Напоследък стигам до извода, че аспектите Юпитер-Слънце са важни - и много щастливи като цяло. Според преките ми впечатления, това е много топъл, слънчев, уютен аспект. Кара те да се чувстваш одобрен, приет и вдъхновен от другия. Спокоен и някак защитен. Чувстваш се "нашироко" - сякаш можеш да разпериш ръце и да се метнеш (знаете я онази игра, доста популярна по груповите тренинги) и си сигурен, че зад теб има едни силни обятия, в които ще потънеш като в удобно кресло. Струва ти се, че нищо лошо не може да ти се случи, когато този човек е наблизо. И винаги витае приповдигната и леко еуфорична атмосфера.

Разбира се, всяко нещо си има и “тъмна страна”. Аспектът Юпитер-Слънце може да е малко сръдлив, мнителен и честолюбив. Конфликтите лесно се раздуват и преувеличават – партньорът-Юпитер лесно може да стане гневлив и да се държи като гръмовержец. В отговор Слънцето се цупи и пуйчи (да се пуйчиш значи да се надуваш като пуяк, б.а.) – но дълбоко в себе си усеща, че няма да успее да се сърди дълго на Юпитер (който има подобно усещане). И сравнително лесно се възстановява мирът. Освен ако нещо друго не пречи де.

Та тъй. Какви са вашите лични впечатления/преживявания с този аспект?

п.п. Всичко горенаписано - според моя опит - се отнася за всякакъв тип взаимоотношения, не само любовни.

Редактирано от Rama на 06.09.05 01:08.

Голямо ровичкане из базата данни падна, докато успея да си онагледя въпроса. И не намерих нито един Юпитер връз мойто клето близнашко Слънчице. Което със сигурност си има добрите страни - защото един Юпитер в Близнаци едва ли ще е най-приятното нещо за преживяване... хъм... и като такова бая пуйчене и обикновено цупене ми спестява!

Не, че няма да се справя с пуйченето - моля да не ме разбереш погрешно - но енергията за това всъщност предпочитам да я вложа в ядене на сладолед. Ескимото на 'Дарко'. Хъм.
(Бой по канчето заради 'минутките за реклама', ама тояТ го обожавам...)

Обаче намерих един интересен екземпляр, чието Слънце е кацнало в сърцето на Юпитера ми. Тъ, мога да поразкажа за тези отношения.

Значи, човекът ми е сред 'Favorites' буквално от първите секунди на запознанството ни. Имаше нещо хем сияйно, хем сгряващо в появата му - предвид особено нелепата първа реплика, която си спомням: 'Развали ми се ципът на панталона, нали няма да се притеснявате да си стоя с разкопчан цип?'...
При други обстоятелства сигурно щях да се запритеснявам тутак си, ама при тези просто ме напуши смях - и бях заета да полагам усилия да не се затъркалям по земята. И без това беше удобно, 'щото седях на пода.
Това ми е най-първият спомен.

През времето точно с този човек ми се е случвало в най-много конфликтни ситуации да се озоваваме. Понеже Юпитер е мой, ми е трудно да преценя обективно кой по-често започва 'кавгите', кой се цупи, кой се пуйчи и кой мята мълниите. Много е вероятно да съм аз... хъм... ... защото, мисля си, Юпитер е по-необузданият и 'разпереният' от двамата...
Което не пречи - поне до момента - всичките ни сблъсъци да са приключвали с положителен резултат. Имам предвид, освен непосредственото сдобряване, и извличането на съответните поуки. Юпитер може и да е голям, ама Слънцето определено пари! И някак не ми е гот да се пържа през цялото време на огъня му.

Сега... тънкият момент тук е, че съвпадът се случва в знака на Скорпиона. Пък и моят Юпитер е малко ретро. От което следва, че никак не ми е лесно да се чувствам приета и одобрявана по подразбиране. Което на моменти ме кара да усещам нещата бая нанагорни. НО - имам абсолютната сигурност, че този човек не ми казва нито една дума случайно и напразно. Че, когато ме одобрява и потупва по рамото - напълно съм си го заслужила. И че, когато ме ругае и ме гледа накриво - няма да ми спести нищичко, само за да ми направи добро впечатление. И точно това е нещото, което ме кара да бъда непоколебимо сигурна в човека. Ще ме 'хване'. Макар самата аз понякога да си задавам въпроса дали пък няма да е по-безболезнено за мен, ако ме остави просто да се размажа на земята...

Е, времето е пред нас. Ще поживеем - ще видим, както се казва.


Хубава тема. Толкова много неща ми изплуваха покрай нея, че сега ще се поразходя за сладолед...

~събудИ ме в два през нощта~
*леле!... жУвотът ми е чалга!*

Редактирано от *Джeм* на 06.09.05 12:53.

Явно знака в който се намира юпитер е от особено значение. При мен в хороскопа юпитер е на 5-ия градус в рак. Така всеки който е с рожден ден около края на юни съвпада със слънцето си връз юпитер при мен. А слънцето при мен е на 7-ия градус във везни. И се получава една вихрена квадратура. Тъй като рак се свързва със грижите, така хората които познавам и са родени на това рачешко място полученото от тях грижовно съдействие се оказва градивно и успешно. Обаче се получава напрежение в случаите когато единия от нас реши да поучава другия. Все се получава, че моите поучения хем са горещо отхвърляни и хем попадат в целта като вярност. И може би това положение, да притиска рачешкото слънце на човека и той да реши, че именно той е човека който ще отправя поучения към мен. В крайна сметка впечатленията които оставя юпитер след мен са или превъздигнати или напротив крайно несправедливи. Поради това се оттеглям изобщо и оставям нещата да си вървят, пък както дойде. Понякога ми е трудно, да бъде така, обаче е по-добре именно така.

Върху слънцето ми което е във везни, другите с везняшки юпита също се опитват буквално да ми дават уроци. Оказва се, че после са били прави, макар да съм им подценявал преценките преди това. И тях също ги оставих, да се намесват когато им скимне и да не гледам дали да им се налагам или не, щото няма смисъл, те ще си кажат каквото имат и това е - повече няма да ми влезе в главата, така или иначе.

Хората които са родени към края на месец декември и началото на януари са със слънца в опозиция на юпитер. От тях се научават качествени неща. Макар тези поучения да идват принудително, те са и несъзнателни и за мен и за тях. После се оказва, че някой от нас двамата с действията си е дал по някакъв начин и без сам да е преценил, че го прави вярни, целенасочени уроци попадащи на точното място.

Хората родени в края на март и началото на април са в квадрат със юпитер и опозиция на слънцето при мен във везни. Тези взаимоотношения са базирани върху това кой е по-правия, никакви спорове и диспути. Възгледите се слагат на масата и се разглеждат. Впоследствие се оказва, че неговите възгледи макар да изглеждат напълно наивни всъщност провокират действия за един подем. Този подем е взависимост от качествата на самия човек. И, ако той, да речем е е престъпник тогава престъпленията биват уравновесяващата страна спрямо богатството на богататите и срещу самите аморални богати. Естествено едни неуравновесени възгледи могат да хвърлят такъв човек право в престъпния свят вместо, да ги удържи, тук става въпрос вече и за други фактори както изглежда. За това да приемем друга личност със слънце в овен и с градивни възгледи. Всъщност те все ще изглеждат напълно наивни разбирания за света и все пак ще бъдат един прелом към един друг по-добър бъдещ свят. Как влиая аз на такава личност или по-скоро как отговаря юпитер при мен? Незнам. Във всеки случай открито противореча, истината може да е казана в лице, обаче няма място за притеснения.

сигурна съм, че си права!

обаче рових, рових из моите синастрични карти и ... нямам никого със съвпад Слънце-Юпитер, без значение кой с кое "играе"

но!
открих двама, дето Юпитерите им са върху моята Луна - тя, любвеобилна, телешка, на ръба на 7ми, доста удобно се чувства в техните ШИРОКИ мъжки прегръдки. наистина точно с тези мъже съм се чувствала много "у дома", спокойна, закриляна и окрилена и много позитивна.

вече се бях изпопритеснила "що така?", но след недълго размишление си намерих обяснение за липсата ми на специален афинитет към аспекта Слънце-Юпитер: че аз си го имам! имам прекрасен тригон, още повече, че този аспект е най-точният на Слънцето ми (а то си пада доста заето мажорно аспектирано от всички висши планети и на всичкото отгоре участва в Тао с Марс и Уран... )

освен това Юпитер ми управлява 2ри и си е на трон там, царува си върху ресурсите ми (паднал си е на мястото, ми се струва), така, че не го приемам особено емоционално, май.

прегледах набързо какво казва Аройо по въпроса и според него при всяка по-трайна връзка има съвпад на Юпитер с лична планета, асцендент или светило и това е много щастлив аспект

Мисля, следователно съм... single

Редактирано от angela_hell на 11.09.05 10:59.

Хей, много благодаря за това споделяне!

De profundis clamavi ad Te, Domine!

От нещата, които изрових, установих, че хората, които имат Юпитер върху моето Слънце, са били винаги много щедри към мен и тази щедрост не може да остане незабелязана. Най-яркият пример е баща ми, който не помня някога да ми е отказал нещо, винаги е бил отзивчив и грижовен без да задава въпроси. Разбира се, опитвам се да изолирам този аспект от всички други, които като цяло създават напрежение между нас. Предполагам, че именно тази щедрост, която усещам, се дължи на съвпада Юпитер-Слънце.

А относно мой Юпитер в съвпад с нечие Слънце се сещам за един случай, при който овенският ми Юпитер е в съвпад със стелиум Слънце-Венера-Марс и този човек силно импонира на духовните ми търсения и стремежи, с него се чувствам като у дома си в тази област и знам, че се разбираме само с поглед.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Не се бях замисляла досега за тази логика, че ако имаш в наталната си карта даден аспект, не изпитваш потребност да го "търсиш" във взаимоотношенията си. Но в конкретния случай "работи" и при мен - аз, за разлика от теб, имам аспект между Юпитер и Луна (опозиция) и с голяма мъка открих хора, чийто Юпитер да ми аспектира Луната. И обратно - между Слънцето и Юпитер нямам аспект (поне не мажорен) - и се оказа пълно около мен с Юпитеровци, които ми аспектират Слънцето.

Брей, заинтригувах се! Дали е така и с другите планети?

хм, не исках да изведа някакъв универсален емпиричен извод но може би си струва да се изследва.

обаче подозирам, че опираме до вечната дилема: дали противоположностите се привличат и допълват
или "краставите магарета се надушват"?

ти имаш ли отговор на това?
аз мисля, че истината е комбинация от двете: трябва да има подобност, но и предизвикателни различия, за да има и база, и движение в отношенията.

бтв, на теб Венера ти е в Стрелец, което допълнително обяснява Юпитерианските ти пристрастия

п.с. използвам случая да допълня предишния си постинг, че Юпитерианските съвпади и аспекти в синастрия са показател и за ПРОДЪЛЖИТЕЛНА И ТРАЙНА връзка (Аройо). както хроничността от Сатурн, но без кармичната и понякога стягаща гърлото обречност (това от мене).

Разбирането и любовта към другите започват с разбиране и любов към себе си

Правдиво звучи това, което казваш за баланса между различия и подобия - съгласна съм напълно. Съгласна съм и за усещането за стягаща гърлото обреченост, с което са белязани хроничните сатурнови аспекти (все се сещам за онова стихче на Миряна Башева "Като камък на шия..."...помниш го...)...

Само това за юпитерианските ми пристрастия не е много вярно. Аз съвсем наскоро изобщо ги забелязах аспектите на Юпитер, поради което и пуснах темата - но иначе Юпитер никога не е бил твърде централна тема за мен. Моите пристрастия обикновено са или по квадратурата ми Венера-Плутон - съответно налитам на демонични "тъмни балкански субекти". Или по големия ми земен тригон - сиреч на земни знаци много ми върви и се чувствам много щастлива с тях.

Благодаря, че ме подсети да се замисля и за аспекта Юпитер-Луна все пак. Току-що открих, че най-добрият ми приятел има Юпитер в Рак в точен секстил с моята Луна в Телец. Въпреки че Слънцето му пък е в съвпад с Луната ми, та не е много ясно кое от двете причинява това божествено усещане за близост, топлина и сигурност, което изпитвам с него...

Е съвпадът, искам да кажа
Не че мога да добавя нещо ново по въпроса след това, което вече сте написали, но може ли тема за синастрията без мен?
В моя дългогодишен брачен живот този съвпад определено доста ми е помагал - Юпитер в Телец в съвпад с моето Слънце - при мен в 1-ви дом, при него - в 7-ми. Казват, че по принцип хармоничните аспекти между тези две планети си имат отношение към увеличаване на общото богатство, при Телец би трябвало да бъде още повече (някои ще кажат в чисто парично изражение). Какъв удобен случай да вметна (за пореден път) едно погледче от по-различен ъгъл... при Телеца богатството не се тълкува само и единствено в пари. Погледнато от този ъгъл, бих казала, че съм наистина богата.
Исках да спомена и наблюденията си от всички синастрии, които съм разгледала. В началото изобщо не обръщах внимание на тези аспекти, но след като преди време и аз попаднах на Аройо, който буквално казва, че във всяка дълготрайна връзка, която е срещал, присъства ПОНЕ един съвпад на Юпитер с лична планета, аз се върнах към разпечатките си и ги разгледах този път търсейки точно тези съвпади. Установих, че в моите примери количеството на съвпадите Слънце-Юпитер и Луна-Юпитер са почти по равно (статистически погледнато това е нищо и може да послужи само като идея за повишено внимание). Съществуват и други съвпади на Юпитер, някои дори не с лични планети. Тригоните между Слънцето и Юпитер също не са малко, но не ме впечатлиха особено. Квадратурите, обаче, ги срещнах на няколко места където има грубо използване от страна на единия партньор (Слънцето) по отношение на човека с Юпитер (един от примерите е семейството на моите родители). Всъщност темата изгода от страна на Слънцето я има винаги в моите примери, дори при тригоните - може би е въпрос само на вариации. При всички положения човекът с Юпитер дава нещо, а другият го приема с охота (ох, кога ли в любовта не е било така...).
Като финал, наскоро се запознах с човек, чийто Юпитер е на по-малко от градус от моето Слънце...така че мога да имам два идентични примера и да направя сравнение Надявам се да разкажа в бъдеще

tutto che ti serve e l'amore