Ох, много си права и това всичкото ми е ясно, но не мога да го превъзмогна. И нашия татко ми се кара, ама не минава. Опитвам се в интерес на истината да преодолея тази фобия от изцапано, но за сега не много успешно. И не толкова заради прането. Просто съм такава глупава понякога. И бабите ги бях подлудила. Но сега с удоволствие ги пускам при баба им, защото тя им дава да се цапат. Аз нямам против да пера, само дето не мога да ги гледам да се цапат.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

Определи си два дни в седмицата които да са ви за цапане.
Оставяй го детенце да се цапа колкото иска в градинката или парка, но повтаряй, че това е само в тези дни.
Може да ти е смешно, но при нас това добре проработи.
Не помня дали съм го чела този съвет в книжка или някой ме е посъветвал, но вярвай, че е много по-добре да е щастливо детенце, а и ти ще знаеш, че е само този ден нацапано.
Два дни се преживяват.

Лесно е да се каже "Оставяй ги". Ех, аз ако можех... А и тя дъщеря ми ако разбере, че цапането е позволено ще зяпне от изумление. Тя направо е дресирана в това отношение. Случвало се е цяла седмица да не ми се налага да й сменям дрехите от детската градина. А тя е на 3 г. и 6 месеца. Накрая я преобличам от кумова срама. А синът ми още не е много наясно, но той е малък. Но предполагам и той ще е учуден, че има позволение подобно или че след омазване не следва луд крясък от страна на ненормалната му майка.

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

При мен проблема е друг - изобщо не ме притеснява детето да се цапа, дрешките щом трябва ги сменяме по няколко пъти на ден. И ми е кеф че детето си играе на воля. Обаче полудявам когато насред играта се сети да си лапне мръсната ръчица. Постоянно съм с мокри кърпички и му ги трия, но все пак понякога успява да налапа палчето и тогава аз се шашкам честно казано, най-вече заради глисти и др. такива.
Кога ли ще се научи да не си лапа ръцете??
сега е почти на година и половина....

Мерси, мила, най-вероятно така ще направя:-)

Аз знам, че нищо не знам.....

И аз много мразя лапето да се цапа..малий направо лошо ми става. А знам че не е добре да му ограничавам игрите.
Не й давам и много много да яде сама, щото се прави на прасенце, освен това освинва всичко около нея.... а казват че щяла да се научи да яде сама по-късно:-))) важното е че ще се научи:-)))

Аз знам, че нищо не знам.....

Снощи те разбрах най-добре.... като видях сина си за 1 път да се обръща на масата за преобличане /висока 85см/ - по-точно го видях вече по корем на края на масата и единия му крак виси във въздуха... ужас... направо си изстинах - то един път става... ама все си мислиш, че на другите....

ne obrachtai vnimanie na razni novi osobnjachki kato onazi maja li beche,kato cheta redovete i imam chustvoto che Tova Mag go e pisal a ne gena...nedostoino e za edna Gena da se dargi taka a kamo li da se drapa s edna Maika.
Mojata krastniza imache sachtijat problem i napravo i zavigdah na nervite koito imache:),po-zjal den tichache sled momchenzeto si zachtoto to si pahache prastenzata navsjakade i darpache vsichko vkluchitelno i chtepsela na iutijata,ta taka do vtorata mu godinka chak:)
maichetata tuk sa ti dali polezni saveti,mojata krastniza praveche taka kato se izmorjavache da ticha podire mu:slagache mu nova igrachka v kocharata ili go ostavjache na poda s edni srednogolemi meki topki da si igrae s tjah i da gi goni po zelijat hol:)
Az sam na prinzipa"prilagai vsichko i njama nachin pone edno nechto da ne pomogne";)
probvai.....pak posle pichi kakvo e pomognalo.

Супер идея!! И това проработи на възраст 1 годинка, а? Не е за вярване!! Явно на една годинка доста много си разбират вече човеченцата :) Ще го опитаме този начин явно :) Ние и двамата с таткото много обичаме разстенията и като се пренесохме преди години да живеем заедно и всеки си взе саксиите... Да не говорим, че си взимаме и нови... Така че ще ми е трудно да се откажа от тях, но дано да се разберем да не ги къса :)
Дали да не направим отделна тема за съвети за обезопасяване на къщата и идеи за подобни приучавания :) Мисля, че ще е много полезно за всички ни!

Това започва към годинката(1г. 2м. при нас) и проработи след известно време. Но си струваше. Имам чувството, че децата усещат колко много грижи са положили до сега и им става приятно и мило за растенията. После идва поблема как да не пресаждате и поливате цветя всеки ден
Но все пак иска известно време да го включваш в грижите преди да се откаже от тормоза над цветята. А за идеята за темата много ми хареса

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак