Стана тя една сега... / Я! Архивите са живи / Астролози

Гали, не е пародия, а вариация, в известен смисъл изключително необходима вариация за периода отпреди 2000 години, защото ако се погледне не само религиозната, но и чисто философската литература, това е било времето, когато някъде хората са се кланяли на каменни богове, на животни, в които уж бил въплътен бога и т.н. В този смисъл християнството се оказва това, което е ренесансът за нашето хилядолетие. Ренесансът поставя човекът в центъра на неговия микрокосмос, човекът като значим сам по себе си, човекът като значимост и за Бога в големия макрокосмос... и т.н. и т.н. Поставянето на Исус т.е. на човекът, на human sapience в центъра на един култ, на една религия е било един вид ренесансова промяна в тогавашното мислене и отношение на хората към боговете, към света и към себе си, което според мен е и логично обяснение защо точно това учение е спечелило толкова последователи в онзи период. Завършила съм История на религиите и съм се опитвала да прочета откъдето каквото намеря на тази тема, някои материали са качествени и добре обясняват колко много други учения и значими пророци е имало преди, по време на, и след Исус от Назарет, но една от причините ранното християнство да спечели популярност и привърженици е точно по-специфичното отношение към човекът, към поставянето му в една централна позиция спрямо Богът, човекът посочен дори като причина за спасението на света. Докато някои племена все още се кланят на езически идоли и тотеми, принизяват се в учението си да са им подчинени и зависими от тях, принасяли са им жертви, то ранното християнство твърди, че сам по себе си човешкият род е достатъчно ценен за една висша сила, която да иска заради него да спаси цялата планета Земя т.е. по-ценен от всичко друго на земята... Изведено е напред не просто раждането и умирането на Бога в един годишен цикъл както е в египетската религия и в някои други, но раждането на Човекът-Бог и възкръсването му т.е. значимостта на човешкия род вече е на много по-високо стъпало. Логично е, че това учение е намерило последователи.
По-нататъшната, двехилядолетна история, развитие и т.н. на християнството, превръщането му от учение в институция, догмите и промените в него и т.н. са предмет на съвсем друга тема.
Що се отнася до историческата личност Исус от Назарет, вероятно е да е съществувал, /все пак два от историческите източници на Римската империя не са го премълчали/, да е бил един от тези, които са познавали, одобрявали и съответно тълкували, дообогатили това учение, което в началото скромно е набирало последователи и вероятно един от по-ранните му вдъхновители е Йоан Кръстител, може би самият Исус е въприел някои от дръзките идеи на Йоан Кръстител, но това е вече дълга тема.