Съжалявам, че съм като малките деца напоследък, дето дърпат възрастните за полите, ама явно ме е подгонило любопитството.

(Още мисля по другата тема и ми харесва, че много хора са отговорили... искам да прочета всичко на спокойствие и тогава ще напиша и аз...)

Та, този път въпросът ми е как се отнасяте към всякакъв вид прогностики (вкл. астрологични), гадателства, ясновидства... изобщо информация, до която самите вие нямате достъп, но може би някой друг би имал... Бихте ли отишли при астролог, гадател, ясновидец или някакъв подобен човек, за да ви каже как ще се развие дадена ситуация или за съвет как да постъпите?

Питам, защото ми се струва, че много хора се възползват от такива услуги - и то за най-банални неща, според мен...
- Това ли е мъжът/жената на живота ми?
- Партньорът ми изневерява ли ми?
- Да си купя ли тази къща?
- Колко деца ще имам?
- Тази връзка кармична ли е?

... и такива разни...

Де да знам. Ако сама не знам дали обичам някого - кой може да ми каже? Ами ако ми кажат, че този човек не е за мен и аз се подведа - кой поема отговорността? Ами ако ми кажат - както са ми казвали - че нищо няма да излезе от нашата връзка...? Добре, че ми беше все тая кой какво говори. Иначе щях да се откажа от любовта си - и виж ти, наистина нищо нямаше да излезе... Или друг пример - казвали са ми, че трябва да живея в чужбина, така ми "пишело" в хороскопа (фрашкан девети дом), хич да не съм си помисляла да се връщам в България?! И как така - когато цялото ми същество се поболява в чужбина, как така ще седя някъде, понеже "в хороскопа ми пишело"...
Мисълта ми е, че тези неща лесно се превръщат в self-fulfiling-prophecy... програма, която се задейства на подсъзнателно ниво в човека и предвещаното се сбъдва...

Всъщност ми е трудно да формулирам темата конкретно, прекалено обширна е. Но идеята е за това добре ли е или не да надничаме там, докъдето нямаме достъп? Според мен, ако трябва да получа някаква информация, тя ще ме намери по какъвто и да е било начин ("Което е за мен, няма да ме подмине") - тогава какъв е смисълът да ходя и да любопитствам и сама да си навличам беди? И защо хората го правят, ходят по врачки, търсят прогнози? Да не би защото не им стиска да поемат отговорност за собствените си решения и така е по-лесно, някой друг да каже...

Всичко това, защото се записах на курс по Рейки и в предварителната среща с Мастерката можеш да зададеш въпроси, които те вълнуват или да си пожелаеш нещо... и аз изпаднах в едно такова недоумение - какво да питам, какво да си желая, когато нещата са това, което са... И живея живота посредством собствената си преценка, собствения си опит, собственото си знание, аз си вземам решенията, аз си нося отговорност за тях... Вярно, че ми каза нещо, за което не бях питала - но пък то се отнася за неща, случили се толкова отдавна... преди толкова животи, че наистина няма голямо практическо приложение в сегашния и представлява по-скоро любопитен факт...

... вие как се отнасяте към тези неща? Правите ли си хорарни карти, правите ли прогнози за други хора, питате ли за себе си? И защо?

Лъвовете не блестят с оригиналност, лъвовете блестят с блясък.

Със задаването на въпрос 50% от неговото решение е вече на лице. Или щом питам за любовта на живота ми, така поставям открито отношението си спрямо нея, че е разколебано все едно.

И дали може да се избегне отговорност, чрез поверието? Според мен може с цената на зависимост.

Достъпа до информацията когато ми е позволен, тя се оказва, че не е интересна. Когато не е позволен такъв, тогава всъщност нарушавам забраната относно достъпа, а не друго. И едва след това стигам до заключението, дали да се информирам или да изтърбушя съзнанието си от глупостти? Така правя.

Когато човек задава въпрос той успява да се концентрира именно като зададе въпроса си на друг. За това съществува риск, ще злоуботребят ли с мен в момент на слабост? Кой няма да го направи и кой ще? Това въобще е и терапевтичната страна от всичко до сега казано. Да се даде възможност на човека в трудност, да си отговори сам на поставените въпроси като го изслушат. После той може да се отблагодари или напротив, да се отръпне. В последния случай се допуска, че така прави, защото още нищо не е разбрал. В първия случай може да се отблагодари веднага, пък само защото да не го дискредитират, че е тъп. Въобще сложна работа е. При всички положения човека ще остане доволен едва когато сподели, чуе странични гледни точки, после той сам си отговори на въпроса и след това ще намери най-прекия начин да се отблагодари от само себе си.

Редактирано от Ул Oви Xeй на 22.06.05 18:18.

НЕ!
Никой не питам за себе си и не искам никой да ми говори за бъдещето ми,настоящето ми и миналото ми!Никой!
Не искам да знам нищо.Каквото ще да става!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За големите, съдбоносните неща не питам никого, а слушам интуицията си. Големите неща някак се виждат, усещат, а и в повечето случаи са достатъчно ясни, та да се налага да се задават въпроси на трети лица. И все пак ... не подминавам безразлично особено дългосрочните прогнози в хороскопа ми, както и вибрациите на числата. Не че примерно квадратурата на Плутон с наталния ми ще ми обърка или оправи живота, нали, все пак цяло поколение го "тресе" този транзит; ноооооо.... който е предупреден, е въоръжен. Имам стратегия, предпазливостта ми се повишава, и въпреки че решавам всичко самостоятелно, си имам едно наум... Но малките неща са тези, които могат да объркат хода на събитията и отношенията ни ненадейно, ненапразно те "обръщат колата". И като ми каже хороскопа ми за деня да внимавам, предпочитам да внимавам, нищо, че и без друго си внимавам; нещо като застраховка, вместо да махна с ръка и да кажа, абе много важно, транзити там някакви си...
Има и нещо друго. Каквото рече астрологията, го потвърждава нумерологията (там съм по- в час, на астрологията съм съвсем редови юзър). Вече ми е станало навик като сутрешния душ да си сметна вибрацията за деня, за седмицата, а понякога и за месеца, ако ми е много важен. И предпочитам да си ги слушам числата, и да си почвам на 1, да свършвам на 9, да си държа езика зад зъбите на 3 или, обратно, да говоря убедително, да не пътувам на 6, да си получавам парите на 8... все елементарни, ежедневни нещица, ама внасят ред, внушават определена настройка, мобилизират, нали...
От изписаното дотук ти става ясно, че , да, позовавам се на прогнози, но си ги правя ЛИЧНО за себе си. И не питам ни врачки, ни ясновидци, първо, много ме съмнява техният "пропуск" в забранената инфо зона, второ, заразата с кофти психоенергия е повече от вероятна, трето, не допускам да ми промиват мозъка...

"Аз може да съм мъртъв, но ти си победеният"

Аз понеже съм си любопитна и ако някой ми предложи, сигурно ще искам да чуя. Каквото и да ми каже, си знам, че крайният избор си е мой, то е все едно някой да ми каже "на пътя, по който вървиш виждам остър завой надясно, отстрани гора, от другата страна - пропаст..." И вече аз да си направя преценка доколко неговата гледна точка е истинска, изкривена и т.н.
Наскоро така ми предложиха да ми гледат на таро. Момичето беше много интуитивно и много улавяше нещата. И ми беше много полезно да чуя просто една друга гледна точка за неща, които си ги знам. Все пак ние си имаме някакъв инвертар от гледни точки, който е доста ограничен и всяка подсказка за друг ъгъл е полезна. А решението крайното си е винаги наше, но колкото по-голямо полезрение имаш, толкова по-добри решения може да взимаш.

И аз като knife не питам за "генералните" неща даващи насока на живота ми. Те като че ли са ясни от самосебе си. Маи се оказва, че нямам никакви колебания, а се втурвам напред и обикновено нямам търпение да действам.

Съвсем различно е отношението ми за нещата които дават цвят на живота ми. В един момент точно ТЕ могат да го обърнат с главата надолу, завинаги... За тях питам и се колебая, защото ме е страх. Защото ме вълнуват, вълнуват ме толкова силно, че разтърсват цялото ми същество. Показват ми, че всъшност не познавам себе си, че не мога да се контролирам, че мога дори да зачеркна всички онези генерални неща за които съм се борила и искала с голяма страст.
И погледнато от този ъгъл - кое е генерално? При мен се оказва, че "генералните" неща се свеждат до едно най-банално нещо: "любов".
И в този смисъл - мен ме е страх от любовта. Да - страх ме е! Страх ме е че като в онази притча ще полудея и ослепея от любов и точно тогава ще трябва някой да ме води.
Ето точно заради това питам. Част от отговорите ги забравям почти веднага, другите ги складирам някъде дълбоко и си правя пак каквото знам. Както си знам... И продължавам да питам. Може би просто търся опорни точки.
Пък и кой знае какъв е пътя по който те намира информацията, която трябва да знаеш - може би питайки се подготвяме за нея или пък за липсата и...



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

Най-"класическата" причина човек да опитва да наднича в бъдещето, ти доста добре си я описала - нежеланието ни да направим някакъв избор и да поемем отговорност за него. Поради същата причина толкова много българи (особено от предишните поколения) все още въздишат по някогашния тоталитарен режим например (и затова комунистите продължават с лекота да печелят изборите). Понеже всяка тоталитарна власт, която те поробва, в същото време поема и отговорността за теб. Така не ти се налага да взимаш сам решения за себе си, пък и се сдобиваш и с външен обект, когото да обвиниш при евентуален провал. Инфантилно е, но така се живее по-лесно.

Просто много хора не знаят какво да правят със себе си и със свободата си - затова търсят кому да я предоставят, отпускайки се в блаженото усещане, че някой ще се заеме вместо теб с планирането на живота ти. Ми друго си е някой да ти каже "До шест месеца ще срещнеш мъжа/жената на живота си." (примерно) и да се успокоиш, че търсенето най-после е свършило. Това да чакаш “принца” на дивана пред телевизора, без да мърдаш от къщи, очевидно е сериозно логическо противоречие, което обаче явно не притеснява консуматорите на подобен вид услуги. Ми тя съдбата нали затова е съдба - ако това е човекът за теб, дори у вас ще те намери. Просто ще звънне на вратата и ще каже "Здрасти, аз съм твоят човек." Ми така де…

Другата обичайна причина, поради която хората търсят прогностики/предсказания, е защото имат чувството, че са загубили контрол. Което е нормално в момент на криза. Когато отидеш при астролог/ясновидец, който почва да ти предсказва бъдещето, възстановяваш усещането за контрол над ситуацията. Хаосът, в който се намираш, някак се подрежда и поне за малко се заличава гадното чувство, че Съдбата си играе с теб и ти гледа сеира. Докато слушаш предсказанията, почва да ти се струва, че си я хванал за рогата (Съдбата) – и вече ти “командваш положението”. В този смисъл “ясновидската работа” често има чисто терапевтичен ефект – просто действа успокояващо и възстановява загубеното чувство за контрол. А доколко предсказаното ще се сбъдне, е съвсем отделен въпрос.

Сигурно и други причини има, ама ще стане дълга и широка. Така или иначе това са човешки реакции, които са напълно нормални, особено в кризисни ситуации, когато човек е наистина безпомощен. Лошото/опасното е, че човешкото безсилие е много питателна храна за самолюбието и месианските комплекси на (повечето от) предсказателите – а на свой ред те поощряват зависимостта на клиентите си. Тъкмо заради това "астролози" като Алена например са обект на огромен интерес - както и всякакви подобни "предсказатели", които се самоизживяват като Говорители на Съдбата и раздават всякакви "кармични присъди". Но по този въпрос доста подробно съм писала

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С интерес прочетох написаното от тебе. Предполагам много ясно си спомняш "взрива" от ясновидци, екстрасенси, парапсихолози и всякакви други самозвани лъжепророци, който избухна след 10 ноември. То не беше Кашпировски, Джуна, Кубрат Томов и кой ли не още. Тук не коментирам тях самите, а масовата реакция на един народ, неподготвен за втръхлетялата го криза. Тогава едва ли не всеки трети четеше "Психо" и "Феномен", разказваше се кой при кого ходил и как хвърлил патериците... Та подобна масова психоза по паранормалното и окултните науки си беше съвсем логична и закономерна, след като тези неща първо бяха години наред преследвани от властта и и тогава отприщиха забраната, и второ, хората с по-слаба психика трябваше да си намерят някъде репер, към който да привържат бъдещия си живот. Това, естествено, доведе до безконечни злоупотреби с доста неприятен край за множество самозванци - лично аз познавам една такава, която се втурна да "лекува", да предсказва и да печели и впоследствие стигна до срив и в професионален, и в личен план, и най-вече пострада сериозно здравословно.
Интересното е, че събитията и съпътстващата ги масова поява на лъжепророци са били предсказани от древните гадатели и метафорично описани в Апокалипсиса.
В чисто исторически , а и географски план едва ли е имало владетел без придворен гадател, астролог или маг - което означава, че всяка власт също по някакъв начин се надържа на предсказания. Семпъл пример - личните астролози на американските президенти, съжалявам, че нямам памет за имена и конкретни примери, но ти със сигурност ги знаеш. Друг пример - особено силното влияние на източната астрология в миналото и понастоящем.
В този смисъл астрологията и останалите така наречени окултни науки винаги са били враг на религията, тъй като са "овластявали" простосмъртните да поглеждат там, където само боговете имат право. И тук обаче източната астрология е изключение, тъй като не противоречи на нито една от религиите на народите от Далечния Изток, а, напротив, някак ги допълва.
Мисля си дали пък там не е концентрирана най-много мъдрост и най-адекватно приемане и преминаване през минало-настояще-бъдеще...

"Аз може да съм мъртъв, но ти си победеният"