|
Астрологичната сага на Волфганг Амадеус Моцарт:
Изпреварил времето си гений
от Шели Джордън
Въведение: Перфектното дете
В историята на музиката Моцарт е първият значим независим музикант. Тъкмо той започва да руши многовековната зависимост на хората на изкуството от техните покровители. Това едва ли е изненадващо, като се има предвид силно подчертания уранов акцент в картата му. Концентрацията на планети във Водолей, повечето от които в творческия 5 дом - плюс важното ъглово разположение на Уран на върха на 7 дом в съвпад с Южния възел – всичко това ни подсказва, че свободата и индивидуализмът са били негови главни приоритети. Моцарт е бил ексцентричен, идеалистичен, предизвикателен – и е един от най-смайващо плодовитите гении на Западната музика.
Роден с чувствителна Луна в 4 дом, в съвпад с Плутон, в музикалния знак Стрелец, Моцарт незабавно се насочва към пианото. Започва да учи, усвоява и композира музика с бързина, неприсъща за възрастта му. Неговата поразителна творческа дарба излиза наяве когато е едва тригодишен – по време на неговото първо прогресивно новолуние, в изобретателния знак Водолей, в 5 дом – “арената на представленията”.
За изключително кратко време той става най-прочутата звезда-дете в Европа. Изумителният талант на малкия Моцарт бързо бил забелязан от баща му Леополд – високообразован и интелигентен музикант, Скорпион. С типичната за Скорпиона способност да преценява талантите и възможностите на хората, този амбициозен татко открил в сина си средство за издигане от низшите слоеве на средната класа, в които се намирали повечето музиканти през 18 век - към по-висок статус, благосъстояние и власт. Леополд става единственият учител на Моцарт и негов бизнес мениджър -организира представления на даровитото си дете пред коронованите глави, като поема пълен контрол над многообещаващия живот на единствения си син.
На шест години - докато прогресивната Луна на това гениално дете преминава през 6 дом на усвояването на умения и техники към социалния 7 дом - момчето е признато за майстор на клавишите и е провъзгласено за чудо на природата. В тази крехка възраст той започва поредица от изнурителни обиколки и представления, носещи му огромна известност, която ще го следва до края на краткия му живот.
Благодарение на тези турнета Моцарт успял да се докосне до всеки тип музика, изпълнявана някога в Европа – преимущество, което по-късно щяло да способства за неговия уникален, универсален и хуманистичен стил. Все пак тези пътувания не били без последици. Конфигурацията, образувана от Асцендент-Северен възел в съвпад в Дева в опозиция с Уран в Риби, управител на 6 дом, и Луна-Плутон в Стрелец, подсказва за болести, които измъчвали малкия Моцарт по време на тези тежки и дълги странствания. Това уязвимо дете на практика прихващало всяка от върлуващите през континента зарази – от дребна шарка до скарлатина. Неговият грижовен баща, който също бил с асцендент Дева и владеел разни лечебни методи, винаги успявал да изцери момчето – както със силата на обичта си, така и с мистериозни лекове с имена като “черен прах”. За съжаление, в края на краищата тези ранни болести щели да оставят своя отпечатък и да допринесат за преждевременната смърт на великия музикант.
В картите на Леополд и Волфганг Моцарт се забелязва интересен случай на астрологична наследственост. И двамата имат много сложна конфигурация, която включва съвпад Слънце-Сатурн-Меркурий в опозиция с Нептун, във фиксирани знаци – Телец-Скорпион при Леополд и Водолей-Лъв при сина му. Освен това и двамата имат изгряващ знак Дева и Луна в Стрелец в 4 дом. Леополд преживява смъртта на баща си в тийнейджърска възраст, а Моцарт в края на краищата загубва своя баща, отчуждавайки се от него. Леополд, чийто съвпад Слънце-Сатурн-Меркурий попада в 3 дом, е бил прочут педагог. Той написва най-известното за онова време ръководство за цигулка, което е високо уважавано и до днес. Докато малкият Моцарт, с неговата слънчева конфигурация в 5 дом, първоначално се прочува като изпълнител.
Скоро Моцарт станал основен източник на доходи за фамилията - Леополд започнал непрекъснато да води семейството на дълги и изтощителни пътувания из Европа, за да демонстрира поразителния талант на малкото момче и да трупа капитал от дарбата му. Точният съвпад Луна-Плутон в Стрелец в 4 дом доста добре описва трудните и принудителни условия на тези семейни пътувания. По време на тези обширни и вълнуващи обиколки, Моцарт бил представен на най-високопоставените аристократи и духовници за тогавашното време. Тези изтънчени благородници били невероятно впечатлени от блестящите изпълнения на малкото момче, както и от дарбата му да композира и импровизира.
Юпитер, който управлява семейния 4 дом, се намира в артистичните Везни във 2 дом на доходите и ресурсите. При това е в точен аспект със съвпада Луна-Плутон в 4 дом в юпитеров знак: Моцарт спечелил много пари за семейството си. Благодарение на него те получили достъп до най-богатите дворци и домове в Европа. Сега семейството на Моцарт се радвало на много по-голям престиж в родния им Залцбург, отколкото би могло да има, предвид незначителния статус на Леополд като асистент на местния архиепископ капелмайстор.
Преждевременно влязъл в света на силните възрастни, невръстният Моцарт показал чувствителност, кооперативност и желание да се хареса на околните – често срещани качества при високо надарените деца. Психологическият натиск да живее според очакванията на семейството си, характерен за съвпада Луна-Плутон в 4 дом, бил просто чудовищен за това необичайно възприемчиво и лесно за експоатиране дете. Съвпадът на Сатурн/Слънце с Меркурий - управител на асцендента му - описва тежките и ранни отговорности, които е трябвало да поеме младият Моцарт, отказвайки се от приятелства (Водолей) с деца на неговата възраст. Сатурн описва и образа на бащата, при когото тенденцията да бъде любящ, но подтискащ и контролиращ стига до такива размери, че в края на краищата пришпорва коренната промяна в личността на Моцарт, която щяла да настъпи в началото на неговото възмъжаване.
През цялото време Моцарт бил принуден да демонстрира уменията си по команда и да очарова благородниците с харизматичността и заслепяващата си виртуозност на пианото. С присъщия за неговия 5 дом афинитет към представленията, цялото това внимание все пак му харесвало, а възможността да демонстрира дарбите си му доставяло голямо удоволствие. За него клавишите били тогавашният еквивалент на съвременните видеоигри и му осигурявали безкрайни часове на предизвикателство, възбуда и забавление.
Историческият период, в която бил роден, бил белязан с триумф в научните експерименти и малкият Моцарт станал обект на множество научни изследвания. Той бил непрекъснато тестван и проучван от учени и музикални експерти (Сатурн върху неговите Слънце и Меркурий във Водолей). Всички били поразени от сложната същност на това малко дете. Той усещал, че любовта е нещо условно, което зависи от неговото представяне и постижения (Сатурн в 5-ти дом). С Венера в 6-ти дом той бил длъжен да работи за любовта. Непрекъснато питал “Ти обичаш ли ме?” и от очите му руквали сълзи, ако отговорът, дори на шега, бил “не”.
В картата на Моцарт доминираща стихия е въздухът. Въздухът – това е слуховата функция, така както огънят е визуален, земята е кинестетична (сензитивна) а водата – емоционална. Той има 5 планети във въздух, както и МС. Слухът му бил остро развит. Когато бил съвсем мъничък, припадал от страх и шок, когато чуел тромпет да свири съвсем близо до ухото му. Една от най-известните истории за малкия Моцарт е свързана с разкриването на някогашната ревниво пазена от църквата композиция - Allegri's Misere. Това произведение било толкова търсено, че опитите да се копира или изпълнява извън Ватикана били наказвани с отлъчване от църквата. Младият Моцарт го чул само веднъж и мигновено го запомнил цялото, като го възпроизвел по памет. Вместо отлъчване от църквата, получил възхищението на цял Рим.
С Нептун в драматичния Лъв в опозиция със “слухово”-въздушния съвпад Слънце-Меркурий-Сатурн, той бил като канал на непресъхващ поток от вдъхновена и изящна музика. Аспектът Нептун-Меркурий описва и неговата фотографска памет, която му давала възможност да попива музиката, чута по време на международните му пътувания. Комбинацията Нептун-Меркурий е срещана в картите на други “магьосници”, които, подобно на Моцарт, имат свръхестествената дарба да запаметяват и възпроизвеждат. Съвпадът Меркурий-Нептун пробужда величествения творчески поток на Й. С. Бах; плодотворното чудо на науката Никола Тесла, който “носел” в ума си четириизмерна холографска лаборатория, има квадратура Меркурий–Нептун, а великият драматург Оскар Уайлд, с тригон между Меркурий и Нептун, можел
с невероятна скорост да чете по две страници едновременно – с по едно око всяка.
В началото голямата любов на това “петодомно” момче била операта – най-драматичното сценично забавление за неговата епоха. Моцарт композира първата си опера на 12 години. “Това момче ще надмине всички ни”, възкликва Hasse, най-известният европейски композитор по онова време. Предсказанието му се сбъднало.
И така, той бил перфектното дете. Изгряващият му знак бил в скромната Дева, в съвпад с Веста и Северен възел, със Сатурн в съвпад със Слънце и Меркурий. Всичко това е индикатор за самодисциплина, зрелост и трудолюбива природа – и действително Моцарт се захващал за работа незабавно, влагайки в нея цялото си сърце. Въпреки това, навлизайки в по-зряла възраст, той започнал да се отнася критично и иронично към семейството си, да става мързелив и да отказва да живее според очакванията им.
Суперзвездата Волфганг Моцарт
Как е могъл Моцарт, с неговите поразителни дарби и непресъхваща работоспособност, да умре в тотален финансов хаос и да завърши младия си живот в анонимен общ гроб на трагично ранните 35 години? Отговорът на този въпрос е сложен и обхваща твърде много фактори, някои социологически, а други, свързани с характера на Моцарт и неговия семеен живот – много от които ще видим отразени в неговата карта: водолейският блясък и непокорност, рибешката вдъхновеност и непрактичност и лъвската театралност и арогантност.
Картата е въздействаща и вдъхновяваща. С изгряваща Дева и МС в Близнаци, Меркурий управлява тези два ъглови дома. Намира се в лъвския 5 дом, в познавателния Водолей, в съвпад със Слънцето и тригон с МС, което придава на картата експресивност и усещане за интелектуален шоумен. Още в началото на живота си Моцарт бил наясно с интелектуалните си качества. Вероятно още към шестата му година, когато започват неговите пътувания и представления пред благородниците, той разбрал, че поне в областта на музиката ги превъзхожда интелектуално. И смаяни от неговия талант и изобретателност, знатните особи трябвало да признаят, че този малък меркуриев фокусник е истинско чудо на природата.
Интересно е да се отбележи, че Росини и Шуберт също като Моцарт имали Меркурий във Водолей. И тримата били изкусни майстори на словото в композициите си. Макар че Шуберт не е имал толкова успешни опери, както Моцарт и Росини, той е написал стотици прекрасни песни, в които е съчетавал музика с поезия. Водолей се появява в картите на лингвисти и други, специализирани в интелектуални системи от типа на наука, закон, счетоводство и, както в случая, музикално композиране и теория.
Моцарт бил артист по природа. Свързаната с неговия 5 дом дарба да бъде блестящ и да привлича вниманието на най-влиятелните и богати хора в света, създала у него усещането за власт и непобедимост, както и чувство за превъзходство както над публиката, така и над останалите музиканти. Към края на юношеството и началото на възмъжаването на Моцарт това чувство на превъзходство и гордостта на 5 дом - в комбинация с перфекционизма на Девата - постепенно започнало да отчуждава хората от него. Той бил критичен към другите музиканти и вероятно не криел своето неодобрение и неудовлетвореност към по-скромно надарените. Когато се натъквал на други талантливи музиканти, ентусиазмът му бил безграничен. Той не обичал да изпълнява произведенията си пред хора, които не са в състояние да оценят неговото техническо и естетично майсторство.
През 18 век музиката била най-абстрактното и интелектуално изкуство. На практика Моцарт бил роден със зряло, сатурново разбиране за трудната теория на музиката в неговата ера. Музикалното му майсторство, изразено чрез емоционалната чувствителност на Нептун и урановата гениална изобретателност, оставяло публиката без дъх и славата му се разраствала мълниеносно.
Урановата висока интелигентност и нептуново въображение и вдъхновение са доминиращи теми в картата му и са проявени по няколко начина. Най-очевидният е силният съвпад на Уран с десцендента му (отношения) и Южния възел (несъзнавани модели и процеси) в Риби. Уран често заема ъглова позиция в картите на гении или големи индивидуалисти. Това положение ускорява умствените процеси и подчертава склонността към оригинално и абстрактно мислене. Няколко повърхностни примера за имена на прочути уранови творци: Вагнер е имал Уран в съвпад с десцендента, в опозиция със Слънцето и Венера; Мария Калас има Уран в съвпад с IC, в квардратура със Слънцето; Густав Малер има Уран в съвпад с IC, в семисекстил със Слънцето; Роберт Шуман и Уилям Блейк са имали Уран в съвпад с МС.
Като повечето типично уранови личности, Моцарт бил свръхподвижен и общителен. Обичал хората и социалните ситуации. Можел да бъде наивен и неорганизиран и лесно прощавал. На партита бил във вихъра на веселието и около него било пълно с приятели, но вътрешно бил погълнат от мислите и творческия си процес. По-късно записвал цели и завършени композиции “от раз” - без повече да ги редактира и променя. В огромното количество писани на ръка чернови, които той произвеждал с почти болестна бързина, веднага се забелязва характерната за Моцарт девешка подреденост. В сравение с многократно преработваните и задрасквани мърляви тетрадки на Стрелеца Бетовен, моцартовите ръкописи изглеждали като красиви и изкусни калиграфии.
В картата на Моцарт между Уран и Нептун съществува вид взаимна рецепция. Уран е в нептуновите Риби, а Нептун е в урановия 11 дом. Рибешкото влияние върху Южния възел и десцендента, както и опозицията на Нептун със съвпада Слънце-Сатурн-Меркурий, добавя доза идеализъм към водолейския му индивидуализъм. Като възрастен Моцарт в края на краищата разкъсва оковите на семейните си корени и в копнежа си да сбъдне рибешко-водолейската си мечта за идеално общество на равенство, се присъединява към Масонството – мощно политическо и духовно движение, въплътило демократичните идеали на Просвещението. В Австрия имало два типа масонски ложи – на научните атеисти и на алхимичните розенкройцери – Моцарт принадлежал към вторите.
С управител на десцендента в аристократичния Лъв, в 11 дом, много от контактите на Моцарт били с влиятелни представители на претенциозното благородничество. Често титлите били купувани от новозабогатялата буржоазия. Тъй като от прелестно малко чудо Моцарт се превърнал в дребен и неугледен млад мъж, тези ”пазарни” аристократи вече не били толкова влюбени в него и понякога се отнасяли с възмущение и отхвърляне към неговата скандална гениалност.
Достигайки творческа зрелост, Моцарт прозрял несправедливостта на финансовите привилегии и статус. Тъй като нееднократно бил нараняван от елитната управляваща класа, която не проумявала нарастващата сложност на неговата работа, той започнал да става циничен. Започнал да презира обществените изяви, защото го конфронтирали с негативизма на европейските патрони на изкуството, които явно не били подготвени за разгръщащата се дълбочина в развитието и страстното му себеизразяване. В най-големите му оперни шедьоври – “Сватбата на Фигаро”, “Дон Жуан” и “Cosi Fan Tutte” – изобилстват теми като преследване, сексуална експоатация и поквара, социално доминиращи фигури.
Дори като съвсем малко дете Моцарт демонстрирал голяма проницателност към психологическата природа на хората, с които влизал в контакт. Той притежавал нептуновата дарба да обрисува човешките характери, като ги изобразявал с разгромяващо драматични ефекти или с неспокойния усет на Девата към детайлите. Съвпадите във Водолей и Стрелец описват неговото непринудено чувство за хумор и оптимизма му. Неговият сценичен талант достигнал своята кулминация в пищната красота на операта.
Като млад и идеалистичен Водолей, роден 25 години преди откриването на Уран, той въплъщава идеалите на Просвещението – проинтелектуално и антирелигиозно движение през 18 век, което пришпорило най-важните революции през тази епоха. В стремежа си към свободно изразяване на гения си, Моцарт бил ярко въплъщение на силата на човешкия ум и изобретателност за столетието, в което е живял.
Към приятелите и семейството си бил обичлив, топъл и щедър, като отзивчиво откликвал с юпитеровата си Луна на техните нужди – тази негова особеност била доста критикувана от консервативния му баща. Както е известно, Моцарт бил сърдечен и весел и имал дарбата на Водолея да се сприятелява и другарува. Той безразборно раздавал пари на хора, които не можели да му ги върнат и канел на обяд в дома си бездомни художници.
С енергичната си уранова природа, допълнително закалена от Марс в 10 дом, той безстрашно се конфронтирал с авторитетни фигури (освен с критичния си и плашещ баща). От очарователен малък фокусник, забавляващ аристокрацията, той израснал като свободомислещ гений, борещ се за независимост – както от контролиращия го родител, така и от тираничния архиепископ на Залцбург, в чийто суров образ сякаш отново съзирал сянката на баща си.
През 18 век музикантите били възприемани като хора втора ръка. Те служели на благородниците, които очаквали от тях да се обличат като слуги, да се държат като слуги и да се хранят с прислугата. Когато Моцарт се върнал в родния си Залцбург от триумфалните си концертни обиколки, понижаването на статуса му под управлението на музикално невежия архиепископ било нетърпимо. На всичко отгоре в този провинциален град дори нямало оперен театър.
Любопитното е, че напук на всичките си дарби, Моцарт не успявал да си намери работа другаде. Възможно е това отчасти да се дължи на неизменното присъствие на властния му баща, който считал, че синът му трябва да работи, както е прието. От Моцарт се очаквало да спаси семейството си от културния и финансов мрак, в който тънел Залцбург. Вероятно с неговия ретрограден Марс в 10 дом лесно проектирал пасивно-агресивната враждебност, която саботирала напълно заслужения му успех. Задушаващият гняв и негодувание, които трупал към баща си, се пренасяли и към други авторитетни фигури, което предизвиквало дистанция вместо подкрепа.
Във всеки случай незачитането на авторитетите от страна Моцарт се разраснало до степен, в която вече можел да си спести униженията, които трябвало да понасят творците на 18 век, за да получат протекция и подкрепа. Инстинктът на Водолея и Стрелеца към свобода и неподчинение имали нужда от изразяване.
Освобождаването на Моцарт
На 25-годишна възраст, когато транзитиращият Плутон преминал върху неговото Слънце във Водолей, а Сатурн направил съвпад с Луната му, Моцарт бил готов да разкъса ограничаващите връзки със семейството си. Най-значимото житейско събитие по време на тези важни транзити, е избухналият конфликт между Моцарт и неговия труден “работодател” Колерадо – архиепископът на Залцбург. Откритото неподчинение и враждебност към официалната християнска църква тогава било рядък и опасен прецедент, но като истинско дете на Просвещението, Моцарт напълно загубил интерес към формалната религия и презрял нейните лидери. Колерадо бил дошъл на власт
неотдавна, по време на поредното отсъствие на Моцарт от страната, и заел напълно противоположна позиция в сравнение с предишния архиепископ, който позволявал на Моцарт да пътешества, запазвайки заплатата му.
Архиепископът на Залцбург явно е имал “оловни уши”, за да не успее да оцени незаменимия скъпоценен камък, който държал по време на управлението си. Непопулярният и псевдоинтелектуален Близнак Колерадо, който имал проблеми с Моцарт и неговия международен успех, стигнал доста далеч, налагайки тежки ограничения върху моцартовите църковни композиции – в името на Просвещението.
Опасната конфронтация с "Archbooby" (игра на думи: от “архиепископ” и booby – глупак, наивник, б.пр.), както Моцарт го наричал, започнала по време на транзит на Уран в опозиция със Слънцето на Колерадо. Моцарт напуснал и Архиепископът го уволнил, заповядвайки на иконома си да го изхвърли, като го изрита в задника през вратата. Тази травмираща случка окончателно разрушила връзката на Моцарт с Архиепископа и, в крайна сметка, и с потресения му баща, който дошъл във Виена - блестящият музикален център на Австрийската империя. По някаква ирония този исторически сблъсък се случил буквално седмици около откриването на Уран, който транзитирал през 10 дом на Моцарт – домът на бащата, кариерата и властта. Появата на Уран съвпаднала с превръщането на Моцарт в първия в историята музикант на свободна практика.
Сега Моцарт бил най-накрая свободен от робство и експоатация, установен в един от най-вълнуващите и музикално вдъхновяващи градове в света, свободен да композира и свири, както винаги искал – без Църквата или баща му да му дишат във врата. Най-важното за този пламенен млад мъж било, че сега бил свободен да си търси съпруга – процес, в който обсебващият му баща непрекъснато се месел.
След като веднъж го отървал от тягостното присъстие на Леополд и Архиепископа, транзитиращият Плутон отприщил енергията и еротичния потенциал на Слънцето в 5 дом на този млад мъж – управител на неговия творчески и пълен с въображение 12 дом. Тези нови условия освободили мъжествеността и потиснатата същност на неговите мощни, драматични емоции. Оттук нататък Моцарт създал най-великите си творби – непосредствено една след друга, с необяснимо бързо темпо.
Моцартовата Венера – неговата планета на любовта – била в независимия знак Водолей, в аспект с Уран на десцендента му – бракът щял да бъде основен начин да прояви индивидуалността си и свободата да изрази личната си воля. Когато си избрал жена, естествено Леополд не я одобрил. Констанца била жена със среден интелект, която произхождала от музикално семейство от низшата класа. Моцарт я намирал за много секси и това, от негова гледна точка, било главното й преимущество. В очите на Моцарт Констанца била дребничка, еротична и чувствена жена със страхотна фигура.
С напрегнат аспект между Венера и Марс, Моцарт, както много други артисти, имал силни сексуални импулси. За щастие Констанца била благоразположен и ненатраплив партньор. Неговите любовни писма до нея били съкровени, чудати и толкова откровено сексуални, че когато били открити след смъртта му, ватиканската музикална общност била шокирана и буквално не можела да повярва на очите си.
Напук на двувековното неодобрение, изсипано върху Констанца Моцарт от сексистки настроени музиковеди, заради това че била интелектуално по-низша от изключителния си съпруг и причина за финансовите му затруднения, Моцарт никога не е оплакал от нея. Той бил силно привързан към Констанца, мразел да се разделят и било известно, че я обичал нежно и игриво.
Подобно на неговата майка, тя била издържлив и непринуден Козирог и произхождала от бедно семейство, лишено от основните блага на цивилизованото общество. И двете жени можели да изтърпят големи трудности и били склонни да проектират собствените си вътрешни амбиции в своите ориентирани към постижения, доминиращи съпрузи. И също като майка му, Констанца щяла да роди много деца (имала 6, а майка му – 7); и двете понесли тежко загубата на почти всичките си деца, с изключение на две.
Що се отнася до финансите на Моцарт, едно скорошно изследване разкри, че той наистина печелел добре. Вероятно живеел в изобилие или глад и, както е известно, имал много скъпи предпочитания, особено по отношение на дрехите; винаги бил облечен като аристократ. Както повечето хора на изкуството със силен Нептун, той бил лош финансов мениджър, а животът във Виена бил скъп. Виенчани били непостоянни, с краткотраен интерес към музикантите. Несъмнено честите бременности на Констанца и хроничните й здравословни проблеми били допълнителен товар за семейните финанси.
В началото той имал огромен успех във Виена – със необикновените си изпълнения и популярни композиции. Музиката му се развивала в посока на все по-сложно полифонично богатство и дълбочина, което било трудно за възприемане от съвременниците му, макар че бил широко известен като изключителен музикант. В две от най-великите му опери – “Сватбата на Фигаро” и “Дон Жуан” – се разказвало за социопатичните аристократи, които експлоатирали низшата класа. Докато днес тези опери са признати като едни от най-изключителните творби, създавани някога от западен музикант, когато били представени за пръв път, хората били раздразнени и объркани от тяхната симфонична сложност, психологическа дълбочина и ураново изобразяване на класовата борба.
Тези, които познавали Моцарт добре, знаели, че поведението му понякога стигало до границата на ексцентричността. Шуреят му наблюдавал това най-вече, когато Моцарт бил дълбоко погълнат от процеса на композиране - тогава изражението и жестовете му били странни и съвсем не такива, каквито бихме очаквали от гений като него. Един покровител от аристокрацията разказва история как Моцарт свирел на клавиатурата, докарвайки до екстаз публиката с красотата на изпълнението си, когато внезапно скочил върху пианото, приземявайки се на четири крака и мяукайки като котка!
Каквато и да била причината за финансовите му проблеми, към края на живота си Моцарт имал проблеми. Цикълът, започнал на 3-годишна възраст със стара луна, който отбелязал началото на кариерата му, приближавал към своя край. Бил ужасно затънал в дългове, непродуктивен, депресиран и изолиран. Бил загубил подкрепата на виенчани. Залезът на неговите някога доходоносни публични изяви се дължал или на собствената му неприязън към изнасянето на концерти, или на понижения обществен интерес към него. След около една година, когато прогресивната му Луна влязла в нов цикъл, по време на слънчево затъмнение в Риби, близо до неговия Южен възел и десцендент, Моцарт се върнал обратно към живота. И макар все още да бил под голям финансов стрес, отново започнал да твори своята великолепна музика, с присъщата за него уникална бързина.
На 5 декември 1791 година се случило нещо ужасно – Моцарт внезапно и неочаквано починал – тъкмо когато бил на ръба на голям финансов и професионален успех със своята опера-приказка “Вълшебната флейта”, която бил написал за масовата публика. Причината била бъбречна недостатъчност, в резултат на имунен срив от прекомерна работа и напрежение. Прогресивната му Луна била нарастваща в неговия 8 дом, в Овен, а Сатурн транзитирал точно след нея. Официалната му диагноза била маларийна треска – епидемия, която отнела много животи през онази зима. Предполага се, че се е заразил на последната среща на Масоните, на която присъствал. По времето на смъртта му законите на здравеопазването задължавали телата да бъдат погребвани в общ гроб извън града, за да се спре разпространението на епидемията.
Духовното развитие на Моцарт го отвело в посока на Ерата на Водолея. В началото близък с висшата аристокрация, големият успех на Моцарт щял да дойде, когато напуснал благородническата сцена и написал “Вълшебната флейта” – операта за народа. Той открил приятели сред масоните, които били привърженици на политическото и социално равенство и не правели разлика между аристокрацията и обикновените хора. Дори мястото, където най-накрая намерил покой, било сред безименните и безличните. Той бил издънка от генетично и културно незначим род, което доказва безграничния потенциал и надеждата, с която може да ни дари едно плодоносно човечество.
Заключение: Моцарт като духовен учител
Искам накратко да споделя как съм преживяла трансформиращата и лечебна сила на музиката на Моцарт, особено на оперите му. Те са не само облагородяващи с тяхната чиста красота, но и за разлика от повечето опери, които показват по-низшите човешки страсти, творбите на Моцарт носят в себе си високо нравствени, морални и хуманни послания, които могат да се прилагат във всекидневния живот. Ако се вгледате в тях внимателно, ще видите, че Моцарт – това експлоатирано дете – ни учи как да реагираме когато ни лъжат, манипулират или злоупотребяват с нас. Той ни съветва винаги да казваме истината, да открием приятели, които ни подкрепят и заедно с тях смело да се изправим срещу тези, които ни оскърбяват. Той ни учи да бъдем винаги честни, храбри … и да прощаваме.
* * * * *
Забележка: Шели Джордан е открит застъпник за астрологичната реформа. Тя е първата жена в САЩ, която получава бакалавърска степен по астрология в колежа Loretto Heights в Денвър, Колорадо, през 1974 г. и магистърска диплома по южно-азиатски науки в университета на Wisconsin-Madison през 1980. Тя е консултант, преподавател и автор – нейни разработки по история и психологично приложение на астрологията са публикувани в много американски и световни издания. В момента тя рецензира книги за CURA. Можете да се свържете с нея на адрес: sjordan@chorus.net
* * * * *
Превод: Rama
Линк:
Редактирано от Rama на 05.12.05 09:22.
|
|
Моцарт
Carol Bellis
Волфганг Амадеус Моцарт, този изключително продуктивен вундеркинд, бил блестящ и ексцентричен музикален гений, чиято интензивна, колоритна музика въздейства по психологически сложен и радостно вдъхновяващ начин. Неговата необикновена сръчност и бързина, наред с фотографската му памет, му донесли ранна слава и известност. През целия си живот Моцарт е написал 41 симфонии, 17 сонати за пиано, приблизително 20 опери, църковна музика и серенади - общо над 600 произведения! (източник: Луис Роден)
Какво ни показва неговата рождена карта? Можем ли да открием в нея астрологични аспекти, отразяващи неговата творческа интензивност, музикален гений, уникалност, въображение, както и концентрираната амбиция на неговото майсторство? Отговор – категорично да! Като начало нека погледнем планетите на Моцарт във Водолей, в 5 дом – домът на творческото себеизразяване. Водолей е знакът на авангардните хуманисти и непокорните артисти, които отричат конвенционалните начини да изразят своята уникалност. Водолей управлява бляскавия интелект, науката, технологиите, прогреса, свободата и индивидуализма. Неговото Слънце във Водолей и авантюристичната Луна в Стрелец внушават вродена способност да достигнеш другите, да ги вдъхновиш с оптимизъм – и понякога малко смахнат хумор. Комбинацията Слънце/Луна “…издига интелигентността и процеса на социализация дори на още по-високо ниво на независимост. Налице е интелектуална честност и широк, космополитен поглед към света. Интензивен и идеалистичен романтизъм.” (Noel Tyl, Synthesis and Counseling p. 99) Идеалистичното слънце на Моцарт е силно свързано със Сатурн, поради което неговите водолейски мечти се актуализират по един амбициозен и структуриран начин. Вдъхновяващият, творчески Нептун е в неговия 11 дом – домът на групите, плановете и човеколюбивите каузи. При това се намира в опозиция с планетите в 5 дом, което го дарява с интуиция и фотографска памет. Самоуверената Луна в Стрелец е в точен съвпад с Плутон – което говори за дълбока емоционална интензивност и възприемчивост, както и силна емоционална връзка с неговото семейство и корени. И всички тези енергии са външно изразени през неговия изгряващ знак Дева и качества като прецизност и точност. Управителят на асцендента – интелектуалният Меркурий – също се намира в творческия 5 дом и е аспектиран от Сатурн, което свързва неговата невероятна ловкост и ум с амбициите му.
Уран, който управлява неговото търсене на индивидуалност, е силно поставен в ъглова позиция на върха на “публичния” 7 дом. Освен това прави съвпад с Южния възел (талантите от минали животи), опозиция с асцендента (бунт и внезапно прекъсване на минали връзки), квадратура с Луната (предизвикателна емоционалност, бунтарство, уникалност) и квадратура с Плутон в 4 дом (катаклизми, значими промени). Оста на възлите също е в ъглова позиция, като Северният възел е в съвпад с асцендента. Това предполага, че неговите жизнени цели включват развитие и подхранване на неговите собствени идеали и идентичност, въпреки опитите от страна на околните да го принудят да поеме в друга посока. Животът му ще се развие така, че ще го научи как сам да извърви собствения си път.
Марс е също силно поставен – в ъглов дом, на нулевия градус в кардинален знак, в дома на кариерата и материалните амбиции и прави четири квинтил/биквинтил аспекта, които са откривани в картите на хора, отдадени на много специализирани дейност. Тези аспекти са подчертани в хороскопите на писатели, вдъхновени художници и учени от всички области. В езотеричната астрология квинтилът се свързва с посвещаването в тайните на древни школи. Основни теми са свобода, изследване, безпокойство и експериментиране. Марс прави хармоничен тригон с неговата креативна и изобретателна Венера, която се намира в 6 дом – домът на работата и служенето на другите.
Освен квинтилите с Марс, Моцарт има и биквинтил Уран-Юпитер (успех, голям пробив), Хирон в биквинтил с МС (артистична професия, лекуване), Юпитер биквинтил Южен възел (“изплуване” на стари таланти), Слънце биквинтил Северен възел (жизнените цели и самоидентичност могат да се развият и изразят творчески), Луна квинтил Венера, Плутон квинтил Венера и Меркурий биквинтил Северен възел! Хирон се намира в средната точка между Слънце и Луна – “хироновите” теми страдание и изцеление, които са пресъздадени в музиката му (5 дом). Този полупункт символизира и болката, която съпровожда този необикновен артист, за когото да твори изкуство, е и акт на жертвоприношение и страдание. Всеизвестно е, че Моцарт практически не е имал детство, след като още на 4 годинки вече е бил известен. Откриваме още средни точка – МС между Венера и Уран (успех във творческите усилия) и Слънце=Марс/Уран (силна самоувереност, внезапно възникнали нови обстоятелства, чрез които нещо се случва). /източник: Noel Tyl, Synthesis and Counseling in Astrology/.
Друг много мощен аспект в рождената карта на Моцарт, е Венера квиндецил Северен възел. Професионалният астролог Ноел Тил е преоткрил този аспект, забелязвайки, че е индикатор на обсесии, катаклизми, травми или на нещо, което мощно тегли човек към области, обозначени от мястото в картата, където се намира аспектът (включително в домовете, които аспектът управлява). Рики Рийвс, в своята прекрасна книга за квиднецилите, описва аспекта като “…да станеш известен чрез нечия артистична изява”. Ако всичко това е недостатъчно, нека да отбележим, че Плутон, който управлява 3-ти дом на комуникациите, се намира в септил към Слънцето и Меркурий в 5 дом. Септилът съответства на числото 7 и е свързан с с тайнствени, свещени неща. Според изследователя John Addey: “...септилът разкрива нашата способност да получаваме вдъхновение, а може и да обозначава способността ни да усещаме мистичната цялост на нещата отвъд частите на субектите….”.
Можем да продължим още много, но е достатъчно да кажем, че Моцарт е бил наистина гений, а неговата карта ни предлага удивителни прозрения за живота на този необикновен артист.
* * * * *
Превод: Rama
Линк:
Карта:
|
