Очаквам бебето си в началото на март, но вече усещам как загрижените бъдещи баби започват да дават нежелани съвети и да отказват да възприемат новите неща в отглеждането на бебетата. Въпроса ми е как настоящите майчета са се справили с проблема.
Не искам да ги обиждам или отчуждавам, но мисля, че от деня, в който се приберем те ще станат вечното присъствие вкъщи. Това е чудесно за първата седмица-две, ами после как да им кажа да разредят посещенията, нали и те толкова го чакат това бебе и се вълнуват?!?!?

За разлика от теб аз намирах първоначалния период с бебе много труден и първите 40 дена майка ми беше с нас за да ми помага. Вярно че е малко трудно, да не кажа доста и вярно че винаги ще сте на различни мнения с бабите. След като обаче се озовах сама бях готова и ламя да поканя в къщата си стига да помага! Тогава обаче нямаше налични кандидати:)
Оценявай факта че има кой да е загрижен:)))
Ползвай ги да ти помагат както и с каквото на теб ти е удобно!
Щом не искаш да са ти вкъщи, тогава да пазаруват или да гледат бебето понякога за малко за да си излезете с таткото - това е чудесна помощ, даже за мен е най-ценната!
Изобщо преимуществата да имаш загрижени баби са повече от недостатъците според мен.
Казвам го въпреки че специално с майка ми сме в не съвсем добро разбирателство:) Но загрижените роднини определено могат да ти бъдат безкрайно полезни!!!
Ако искаш да си напълно самостоятелна и сте ок с парите, вземи жена да ти помага, но се чудя защо да се стига дотам......:)
А ако си майка героиня и сикаш сама да се справяш с всичко - значи съм си губила времето докато ти пиша:)))

поддържам мнението на карли, 4е бабите са незаменими, ОБА4Е!

аз имах проблем с майка ми, с която по принцип много се разбирам и никога не ми се бърка в живота, оба4е 1вия месец беше ад. всяко нещо което направех не беше добро за нейното вну4е (моля ви се :-)) не е обле4ено достатъ4но, вода защо не му давам... и др. такива. стигна се до там 4е ми каза, 4е не се грижа добре за нейното вну4е. :-)
доста се посдърпахме... и ве4е вси4ко е 6. при НИКАКВИ положения не оставяй бабите да ти се ка4ат на главата. определено нещата за 25 год., когато те са били майки са се променили.... вси4ко еволюира вкл. и на4ина на отглеждане на деца. не им сушай съветите, защото 80% от тях ве4е за отживелица. гледай си по модерен на4ин детето.
в на4алото е трудно, но ако имаш приятелка, която има малко дете много по-добре извиквай нея при трудните моменти, а ние от тук ще даваме съвети :-)))

Аз също съм се замисляла над този проблем, макар че има още време до раждането на рожбата ми. Свекърва ми е категорична, че бебе няма да гледа, но също като теб се опасявам да не започне да ми се меши там, където не бива.
Но с майка ми нещата стоят по друг начин. Тя роди преди три години и половина (имам огромна разлика с малкото си братче). Покрай нея натрупах доста богат и пресен опит, но въпреки всичко ще се радвам тя да е до мен. Общо взето нея не я възприемам като баба (има дете на 3год), а по-скоро като приятелка с малко дете. Ако имаш и ти една такава приятелка, предполагам, че ще ти бъде повече от полза......

Успех! и леко раждане

на бабите мястото им не е при младите майки. на моите от първия момент на бременността им беше обяснено (всеки на собствената си майка със съпруга ми), че могат само да се радват, но съветите са нежелателни. по този начин бяхме оставени на спокойствие да си гледаме бебето. свекърва ми се опитваше да се намесва след раждането - първо веднага след като се прибрах от болницата, а после и около половин годива по-късно, но липсата на реакция от наша страна я върна отново в кръга на бабите, който не бива да се бърка с този на майките. бъди съвсем конкретна в обяснението какво от кого очакваш и не позволявай да ти се качват на главата. най-напред започни с таткото. той трябва да разбере, че "но те толкова му се радват" е изречение за неделния обяд, а не за ежедневието. и не на последно място - основните елементи на възпитанието трябва да бъдат решение на родителите - "ама, ти още нямаш опит" и "то няли и ние деца сме гледали" не трябва да диктуват живота ти.

според мен сам да си гледаш децата не е въпрос на "майка героиня". при нас действа така:

1. пазаруването го правим в събота сутрин рано за цялата седмица.
2. за основното чистене (прахосмукачка, бани, прозорци, подове) си имам жена, която идва на всеки две седмици.
3. редът в кухнята и готвенето се правят вечер от осем до десет.

и така денят си е за мен и бебето.

и това че имаме бебе не ни пречи всяка неделя на обед да продължаваме да сме на гости у свекърва ми, а всяка събота от пет часа следобед да имаме приятели на чай. просто е въпрос на организация. наистина става. ние го правим.

абсолютно съм съгласна за приятелките. най-добрата ми приятелка има второ бебе заедно с нашето първо. доста много неща правим заедно. най-смешно е като решат да отидат сами татковците на пазар в събота и после не са сигурни кое в багажника от кой списък било. налага се все да стоварват всичко в нашата кухня и да отмятат с молив.
а от нея аз наистина научих доста неща, но най-важното наистина е, че първото и бебе е родено толкова скоро.

В началото наистина ще ти е трудно и би било добре някой да ти помага с неща като пране простиране пазаруване и такива подобни от домакинството, а ти да си гледаш бебо и да можеш да си почиваш когато то спи. Повярвай ми наистина е доста трудно самото начало. С първото дете доста ми помагаха, но само за неща от домакинството. За бабешките им съвети аз просто не слушах и не ме интересуваше, и това ги отрезни и след кратко време спряха да ги дават защото видяха че си говорят напразно. Сега с второто се надявам да си спомнят първият път и да не се бъркат там където не им е работата. Но трябва ясно да им дадеш да разберат къде им е позволено да се бъркат и къде не.
Успех

пропуснах прането - чаршафи, кърпи и нашите дрехи - събота вечер като си тръгнат гостите таткото ги пуска в пералнята, а аз ги простирам, а бебешките неща си ги пускам сама през седмицата.

Именно но и ти имаш жена за основното чистене:)
За мен да отказваш всякаква помощ, особено ако има кандидати да ти я оказват, е простотия, за която не намирам обяснение.
Допустимо е само ако си сама на чуждо място без роднини и така те принуждават обстоятелствата.