Каква гавра на сътбата ,какво жалко битие!!!! Как човек може да оглупее внезапно, е това е историята на моето интернето влюбване в хороскоп не в човек.До къде човек може да ослепее ,загуби вяра в случайността,живота и това ,че господ си знае работата по добре от теб ааааааааааааа........????
Точно по това време малко след преминаването на венера в близост до слънцето миналата година ,така си отнесох главата по интернетна икона, без адрес ,телефон и образ, че едвам сега си поех дъх и едвам дишам от преживяното.........
Жалко ............... още ми мъчно ,че се чуствам ограбена и още по празна от преди.Дали ,е защото не се изпълниха нептуновите ми идеали или защото просто пък спрях да се заблуждавам?Няма особенно значение.Важното е ,че както и да се нареждат звездите винаги май има нещо по голямо от нас ,от тях , от живота,което да ти изграе финален номер и да покаже ,че не си ти тоя дето ръководи парада.И ако имаш малко , само малко повече вяра ,това ще ти донесе повече от празното литкане между аспектите и зазъртане по транзитни купони и магистрали за хващане на влак без спирки и финална дестинация.Май ,често се опитваме да излъжем себе си,че можем да излъжем звездите.Търсим аспекти,прогресии да прогресираме живота си в посоки ,които не трябва вероятно да взимаме и се озоваваме в още по големи матрици на живота,места , хора ,които вероятно никога така и не е трябвало да срещаме.А може би е по- добре да си вървиш понякога без посоки и без особенна мисия ,без да гледаш в небето ,просто да не гледаш наникъде .Просто да си със себе си ,да застанеш така съвсем сам в една точка и да дочакаш светът веднъж, поне веднъж да се завърти сам около теб ,а не ти да се въртиш в него.
АМИН

Редактирано от kuiperbealt1 на 26.06.05 02:25.

Беше прекрасен летен ден, с онова волно и свежо усещане за свобода и красота в живота.
Седях си късно вечерта пред компа и ровех в сайтовете търсейки теми ,разговори ,съдби човешки.Приемах го почти като хазарта.Завърташ зара и каквото дойде..
Моткайки в нета ,търсейки един приятел попаднах на човек ,със който така забързано се заговорих през ноща ,че не усетих кога се съмна ,кога премина седмицата , месеца изтече. Луните се смениха и вятъра понесе през горите,сменил посоки с нежен шепот
Опитвах да не мисля .Опитвах да избягам в пазарските си чанти,кафето пепелника,оръфаните си поли и стари вещи. А той .......изпрати снимка........................
Докато се спускаше екрана , света се завъртя и се размаза в лицето ми.
Очите стряскащо познати, забиха нож от спомени в сърцето .Стоейки вкаменено пред портрета усетих как се свличам ,изгарям, гърлото пресъхна.
Корема ми се сви в свирепа болка на обич и омраза ,че не мога да докосна косата сипеща се като струйна светлина през розов облак,че ако го докосна ще се изпари,ще разваля момент на раждане на Супер Нова.Вселената ще се разтвори поглъщайки звезди.
Почти започнах да се моля Той да не изчезне.Не исках да заспя да не избяга усета за нещо толкоз ценно и красиво.То беше като влизане в Рая.Очите му красиви като лотос .Устата му се впиваше в умът ми. Красива, като сочна маракуя.Вкусът на кожата му можех да усетя миришеше на Амбър и Сандал,Ръцете му божественни и бели се виеха като криле.
.Обичах всяко нещо В НЕГО без да го познавам.Присъствието му напомняше за мен спокойствие и сила и сякаш ангел е приседнал покрай мене тихо.Той беше всичко.бЕШЕ по- красив от сън божествен
.Желаех ,ах желаех силно всичко да науча ,къде живее, ,за какво мечтае,леглото във което спи да видя, и котката, която гали,в дните посивели.Желаех го по - силно от живота ,но не като робиня ,а исках да е свято.Исках аз да бъда в него и той във мене.Да преживея сливане, обричане ,момента болка .Да преоткрия себе си.Да бъде сън във сладка дрямка .
Не нямах плътски нужди.
Желаех го като човек светиня и някакъв олтар, на който да се моля.
Желаех да съм с него, а страх ме беше ,че ако го видя всичко туй така и ще си изчезне псипано от сивотата на житейското ни бръщолевене за дати ,грижи и дела.Обсъждайки поредният ни социялен статус.А токова го исках!
Седях в нощите си и се молех ,скришом от себе си самата. Да е добре , да е щастлив, да няма нужди.
Сънувах го , в сънят си го целувах нежно,усещах всяка мисъл преминаваща през него като сянка.Улавях я, и туй достатъчно ми беше да съм щастлива , да дишам с него да виждам през очите му светът такъв какъвто бе за него
Ревнувах всичко ,ревнувах страстно и улицата,двора,въздуха през което преминаваше,постелята която го завиваше
Не исках да заспя не исках да изпусна мига и чуството, което ме обземаше ,че само ,само с него аз се чуствах жива.
E тва е
And I'am going to shout until my heart stop

И какво все пак имаше в хороскопа му? Питала ли си се на кое се дължи този негов магнетизъм, довел до влюбването ти?

"Аз може да съм мъртъв, но ти си победеният"

И какво стана после? Видяхте ли се? Как усети живия "хороскоп"? Имаше ли разцепление?

De profundis clamavi ad Te, Domine!

и на мен ми стана интересно, защото наскоро преживях нещо подобно, случайна случка ме накара да се влюбя ей-така от пръв поглед, без да очаквам.

много нептуни и меркурий,тригони слънца луни,съвпади венери с луни ,тригони плутони с луни.Инай-вече лилита ми съвпад с негово слънце.Не се видяхме и никога няма май да се видим.Оказа се грешна дата.Ивсичкото ,всичкото беше мъчение.А най -странното ,че колкото и да беше излъгал за датата вериният хороскоп много си приличаше с погрешният.
Ив композита луна в скорпи съвпад с уран тва е ма нищо не стана ,а една година все едно бях сред мъртвите.И ако това не е като при съвпада на плуто с венера незнам щото това го преживях драматично.Най -интересното беше ,че го сънувах постоянно и ,че имах съвпад на сатурна неговият знак с опашката.Бе карма братче и сега при възврата насатурна си го изсърбах квото съм си дробила

красиво си го описала)) знам как е...ма предпочитам всичко да се превръща и в реалност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите