Православна съм според Светото си кръщение - но нали и католиците са християни... И ми е тъжно, че човекът, който все още е папа Йоан-Павел Втори, умира.

Отдавна не се бях молила и от още по-отдавна не бях влизала в църква, а не съм палила свещи на прозореца вкъщи, освен за дечицата от 'Индиго' и от река Лим. Но сега пак ми е време да се моля и да паля свещи... този път за човека, който през последните 26 години беше сред най-приближените на Господ. С един от най-дългите понтификати. А и първият славянин. Който по много особен начин е свързан с България. Не само заради прословутата 'българска следа' в атентата срещу него, но и като наследник на друг папа - Анджело Ронкали...

Другото, което ме натъжава и в определен смисъл ме плаши - според някои от тълкувателите на предсказанията на Нострадамус, това е май последният папа... след чийто понтификат става страшно... мдам... Аз си признавам доброволно, че при мен параноята здраво стиска ръката на фатализма. И никак не съм убедена, че искам да видя с очите си всичко онова, за което говори Нострадамус...

Ако искате - смейте се, ама в момента наистина ми е и много тъжно, и много страшно!

Миналия вторник ми подариха една пурета. Обещах си да я изпуша тогава, когато нещо ме докосне издълбоко. Е, не си го представях така - но преди малко я изпуших... Вярвам, че димът отнася по-бързо молитвите към Небесата...
Знам, че не е много християнско, ама...

И за не помня кой път в този си живот стигам до въпроса: защо Смъртта всеки път успява да ме уплаши? Да ме свие на топка? Да ме вкамени? Защо е този ужас от нея и паническото бягство от мисълта, че и мен това ме чака?
Поне в моето съзнание Смъртта е много свързана с болката... и не бих имала нищо против Нея, ако ми се дадат гаранции, че няма да боли... Което, разбира се, е глупаво. То, любовта боли, та се къса - и тогава какво остава за Смъртта?!?

Евтаназия... сега разбирам защо толкова упорито я забраняват. Може би, ако наистина има гаранция, че ще е безболезнено преживяване (ха!, колко нелепа дума...), за много кратко време човечеството ще изчезне наполовина. Става прекалено лесно, някак...

Но и разбирам също, че Вярата наистина е ключов елемент от живота. Защото в моето съвременно и урбанизирано съзнание хаосът е такъв, че само Вярата понякога ме разделя от откровеното полудяване...

Мисля си също, че може би човекът, който все още е папа, трябва да е много щастлив. Толкова други хора в момента се молят за него. Което едва ли ще го оздрави, но със сигурност ще му даде огромна и светла енергия, за да се яви пред Създателя ни. И аз в определен смисъл му завиждам... ама много искрено...

В момента и мислите, и чувствата ми са по-хаотични от всякога. Спирам да пиша, защото все повече се обърквам... Но искам да ви помоля: когато и ако прочетете всичко това - пожелайте лек път на човека към Бога...

Всеки един от нас го заслужава, мисля. Само дето не винаги си даваме сметка, че непрекъснато някой някъде умира.. и никога не се знае кога ще се случи да е някой от нас.

_ _ _...- - -

Сигнатурата ти е като стълбичка... нагоре...
Защо все ”нагоре” си я представяме тази смърт? Или аз поне. Никога надолу. Винаги ”небе”.

Днес ми съобщиха три смърти и тази, четвърта, за която всички говорят, преди да е дошла. Телевизиите излъчват, спекулират, обнародват, ”информират”. А човекът умира наистина, не по телевизията. Дали го разбираме?

Мисля, че пред смъртта всички сме равни на съвсем.

Попътен вятър.

Не е смешно, наистина е тъжно. Снощи един познат, който живее в Италия ми каза следното - всички гледат единствените два светещи прозореца във Ватикана, стаята на папата, и се молят те да не изгаснат.
Папа Йоан Павел Втори е един от малкото светли хора. И аз също се помолих. А говорителят на Ватикана снощи заяви "Тази вечер или тази нощ Исус Христос отваря врататите на небето за папата". Тъгата за този човек означава, че не сме забравили как да бъдем хора.

И аз си мислих снощи подобни неща....
Друго не знам какво да кажа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честно да призная, не се потрисам от евентуалната смъртна папата, все пак поживя, повече се стряскам ат смъртта на някой, който още не се е докоснал до живота.....и го губи.
Но и аз се сетих за Нустрадамус......

Усмихни се на този, който не ти се усмихва. Той най-много от всички се нуждае от твоята усмивка.

Благодаря ти за този постинг. Аз също се чувствам като теб. След смъртта на дядо преди 3 години това е първата смърт, която ме разтриса така. Пък и този папа беше много специален за мен. Имаше наистина благороден ореол. На заместника му ще му е много трудно да заеме това място. Папа Йоан-Павел Втори ни преведе през две столетия и едно хилядолетие, което едва ли е случайно...
Празно ми е, сякаш си е отишъл някой, когото познавам. И се чувствам незащитена...малка...временна...

"Всичко си струва труда, щом душата не е дребна"...Фернанду Песоа
[

Редактирано от FrannyGlass на 03.04.05 02:25.

...снощи покрай масовата истерия около смъртта на папата даваха един документален филм за живота му...по-скоро за живота на Карол Войтила...

...филмът беше френски, а Франция е голяма католическа страна...филмът беше добре направен и в него две неща ми направиха особено силно впечатление - едното ме "подразни", а другото ме замисли...

...това, което ме подразни беше предъвкването отново от страна на авторите на филма на "българската връзка" в атентата срещу папата, макар че папа Йоан Павел ІІ публично заяви, че не вярва в нея...това показва, че папството като институция е мощно оръжие, когато трябва да се интерпретира един политически казус, който вече е загубил значението си като такъв и е вече част от историята- Полша, "Солидарност", стачните събития в Гданск, КГБ, международен тероризъм, българите-изпълнители на мокрите поръчки...
...но така или иначе това петно - "българската следа" продължава да ни е лепнато...

...това, което ме замисли беше едно посещение на папата в Африка и неговата позиция по отношение на презервативите като средство за предпазване от СПИН и контролиране на раждаемостта и абортите -също...папата казва на африканските народи в речта си следното:"Въздържайте се преди брака, а след като се ожените бъдете верни съпрузи и така проблемът със СПИН ще бъде разрешен"...велико!...и мнооого мъдро е това изречение...и показателно къде се намира чомечеството като светско общество...(реакцията на един известен африкански политик беше, че папата бил проявил безотговорност с това си изказване, защото не можело да се иска от африканците, видите ли, да се въздържат от изкушенията, които им предлагал живота...)

...значи, вярно е, че презервативите вече имат не само функция по отношение контрол на раждаемостта, но предпазват и от болести...(презервативи е имало и в по-старата история на човечеството - използвали са животински черва)...но днешното общество от производството, през рекламата, до потреблението и т.н. масово не знае какво е значението на тези две думи - ВЪЗДЪРЖАНИЕ и МОРАЛ в широкия им смисъл...просто за днешното общество е по-лесно да нахлузи презервативите, вместо да се замисли как може да стане по-добро и как да решава проблеми индивидуално чрез вникването в и практическото прилагане на абстрактни категории...


...лека му пръст на Карол Войтила...

Смъртта...незнам,но не ми е тъжно за папата,не ми е тъжно за който и друг да е,когато умира.Аз не мога да плача на погребения,дори не плаках на погребението на баба си
Може би имам екзистенциално отношение към смъртта...може би просто вярвям,че има други животи и човешката душа е вечна...може би не вярвам в Бог,но вярвам в други неща...може би за мен Църквата като институция не ми е близка.

Може би просто вярвам,че когато някой умре,ще бъде по-щастлив,отколкото,когато е живял на тази Земя и този живот.Вярвам,че папата сега е щастлив

per aspera ad astra