Аз съм изненадана от себе си! Че надникнах тук - ок. А се оказа, че ви и пиша. Иначе никак не обичам тия разговори по градинките - кой какво, как, колко яде и изобщо всички подобни, сигурно ми е омръзнало вече. Та се замислих - защо ме обхваща такова умиление към вас и така трогателни ми се виждат въпросите ви? Ми не е заради мен, аз второ дете (поне не в скоро време) не искам. Помислих още малко и си казах: "За да питат момичетата тук, може би нещо ги притеснява да питат личните си познати"... Разбира се, има го и моментът, в който на работа, където разполагате с компютър, просто сте забелязали още едно място да съберете важна за вас информация. Оттук вече ми идват въпроси, основното всъщност в тази тема - притеснявате ли се да питате околните за това, което ви интересува, тревожите ли се да не ви помислят за глупави и несъобразителни? Стараете ли се умишлено да прикривате болежките си, за да не "натежите" на близките? Спестявате ли на мъжете и приятелите си тревогите си за себе си, детето, бъдещето?

Да поговорим?

- - - -
И най-внимателното планиране не може да замести лудия късмет.

Здравей!:-)
Ти май си си поотговорила на въпросите които задаваш.
Аз също пиша много рядко въпреки че чета редовно постингите.
Никога не съм се притеснявала да питам който и да е за каквото и да е.
И никога не съм подхождала към въпросите задавани към мен с насмешка или пренебрежение.
Едно от момичетата с които се запознах в родилното отделение лятото ми звъни постоянно. Вчера се обади и каза"Ужас!Кашата стана много рядка!Какво да правя? направих я според указанията..."
Първо детенце и е, няма опит, няма родители наблизо/от Казахстан е!/ - естествено е да се обърне към човек който има сходни "проблеми"
Освен това съм на мнение , че излишна информация нама...т.е. че базата данни си е много важно нещо....
Пък за второ детенце помисли...
При мен това мислене продължи почти 12 години ама сега си имам голям помощник пък.....:-)))

За мен също е странно, че пиша тук защото от няколко години общувам преди всичко по irc. Но пък бременността е несщо толкова по-различно от всичко, което ми се е случвало до този момент, не толкова като физическа промяна, колкото неверочтно много усещания.
Не се притеснявам да питам хората около мен, а и май няма нужда. Още от началото всеки ми дава мнения и ми разказва за своите бременност и раждане. Имам и прекрасен съпруг, с когото споделям всяко ново чувство и с когото обсъждаме всяка подробност.
Иначе в този клуб има някаква особена атмосфера, която ме кара да се отпусна да споделям и да търся опита на майките. Изпитвам и нещо като въхищение към всяка жена, която успява да се грижи за семейството, детето и себе си.

Milsia, che vsichki, deto sme online ne obichame mnogo "tradicionnia" tip majki po gradinki s razgovorite za purenca etc ... a si tarsim "kade si baba znae" v Mrejata :)))
i az se radvam na tozi klub, naj-setne i na bulgarski! :))

Ne, ne im spestiavam nishto na ostanalite. Vseki da si nosi otgovornostite. Tova ne znachi che se glezia. Nabliudavam dosta glezli naokolo. No v krajna smetka vseki sam si reshava :)))

A majete - ne biva da im se spestiava nishto. Nali zaedno gi pravim tezi deca :)))