Как да ви обясня...
Струва ли ви се, че хората са като морето - има места, където със стотици метри или километри можеш да джапаш във вода до колене, докато стигнеш дълбокото и други - където от брега направо се бухваш в 30-метрова бездна... Та... по разни поводи напоследък си мисля, че на някои хора "дълбокото им е на плитко" - веднага си личи, водата отгоре уж спокойна, а отдолу едни подводни течения, едни черни дупки, които те засмукват като вакуум. (Всъщност вакуумът не засмуква, ама онези "спирали" в космоса, ако се сещате...)
Дийп енд дарк, както би казала Рамата.
Това, изглежда, е тясно свързано с Плутон и цялата произлизаща от там скорпионщина. АС, слънчев знак, Луна - домификация, аспекти.

В сравнение с тези хора всеки, ама всеки изглежда плитък. Или повърхностен. Или посредствен. От което може би не се стъписват само Близнаците, защото те изглежда се чувстват добре така. Аз обаче се стъписвам. Принципно никак не страдам, че излъчвам светлина и разни не толкова шокиращи неща на пръв поглед. Но аз съм от първия вид морета - плитко до колене и докато стигнеш до дълбокото, може и да ти е писнало да плуваш. Чувствам се абсолютно неспособна да дам израз на обратната си страна, а имам достъп до нея. Дали защото Плутон ми е в аспект с Луната в Козирог, а пък Сатурн ми е толкова силен, че като един Цербер пази портите на Хадес. Аз просто не мога да изглеждам загадъчна и обвита в мистика, нито като някой, в който може да се удавиш (макар немалко да са се давили на плитко).

Може би са глупости това. На кой му е притрябвало да бъде нещо, което не е. Просто ми се иска да можех малко повече, малко по-добре да покажа, че и моето Слънце има обратна страна. Като всяко нещо.

И бай дъ уей, драги ми плутонци - ако наистина изпитвам уважение в смисъла на респект пред някой знак и неговите производни - това е Скорпионът.

Whatever.

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.

Марто,
едно време много плюваше по козирозите, сатурновците и плутонианците май, що не били способни на промяна, били ригидни, не били гъвкави и секви такива.
Аз тогава ти казах, че бързите промени са само козметичните такива, а дълбоко същностните протичат по-бавно и ....само в дълбокото.

Гледам почти си дошла на мойто.
Давай нататък, че вече 3-4 години джапам из плитките ти морета, за които споменаваш.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Мила Марта,

В теб има толкова много дълбочина, колкото не можеш да си представиш. Но ти притежаваш и факела на духовната смелост, с който да осветлиш тези тъмни дълбини и да покажеш на окръжаващия свят, че няма нищо страшно.

В живота си човек следва една единствена Легенда - Минаваме през това, което НЕ Е, за да познаем това, което Е. Когато лъчът на Легендата премине през призмата на индивидуалните ни съзнания и проявления, той се разлага на различни честоти на трептене на елементите с техните качества. Ние носим в себе си всички вибрации, защото трябва да познаем целия спектър и да го хармонизираме в онази единствена лъчиста.

Вибрацията на фиксираната вода е проявление на най-дълбокото идентифициране на душата с реалността на чувствата и емоциите, като се започне от деструктивните като страх, безсилие, омраза и се стигне до тяхната трансформация в чиста воля и енергия. Когато се докоснем до пределната точка на саморазрушение, настъпва най-грандиозното осъзнаване за вездесъщността на живота и невъзможността за смърт, както и това, че нямаме друг избор освен този да съдействаме и да станем агенти на тази съзидателна сила. От тук идва и усещането за "засмукване" и "черна дупка" около един Плутонианец. Но има теории, според които черните дупки са входове към други вселени, може би огледални, а може би веществено противоположни на нашата, но поне едно е сигурно - вече не си същият и няма връщане назад. Основното вещество на нашата вселена е тъмнина, или поне ние така го виждаме. А дали на огледалната вселена е светлина? Но не можем да познаем едното без другото.

Точно това смътно предчувствие на Скорпиона за края на всяко вещество, за напрежението на безвъзвратния преход, го карат да усеща живота и неговите елементи, особено тези, които са на границата между живота и смъртта, между любовта и омразата, между страданието и блаженството (каквото е оргазмът например), толкова интензивно и тежко.

Но всеки един знак е пътешествие, процес на преход от едната до другата полярност на проявление на енергиите му, както и към следващия знак/вибрация. Всичко се случва както последователно, така и вертикално. И всеки човек ще мине през цялата палитра, за да може да нарисува пълната картина на развитието си. Ако сега си "Слънце" в развитие и динамично огряваш и стопляш сърцата на хората, които обичаш, в тази динамика е възможно да се случи да бъдеш жестоко ранено, защото не виждаш цялата картина и не осъзнаваш, че раната НЕ Е, а Висшият Аз Е. Тогава в следващия живот може да вибрираш като "фиксирана вода", но това е състояние на душата, а не нейна същност. Човек носи спомен дълбоко в себе си за цялата си опитност и би могъл да се позове на всяко качество, на всеки елемент в зависимост от осъзнатостта си и волята си, но в даден живот някои от тях са водещи и определящи, защото служат на това осъзнаване и енергиен синтез. Разгръщането става постепенно. И няма защо да се респектираме от един зодиакален знак повече от друг, защото всичките са в нас и всеки има своята безусловна и неотменима функция.

Как щеше да усетиш дълбочината и "вакуума" на Скорпиона, ако ги нямаше в теб? Никой не може да провокира нещо в нас, ако то вече не е там. Себепознанието е един непрекъснат процес на подадени и приети сигнали, на обмен между душа и душа, душа и обекти, които винаги са одушевени. Използвай това преживяване за себепознание, а не за себедефицит.


Не знам дали се изразих разбираемо. Знам, че пиша завъртяно, ама не мога по друг начин. Всъщност мога, но сега съм на работа, петък е, изморена съм и ми е трудно да пиша просто и съвършено. Затова пиша както ми идва, тоест сложно и ...

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Ами кой те е карала да стоиш на брега и да си топваш претенциозно само палеца си във водите й? То е лесно да шляпаш и да пръскаш наоколо и да си мислиш, че морето е една голяма локва. Да си имала смелостта и доблестта да продължиш нататък, ама добре, че не си го направила.
То човек и не може да погледне в чужди бездни, ако не се е запознал със своите.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

съгласна

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Мила Отвъдна ;-)

Божичко, идея си нямаш как можеш да ме втресеш понякога, ей така - кратко и ясно директно в десятката. Благодаря ти за времето и вниманието, което си отделила :-) Много мило ми стана да забележа как ник-ът и сигнатурата ти се вписват в темата ми И между другото - всичко разбрах! (... или поне така си мисля ;-)) Това е може би най-красивото и вярно нещо, което съм чела напоследък...

Всъщност, докато пишех, една част от мен обмисляше точно тези неща, които си казала (и си мислеше, че все ще се намери кой да ги вметне), но просто ми се искаше да попиша ей така за плитчините и дълбините на човешките лица и характери... може би, защото понякога твърде много се идентифицираме с тях и твърде лесно се оплитаме... А пък аз, пишейки, винаги успявам да създам дистанцията, която ми е необходима...

"Себедефицит" е хубава дума :-) Ще си позволя да я използвам при случай. Извинявай, че пиша разпарчетосано, но и моят петък е натежал с цяла седмица... и всъщност ми се иска само да ти се усмихвам...

Предположение

Може би светът
е всъщност
като селска плевня -
накриво скована и паянтов покрив...
прозира Отвъдното.

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.

като нетипично опиянчена и самодоволна заради това ще си позволя да ти отговоря тук, не на бележка

хубаво ми се вижда хората да са дълбоки, независимо от това дали ги делим на плитки и дълбоки, или ги определяме като "всеки е дълбок сам по себе си и минава през трудни за самоанализ и направо неописуеми пред публика дълбочини"

предпочитам второто, дори за хора-плазмодии в моите очи, които, УВИ, се намират

оттам претенциите за "дълбокост" и демонстрирането й, ми се струват жива плиткост, откъдето и да идват - изпечени в плутониански или други формички, еднакво противни с липсата си на скромност...

едва ли успях да се изразя ясно, но кокетто предполагам, че си на сходна вълна и разбираш

Morituri te salutant

Леле, дорева ми се като го прочетох това...

По подобен начин ме накара да се почувствам преди време, когато прочетох оня твой постинг до мен, от който ми се качи пулса... И който мигновено ме "фрасна" с онова умопомрачително усещане, че някъде там, отсреща, има някой, който ме разбира и знае. Като лъч светлина - душа, която ме е "разпознала" и ми "маха за поздрав"...

Това, което си написала на Марта толкова ме впечатли, разтърси и развълнува, че просто не знам какво да кажа... Освен, че ще се пръсна от щастие и благодарност, че те познавам!!!...

След това, което DeProfundis ти е написала, трудно може нещо да се добави... Мога само да кажа, че се подписвам под всяка нейна дума!

Аз също смятам, че ти си безкрайно дълбока - и много добре знам, че Слънцето ти си има и обратна страна. И сто процента съм съгласна с DeProfundis, че "Никой не може да провокира нещо в нас, ако то вече не е там." Същото казва и моята любима Мелани Клайн в теорията й за обектните отношения. Всъщност школата й се нарича така, защото това е нейно базисно допускане: че всеки външен "обект" трябва да има свой аналог, прототип, "парченце" от него вътре в нас самите. В противен случай ние изобщо няма да го разпознаем и да регистрираме съществуването му. И поради липсата на “канал за връзка", няма да има и “обектно отношение”, пораждащо някакво преживяване.

И си мисля, че плутоновата дълбочина може да шашка само хората, които отказват да се занимават със собствената си такава – защото ги “подсеща”, че и в тях самите се крият подобни бездни, в които обаче те се страхуват да надничат. В този смисъл разликата между хората не е в това дали са “плитки” или “дълбоки”, а само в степента на интереса им към дълбочината и готовността им да “дръпнат завесата” и да проверят какво се спотайва в собствената им тъмна страна.

И между другото смятам, че “дийп” не означава непременно “дарк”. Ти наистина излъчваш светлина – като слънчево небе си. Обаче когато някой път лежиш по гръб на някоя поляна и небето е точно над теб – колкото и ясно, синьо и слънчево да е - не ти ли се струва, че ще “паднеш” в него?

Не ми харесва метафората за това, че хората са като морето. По-скоро морето напомня на хората за себе си. И когато то ми дойде до колене току се гмурна щастливо в него. После като си взема морския дюшек и се излегна, па като ме отнесе течението и да видя дълбочините аз. Това е.

Или обратното човек се втурва да плува ли, плува навътре докато не се обърне и види, че ще му е непосилно да се върне. Защото така правят хората. Те се вирят в амбициозни болеми и после като се завихрят се развихрят и най-различни неща.

Дълбинните личности са такива, защото именно там в откритото море се чувстват добре или в свои води. Който не му се плава, че ще го хване морска болест, може да лети - обаче при проява на интелект естествено. Какво да кажем за въздушните личности? Какво да кажем за пламенните пожарникари които се хвърлят в огъня - необходима е смелост девойче? И за земетръсните земни типажи. Абе мани.

Цялото това разсъждение не ми допада. Ако човек не се приеме такъв какъвто е тогава как да разбере другите? Отговора е, че не успява. В този смисъл ти Марта успяваш ли да разбираш тези около теб и да виждаш нещата през техните очи? Защото на мен ми се струва, че да разбираш другия означава то това да го разбере и той самия. Аз специално не се чувствам разбран докато не реша това да е така. А ако някой реши да ме провокира, че е успял да ме разбере без да искам това, тогава той проявява чиста доза психологизъм.

И доколко успяваш да го проявиш? Ми не е нужно да влизаш на дълбокото за да знаеш какво е? Може просто да попиташ и да ти отговорят. Пък ти го приеми, както искаш?