Тези които се занимават с издаване на жълти вестиници имат мотив това, да го правят. Този мотив ги дърпа към тези дейности, дава им сила и мощ. Дава им кураж и самоувереност, че това което правят е правилно. И колкото повече навлезем в тази тема толкова по-добре ще разберем и значението на Меркурий.

Първо има няколко нагласи относно съществуването на тези издания. Моята статистическа извадка се базира около мненията на 50 души.

Една част от тях примета четенето на жълта преса за аморално. И те не биха си губили времето с това нещо.

Втора група напротив считат, че участниците в жълти статии имат интерес това което се говори за тях да продължава, да се случва макар и да е лъжа, тъй като по този начин им се повдига рейтинга. И общо взето въпрос на мениджмънт е да се осъзнае това положение и да се използва.

Каква е разликата между двете групи? Хората от първата са принципно с по-солидно образование от другите.

Съществува и трети възглед. Според него във всяка лъжа има и истина. И току виж и лъжа и истина се превърне в цялата истина. В тази група попадат най-често възрастните и децата. Те се кефят и бездруго на сензациите.

А какви са писачите на жълти статии? От къде се поражда този несломим дух у тях? Кой е възгледа който ги носи на пиедестал? Ако някой каже завистта ще сгреши. И ще се учуди как е ударил на камък. Ако каже за пари, то за пари всичко се прави и зависи от човека. И по гадни неща се правят за пари.

Какво кара писача на жълта статия, да приема работата си като мисия? И да се подсмихква когато лъже? И да е спокоен когато го нападат? И да се държи така, че все едно в неговото поведение се съдража някаква истина за света и нещата?

Когато някой стане супер известен тогава с него се случват едни неща. Жълтата преса го сваля някъде или го вдига?

Какво кара писача на жълта статия, да приема работата си като мисия?

Всъщност ужасно много хора нямат мисия. 'Мисията' е да живеят, да работят, да изкарват пари, та да могат да живеят... А всеки човек да си намери мисията, е голяма утопия. Не е и нужно. Нужно е единствено да си вярват... че имат нещо близко до мисия, та да са щастливи. Нека! Ако я няма жълтата преса, ще правят нещо подобно по значимост, но в друга сфера. Тъй че няма особено значение какво. Меркурий на полето с пот на челото няма да иде. Иначе цялото жълтурство си е наистина меркуриево. Едно такова непосредствено, набързо сътворено, много по обем, дъвчене или дълбаене в подробности, а нищожен интерес към понятието 'смисъл'.

Но това си е само една от меркуриевите прояви...


Perception is a function of expectation and content is a function of context. Howard

Аз съм от явно някаква трета група.Мене тия неща дето ги пише по парцалите ме забавляват най-искрено, гадно ми става когато пишат за умрели хора.Хора, които наистина са дали много било на близките си, било на родината си.
Хората които се занимават с измислянето на тия неща, не съм съгласен че са лишени от злоба, но тя не е водещото оределено.Според мен го правят защото в това ги бива най-добре, колкото и цинично да звучи...

Нищо Лично

Въпроса е, че не ги разглеждам като някакви оформени личности в обществото. И това което е мисия не е мисия на възрастен за кауза например за каузите на феминисткото течение. Те също са били деца и докато са си играели на жумичка едва ли им е минавало през главата, че някога ще се занимават с оплюване?! И едва ли сега като възрастни осъзнават какво точно оскверняват с приказките си? Тоест те все едно са забравили да пораснат, което не е оправдание, а е факт.

И дори по-скоро считат, че абсолютно никой не би трябвало да им повярва за което още повече засилват цинизма си. Изпращат го на шеста степен. А това завишаване не е ли именно знак за несигурност по-отношение на аргументите които предлагат?

Ти какво,потърпевш ли си или си автор в някой от "сериозните вестници",които бълват недомислици и поръчкови материали?Ако си обикновен читател...пазарното търсене е основен двигател в този бизнес.

Веднъж се замислих за следното: какво бих написал, ако бях писач на жълти статии? Оказва се, че това е задача пълна с въображение. Зад всяко лице и лик стои един свят сякаш все още недокоснат. Работи се на принципа-"никога не е късно да станеш за резил." Използва се също, макар и съвсем непреднемерено ефекта от погрешната дефиниция. За какво става въпрос? Ще обясня по-описанието на един експеримент в САЩ. Там в един щат и в едно училище приемали първите си ученици чрез всеизвестния тест за интелигентност на Симон Бине. Обаче веднъж група експерти успяли да обсебят ръководството на училището и да се влеят в проведждането на теста. Целта им била да му объркат резултатите. Или тоест на първата част от учениците с висок бал им е бил вписан резултата на частта ученици които били с най-нисък бал. И съответно на последните бил вписан високия бал. После дали списъка с фалшивите резултати на учителите. След една година около 90% от учениците с фалшивия висок си останали на този учебно-социален статут с високи оценки. И учениците с фалшивия нисък бал финиширали първата година с ниски оценки. После цялата тази работа била кръстена-ефекта от погрешната дефиниция.

Ето така само накратко може да се изясни на всеки защо една клюка колкото и да е измислена и откъсната от реалността може да си свърши своята работа. После можем само ей така да си представим на какво е способен даден персонаж. Например Бритни Спиърс спи в мръсни чаршафи. А Маргарет Тачър като ученичка е била преписвачка; Лучано Павароти е тафирал грамофонни плочи от приятелите си и ги е оставял на сухо, да не слушат хубави песни.

Ефекта от погрешната дефиниция се блокира когато се окаже, че описанието което давам за някой е всъщност описание на мен самия. Или това може да се забележи когато двама души водят диалог и единия от тях решава да дискредитира другия, обаче в един момент се застопорява над самия себе си и другия го усеща.

И сериозните вестници постоянно се опитват да надскачат нещо. Зад това прозирам амбицията да достигнат именно сериозност. И общо взето счита се, че тя се постига с новината. А истината за сериозността е съвсем различна.

После дали икономическите интереси са достатъчно оправдание за вършенето на какво ли не е също въпрос? И в случая става въпрос са писачите на жълти статии, дали пазарното търсене ги оправдава и ги оставя чисти? Достатъчно ли е това за тях като оправдание?

Много интересна тема - супер си!

Мисля си, че това, което си описал, е просто едно от "чистите" проявления на Меркурий - без да е "цензуриран" от Сатурн или "извисен" от някоя висша планета. За Меркурий е важно просто информацията да е в постоянно обръщение, да тече нанякъде, да се движи - него не го вълнува особено дали е вярна, нито се притеснява за нейните дългосрочни последици.

Конкретно в контекста на темата ти, меркуриевият "жълт журналист" предлага "храна", която примерно ти и аз не смятаме за твърде здравословна, но той прекрасно знае, че има огромна маса хора, които са гладни именно за тази храна. Където има търсене, там има и предлагане - той просто си заработва надницата. Всяко нещо има поне по две страни - и много от отговорите на въпросите, които задаваш, касаят не само жълтите писачи, но и жълтите читатели. Понеже ако ги няма вторите, няма да ги има и първите, нали така?

А Меркурий, освен "информатор", е и медиатор, посредник, куриер. Има много хора, които нямат някакъв кой знае колко вълнуващ живот и намират ежедневието си за доста безлично - тоест те са с "гладни" лични планети. И "жълтият Меркурий" просто им предлага да похапнат от чуждите животи - взима ги, превръща ги във вкусни думи, които "пакетира" и ги "изпраща" през жълтото издание. И хората после лакомо ги поглъщат, заедно с пакета пуканки - и си лягат сити и доволни, защото празният им ден се е изпълнил със съдържание. И то съдържание, което напълно ги устройва, защото като са научили колко пъти днес са изпсували депутатите и колко пъти се е разплакал Миро, това им е напълно достатъчно, за да заспят спокойно.

Защо хората са гладни именно за жълта информация, е съвсем отделна тема, над която можем да умуваме и философстваме до безкрайност. Но според мен важен детайл в случая е това, че "енергията следва мисълта" и Меркурий интуитивно знае това. Информацията е и власт - е, вярно, че в случая "жълтите читатели" са доста ниска мишена, но на "жълтия журналист" тя му е напълно достатъчна, за да се чувства той значим "мисионер". Освен това той често е нелош психолог и много добре знае защо хората ще си купят вестника му. И най-важното - знае, че ще си го чакат - е, защо тогава да не им го предложи?