Njakoja Gena kojato e Maika,moge li da mi napiche donjakade kak proticha?
obchti nechta ne konkretni.
Strahuvam se poveche ot Bremennostta otkolkoto ot Ragdaneto?
Bremennostta e vse pak zeli 9meseza:moi prijatelki po vreme na bremennost mnogo se pazeha,povrachtaha,gadeche ima se.....sram me e da gi pitam.
Neznam koe e Vredno za edna badechta Maika-az sam 47kg i neznam dali ne sam slaba za tova vse ochte.

blagodarja predvaritelno na Vsichki Maiki spodelili s Men opita si!

Ami pri vseki raslichno, dori pri edna zena mogat da se nabliudavat raslichno protichasti bremennost.
Ima mnogo knizki po tosi vapros, otivash na pl. Slaveikov/ako oste sastestvuva/ i si gi kupuvash. i posle chetesh, chetesh...
As lichno polsvam edna knizka/nisto che sam razdala i sam maika/ oste ot parvata mi bremennost - "As chakam dete" na Loranc Pernu.
No tova e ot predi 9 godini, sega v Bg ima mnogo novi i osavremeneni isdania /predpolagam/.
Leka bremennost!
Palmira

Това, което ти каза Палмира е така. За всяка жена е различно и наистина и самите бременностти се рзличават. Аз съм била два пъти бременна и 2 пъти единственото обще беше големия корем, тромавостта и съннливостта:)). Иначе единият път повръщах, ядаха ми се страхотно различни неща, кръвното ми падаше първия път, после пък беше по-високо от нормалното ми...
47 са съвсем прилични килограни за една майка - мисля че няма да имаш проблеми с износване на бебе:))

Hate cannot drive out hate, only love can do that

imam ja tazi kniga,mojata krastniza mi ja podari:)
stana mi locho kogato chetjah knigata,po-prinzip az obogavam da gledam filmi na Ugasite no te sa nichto v sravnenie na tova koeto chetah zatova iskah da razbera pone nechto ot chovek a ne ot kniga.
Blagodarja ti vse pak

da predpolagam che ste pravi,nai-verojatno pri vsjaka Gena proticha po razlichen nachin bremennostta....
Vse pak njamam izhod,svekara i svekarva mi veche ne napirat za vnuche a napravo mi se sardjat,pravi sa vse pak sapruga mi e na 34g i makar da e v otlichno zdrave i fizika njama kak...:) a svekara i svekarva mi sa na po 58-60g i iskat da se radvat na vniche.
chte zabremeneja pak posle sapruga mi chte opira pechkira kogato sam v nervna kriza ot postojannite nerazpologenija na edna bremennost
Ako trjabvache nai-veche Az da rechavam ...njamache nikoga da se prestracha kolkoto i da obicham sapruga si....

Хей , няма такива неразположения и нервни кризи :) Дори се чувствах по спокойна отколкото сега преди да ми дойде мензиза - едвам се търпя :) Не си по-неспокойна отколкото иначе.И се чувстваш някак си специална...

asdfasdf

E, така си мислиш. Ако 23-то в ника ти означава, че си 23-годишна - може би наистина още не се чувстваш готова да имаш дете. Най-важното за едно дете е то да е желано - ако не се чувстваш готова и ще го правиш само за да угодиш на свекър и свекърва си, ако ще се страхуваш и още от сега се чувстваш едва ли не "жертва" - няма смисъл наистина. Виж, ако съпругът ти е този, който настоява - можеш да му обясниш, че още не се чувстваш готова и заедно да обсъдите всичко. Казвам всичко това, защото на 23 аз също не исках да имам деца, така се чувствах и на 26, но някъде към 28та си година изведнъж забелязах, че започвам твръде много да се умилявам при вида на бебета, че чувствам един такъв съвсем определен копнеж за бебе...

И да ти кажа - няма от какво да се страхуваш. Ако приятелките ти са родили млади и при това - непланирано - няма нищо чудно, че са били нервни и неспокойни. Никой не би могъл да ти каже как ще се чувстваш точно ти по време на бременността си. Мога само да ти кажа, че аз бях уверена, че при мен всичко ще е наред - и то така си беше - нито повръщах, нито имах някакви кризи или неприятности, работех до деня на самото раждане /даже в деня на раждането - понеже родих в късния следобед/. Чувствах се прекрасно, наистина много специална, а да не говорим за момента, в който се появи сина ми... Много е трудно да се опише чувството на пълнота и някакво страхотно удовлетворение, което те обзема. Така че - не бой се и не се тормози предварително. Ети ти едно стихче на Блага Димитрова, което много обичам:

Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли.

Но най-голямата болка на света
е да си жена, непознала всички тия болки
до една.

Moiata pyrva bremennost beshe ujasna - zagubih bebeto si i tova e koeto moga da kaja, prosto ne iskam da se vrushtam natam.Sled 9 mes. zabremeniah otnovo i naj - loshoto v tazi bremennost biaha ujasnite mi strahove.A prez 9-te meseca niamah nito 1 edinstven zdravosloven problem.I to ne sym se pazila chak tolkova- prosto si pochivah i se naslajdavah na jivota.Sega sym dosta mlada mama-na 21, no moga da kaja, che naj- hubavoto neshto , koeto mi se e sluchvalo i prodyljava vseki den e radostta da bydesh s deteto si.Ne e nujno da si v niakakva stepen pomydrial za da reshish che si gotov da imash dete- vajnoto e da go obichash.

Да ти е живо и здраво бебето, Вени!
Не си ме разбрала правилно - не казвам, че за да си добър родител, е нужно да помъдрееш. Единственото, което твърдя е, че бебето трябва да е желано от майката наистина. То няма нищо общо с възрастта - познавам жени, които и на 18 съвсем определено знаят, че искат вече да станат майки и такива, които на 36 все още умуват... Работата е там, че майчинството е и интуция, и любов, но преди всичко - една наистина сериозна отговорност! Ти самата вече добре го разбираш - животът ти никога вече няма да бъде същия и отношението ти към самата теб е различно!

Ще се опитам да обясня. Аз винаги съм си мислела, че съм луда глава. Не изпитвах страх да плувам сама в морето - навътре и надалеч, нито пък се страхувах от тъмнината, изпитвах страхотно влечение към безмоторното летене и все си мислех, че ще се заема един ден сериозно с това... Сега си давам сметка, че вече много повече се грижа за физическото си здраве и собственото оцеляване, просто защото съзнавам една много по-важна отговорност, която съществува в живота ми. Това ме ограничава в много от действията ми /и нещата съвсем не опират само до хобитата и свободното време/, но аз наистина си давам сметка, че не би могло да бъде и иначе.

Говоря за всичко това, защото съм се наслушала на истории майки, които хленчат, че грижите в грижи по децата са погубили най-хубавите си години. Ако детето е желано, а не натрапено заради избора на някой друг, който решава вместо майката, това не би могло да се случи. Излишни жертви не са нужни никому - нали всички искаме децата ни да се чувстват щастливи, обичани и желани!

Редактирано от Cилвa на 02.11.01 13:12.