Препоръчителен родителски контрол - 12!

Един ден

Сънят се състоеше в това, че бях издигнат високо седейки на една люлка стил лодка. Дъската беше така дълга, че повдигната от единия край, да има-няма 10 метра от земната повърхност. В другия край на люлката беше застанал един вежлив слон. За да сляза на ми трябваше или да потегля право към земята или да натежа над слона. Встрани беше разположен кран. От него господин ми предложи тежести. Не му отказах и той ми даде. Не помъдрнах. После ми рече, че с още едно кило ще натежим. Поисках го. И тогава слонът проговори на човешки.

- Ако вземеш бебето ми, номерът ще мине - каза.
Тамън да засукам реплика и да отговоря:
- Пиууууууууууууу...

Главата ми звънеше също толкова добре колкото часовника поставен на етажерката в къщи. Този сън ми беше дошъл добре всъщност. От друга страна тук беше времето в което можеше да се върна в леглото. И да пропусна събитията на деня.

Не мразя да дупча билетите на хората из градския транспорт. Но някои експонати са способни, да провалят всяка нагласа създадена за доброто на човечеството. Тя беше една мургавичка жена на около 40 години, тип хитрата патка, седнала. Още от вратата, да се кача в автобуса, тя ми заръкомаха. И то не защото бях самия Аз, а за да й дупча билета. Отивайки към нея тя ми го подаде. Не позволих на ръката си обаче, да го приеме. Тя посочи перфоратора някъде зад мен. От своя страна й показах перфоратора зад нея. И тогава след като тя се нацупи настроението ми се скапа. Какви хора? Сърдят се, защото ги мързи.

Отивах на работа. След като отслужих, какво друго ми оставаше, освен да бачкам. Захванах се с бъкиите на интернета в едно предприятие. Мислите ми обаче се прекъснаха когато на улицата продавачка предлагаше дамски чорапогащници. А скупчените хора около нея ми пречеха да вървя. Спрях! Отзад веднага ме изръчкаха в гърба, да не спирам. Някакви пък мъж, момиче и две деца встрани чакаха на спирката и ме зяпнаха. Достта дразнещо от тяхна страна.

Пред работата ми: дядо, облепил тялото си с парцаливи картони, викаше и хулеше държавата. Твърдеше, че сме заблудени. Когато да направя така, че да го подмина изкусно срещу ми един цепеняк с червена фланела и превързана дясна ръка взе, че се сбута в мен. Изпуснах си сандвича. А на него не му направи ама абсолютно никакво впечатление.

Вътре в предприятието се отправих към компютърното помещение. Като влязох с останалите нито здравей, здрасти. Бюрата са подредени в редички. Мониторите върху тях поглъщаха всичко явно. Седнах и се включих в играта.

- Пирибирибим, пирибирибим... - Изтрещя телефона. Колежката каза:
- Ало?

И замрънка на слушалката. Нямаше нищо истинско наоколо. Исках да го направя. Желаех го. Изчаках тя да затвори. Обърна се напред. И хем да стана, но не ми идваше отвътре. За да се получи не биваше, да мисля.

И го направих: хванах клавиатурата с две ръце, вдигнах я нагоре за да направя замах и я шибнах в бюрото ми. Бастунчетата от долу на които се подбира се разхвърчаха. Разпарчальови се. Колежките се извърнаха, като ужилени. Станах! Защо не викаха и не хълцаха? Без да губя време, изритах монитора, мощно. Той падна на метър, метър и половина, каза туп, екрана вече беше аут. Едва тогава колежките ми като, че изпуснаха въздух за да ахнат.

Побягнах към вратата преди каквото и да кажат. Набрах се по стълбите. Високите етажи не се изкачваха нито бързо, нито лесно. Стигнах най-горе. Търсех изход. В ъгъла на коридора беше необходимата врата. Зад нея пътя водеше към тавана. Озовах се в празна, прашна стая с два прозореца. И все пак го направих, направих го, направих го. И какво?

А някой да не си е помислил , че съм избягал надоло по стълбите? Хубаво щеше да е. Какво да лъжа или да се оправдавам сега? Постоях малко и си помислих, че да речем сега сляза надолу. Изпречва ми се някаква готвачка от стола и започва да крещи. “На кофти човек си попаднала бейби”, викам си на акъла. Ако го направи. Или слизам и всички, като ме видят започват да бягат. Баси тъпата работа, пребих си компютъра и сега, нищо. Можех ли да излъжа нещо с което да се оправдая? Например, че съм изпил четири, пет кафета и ми е станало нещо.

На етажа бе все тъй спокойно. Абсолютно не ме свърташе и излязох. Взех по стълбите. Не срещах никого. Докато не стъпих на по-долните етажи. Чуваха се ясно и отчетливо тревожните гласове. Просто продължих. Виждах ги вече. Едни поли се размятаха насам - натам. Имаше възклицания - "ама той, ама той..." , други- "не, не точно така". Какво ли ме накара да вярвам, че ще премина следващия етаж. Още малко. Само да не зяпах натам. И край! Една духовита колежка се обърна право срещу мен. Изпищя.

- Адриане, Адриане!
Всички се извърнаха. Но на мен тези не ми минаваха. Побягнах надолу. А те хукнаха след мен. На партера сякаш беше чисто. Ала охраната мен чакаше. Насочиха се смело срещу ми. Панически се върнах обратно, а оттам сумайти колежки ме пресрещаха и ми викаха. Единия охранител ме хвана за дясната ръка и я изкълчи. А другия пък тръгна да ме спъва. Дали не виждаше, че съм хванат вече, а? И спъваше си ме докрай. После ме преобърнаха по корем и ме вързаха с въже. Като, че не можеха да ми го вържат прав? Ама не те демонстрираха професионализъм. След туй ме изправиха и ме поведоха отвън. Качиха ме в един полицейски джип. Специално изивикан, може би. И ме закараха в районното. Оставиха ме в една пуста стая. Бях заключен.

И сега какво ще водим разпит с някакво ченге. Абсолютно нищо нямаше какво да говоря с него или да му разкажа. Въобще не ми се говореше. Положението е трагично и толкова. И почаках. Какво ли изчакаваха пък те? Въобще не ми обръщаха внимание.

Тогава съзрях прозореца, който беше без решетки при това зееше отворен. Реших да избягам. Та това си е възможност.

Набрах се по – перваза. Отсреща се показа едно кривоклонесто дърво. То като, че ли ми казваше - "ела при мен". Естествено, че избягах. Тръгнах към нас.

В къщи, нямаше никой, телефонът звънеше:
- Тър,тър,тър…

Реших да го вдигна и така или иначе каквото щат да ме правят ще се защитавам от дома си.

- Ало! - казах открито.
- Ало, Адриане? - Беше майка ми.
- Да - потрепери ми гласа.
- Моля те отиди до хладилника и виж там има едно замразено пиле. Моля ти се вземи го и го сложи в мивката и в една тенджерка, да се размрази.
- Да добре.
- Ти кога си на работа?
- Незнам.
- Сестра ти вкъщи ли е?
- Не.
- Добре хайде чао и да не забравиш да го сложиш?
- Не няма, айде чао.

И затворих. Това е. Абсолютна лудост вече. Майка ми още незнаеше. Добре, че никой от моите не й знае служебния. И все пак рано или късно те щяха да позвънят у нас. Зачудих се, какво търся в къщи? Да отида в лудницата. Беше добра идея, какво да направя друго и излязох.

Когато поех отново на вън усетих вкуса на свободата. Можех да ходя където си пожелая. Отидох към пазара там има едно кафене. Купих си бира. Седнах на една маса. После си купих още една, и още една, и още една... Беше 7-ми март и хората купуваха, та купуваха цветя и китки за утре.

В един момент съзрях двама близки стари приятели – Мая и Ваячеслав. Те са гаджета. Свирнах им и те дойдоха. Питаха ме, какво правя, защо съм тук, къде съм, защо съм сам и други работи. После седнаха при мен. Почнах да им разказвам какви съм ги вършил днес. Те не ми повярваха. Не ми го казаха, но посочиха, че съм се бил напил. Тогава им казах, че от петте изпити днес кафетата съм получил увреждане, а те се изсмяха. След това станаха и ме прикъткаха да вървя с тях. Защото вече било късно. Купих още една бира и оказах, че преди всичко ще остана. И те ме оставиха. Сигурен съм, че тогава чак се замислиха дали не съм се увредил нещо.

Така си останах сам на бялата маса, но вече в не толкова ведро настроение.

По едно време при мен седнаха някакви двама. Единият почна да се шегува с жените които минаваха:

- Ей пиленце ще те изсмучкам, като гъбка – викаше той. А те не му
обръщаха внимание.

След това започна да се шегува и с мен за цвета на бутилките. Намираше се на приказка, разприказвахме се. След известно време другия ми рече:

- Приятел, ти за пари мислил ли си днес, как да ги спечелиш повече?
- Какво? - Казах.
- Мангизи бе, бири колкото щеш да пиеш!
- Незнам, аз не съм по тея работи.
- Хайде бе! Каза онзи изненадващо.

После кафето почна да затваря и ние си събрахме партакешите. Единия продължи да ми говори за това как се изкарват многото пари. Излязох ме на една пресечка, след което имаше удар в тила ми. Не паднах, хванаха ме връз устата ми, да не пищя. А другия извади петте ми лева от джобовете. И се разбягаха. Еба си шибаняците.

След като се поотупах видях до крака ми паспорт. Оказа се, че е личната карта на единия. Ето го моето спасение.

Какво мислите, сътворих една лъжлива история. Казах, че тия двамата са ме хванали да ме мъчат. Естесвено преди да си строша компютъра. След това съм успял да си присвоя паспорта. И те са ме заплашвали. После съм отишъл на работа и им казах, че там съм действал неадекватно. Нервността е едната причина. Ама както и да е монитора пак си го платих.

От цялата история разбрах едно: има хора които мечтаят да поживеят извън рамките на равновесие т.е. на ръба на разрешеното, на крайчеца на допустимото. И когато го сторят разбират, че те всъщност съвсем не са желали точно това. А напротив – именно, да осъзнаят, как се живее в равновесие? И на едни хора им е необходима една издънка. На други повече, а на трети още повече. Ето сега се намирам на другия край на страната откъдето драснах едно писмо на жена си. Защото тя обича писма. Но в него се оповестява, че една бивша приятелка е забременяла от мене. И сега ще трябва да се развеждам с едната за да се женя за другата. Но вие се съмнявате за верността на това твърдение. И с право се съмнявате. Защото, коя жена би пожелала дете от тиквеник като мен? Все пак това си е една издънка. Какво да се прави!?

- Край -

МОЖЕ ТЕ ЛИ ДА ПОЗНАЕТЕ СПРЯМО ИЗРАЗЯВАНАТА АГРЕСИЯ НА ГЕРОЯ ОТ РАЗКАЗА-АДРИЯН, КАКВА Е ПОЗИЦИЯТА НА МАРС ПО ЗНАК И ДОМ???

ами що да не опитам
залагам на Марс Везни 6-ти Дом
или Водолей?

Отначало заприлича на марс в дева или 6-ти,човека бил работохолик,от едната работа че на друга,и доста добре описва ежедневни случки като в транспорта, и подробо описание на всичко което се е случило,добре анализира какво щяло да стане ако направи еди какво си.

После ми заприличва на марс в риби или 12-ти,хем го опандизват,хем бяга и се напива с алкохол.

После излиза че е с марс в скорпион или 8-ми,изкарва се че е живял в опасни ситуации на ръба е може и в овен ако ти харесва.Всъщност избива на везни,ключовата дума "равновесие"

Кога ще дадеш отговора?

Редактирано от DTMF на 15.03.05 22:49.

Нека се обзаложим! Съгласяваш ли се? Ако предположението ти е погрешно тогава, колко процента от 100% залагаш. И обратното ако считайки, че отговора не е правилен и се окаже, че не съм прав тогава ще ти дам шест лева например.

Остава седмица до новата астрологична година. По този повод ще разкажеш ли за символа на марс в твоята натална карта. За знака в който е. Кое е типичното за комбинацията на марс и конкретния знак изобщо според теб?

Везни-Везни, да. Това е хубавото от цялата работа. Разсъждението,мисленето, въздуха, уравновесяващата сила на мисълта.

Риби - да. Риби е обществен. Може би самите обстоятелства са неделима част от институциите въобще.

Скорпион- също да и Водолей за което Тара% посочи. Има ексцесии, ексцентрично.

ОВЕН си е самия овен, марс.. Това е слабата част на въпроса.

Моя жокер: Сънищата със слонове-началото и забременяването-края, духовити възпълни колежки и пиенето-средата имат общ символен смисъл. Оттам се разразява агресия.

Нека се обзаложим! Съгласяваш ли се? Ако предположението ти е погрешно тогава, колко процента от 100% залагаш. И обратното ако считайки, че отговора не е правилен и се окаже, че не съм прав тогава ще ти дам шест лева например.

Хахаха ,тарикат!
Ами виж те по принцип умните хора залагали само на сигурно,а аз не съм кой знае колко убедена в правотата си,просто тази комбинация ми се струва някак по-вероятна Но нека рискувам.Ако съм познала ще ми купиш ...една мелба ако не съм познала ,ще ми купиш една мелба
Остава седмица до новата астрологична година. По този повод ще разкажеш ли за символа на марс в твоята натална карта. За знака в който е. Кое е типичното за комбинацията на марс и конкретния знак изобщо според теб?

Много ми е сложно това.Караш ме да правя нещо ,което никак не ми се нрави в това хубаво време-да се замислям!Символа на моя Марс..
Символа е един.. хаха, козел,или полу коза ,полу риба.Марс ,ако символизира някаква активност ,енергия ,агресия ,то в тоя знак трябва да изпълнява ,а и самичък си поставя дъъълги и трудни програми.Амбициозен е ,и знае да чака с години.Дали е агресивен?!Женски знак е все пак-не сграбчва ,нито пък напада открито и директно.Може би защото е и ретрограден .Склонен е да си чертае разни планове за нападение ,но тъй като е в опозиция на Слънцето ми ,стига да се ядоса ,може всякакви неща да извърши в тия моменти,но е и разумен ,вече знае да брои до 10 ,не ,че му се отдава особено.Намира се 5/6 Дом .Оказва влияние и на двата дома според мен.Неизменно според мен ,често трябва да ми е забавно докато работя над нещо си ,но е и доста упорит и като си науми нещо може да ме държи будна с дни, за да върши там нещо си конкретно .Май се правих ужасно.Искам оценка.Все пак съм просто фенка.Поне за римите , едно 6
Също и забележки приемам !Може да се постарая повече!

Моя жокер: Сънищата със слонове-началото и забременяването-края, духовити възпълни колежки и пиенето-средата имат общ символен смисъл. Оттам се разразява агресия.

хм,от друга страна
това пък ми прилича на нещо рачешко.
Май трябва да помисля повечко..
А може би не..
Поне ще ни насочиш ли още малко ,дали е топло ,или студено

трябва си..
да има нещо девешко.
хммммммм....

Има символи които раздават и наливат енергия. Те са с определен характер, модел и вид. За Попай моряка това е спанак. За бика е червеното.

Марс в рак изразява всичко заоблено като гюле например. Там той може да подчертае личността на бремменната жена. Или жената тип щангистка. Слоновете също.

За външния вид първо е определящ асцендента. След това, ако има планети в първи дом-начина по който е акцентиран най-общо. После местоположението на господаря му. И накарая разположението на марс като управител на първи дом. Ако асцендента не е акцентиран тогава може да се анализира знака в който стои марс.

Така при чист асц. с марс в рак хората са със слонски характер. Помнят дълго. Добри са. Ходят им по нервите разни които им се врът в краката. Макар и тежко сложени те са с лека походка.

Аааааа виждаш ли. Трудно е човек да се изказва за себе си за разлика, ако го прави другиму.

Добре се изказа. Но за марс в козирог ли става въпрос? Там както се пееше в стихотворението - юнак с кървава рана и самодиви му заздравяват раната. Как беше? Всъщност дали издигнатите върховете те подтикват да преобръщаш планини както се казва?