Леле, тук започна да става страшно!
Ей, хора съвземете се, кому са нужни такива излияния?!?!?

МИ и аз тва се чудя.... съвсем добронамерена бях и глей кво стана....

Аз знам, че нищо не знам.....

Какви работи ни чакат само!!!! Ужас наистина! Моят син е на 9 месеца и от скоро е станал супер пъргав и започва да ме става страх! И в кошара не иска да стои... Та не ми се мисли.
Дано като свалиш решетката детенцето да се научи да слиза само и така. но как няма да пипа всичко наоколо - не знам :( Нашият от сега е хвърлил око на цветята и къса листенца с голям интерес! Той отдавна ги гледа, де, ама сега ги и достига!
Успех!

Тю - аз за тва никакви цветя нямам...всъщност имам ама малки и на високо....
колкото до слизането - тя се научи...ако я няма решетката ще слиза сама... но докато спи вероятно ще се изсипва на пода.

Аз знам, че нищо не знам.....

уважаема, вие напълно ли сте откачила или само си се заяждате и обиждате, за да не си скучаете!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Най-лесното решение - махаш едната от решетките на леглото й- за да може сама да слиза без да се наранява. Ние така направихме с дъщеря ми, която на около16 месеца направи това. За 5-6 нощи се научи да спи без да пада от леглото - аз бях сложила възглавници и меки одеала под леглото - търкулваше се първите нощи и падаше долу - но не се будеше.
Трябва да обезопасиш къщата - препазители за контактите - никакви кабели, нищо ценно на по-ниско място.
И надзор
Да ти е здрава и подвижна, пък и с другото ще се справиш

* Hate cannot drive out hate, only love can do that *

Направо изпадам в ужас! Най-вече заради многото саксии, които синът ми вече започна да къса :( Нямам идея как е възможно да се обезопаси къщата така че ще е с надзор. но това означава, че вече няма да имам и минута за себе си :( Край със спокойствието, доколкото беше спокойствие :)
Да са ни живи и здрави растящите бебчета!

И аз имам цветя. В началото едва ги спасявах. После (към 1 год.) му показах как се засажда цвете след това започнахме да ги поливаме. Върху една голяма мушама на пода се нареждат саксиите и той излива вода където и колкото може. Сумарен резултат 2/3 от водата на мушамата . Но аз после тайничка ги дополивах. И така вместо да късаме листа минахме на грижи за цветя и през ден се разнася въодушевен вик : "Хайде да поливаме и да се цапаме (разбирай садим)" Та докато постигнем после равновесие в поливането и грижите. Но поне сега ги пази и с гордост казва това цвете аз го засадих и го поливам.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак

Ама че интересно. За такава позитивна терапия изобщо не съм се сетила. И ние сме пълни с цветя вкъщи. Обаче то аз не обичам да се цапам, а ако видя детето оплескано с кал ще получа удар. А това е много лошо. Приятелките ми с малки деца все ми се карат, че на моите не им давам и с прашинка да се нацапат. А така и игрите им осакатявам. Лошо. Иначе идеята си е направо чудесна. Но пък аз вече моя малкия го отучих да ми съсипва цветята. Ама по по-лошия начин. Жалко!

Ние не знаем какво е самотата
И докъде се простира тя.....

Истината е ,че аз бях същата и не давах прашинка да падне са да не се изцапаме. Докато един ден нашият татко не ми напомни моя реплика по повод едно познато дете, на което не му даваха да се храни само че ще се изцапа. Тогава бях казала "Жалко, че детенцето има желание а го спират, изцапаното ще се изпере. А и да не стане за една дрешка ли трябва да става така".
И като ми го каза нашият татко нещо ми стана едно криво. Защо за чуждото дете съм била по-добра а за моето не съм....
Стана ми криво, аз още от време на време не издържам, но от тогава гледам повечко да го оставям да се цапоти и по малко да викам след него.

Да бъдеш щастлив е нищо, да се смяташ за щастлив - всичко
О. дьо Балзак