Отдавна знам за съществуването на езотеричната астрология и нейната различност от класическата. До сега не беше настъпил моментът, в който да науча малко повече за това какво представлява. Но лекцията по-долу ми попадна наскоро и хвърли някаква първоначална светлина върху същността и измеренията на езотеричната астрология. Вярвам, че ще ви е интересна като бегъл преглед по въпроса, защото неведнъж съм чувала възгласи на възмущение по отношение на тези "разбъркани" владения на знаците от планетите.
Планетни влияния свързани с осъзнаването
Alan Oken
Четена на Конференцията на ISAR (Международно Общество за Астрологически Проучвания) Чикаго 1994
Бих искал да дам като пример едно мое пътуване до Гърция, за да ви представя разликата между движещата сила в езотеричната астрология и в екзотеричната астрология. Пътувахме от Родос за Крит. Слязох на летището в Родос и там имаше две врати с надписи на гръцки на тях. Въпреки че не говоря гръцки, съм запознат с азбуката. На едната врата пишеше Езотерики, а на другата – Екзотерики. Казах си: “Боже, попаднал съм точно, където трябва... и така, коя врата да избера?” помислих и си казах, Езотерики означава ‘вътре’, а Екзотерики означава ‘вън’. Езотеричната динамика на живота е свързана с вътрешните движения на енергията или това, което е най-дълбоко. Това трябва да е мистичният живот, защото той е вътре в страната. Екзотерики е ‘извън’, това, което е по-явно. Така че Екзотерики сигурно е международни полети. Тъй като бях вече в Гърция и бях настроен за повече езотерика, минах през ‘Езотеричната’ врата и се озовах в Крит.
Иска ми се да разгледам езотеричното и екзотеричното и в друг смисъл, а именно динамичните процеси у много от нас, които пораждат благоприятно напрежение без да ни изтощават енергийно. Благоприятното напрежение е това, което увеличава и възстановява енергията. Говоря за подходящото напрежение, което се създава между Висшето и нисшето Аз. Ако можем съзнателно да изградим мост (който на езотеричен език се нарича Антакарана или Мостът Дъга) между вътрешния и външния ни живот, ако работим за добиването на обективност по отношение на субективната ни реалност, тогава ние работим езотерично. Всички ние работим като лечители, и всички се занимаваме с лечение. Думата ‘heal’ (лекувам) се съотнася с думата ‘whole’ (цял), която пък има общо с думата ‘wealth’ (богатство).
Много от нас са стигали до точка на отегчение и изтощение от напрежението на екзотеричния живот. Животът, произтичащ и управляван от Луната, която отговаря за нагласата „вината е в мама или татко, в обкръжението, в съпруга ми, или в мен, че се чувствам толкова скапан/а днес”. Много хора не могат да се примирят с това и то ги изцежда. Колкото повече се опитваме да се справим с предизвикателствата на физическо ниво, на емоционално и ментално ниво, толкова по-объркани ставаме. Една ситуация не може да се разреши в глобалния фокус на финия синтез на нивото, на което е възникнала. Трябва да намерим друго ниво на идентификация, чрез която да се справяме с живота си. Както се идентифицираме, каквото казваме, че сме, това и сме. Ако кажа, че съм дете на Бога, тогава аз съм това. Ако кажа, че съм глупак, тогава аз съм такъв отново. Това, което си казваме относно същността ни, е несъмнено божественият израз на нас самите. Това е положението.
Според мен астрологията осъществява своята мисия. В езотеричен смисъл астрологията е проводникът за развитие на съзнанието. Гледам на нея като на проводник за развитие на съзнанието и по-конкретно за развитие на интуитивното тяло. Това, с което работим, са архетипни взаимоотношения. Когато се настройваме на честотата на архетипната динамика в астрологията, ние растем. Започваме да виждаме обективните процеси, трансперсоналната природа на жизнените влияния и след това можем да ги уловим субективно и да ги интегрираме в живота си.
От 27 години съм астролог. Астрологията ми показа, че аз съм душа с тяло, а не тяло с душа. Колкото повече се идентифицирам от това ниво (ни най-малко не пребивавам в някаква въздушна кула на духовност), толкова повече съм тук на тази планета изпълнен с любов, мощ, сила и способност да осъществявам трансформация за собствено добро и за доброто на хората. Поне моят избор е да вярвам в това. В корените си астрологията е езотерична. Тя разкрива природата на живота чрез символичния си език. Този език е материален, но способността да възприемаш енергията, заключена във формата на дадена ситуация, има много общо с Плутон, Нептун и Уран. Свързана е с трансперсоналните влияния и трансперсоналната перспектива.
А сега искам да ви представя малко по-различна перспектива за разглеждане на планетите и знаците, които управляват. Това е перспективата на Древните Учения на Мъдростта. Когато се разглеждат от нивото на душата, друга динамика работи. Когато функционираме езотерично откъм душата, не сме центрирани в областта на коремите си. Трагедията на света се заключава в универсалното заболяване, наречено ‘аз, мое, собствено’. Дали то е колективно или индивидуално, остава си заболяване. Ерата на Водолея изисква колективизация на нагласите без да се губи индивидуалното себеизразяване. С разгръщането на съзнанието, колкото повече се индивидуализираме, толкова по-универсални ставаме. Колкото повече съм себе си, толкова повече съм теб. Тази динамика на индивидуалната колективност е основополагащата парадигма на Новата Епоха.
Ако функционираме астрологически и хороскопично на езотерично ниво, ние пребиваваме много повече в колективното. По този начин управителят на Овен престава да е Марс, а е Меркурий, тъй като фокусираният в душата Овен, независимо дали е изгряващ или слънчев знак, инициира идея от Ума на Бога, от универсалния източник. Такъв Овен е способен да напои Меркурий (идеята възникваща от архетипова осъзнатост) с колективното като така го пречиства с огъня на съзнанието.
Когато Телец работи езотерично, планетата Вулкан става неин управител. Няма значение дали Вулкан е физическа или метафизическа планета. Тя е архетип в колективното съзнание. Вулкан е бил ковачът на боговете. Боговете са му донасяли всичките си оръдия, когато не са можели вече да извършват чудеса на някакво ниво. Трябвало е да се върне силата на оръдията. Човекът на Пътя с изгряващ или слънчев знак Телец опложда материята с по-големи възможности. За да можеш да правиш това, трябва да виждаш през окото на бика, което е третото око. Трябва да можеш да виждаш истинската стойност във формите и да отключваш тази истинска стойност не за егоистични цели, а за всеобщото благо.
Когато стигнем до езотеричния живот на Близнаците, вече нямаме двойствеността и множествеността на Меркурий. Управителят на Близнаци тук става Венера, която привлича противоположностите, за да сътвори по-велики симфонии от хармония. Венера събира хората и идеите за трансперсонални цели като създава необходимата динамика от взаимосвързаности с цел постигане на по-висока хармония. Венера физически подпомага така наречения Закон на Правилните Човешки Отношения. Той е основополагащ в Закона на Ерата на Водолея. Друг важен закон е Законът на Обмена.
При Рачешка инкарнация с езотеричен фокус вече нямаме “моята майка, моята къща, моята храна”. Влиянието на Луната е заменено от това на Нептун. Нептун е универсалният източник на запаси. В океана има злато, диаманти. Нептуново-рачешкия индивид работи за осигуряването на продоволствие за цялото човешко семейство. Той се стреми да създаде поле на служене, което му позволява да действа на неперсонално ниво. Става по-безпристрастен към личния живот и по-пристрАстен към неличния живот.
При Лъва Слънцето отново е управител, но това вече не е слънчевата маса, която поражда сянка, при което един силен Лъв ви изсмуква енергията, защото неговата личност свети ослепително. Това е сърцето на Слънцето, светлината, която не хвърля сянка. Светлина, която не свети, но сияе. Това сияние вдъхва, твори и поддържа живота.
При Дева отново нямаме Меркурий, който казва: “О Боже, какво да правя с проучванията си, каква работа да си намеря, и т.н.” Тук имаме Луната като управител на Дева. Това е Майката. Девата има чудна дилема. Тази Дева е винаги бременна и никога не ражда... във вечна способност да впрегне сили за Детето Христос, за неговата Дева-Риби. Тази Дева постоянно има съзнание за динамиката на подхранването на вътрешния Христос и е способна да остане незасегната при подхранването на другите хора по много практичен начин.
При Везни вече не сме в играта “ти против мен... нека си съперничим... нека създадем един идеал, близък до моята лична представа за връзка". Вместо това се придвижваме към безличностната динамика на взаимоотношенията и Уран става управител на Везни. Венера като управител действа на личностно ниво. Уран действа на нивото на душата. Това е друга форма на нисша и висша октава на планетните енергии. Венера е притегателната сила, магнетичната сила, която свързва хората, но с Уранови цели, в името на груповата динамика.
При Скорпион Марс управлява на ниво душа. Това вече не е “Ще те хвана, защото ми трябва твоята енергия”, нисшият Скорпион; а вместо това Марс, който е смърт, води до възкресение. Целта на унищожаването на физическата форма, на желанията, не е просто да ги ликвидираме, но да освободим латентните сили, вътрешния дух, в името на регенерацията не само на индивида, но на всеки докоснал се до този Скорпион.
При Стрелец езотеричният управител става Земята. Това вече не е Юпитерианският идеализъм от рода “Изстрелях стрела в небето. Тя падна на земята, ама не знам къде, а и не ми пука, защото не искам да нося отговорност за нея.” Земята става отправната точка за Стрелеца, защото предназначението на стрелешката инкарнация е да стане целенасочен последовател по Пътя и да покаже със стрелата кой е този Път. Този път е земен път. Ние отдаваме себе си на земята. Целта на висшата природа на Стрелеца е да оплоди земята с възможността тя да стане свещена планета. Имаме седем свещени планети в нашата слънчева система и Земята не е една от тях. Задачата ни е чрез колективния стрелешки импулс да поемем целевата посока, така че да загубим двойствеността на низше – висше аз и да ги обединим. Тогава Звездата на Давид приема формата на това осъзнаване. Нисшият и висшият триъгълник се съединяват и ние се изявяваме като целенасоченото аз и целенасоченото човечество.
В Козирог Сатурн отново е двоен управител. Но вместо обикновеното в нисшата Сатурнова природа: “Ох, животът ми е ограничен” или “Ще контролирам, за да се уверя, че ще получа това, от което се нуждая”, вече имаме Сатурн, който прекрачва границата... Той преминава отвъд ограниченията на съзнанието, за да разшири възможностите налични за правилното използване на ресурсите. Това не е вече Сатурн двигателят на психологичната и физическата карма, но е вече отворен към планетарната карма, за да покаже отговорността или безотговорността, създавани от негенеративни, емоционални, ментални или физически модели на поведение.
Във Водолей се случва нещо прекрасно. Зад водолейската енергия стои планетата Юпитер. Юпитер става Властелинът на Ерата на Водолея чрез Уран. На екзотерично ниво ние ще бъдем много уранови с всичките ни открития и т.н. Науката ще е средството, чрез което човечеството ще достигне своята божествена изразност, но Юпитер, като Владетел на Втория Лъч, е Властелин на Любовта, Властелин на Изобилието. На езотерично ниво всеки от нас би могъл да има визия като тази: “О небеса, ето ние сме на Луната и аз виждам, че тя е цяла планета”. Ако всички добием тази перспектива, тогава изобилието на любовта ще бъде споделено от всеки в колективната Ера на Водолея.
И накрая стигаме до Риби. Вместо самоунищожение и себеразрушение, вече с нова визия за Висшата Същност и нейното значение Плутон става управител на Риби, защото той обозначава изкуплението на нисшата същност и нейното възкръсване като феникс. Думата “саможертва” (sacrifice) произлиза от две латински думи – “sacra”, свещен, и “ficare”, правя. Саможертва значи свещенодействам, правя свещен. Ние ставаме цели чрез Плутон, чрез непрекъснатата последователност от смърти, през които преминаваме, за да възкръснем за един по-велик живот.
Когато погледнем планетите и знаците от този ъгъл, ние осъзнаваме възможностите и дара, който ни дава астрологията като наука на посвещението. Благодаря много.
De profundis clamavi ad Te, Domine!
|