриеш повечето от ръбовете...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

ама тя мести и столовете...

мисля че е най-добре(ще го обсъдя и с мъжът ми), да извикаме дърводелец и да й вдигнем оградите на леглото.... мисля че са нисички....

Аз знам, че нищо не знам.....

1 Махаш решетката на леглото а отдолу поставяш възглавнички, тя ще си слиза сама, вместо да трепериш кога и дали ще скочи от креватчето!
2 В контактите: капачки
3 обезопасяване на стаята на макс и по възможност 24 часово наблюдение на малката:)

моят е на годинка и 5 месеца, така че знам какво е чудо!!
освен това не й давай дистанционното, нашия отгризна бутон, добре че бях наблизо иначе не знам!
Край на оставянето в креватчето, колкото и да не ти се иска, всичко хубаво си има край:))

Поздрави: Карли

Гаранция че товас вдигането на решетките не е решение, малките са доста хитри - нашия си натрупваше в единия ъгъл чаршафа, одеялцето, играчки, стъпваше върху тях и пак се опитваше да забие нос надолу!!!

Ех как съм забравила този златен момент. Ръце пълни със зрънчо, запътва се и хоп изпразва ги във видеото. Ама като си на квартира, не можеш и мебели да избираш много та го прежалихме това видео....
А те взеха че го задигнаха крадци от вкъщи. Хем ме беше яд хем ми беше смешно.. ако го отворят колко ли зрънчо ще извадят можеха фабрика да отворят...
Та такива истории...

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Сигурно от цигарен дим не си я забелязала, и не забравяй че това е клуб "Бъдещи майки" и ти напоследък малко му даваш!

Не виждам смисъл да си такава язвителна. Печелиш ли нещо от това, или създаването и поддържането на някакъв конфликт ти носи удоволствие?

Пенка в края на краищата разясни позицията си и аз я разбирам! Що се касае до тази болест в ДИР-а да се захванеш да се ядеш с някого, само защото си му открил някакво слабо местенце.... Грозно.... много грозно, ако си майка или бъдеща такава.....извини ме, но изнасилваш ситуацията!

С (не)уважение:
Мишел

-
Обещавам ти дълъг живот. Най-малкото по-дълъг, отколкото ако продължаваш да се мотаеш наоколо.

някой взе да изпростява...
Никога не съм си мислела че ще ми се наложи да го кажа на някой в този клуб!!!

Редактирано от Flash на 25.02.02 13:43.

Това беше гадничко. Имаше ли смисъл???

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

За съжаление оттук нататък нищо няма да помогне. Дори и да имаш контакти с капаци, децата пак се научават и бъркат в тях. А дърпането на предмети и бъркането във видеото или гаврата с разните му там дистанционни е непредотвратима. Просто вече сте във възрастта на нуждата от непрестанно наблюдение. А пробвали ли сте кошара за игра. Това може и да е спасение. Стига детенце да може да стои там.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

hmm.....ste si spestia komentara vurhi mnenieto ti ......

Кошара си имаме...но в нея се стои доста малко време...

Аз знам, че нищо не знам.....

А пък аз си намерих задграничния паспорт във видеото...

И аз съм на квартира и не мога да си позволя някои своеволия:-)))

Аз знам, че нищо не знам.....

Без коментар

Аз знам, че нищо не знам.....

Мерси за подкрепата

Аз знам, че нищо не знам.....

ми кво да я правиш жената, може би не й е лесно и на нея

Аз знам, че нищо не знам.....

Ама защо, така се нядявах една мърла да ми отговори....Тя тая страна само с квартиранти се насели. А банята и тоалетната кога за последно си мила....МЪРЛО?????

Ти си пълна с агресия, бе мамче.
Я виж кво... не знам имаш ли проблеми някакви, недоклатена ли си, що ли...никой не знае.
Ама никак не съм ти виновна аз. Айде ако обичаш ходи си гледай работата....

Аз знам, че нищо не знам.....

Боже-боже!
Какъв принос какво нещо!


Не разваляте боя с кавга...

Редактирано от lnner на 25.02.02 15:25.

Леле, тук започна да става страшно!
Ей, хора съвземете се, кому са нужни такива излияния?!?!?

МИ и аз тва се чудя.... съвсем добронамерена бях и глей кво стана....

Аз знам, че нищо не знам.....

Какви работи ни чакат само!!!! Ужас наистина! Моят син е на 9 месеца и от скоро е станал супер пъргав и започва да ме става страх! И в кошара не иска да стои... Та не ми се мисли.
Дано като свалиш решетката детенцето да се научи да слиза само и така. но как няма да пипа всичко наоколо - не знам :( Нашият от сега е хвърлил око на цветята и къса листенца с голям интерес! Той отдавна ги гледа, де, ама сега ги и достига!
Успех!

Тю - аз за тва никакви цветя нямам...всъщност имам ама малки и на високо....
колкото до слизането - тя се научи...ако я няма решетката ще слиза сама... но докато спи вероятно ще се изсипва на пода.

Аз знам, че нищо не знам.....

уважаема, вие напълно ли сте откачила или само си се заяждате и обиждате, за да не си скучаете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Най-лесното решение - махаш едната от решетките на леглото й- за да може сама да слиза без да се наранява. Ние така направихме с дъщеря ми, която на около16 месеца направи това. За 5-6 нощи се научи да спи без да пада от леглото - аз бях сложила възглавници и меки одеала под леглото - търкулваше се първите нощи и падаше долу - но не се будеше.
Трябва да обезопасиш къщата - препазители за контактите - никакви кабели, нищо ценно на по-ниско място.
И надзор
Да ти е здрава и подвижна, пък и с другото ще се справиш

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Направо изпадам в ужас! Най-вече заради многото саксии, които синът ми вече започна да къса :( Нямам идея как е възможно да се обезопаси къщата така че ще е с надзор. но това означава, че вече няма да имам и минута за себе си :( Край със спокойствието, доколкото беше спокойствие :)
Да са ни живи и здрави растящите бебчета!

И аз имам цветя. В началото едва ги спасявах. После (към 1 год.) му показах как се засажда цвете след това започнахме да ги поливаме. Върху една голяма мушама на пода се нареждат саксиите и той излива вода където и колкото може. Сумарен резултат 2/3 от водата на мушамата . Но аз после тайничка ги дополивах. И така вместо да късаме листа минахме на грижи за цветя и през ден се разнася въодушевен вик : "Хайде да поливаме и да се цапаме (разбирай садим)" Та докато постигнем после равновесие в поливането и грижите. Но поне сега ги пази и с гордост казва това цвете аз го засадих и го поливам.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Ама че интересно. За такава позитивна терапия изобщо не съм се сетила. И ние сме пълни с цветя вкъщи. Обаче то аз не обичам да се цапам, а ако видя детето оплескано с кал ще получа удар. А това е много лошо. Приятелките ми с малки деца все ми се карат, че на моите не им давам и с прашинка да се нацапат. А така и игрите им осакатявам. Лошо. Иначе идеята си е направо чудесна. Но пък аз вече моя малкия го отучих да ми съсипва цветята. Ама по по-лошия начин. Жалко!

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

Истината е ,че аз бях същата и не давах прашинка да падне са да не се изцапаме. Докато един ден нашият татко не ми напомни моя реплика по повод едно познато дете, на което не му даваха да се храни само че ще се изцапа. Тогава бях казала "Жалко, че детенцето има желание а го спират, изцапаното ще се изпере. А и да не стане за една дрешка ли трябва да става така".
И като ми го каза нашият татко нещо ми стана едно криво. Защо за чуждото дете съм била по-добра а за моето не съм....
Стана ми криво, аз още от време на време не издържам, но от тогава гледам повечко да го оставям да се цапоти и по малко да викам след него.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Ох, много си права и това всичкото ми е ясно, но не мога да го превъзмогна. И нашия татко ми се кара, ама не минава. Опитвам се в интерес на истината да преодолея тази фобия от изцапано, но за сега не много успешно. И не толкова заради прането. Просто съм такава глупава понякога. И бабите ги бях подлудила. Но сега с удоволствие ги пускам при баба им, защото тя им дава да се цапат. Аз нямам против да пера, само дето не мога да ги гледам да се цапат.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

Определи си два дни в седмицата които да са ви за цапане.
Оставяй го детенце да се цапа колкото иска в градинката или парка, но повтаряй, че това е само в тези дни.
Може да ти е смешно, но при нас това добре проработи.
Не помня дали съм го чела този съвет в книжка или някой ме е посъветвал, но вярвай, че е много по-добре да е щастливо детенце, а и ти ще знаеш, че е само този ден нацапано.
Два дни се преживяват.

Лесно е да се каже "Оставяй ги". Ех, аз ако можех... А и тя дъщеря ми ако разбере, че цапането е позволено ще зяпне от изумление. Тя направо е дресирана в това отношение. Случвало се е цяла седмица да не ми се налага да й сменям дрехите от детската градина. А тя е на 3 г. и 6 месеца. Накрая я преобличам от кумова срама. А синът ми още не е много наясно, но той е малък. Но предполагам и той ще е учуден, че има позволение подобно или че след омазване не следва луд крясък от страна на ненормалната му майка.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

При мен проблема е друг - изобщо не ме притеснява детето да се цапа, дрешките щом трябва ги сменяме по няколко пъти на ден. И ми е кеф че детето си играе на воля. Обаче полудявам когато насред играта се сети да си лапне мръсната ръчица. Постоянно съм с мокри кърпички и му ги трия, но все пак понякога успява да налапа палчето и тогава аз се шашкам честно казано, най-вече заради глисти и др. такива.
Кога ли ще се научи да не си лапа ръцете??
сега е почти на година и половина....

Мерси, мила, най-вероятно така ще направя:-)

Аз знам, че нищо не знам.....

И аз много мразя лапето да се цапа..малий направо лошо ми става. А знам че не е добре да му ограничавам игрите.
Не й давам и много много да яде сама, щото се прави на прасенце, освен това освинва всичко около нея.... а казват че щяла да се научи да яде сама по-късно:-))) важното е че ще се научи:-)))

Аз знам, че нищо не знам.....

Снощи те разбрах най-добре.... като видях сина си за 1 път да се обръща на масата за преобличане /висока 85см/ - по-точно го видях вече по корем на края на масата и единия му крак виси във въздуха... ужас... направо си изстинах - то един път става... ама все си мислиш, че на другите....

ne obrachtai vnimanie na razni novi osobnjachki kato onazi maja li beche,kato cheta redovete i imam chustvoto che Tova Mag go e pisal a ne gena...nedostoino e za edna Gena da se dargi taka a kamo li da se drapa s edna Maika.
Mojata krastniza imache sachtijat problem i napravo i zavigdah na nervite koito imache:),po-zjal den tichache sled momchenzeto si zachtoto to si pahache prastenzata navsjakade i darpache vsichko vkluchitelno i chtepsela na iutijata,ta taka do vtorata mu godinka chak:)
maichetata tuk sa ti dali polezni saveti,mojata krastniza praveche taka kato se izmorjavache da ticha podire mu:slagache mu nova igrachka v kocharata ili go ostavjache na poda s edni srednogolemi meki topki da si igrae s tjah i da gi goni po zelijat hol:)
Az sam na prinzipa"prilagai vsichko i njama nachin pone edno nechto da ne pomogne";)
probvai.....pak posle pichi kakvo e pomognalo.

Супер идея!! И това проработи на възраст 1 годинка, а? Не е за вярване!! Явно на една годинка доста много си разбират вече човеченцата :) Ще го опитаме този начин явно :) Ние и двамата с таткото много обичаме разстенията и като се пренесохме преди години да живеем заедно и всеки си взе саксиите... Да не говорим, че си взимаме и нови... Така че ще ми е трудно да се откажа от тях, но дано да се разберем да не ги къса :)
Дали да не направим отделна тема за съвети за обезопасяване на къщата и идеи за подобни приучавания :) Мисля, че ще е много полезно за всички ни!

Това започва към годинката(1г. 2м. при нас) и проработи след известно време. Но си струваше. Имам чувството, че децата усещат колко много грижи са положили до сега и им става приятно и мило за растенията. После идва поблема как да не пресаждате и поливате цветя всеки ден
Но все пак иска известно време да го включваш в грижите преди да се откаже от тормоза над цветята. А за идеята за темата много ми хареса

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

абе да са ни живи и здрави, ама тази сутрин с проходилката ми обра листенцата на цветята
все се надявах да поиз4ака докато проходи, ама не - с проходилката право при тях!

Същата работа сме и ние! Май ще ги изнасям вече на балкона, поне тези, които са му най-любими. Много ми е мъчно, защото ги гледаме от години и точно това дето най-настървено го къса адски му личи :( Ама какво да се прави....

Дъщеря ми си е направо мърла - никога не съм я спирала от игра с цапане, само защото е с по-нови дрешки. Интересно е, че вече свикна да се пази (на 4 г е ). Много държи да са й чисти ръцете, за дрешките също взе да се усеща. Аз й казах, че принцесите се пазят чисти и тя се старае да се цапа по-малко, но ако все пак се е заиграла и се изцапа страшно няма.
Малкият сега се учи да яде сам и също се цапа - маже се целия с ръчички- после направо го къпя целия - но поне е доволен

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

които и на мен са ми болна тема.
Мисля обаче , че не цветята трябва да пазим от бебетата/малките деца а децата от цветята.
Защото има някои от тях - не знам всички, но филодендрон, коледна звезда, зюмбюл, някои бръшляни, ух...едно дето го имам ама му забравих името....са отровни/вредни/ в определени количества. Така че и това трябва да се има предвид при обезопасяване на къщата...децата имат нужда да хапят и пъхат в устата си предмети...освен лекарства, санитарни материали, кабели, жици, покривки на маси, порцелан, вилици, ножове, достъп до прозорци и тераси....егати колко дълъг може да е този списък!