Uvajaemi pochitateli
Ne moga da buda na vsichki koncerti na grupata zatova se nujdaia ot pomosht
Molia kao te sa bili vuv vashia grad da mi razkajete kak e minal koncerta.
Shte vi buda mnogo blagodarna za otgovorite.

zdrasti, crissie,
ako nikoi ne pishe, klubut shte umre. i za da ne se sluchi tova,iskam da ti razkaja za nai-prekrasniya koncert na btr, na koito sum bila. beshe 30.09.2000, v plovdiv, zakrivaha tamoshniya birfest. takova neveroytno izpulnenie ne byah slushala v jivota si. svirirha okolo dva chasa, otdavaiki cyalata si energiya i chuvstva na scenata. ot tozi den az sum razlichen chovek. muzikata naistina moje da promeni vsichko, koeto ti se e struvalo vajno. blagodarna sum im imenno za tova.

Privet i na teb.Radvam se che spodeli tova smen
zashtoto naistina BTR men me promeniha i mi pokazah nova posoka za razsujdenia parava si che ako ne pishem kluba shte hvane paiajini no tova zavis ot nas zatova i napisah tazi tema za da moje da govorim za tova kakvo pravi lubimata ni grupa
Fakte eche nai dobrite im koncerti ne sa v Sofia ni i tuk eimalo naiakolko takiva taka che moga da te razbera ,no zatova che davat vsichko ot sebe si sa nai dobrata grupa v Bulagaria.sled Kitai iama niakva promiana i dano da imash vuzmojnostta skoro da ia vidish v Plovdiv az tam ima mnogo priateli i rodnini ne znam kolko kluba sa vi ostanali za da ima pone kude da sviritb grupi.Dokolkoto znam pochti niamate no shte sum shtastliva da mi pishesh ako BTR sviriat niakoga tam
Za sega tova e ot men uspehi ti jelaia

За пръв път слушах БТР на живо на концерта на радио Тангра на 03.08.1998... порази ме това, че имаше толкова много хора, които пееха...
Същата година през септември попаднах на друг техен концерт - съвсем случайно, минавах край НДК. Попаднах доста близо до сцената... Публиката беше главно ученици, участвали в спортен празник. Бяха им раздали минерална вода и се пръскаха...
И още с първата песен видях магията на музиката... как тълпата се превръща в публика, как започват да пеят... Никой вече не пръскаше, всички пееха, аз гледах и усещах как се случва вълшебство...
Накрая пяха Спасение, аз я чух за 1 път, не знаех, че е за наркомани. Бях в мъчен период от живота си, и за мен също се отнасяше това "аз изгубих всичко сега, остана моята душа, помогни да я спася..." Плаках... Не знам дали за себе си, или защото Наско така изживя песента... Докосна нещо в душата ми... След концерта не можех да откъсна очи - те писаха автографи, аз стоях и гледах - и им се радвах...
От тогава съм тяхна почитателка, ходя по концерти и клубове.
Бих разказала за много концерти - всяко изпълнение е с нещо различно, хубаво и вълнуващо...
Спомням си веднъж в НДК - пяха Спасение - не знам какво се случи, Наско се вълнуваше, виждах как преглъща, уплаших се, че ще се просълзи, не знаех как ще реагира публиката... Аз се промъквах напред, исках да им подаря цветя... виждах очите му... той направи крачка назад - може би за да го видят Кирил и Слави - сълзите не си личаха много, но очите... трябваше да пее... и тогава запя цялата зала, той остана с изправена глава, овладя се и запя... Само истински, много истинки мъж би си позволил да се просълзи пред толкова хора... защото е толкова много мъж, че да не му пука... Бялата му риза сякаш светеше, а аз си мислех - щастлива съм, че познавам този човек... Той се е докоснал до слава и пари и въпреки това е запазил онази чистота, която го кара да плаче от песен... Само истински, много истински певец би могъл да овладее чувствата и да запее отново... И той е такъв...

Харесвам ги като група, харесвам начина, по който се споглеждат и разбират помежду си, харесвам чувството им за хумор, отговорността, с която приемат славата си...

През ноември 2000 имаше концерт в Универсиада, на който угасна осветлението в залата. Авария някаква. Дори не трепнаха, продължиха да свирят, добре, че беше само осветлението, а не тока... Ако бяха спрели, щеше да стане някоя беля - настръхвам като си помисля за тесните и стръмни стълби. А те си изкараха песента докрай, светнаха пламъчета на запалки... После БТР се пошегуваха - ако някой по задните редове се възползва от тъмното, нека ползва презервативи, за да е безопасно... Публиката се смееше... Паника нямаше, после оправиха аварията и концерта си продължи...

Уважавам ги за това, което са.
Обичам музиката, която създават. Имат песен за всичко - за тъжен ден и за щастлив ден, за нещастно влюбените и за споделено влюбените...
Харесвам усмивката на Наско, вълшебният му глас...
Възхищавам се на музиката, която пишат Кирил и Слави.
Обичам да гледам как свирят - Кирил - много спокоен, всяко движение е премерено... а понякога поглежда - сякаш право в очите ти - и се усмихва... В клуба влиза младеж, отива близо до сцената, заства точно пред Кирил и се покланя до земи - а Кирил се покланя също, без да спира да свири...
Иван и Славчо видимо се кефят на музиката, очите им сияят...
а Илиян се е "скрил" отзад, и той сияе и ентусиазма в ритъма се предава на всички...
И всеки концерт ми се вижда много къс...

Blagodaria ti mila che si namerila sili da spodelish tova s men ! az obicham tazi grupa poveche t sebe si! Tolkova bih iskala i te da mogat da go prochetata da vidiatt kakvo misliat horata kak gi chuvstvat az susvsem iskrenno se prosulzih dokato go chetoh....Mnogo sum shtasttliva ot tova chhe ima hora katto teb za tiah te praviat vsichko tova .Bila ssum na niakoi ot koncertite za koito spomenavash.Togava v universsiada az biah sushto zle i te mi vduhnaha viara kakto vinagi sa go pravili.Gledala sum mnoog puti aftografite koito razdavat bila sum s tih i kogato nikoi ne im obrushtashe vnmanie i tova che sum s tiah i sega veche 6-ta godina e dokazatelstvo za magiata za koiato govorish edinstvenoto za koeto sujaliavam e tova che ne moga da gi vijdam no i tova se nadivam da se promeni skoro:0) Kakto i da e radvam se che te ima i che otdavash polojitelna energia za tiah Jelaia ti upehi i se nadiavam da mi pishesh pak

Ако се регистрираш може да си разменяме бележки.
И аз се радвам да срещна хора, които мислят като мен.
Може и да сме се виждали на концертите

Privet ami ne znam dali shte se registtriram za sega obache i tuk da si pishem pak e dobre az kogato vlizam vinagi cheta a sigurno sme se vijdali nno ne se poznavame. ti kolko chesto hodish na klubove? Az poznavam samo edno momiche ot redovnite posetitelki Geri se kazva ako i ti si ot tiah ne moje da ne ia znesh. Ti koga posledno gi vijda? az veche cial mesec ne sum imala vuzmojnost.
Shte chakam pak da mi pishesh

Познавам Гери и Диди от редовните фенки.
Аз обикновено идвам с дъщеря ми, която също е фенка.
Напоследьк не ходим по клубовете, защото в Библиотеката, където свирят най-често, е много задушно и не е за дете - даже веднъй като ходихме и Наско ни се скара - как сме могли да доведем детето. Голяма блъсканица беше. Все така много хора ли има?
Тогава си спомням, че едва се разминавахме.
Ходим по концертите, там става и за деца

da, za sujalenie si ujasno prava, crissi. v plovdiv ne ostana puknat klub. e, ima edin dva, no nyama nikak vi tradicii da sviryat kakvito i da bilo bulgarski grupi.
nadyavam se vse pak rabotite da se opravyat i mnogo skoro da se radvame na nyakoe prekrasno izpulnenie otnovo.

EVALA, NE BYAH CHELA SKORO NESHTO TOLKOVA ISTINSKO. TOLKOVA SE RADVAM!!!