Ако някой иска да погледне:)
Днес в 17:09 часа ми се обади един човек, когото не познавам лично. Свързахме се чрез Интернет, с предложение за участие в обществени дейности, които не са свързани с професията ми, но могат и да станат свързани, евентуално.
Засега съм решила да се включа. Но моля, ако някой има възможност да погледне . Мястото е София. Много благодаря предварително за евентуалните мнения.
Реално ми е трудно да преценя плюсове и минуси, но е нещо към което от известно време имам настройка за участие.

че сама ще си промениш мнението и ще се откажеш и то след като кажеш веднъж "да" /може би до няколко седмици, месец/. Крайно несигурно и неорганизирано начинание. Всички замесени като че ли не са наясно въобще за какво става въпрос, нужни условия, предпоставки, може би юридически и финансови неуредици. И двете страни се целят само в джоба на другия. Възможно е и поради липса на някаква информация, въпросът ти скоро да се окаже безпочвен.

Опитах се да го опиша абстрактно, за да си го пречупиш и наложиш върху "обществените дейности", за които става въпрос.

Може и да греша. Особено в този късен час.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Благодаря за отговора и мнението. И аз си знам, че начинанието е доста рисково и с голяма степен на вероятност за разочарование и кой знае още какво.
Но какво да правя в тази ситуация? Просто търся начин, едва ли не, какъвто и да е, да изплувам и да се свържа с други хора. Липсва ми чувство за интеграция и обща цел, точно обратното е. А ти можеш да си представиш какъв зор е това за някои хора.
Пък и не е ли дошло времето да чуя нещо оптимистично и от астрологията:) Само гърчове. Като сме със Сатурн съвпад Слънце да не сме най-смачканите на тоя свят. Или май, наистина, сме?

Усещам абсолютно безсилие и липса на думи да обясня на лъв и 10-ти дом смисъла на всяко едно ограничение на стремежите на егото, затова ще се възползвам от наличното: /дано имаш търпение да го дочетеш без да се закотвяш в политическия контекст/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

човек винаги може да прибегне до чувствата си ... иначе казано смятам, че си напълно способна да обясниш, пък и че се справяш много добре!

Les miroirs feraient bien de réfléchir un peu avant de renvoyer les images.

Ей, Смарагд! (още веднъж)
Тази статия даже успя да ме развесели. Но няма да я коментирам, защото не е удобно, а и не ми се занимава. Дано да не те обиждам без да искам. Но аз съм ИЗРАСНАЛА само с такива приказки. Някои от тях почти едно към едно. Всъщност, у нас почти не се коментираше нещо друго:)
Що се отнася до търсене на смирение и неговия смисъл, както и за "божия промисъл", най-общо казано, най-доброто, което съм чела е една книжка за атонския монах Паисий, но много трудно се намира и не беше моя. Не става въпрос за монаха, който е написал Историята, а за един друг. Но следва ли от това, че е трябвало навремето си още наистина да взема и да се замонаша, както съм си мислела понякога. Да не би това да ми е била правилната съдба.

Не ме учудва. Избрах този текст, защото е точно текст за слънце и сатурн. При сатурновото си завръщане преживях нещо крайно шокиращо за мен. Баща ми цял час се опитваше да ме вразуми и да ми помогне по свой си начин с думи, съвети и уговорки, а аз слушах /без да го прекъсвам/. Имах чувството, че слушам себе си в един куп сатурнови консултации /а аз си мислех, че съм учила всичко това по училища и университети/. 30 години е говорил едно и също. Дали съм го разбрала или само го повтарям като грамофонна плоча, а в действителност се боря срещу какво?

За да се прескочат границите в съзнанието - усещането, че все нещо пречи, все някой не дава, не разрешава - най-често се прибягва до "издигането" им на материално ниво. Дали ще са зидовете на манастир, затвор или 4-те стени на стаята - няма значение. Колкото повече ограничения на материално ниво, толкова по-осмислен и "пълен" живота - това е принципът на слънце-сатурн.

В интерес на истината - със слънце-сатурн колкото повече се стремиш да си върха на обществото и колкото повече се стремиш да покриваш стандартите му, толкова по-малко душа усещаш в себе си.

Майкъл Лутин - един американски астролог - е нарисувал за сатурн в 10-ти дом картина, на която е изобразена артистка, стояща на ръба на висок небостъргач, държаща статуетката на Оскар в ръце с намерение да скочи. Неговата интерпретация е следната: "Цената, която плащаш за постигане на големия успех, е това, което в крайна сметка ти прави живота not worth living."

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Добре, но имам един последен въпрос. Аз съм си депресарка отвсякъде, това е ясно. Но можеш ли да си обясниш защо, като по природен закон, всеки път, когато се е случвало да прочета твое писание във връзка с мойта карта, се разплаквам в резултат на чувството, че ме е смазала многотонна преса-душевно, морално и емоционално. Накратко, поради това, че съм се почуствала пълен боклук, again.
Мисълта ми е, че най-лесно е да се каже, не чети и не питай, но не си ли заслужава да се анализира. Не може, безпричинно, все така да се получава. Отделно, че иначе си си наистина много компетентна в областта.
Дано да не съм те обидила. Нямам такова намерение, но защо пък да не се помисли и в този аспект.

Аз за себе си съм наясно защо. На мен трудно може да се прехвърли сатурн. Нито съм козирожки тип, нито ... и при мен сатурн е в проекция. Затова ти го връщам обратно там, откъдето е дошъл. Бих могла да седна и да плача заедно с теб колко е несправедлив света, но аз лично не мога да го оправя заради теб. Нямам тази власт и отговорност. Мога само да ти посоча, къде е заровен бодилът, който те кара да страдаш.

Между другото този "ефект" имам и върху други хора с асцендент или слънце в лъв и "проблематичен" сатурн.

Имам един приятел астролог, който казва следното в такъв случай: "Теб не те мачкат, ти се оставяш да бъдеш мачкана!"

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 22.03.05 16:07.