имам малко сигурно глупав въпрос, ама ако има и други минали прес това , моля да споделят.
трябва да ми направят серклаж. правили са ми и с първата бременност, обаче в Бг, и там беше с пълна упойка.нищо не усетих, но сега лекаря тук твърди тъпо и упорито , че не се слага пълна упойка.
мъжа ми като чу, и веднага зае неговата позиция, а мен ме е страх, по две причини:
1. да не ме боли
2. дали пък наистина първия път съм имала късмет в Бг, и на бебето ми нищо не му се случи от пълната упойка. ами ако сега вземе та му се случи нещо?
само за уточнение, серклажа ми е правен в Правителствена болница, и смятам при квалифициран достатъчно персонал.

И за мен това беше болен проблем.
По време на първата ми бременност в БГ в същата болница и на мен ми правиха серклаж около 3ият месец (не помня точно в коя седмица съм била тогава). Сегашната ми бременност тук в Щатите споделих с лекарят ми за предният серклаж, понеже се опасявах че отново ще се наложи да ми се направи. Лекарят ми каза че на тогавашният етап не е необходим и че ако се наложи може да се направи и по-късно.
До около 26 седмица нямаше никакви проблеми, когато ми каза че шииката на матката ми се е скъсила на 2 см (нормално е от 3 до 3.5см) и че ще се наложи да ми се прави серклаж.
Обясни ми че ще бъда прегледана от още един лекар в болницата който да си даде мнението и тогава ще ми го направят.
Прибрах се у дома с препоръката до денят на серклажа да не мърдам от леглото. Държа да подчертая че повечето време от деня си прекарвах седнала на стола пред компютъра.
След около 3 дни отидох за серклаж в болницата - направиха ми всички изследвания, акушерката ме прегледа и поиска да разбере защо сме решили да направим серклаж както и ни обясни рисковете от направато му в този етап на бременността. След нея дойде лекарката, която също ме прегледа - не знам как е възможно за 4 дни лежане шииката да се върне в почти нормалната си дължина , но това беше станало.
Обясни ми че при това положение серклажът няма да е необходим като се има предвид ползата и вредата от него в случая и с моят лекар обсъдиха какво да правят.
Предписаха ми лекарства които да предотвратяват контракциите и пълна почивка на легло.
Лекарствата спрях 36 седмица, като очаквах едва ли не да родя малко след спирането им, което не стана.

Не знам ти какво ще решиш за въпросният серклаж - проблема не е упойката дали е пълна, епидурална или местна - и при трите няма да усетиш болка но може да ти направят серклаж. Проблема е че има вероятност да предизвикат раждане и дали си готова да се подложиш на риска да родиш бебе на тези седмици.
Важно е защо е направен серклажа - причините които са го предизвикали - по принцип "зеенето" което е честа причина за серклажа или е вродено, или се е получило вследствие някаква инфекция или пък от преждевременни контракции.
Помисли сама какъв точно е твоят случай както и обсъди с лекарят си дали това е единствиният ти шанс да запазиш бременността си.
И да го направят отново ще трябва да пазиш леглото, а предполагам ще трябва да пиеш и хапчета - особенно ако имаш контракции, така че обсъди с него и ако не е наложително нен го прави.
Поне това е моето мнение.
Успех!

Според мен няма нужда от пълна упойка. Там по принцип мястото не е чувствително и на мен са ми горили с ток раничка без никаква упойка, но не усетих почти нищо. Успех

серклажа ми се налага защото съм с недостатъчност на маточната шийка, по рождение.
около 12-16 седмица ми се отваря от нарастващото бебе, и започва падане на бебето.
с първата ми бременност , пак в Правителствена болница, решиха да рискуват, и загубих бебето си в 28 седмица.
затова с втората решиха да го направят, и аз нямах никакви проблеми, да не говорим, че преносих сина си с 18 дена.
и то след сваляне на серклажа.
обаче тук, тук е живата трагедия, лекарите са адски тъпи, и то без извинение, неграмотни, и направо некомпетентни. реагират само ако си тръгнал да умираш, а на мен ми обясниха, че ако съм си изгубила бебето, то е защото природата така била решила/!!!/, и , че плода ми бил непълноценен/!!!/.
След като ги светнах с малкото си познания по обща гинекология, че причините са подобно нещо биват от страна на майката, на бащата, или на плода, и , че в моя случай се касае именно за причина от страна ма майката, взеха тежко да въздишат от мен, и да мислят по въпроса, ама докато го измислят , аз ще приритам. В четвъртък имам голяма/разбирай от 2 лекари/ консултация, за да се решат на подобно нещо.
Изобщо трагедията е пълна, и ако оцелея ще съм изтеглила 6 -тица от тотото.

Направо съм бясна като чета какви тъпанари са там и как се оправяш с тях.
Как може да се излагат така - та ти си им пример от учебник че в случаят трябва да направят серклаж.
След като проблема е маточната слабост и то вродена е излишно да се рискува да се чака и да се губи време.
Дано като се съберат двама им дойде повече ум в главата и да направят нужното - серклажа.
Ти в коя седмица си сега? Към 26 седмица ли си някъде?
Казаха че и без упойка не се усещало нищо, не знам как е.
При свалянето знам че не се усеща нищо дори и без упойка.
За поставянето не мога да кажа, помня само че след събуждането ми казаха че е нормално да усетя болки и леко кървене, та треперех да не е станало нещо с бебето.
А от въпросната болница аз съм доволна само от лекарят си Красимир Станев, иначе доста неща ме разочароваха там. Да не започвам да се оплаквам от лекарките в детското.
Дано нещата се развият при теб добре за да си износиш и родиш едно хубаво и здраво бебенце.
Поздрави

за съжаление съм само в 4-тия месец, но имам вече симптомите на отварящата се шийка.
дано проявят поне малко мозък, и ми направят серклаж, че иначе ни пишете бегали.
тук медицина няма, здравеопазването е по-зле от в 3-тия свят
жалко за такава икономически стабилна страна, но е истина.
направо ми се реве на моменти да се върна в Бг, и да ида на истински лекар.
А в Правителствена болница, не мога да се оплача, разбира се това е било преди 9 години, и съм много доволна от Д-р Бакалов, той не съвършен образец, но ми спаси бебето. Обаче там имаше една единствена жена лекарка, адски гадно създание, и заради нея не родих там, а в бившата вече 3 -АГ.

Д-р Христова - аз не можех да я понасям и като човек и като лекар.
Бях свидетел как заради нея една жена си загуби бебето в първото тримесечие, а друга в осмият месец.
На първата отказа на да направи серклаж, като се сетя как сами й се караше, че жената искаше да го направят, но въпросната докторка така и не поиска да го направи. Изписа я и я видях няколко дни след това - беше загубила бебето.
Втората лежеше за "задържане" не помня какви точно хапчета пиехме, но на три ни даваха едни и същи. Тя и още една бяха в напреднала бременност. Въпросната докторка реши и нея да изпише, макар че другите лекари бяха против (чух ги да обсъждат в коридора), и понеже беше като завеждаща на патологична бременност се наложи простачката.
Няма да забравя как жената си събираше нещата и плачеше, казваше си че не се чувства добре (имаше родено дете в 8ият месец което със зор оцеляло) и че се страхува да си тръгне. Бременната със близнаци която се пиеше само половината лекарства й даде тази част която не беше изпивала. Беше доста след това една сутрин на закуска я видяхме жената която изписаха - свиваше се от болки. Успя само да каже че е имала хапчета до предната вечер (не се изписваха за домашно лечение та трябваше да стоиш в болницата зарад тях).
Закараха я в родилното в другото крило - тогава чух Бакалов как се караше на Христова. От акушерката която дойде нощна смяна разбрахме че след раждането закарали майката и детето в Майчин дом. Детето не бяха успели да спасят.
Надявам се някой да е успял да я осъди за немарливост и некадърност и да не може да види бременна на километър от себе си.
Да не забравя, че и моят серклаж беше успорван от нея, макар че двама лекари бяха да се направи. Дори и имам лоши спомени от нейни прегледи, имах чувството че при преглед ме бъркаше да ме рови отвътре - не искам да си спомням за нея.

дами,
я стига с тия страхотии....
няма да ви се слу4и нищо страшно! обещавам ви.
аз съм с много силна интуиция...

точно така, става въпрос за същата лекарка. Тя не посмя да оспори на Бакалов решението за серклаж, но малко преди свалянето на серклажа, така ме прегледа, че бебето ми се преметна направо. Адски груба в прегледите и отношението жена. Заради нея родих в далеч по мизерната 3-Аг, но поне имах човешко отношение. Балкалов дълго се сърди на майка ми/те са приятели от години/ за това решение, но аз така съм ревала 2 пъти от нея, че категорично отказах да отида след последния преглед в тази болница.
А след серклажа никой не ме предупреди, че има малко кръв, и аз се сасипах от притеснение, да не загубя бебето си отново. Същата тази кучка ми каза тогава - какво толкова , едно скапано бебе по-малко. Едва преглътнах обидата, но я наквасих на Бакалов вечерта, и го помолих да ме пусне, макар да беше рисковано. Изписа ме с инжекции "папаверин", които си правех сама в къщи, но тази не исках да я гледам. А, бебето ми се роди сладко, прекрасно, и чудесно оформено момченце.

не мога да повярвам, че една жена може да бъде такова чудовище. за мен най-красиво нещо на света е бременната жена, а най-прекрасното - бебето. добре, че си се отървала.