Пребиваването в минали животи е една хубава идея. Защото така човек като визира, че е живял някога сега си казва, че щом съм бил преди тогава защо да отстоявам себе си. Нали съм бил?! И съответно другите няма какво да ми противоречат. Аз си имам правото на съществуване така или иначе, защо да го отвоювам?

После живота като покаже обратната страна на нещата се изтъква, че човек изкупва нещо от преди и сега той трябва, да го преодолее. Обаче това не е отговор на миналото и бъдещето, това е отговор за настоящето.

След това настоящето остава човека с празни очаквания. Защото самото настояще не подсказва с нищо за себе си. А едва ли не той трябва сам да открие от кои уроци на съдбата, да вземе опит?

Знам, че няма смисъл. Обаче и прераждането няма смисъл. Защото ни праща пак в същия живот. Така ми се струва.

Не съм съгласна с тебе.
По идея прераждането има за цел постоянната ни еволюция - който с каквото темпо свари. Ако се въртим в кръг и се повтаря едно и също, няма никакъв смисъл да се прераждаме. От друга страна нито твоята, нито моята теза подлежат на недвусмислено доказване, така че и да спорим е безсмислено.

Това, че сегашното ни съществуване няма смисъл да се отстоява, е само една възможна гледна точка, която лично за мен не е вярна. Доколкото съм чувала, много индийци имат подобна философия - "що да си давам зор, като животи занапред - дал господ" - и го раздавали доста лежерно, казват. По принцип идеята за прераждането може да служи за много неща - например за да успокои страха ни от смъртта, да ни подреди света и да придаде смисъл на живота. Може да ни мобилизира да изпълним сегашния си живот със смисъл, но може и да ни демобилизира, понеже нали "имаме време"... Но това са все гледни точки, всяка от които е в някакъв синхрон с този, който я споделя, но и страшно субективна.

Прав си за това, че човек трябва сам да отгатне какво има "за домашно" и да открива сам смисъла във всеки преживян опит. Но само по този начин животът се осмисля истински. И наистина служи на еволюцията.

Та така.

Въпроса е, че има различни школи на прераждането. Например има астрологична школа, има индийска школа, има и психотерапевтична школа.

А това е объркващо положение. Защото въпроса е не в това в коя да вярвам или дали да вярвам на прераждането. Въпроса е, как живея с тази идея? Как тази идея ме променя и как ме кара да затварям едни врати и да отварям други?

Като под школа разбирам не само някакво схващане, ами именно това - живеене според мисълта за преродението. Тук и сега? Космологичната представя за прераждането пък предполага нещо съвсем различно. А именно живот на други планети по-други места във вселената където се диша въздух и се лапа трева и маруля. И също така взависимост от представата се изменя и стереотипа на възприемане. Едно космологично прераждане ще тласка мислите ми в посока различна от представата на астрологическия вариант.

Според астрологическия вариант както ми се струва възниква характер на прероденото. Този характер обаче взема едно житейско минало описано от археологията или историята например. Няма от къде другаде? Освен, ако не вече и снимков материал за това какво е било преди деня на раждане!

В космологичния принцип се залага на нещо напълно различно. И това би пробудило у мен напълно различна нагласа.

Здравей! Мисля, че си вадиш сравнително здрави изводи /че знанието за миналото само концентрира идеята как да се преживее настоящето/. Обаче съм озадачена, че нещо не си в особена "еуфория" от това и като цяло "не виждаш смисъл". Повечето хора като разберат, че може да са живели и преди, така се възпламеняват от тази мисъл /обратно на теб/, че направо са склонни да живеят 50% в сегашно време, където не им е особено уютно. Доколкото днешните ни проблеми са задачи "от вчера" /миналото прераждане/, наистина няма какво толкова да му се вторачваме на миналото. Знанието за него ни е полезно, доколкото е нужно да ПРОСТИМ на себе си за трудностите, които преживяваме с околните и в съдбата си, за да не ни спират чувства като страх, вина, обсебеност и най-често обида от решаването на задачките. Това ни освобождава от емоционалния блокаж и освобождава способността да се раздействаме и да продължим напред.
Говоря по този начин, не на базата на прочетеното някъде, а на преживяното.
Имала съм възможност няколко пъти да преживея подобно връщане назад, едното от които със съзнателна хипноза. Целта не беше задоволяване на любопитството, а опит да преодолея силния стрес след една случка и да почна да водя нормален живот. Най-силното при това връщане назад обаче не е чистото знание за фактите, колкото невероятно силната емоция, която се ражда в душата от повторното преживяване.
Относно астрологията - тя не ограничава. Избираш тялото си, родителите си сам, за да решиш най-добре задачите си или най-малкото да се самопровокираш към това. Няма нищо случайно на този свят и нашата звездна карта е подчинена на тази висша хармония и стремежа към еволюция.
Никой не може да ти каже примерно кога ще умреш - може да ти каже кога се падат най-кризисните етапи в живота ти, но не и дали ще имаш духовните сили да се справиш или ще трябва да си повториш още веднъж урока в друга ситуация от същия тип.
Относно школите за прераждането - моето мнение е, че това е същото като с религиите. Бог е един и всички те в основата си имат една и съща цел. Различни са начините, с които се изразяват и се мъчат да постигнат тази връзка със Създателя. Същото е и с школите. Същината на нещата е в общата, главната информация.
Изводът, който искам да направя е че ние разчитаме прекалено много на това, че натрупвайки информация, ще подобрим нещата. Тази информация е ценна, когато е записана в сърцата ни. А наистина важната е винаги записана там.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Skreiji на 23.08.07 14:36.

Skreiji, страхотно казано.

Много пъти съм имала нужда "да се върна назад" по този начин. Никога не съм знаела как реално става това. (Какво имаш предвид под съзнателна хипноза? Сама?). Много пъти съм имала възможност да "се срещна" с призраците, които ме измъчват, но емоцията и страхът са толкова силни, че не съм събирала кураж да се изправя очи в очи с тях и да ги преболя. Това се оказа без значение, защото изход така или иначе трябва да се намери, иначе загиваш. И колкото повече бягаш, толкова повече се мъчиш. Като в капан. Накрая се оказва, че никой не те гони.

Редактирано от Oxлиaндъp на 27.08.07 10:38.

Здравей!
Под "съзнателна" хипноза имам предвид направена чрез друг човек, който се занимава с това. На такава аз се подложих целенасочено преди доста години заради конкретен проблем, с който не можех да се справя сама и започна да руши личния ми живот.
Използвах тази дума, защото имам случаи на връщане в преден живот и в пълно съзнание, но без да съм го искала и очаквала. Когато човек трябва да научи нещо, съдбата му го води по пътя към това и не се иска да правиш нещо специално.
Когато обаче човек прекалено много мисли за "други светове", той става психически лабилен и подвластен на по-низши енергийни влияния и определено може да си навреди. Същото може да се получи и ако довери хипнозата си на не достатъчно подготвен и енергийно балансиран човек. Това е изключително специална работа и отговорността и последиците от нея са огромни за този, който я извършва.
От написаното от теб оставам с впечатление, че си изпитала някакви негативни емоции, заради които ми задаваш този въпрос. Не искам да давам никакви съвети. Подобни неща в моя живот съм решавала чрез силната си вяра и май друга рецепта нямам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Skreiji на 30.08.07 15:28.

Озадачи ме "съзнателната" хипноза, за която спомена (т.е. как би могла да е несъзнателна) - не познавам много тази област.

Когато човек трябва да научи нещо, съдбата му го води по пътя към това и не се иска да правиш нещо специално.
Напълно съм съгласна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Skreiji на 30.08.07 19:28.

Здравей, може би си се свързала с енергиите на мъртъв човек чиято съдба е била сходна на твоята. Това е била съвсем друга душа. Явно тя ти е помогнала чрез инсценировка на своето минало. Показва ти се логиката на събитията, осъзнаваш цената на самата себе си и разбираш смисъла на това което ти се случва. Но дори и да си била самата ти според една друга теория, една душа е толкова многопластова, че може така да се раздели, че да живее живота на много хора на куп. Не отричам нищо от това което казваш обаче в духа на собствените си питания ти предлагам и своята си хипотеза. И за това минавалото ли ти е през ума, че в момента например може да живееш само една от многото части на една душа? Как ти се струва подобно виждане? Или другото, че всъщност връщането в миналото е среща с друга душа, която в случая ти подава ръка за помощ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей!
Често се случва мъртвите, с които сме запазили духовната си връзка, да ни помагат и след смъртта си. На мен също ми се е случвало. Но сега говоря за опита си с връщане в преден живот, което поне мен лично на практика ме убеди, че такова нещо има.
В един от случаите, когато преживях малко метафизичен опит, беше в църква. Това е най-силния ми коз да мисля, че не може да е било плод на негативни енергии или чуждо вмешателство от друга, мъртва човешка душа. Имам преживявания от този тип /с връщане в преден живот/ на място, което Бялото братство е обявило за свято. Държа да подчертая, че в този си живот не принадлежа към официалното течение на Бялото братство и никога не съм изпитвала желание да му бъда член.
В един от случаите видях връзката си в минал живот с мой близък приятел, който в същия момент стоеше срещу мен. Всичко беше за много кратко време и от страх, че не знам каква ще бъде реакцията му, не му споделих.
Имам още куп други случки от този тип, но ти изреждам тези от тях, според които мисля, че не е било вмешателство на друга душа със сходна на моята съдба.
Относно въпроса за това може ли една душа да живее на повече от едно място - може само ако има енергийния потенциал за това. Това е и обяснението защо светците могат да помагат на различни места едновременно. Аз нямам обаче претенции че съм душа от този тип и че населявам в момента повече от едно място. И така да е - не мога да го знам и не мога да го докажа.
Във всички тези случаи на връщане назад във времето - видях себе си векове назад, на различни места, различен пол и социален статус. Във всеки един от случаите обаче имаше препратки към сегашния ми живот. Това ми показа, че имаме право да видим само онова, което ще ни принуди да вървим напред и да променим към по-добро личността си в сегашния живот, да преминем някакво препятствие, което ни се вижда невъзможно.
Не изключвам принципно нищо от това, което казваш. Няма начин да се докаже нищо. Познавам и други хора, които са преживяввали подобни случки, но говорят за тях рядко, защото на първо място това е дълбоко интимно преживяване и защото не всеки човек би го приел за възможно. Но в повечето случаи съм забелязала /включително и чуждия опит, който ми е споделян/, че става дума или за много силна духовна връзка с друг човек, която не е от "вчера" или за поправянето на някое не много "лъчезарно" качество в характера или неправилно отношение към нещо в този живот. Един вид преживявваме подобни неща в полза на любовта си към друго същество или на личната си еволюция.
Това, което изглежда страшно несправедливо и незаслужено днес, крие своите корени в нашето минало. Няма нищо случайно. Всяко нещо е на мястото си. Има една висша хармония и ние сме част от нея. Астрологията е само част от тази невидима мрежа, която държи целия живот и и служи, като ни поставя в онези ситуации, в които ще бъдем принудени да научим урока си: нещо, което сами сме пожелали и избрали. В този ред на мисли, винаги съм търсела в астрологията по-скоро духовната посока, причините където се коренят потребностите на самата душа, отколкото фактите и следствията сами за себе си.
P.S.....Току - що отново препрочетох това, което си написал най-напред. Говориш като човек, който се е "родил уморен". Каквото и да стане, то не го вдъхновява.
Има само една сила, която никога не уморява и не отегчава. И за която всяко нещо си струва. ... и тогава човек намира и търпение, и вяра, и сила, и вдъхновение ... и за която си струва да преживеем нещата, за които си пишем сега. Всичко, от което се нуждаеш, е ЛЮБОВ! /както пеят Бийтълс/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Skreiji на 31.08.07 14:18.