Posledno vreme po televiziata mnogo chesto govoriat za tova. Osobeno sled tozi sluchai v US kudeto maikata udavi vsichkite si detza zaradi tova che bila izpadnala v takava depresia.

Na men tazi tema mi e mnogo interesna. Az ne moga da razbera kak taka edna normalna jena izvednuj chte izpadne v takava depresia che da ubie novorodenoto si.Fakt e che se sluchva i kazvat che se duljalo na hormonalna promiana v organizama.

Inache spored men e normalno da se chustvach malko depresiran sled rajdane, vse pak jivota mnogo se promenia i ot teb se ochakvat tolkova nechta. Mislia che prez purvite mezetzi vsiaka jena e imala momenti v koito e mislila che chte poludee, dobre che posle vsichko si vliza v ritum.

Kakvo mislite vie po vuprosa?

Things that we own end up owning us.

Неприятна история с тази майка е да.
На изписване от болницата ми връчиха един ферман с разни симптоми на постродова депресия както й казват - имаше такива като внезапна смяна нанасторнеия, желание за смърт, спонтанен плач, нежеление за гледане на детето и т.н На мен ми звучаха странно, но колеги на мъжа ми споделили с него, че на много от тях им се налагало да взимат отпуска да си гледат новородените, защото жените им отказвали поради тази депресия.
Първо си мислех, че това е модерна американска история, но като се замисля, това наистина си е голям стрес. Може би в БГ просто нямаш време да се поддаваш на депресии, просто там имаш и куп други проблеми, на чиито фон справяенто с бебето не изглежда толкова страшно.
Имала съм трудни моменти и с двете си новородени. Даже сега ми е по-трудно, защото съм далеч от роднини и приятели, но слава Богу май до депресия чак не съм стигала - ама кой знае - може да я карам тайничко и незабелязано
Не знам доколко ти отговорих, но все пак си мисля, че поне от тази страна на океана лесно ще получиш помощ.

Hate cannot drive out hate, only love can do that

Чувала съм, че има начин предварително да се разбере дали жената е склонна към такава депресия, но незнам какъв е той. Надявам се да не ми се случва, но ще съм благодарна на тези, които споделят как са се справили с нея.

абе и аз си мислех, 4е не съм склонна...
е, не съм отказала да си гледам бебето (опазил ме бог), но бях абс. безпомощна. добре 4е беше мъжът ми да ме успокоява, 4е ще се справя и т.н. и т.н. аз си мислех, 4е май4инския инстинкт ще се появи с появата на бебето и 4е изведнъж ще знам какво да правя с бебето. да, ама не! :-)
бебето пла4е, и аз с него :)) драма, дра-ма!
е, с помощта на таткото минава за 2-3 дни.
а уж бях подготвена?!?!

Az znam za niakoi jeni,koito izpadnaha v podobna depresia zashtoto se namiraha za debeli i grozni sled bremennostta, edna puk se chuvstvashe izolirana ot aktivnia jivot zaradi bebeto i che samo vkashti si sedi... ei takiva prichini i saotvetnite proiavi - plakane, razdraznitelnost, ne iskaha da se vijdat s hora, niakakvi cherni misli, che veche ne sa haresvani i prochie....
abe trudno e, na koi ne mu sa mu minavali takiva misli, ama s vremeto i s dobri dumi ot priateli i blizki, minava....
ianche obarkanostta i stresat s malkoto bebence v race si e normalno...
ne znam, men moje da me pipne neshto takova, shtot sam v chujbina i sam po-izloirana ot priateli, za blizki da ne govorim, dano ne e mnogo tejko, shte pisha pri parvi simptomi...

Привет от мен.
Откакто прочетох темата ти, си обърнах библиотеката и 2-та кашона списания и книги, които купувах през първата ми бременност. Побеснях че не намерих за пръв път каквото търся, но съм упорита и ако не намеря, за да предоставя буквално целия текст, то по спомени ще се опитам да преразкажа какво пишеше ...в някаква статия беше...

Не че казах нещо по темата, но се надявам следващото ми включване да е ползотворно.

-
Обещавам ти дълъг живот. Най-малкото по-дълъг, отколкото ако продължаваш да се мотаеш наоколо.

Minalata sedmica biah na edna sreshta na maika s malki deca i temata beshe poznaite kakva "Sledrodova depresia". Sled dulgata ,choveshka a ne izpulnena s termini lekcia posledvaha razkazite na niakolko maiki i diskusia.
I poneje ot poslednoto mi rajdane veche sa minali tri godini pochnah da prehvurliam spomenite v glavata si. I si spomnih ,che vinagi imashe prichina da buda podtisnata-rodnina, umora, nenaddavane na bebeto, lipca na tova i onova, pritesnenia i oshte pone 20 neshta koi ot koi po razlichni, a malko li sa.
Muja mi beshe bezkraino osvedomen za taia depresia i v interes na istinata blagodarenie na negovite strarania , pomosht i obiasnennia , vsichko premina , premina s depresia razbira se.
Dokazana e i prichinata za tazi sledrodova depresia-hormonalnia vihur v organizma na vuzstavoviavashtata se maika a kakto znaeme hormonite sa tezi koito kontrlirat ot mozuk prez surce i vutreshni organi tonus vsichko, dori i kosopada .
Dokazani profilaktichni sredstva niama no ima olekotiavashti i tova sa- razbiraneto za sustoianieto na maikata ot horata okolo neia, vitamini, razhodki, izvestna doza raznoobrazie,rejim s kolkoto se moje po-pulnocenen sun, pulno otbiagvane na konflitni i nepriatni lichnosti i situacii, stimulirane na priatna i vedra obstanovka . Ami tova e momicheta derzaite

Аз имах депресия след раждането на сина ми преди 3 години. Трудно е да се разкаже с няколко думи, пък и звучи странно за майките, които не са изпитвали подобно чувство. Положението обикновено се усложнява от липсата на разбиране към това състояние. Прието е все още у нас да се мисли, че родилката от само себе си започва да изпитва майчински чувства и по инстинкт намира най-верният начин да се грижи за детето. Сигурно това се случва при повечето майки, но има и такива, за които приспособяването е проблем.
Аз не изпитах такива чувства отначало. Беше ми много тягостно, все ми се струваше,че нещо чуждо живее с нас у дома, не можех да възприема появата на трети човек в семейството ни. Беше ме страх да остана сама с бебето в къщи- просто изпадах в ужасна паника какво ще правя, ако остана сама с него. Иначе си вършех всички задължения съвсем нормално- например, нямах страх да го къпя или повивам и т.н., но се справях добре само привидно. Всъщност се ужасявах от всичко това. Нямах желание за никакво развлечение или занимание; когато излизах сама навън, хем се чувствах облекчена, че се отървавам за малко от бебето, хем имах страхотни угризения и през всичките 2 или 3 часа се тормозех вътрешно. Непрекъснато ме беше страх, че ще полудея и ще изгубя контрол над себе си. Така минаха 3-4 месеца. Беше много трудно. И аз не знам как издържах. Можех да споделям само с мъжа ми. Страхувах се да кажа на майка ми, за да не я притеснявам (тя нямаше да ме разбере и само щеше да се уплаши). Приятелките ми, които имаха деца, не бяха преживяли такова нещо, и след няколко плахи опита се отказах. Тогава още нямах Интернет- ако имах ,щях да намеря място, където да споделя с други майки със същите проблеми, и може би щеше да ми олекне. Само една приятелка се намери, която сподели с мен, че е преживяла съвсем същото в началото. Тя ме успокои, че към 6-ия месец нещата ще се оправят, и мисля, че тази мисъл ми даваше надежда през цялото време. След 4-ия месец състоянието ми започна бавно да се подобрява и вече след 6-ия нямаше проблем. Сега синът ми е на 3г. и половина, и го обичам страшно много!
Причините за такава депресия са разнообразни: хормоналната промяна в организма на майката, прекалено високите очаквания за месеците след раждането, свръх-отговорност, умората, принципна склонност към депресивни състояния, неразбирането на околните. В Америка лекуват доста често по-тежките прояви с медикаменти (антидепресанти), но ми се струва, че в повечето случаи една компетентна психотерапевтична помощ, както и много внимание и помощ от близките са достатъчни, за да се преодолее. В моя случай дължа подобрението си главно на мъжа ми, който прояви изключително разбиране, и постоянно ми повтаряше да мисля и да се грижа за себе си, за да бъде добре и за детето. Той ми вдъхна увереност, че мога да бъда добра майка, и ще се справя с трудностите.
Дано не се случва на бъдещите майчета, но ако ви се случи, горе главата- минава!

мен ме друса депресията доста от преди раждането. по различни поводи, и по различно време от деня.
както моята приятелка , родила преди 7 месеца казва - като ме хвана предродилна, родилна, и след родилната депресия, та няма пускане.
но аз съм по характер склонна към подобни състояния, за щастие бързо ми минава, но сега съм в мрачен период, не ме питай защо, да ме убият незная.
май защото си купихме бебешката стая, и ни подариха много дрешки, та сега ги гледам и ме друса ли друса депресията. ами ако сега нещо му се случи на бебето ми, и ей такива щуротии се въртят в празната ми глава.
изобщо трагедия... нещо са ме взели дяволите , и ми е криво та няма накъде...

a puk ot takiva priutesnenia daje gushata me be stegnala
abe....