Венера – Плутон / Я! Архивите са живи / Астролози

Увод:

Венера в квадратура с Плутон. Най-трудният аспект в картата ми – най-труден както за мен, така и за потърпевшите. Венера е в Стрелец, в 4 дом, Плутон ми е в Дева, в 1 дом.

Този аспект понякога ме кара да се чувствам като Джекил и Хайд. Сякаш имам две половини – тъмна и светла - които имат много малко общо помежду си. В центъра на светлата половина блести и хвърля електриковосини искри леко смахнато, но безкрайно дружелюбно Слънце във Водолей. В точен тригон с Уран (и квадрат със Сатурн, ама това е друга тема). Това Слънце има ред хубави черти, най-хубавата от които е, че е Страхотен_Приятел (както, надявам се, могат да потвърдят някои от вас)

. Абе никакви грижи си нямам със Слънцето комай – то е едно такова обичливо, добронамерено, лоялно, вярно, отзивчиво и много общително Слънце. Любопитно, малко ексцентрично, леко вятърничаво, остроумно и прямо. Лесно ми е да живея с такова Слънце. И забавно.

Имам си и една чудесно аспектирана Луна, екзалтираща в Телец. В голям тригон с Меркурий и Плутон. И с нея нямам особени грижи. Тя е една ужасно любвеобилна и гушкава Луна, която обожава да мързелува, увита в меки и пухкави одеала, да похапва пица, да гали котката, да й мирише на хубаво и да не бърза за никъде. Спокойна и уравновесена Луна, която се разнежва от цъфналия хибискус и пролетните дъждове, боготвори масажите и умее да прави страхотно билково масло. Има хубав глас, обича да слуша музика и да пее в банята.

Стелиумът в Стрелец в 3 дом няма да го коментирам – но като цяло и той ми е симпатичен, макар понякога да смразява околните (както и мен самата) с безогледната си откровеност и директния си, някак безхитростен подход. Излишно е да споменавам, че този стелиум (а, да – Луната пък е в 9 дом) умира от време на време да мъкне вкъщи предмети от цял свят, забърквайки умопомрачително пъстра и космополитна смес от етноси и култури – индийски дрехи, магическо пано от Перу, шарена родопска черга, камъчета от Тибет, австрийски покривки и т.н. А пък Венера в 4 дом успява да обедини цялата тази еклектика в красив и уютен интериор, който асцендентът Дева поддържа изрядно чист, а Слънцето във Водолей обожава да пълни с приятелите си.

Изложение:

Всичко гореописано е светлата, сравнително безпроблемна моя страна. В центъра на тъмната, разбира се, е Плутон. Той обича да се движи инкогнито и да се прави на невидим – което, предвид разположението му в 1 дом, не е особено проста работа. Всъщност той е най-силно аспектираната ми планета – май само с Марс и Уран няма аспекти. С всичко друго има. Но най-трудно поносимият му е квадратурата с Венера.

Всъщност този аспект през част от времето дреме и не се пречка много-много. Никой от приятелите ми не го е виждал в действие – понеже с тях “на сцената” застава Слънцето и всичко останало от “светлата страна”. Венера и Плутон сякаш се спотайват в мрачните подземия на подсъзнанието ми, оплетени като змии един в друг. И изпълзяват само когато във фокус се появят “венерини” обекти или теми – любовни и/или еротични.

И тогава става мазало. Първата доста тягостна черта на Венера/Плутон е подчертаният й драматизъм. Тя има нужда от екшън и драма – и то драма не в театралния “лъвски” смисъл на думата, а по-скоро в “карменовския” такъв. Трябва да има страсти, напрежение, болка – иначе Венера изобщо не го брои за любов. Драмата може да има разнообразни прояви: от тежко, напрегнато мълчание, пронизващи погледи и нажежен въздух – до бурни скандали, децибели, сълзи, тръшнати врати, гонене по стълбите и прочие “латино” изцепки.:) Финалът на всяка драма задължително трябва да е удавен в сълзи, алкохол и/или секс – според ситуацията.

Венера в аспект с Плутон е злопаметна и отмъстителна – особено когато се е почувствала отблъсната/измамена. Моята Венера е сравнително цивилизована – и през повечето време имам известен контрол над тази гадна черта – което ме кара да се чувствам зрял и духовно израстнал индивид.:)) Всъщност рядко предприемам активни действия, за да си разчистя сметките. Но ако ме предизвикат и/или ми предоставят възможност - не пропускам и не изпитвам угризения. Отмъщенията на моята Венера обикновено са фини, завоалирани, дори изтънчени, но от това не следва, че са безобидни. Всеизвестно е, че Плутон е изключително манипулативен – и “заразява” с това качество всяка планета, която аспектира. Та наранената ми Венера умее така да “изработи” “обекта”, комуто отмъщава, че последният обикновено така и не разбира откъде му е дошло…

Излишно е да споменавам, че Венерата ми има почти свръхестествена способност да надушва отдалеч плутонови обекти – и разбира се, се чувства мигновено привлечена от тях. Ако не се сещате какво е плутонов обект, пояснявам: обикновено това са “тъмни балкански субекти”, мургави, леко демонични, с тежък поглед (и характер), изключително сексуални, манипулативни, магнетични, често властни, проницателни, тайнствени и хипнотични. Такива, дето те приковават с поглед и те карат да се чувстваш като хербаризирана пеперуда. Те умеят да създават странна магическа атмосфера, напоена гъста, тъмна, призрачна еротика. Друго, което също умеят добре, е да държат Венера в напрежение, стигащо на моменти до фин, но откровен тормоз.

Разбира се, всички изброени качества си ги има и самата Венера. Както е известно, всеки аспект, който предизвиква вътрешно напрежение, има тенденция да бъде разцепван и проектиран навън – тоест човек да се идентифицира с едната му половинка (на аспекта) и лепвайки другата върху (не)случайно избран обект, с когото да се проиграе цялата вътрешна динамика между проблемните планети. Обикновено по-лесно се проектира външната планета, а човек се идентифицира с личната. Само че предвид разположението на Плутон в 1 дом, за мен не е особен проблем да се идентифицирам и с него – зависи от поведението на “обекта”. И как ми отърва, естествено.

Венера/Плутон е аспект, който винаги придава на взаимоотношенията фин (а понякога не чак толкова фин) садо-мазо “аромат” – в чисто психологическия смисъл на думата За такава Венера не съществува равнопоставеност – според нея винаги единият партньор доминира и тормози другия, като ролите могат лесно да се разменят. Пък и моята Венера са я сполетявали доста зловещи неща – насилие, малтретиране, смърт на партньор… Отдавна се е случвало, но тя го помни – и за нея това е неоспоримо доказателство, че “любов” е синоним на “болка”. Синоним е и на контрол и власт – а болката е всъщност логична тяхна последица…

Може би най-голямото противоречие между “тъмната” и “светлата” ми половини, е по отношение на близостта и свободата. Слънцето ми иска свобода, лекота и необвързаност. Всъщност неговото естествено състояние е толкова волно, че подобен въпрос дори не го занимава. То си е свободно – и това е толкова ясно, колкото това, че изгрява всяка сутрин. Не, то не е безотговорно – просто според него хората или се погаждат или не. В първия случай са близки, а във втория – не са – като в това няма нищо странно или трагично. Хората се срещат и разделят и в това винаги има някакъв висш смисъл – и е част от естествения ход на духовната им еволюция. “Ако обичаш някого, пусни го на свобода...” – любима негова сентенция (навярно измислена от друго Слънце във Водолей).

Докато за плутоновата Венера нещата не стоят така. Нейният маниер на обичане/свързване е страстен, дълбок и тотален. Всяка нова любов е трансформация и прераждане. Всяка раздяла за нея е равносилна на смърт. Тя се отдава изцяло, до степен на пълно сливане и обсебване. И иска същото – “Докато смъртта ни раздели..” – това пък е нейна любима сентенция (въпреки че последната смразява кръвта на Слънцето). Не признава никакви нюанси и полутонове – всичко или нищо. Това е положението. Точка.

Именно това е причината, поради която често моята Венера се държи привидно неангажиращо и с почти фанатично упорство отказва да се обвързва. За да е по-убедителна, понякога може да се държи доста разпасано с другия пол, да се присмива на верността и да се “барикадира” с ведро-остроумен цинизъм. Наивният наблюдател може дори да я обърка със свободолюбивото Слънце във Водолей. А всъщност плутоновата Венера просто си “пази гърба”, като “обезврежда” и задушава в зародиш всеки любовен трепет. В нея няма нищо вятърничаво и лековато – напротив. Но тя инстинктивно усеща, че ако се влюби, играта ще загрубее. Някой задължително ще страда. И накрая “ще има трупове”…

Та така… Мога още пет пъти по толкова да изпиша, но Слънцето ми взе да не го свърта вече. А и знаете, че Плутон е потаен – и сега Венера е достатъчно раздразнена, че съм си позволила да й “разкрия спатиите”… Та нека не я мъча повече…

Извод:

Ми не знам какъв е изводът всъщност. Просто си живея в това противоречие – между двете си половини: една deep and dark и една free and light. Излишно е да споменавам, че двете не се харесват особено и внимателно се избягват. Понякога си погаждат кофти номера – примерно Слънцето излиза да пазарува заедно с Луната, напълват гардероба с жизнерадостно пъстри индийски поли - и скриват любимите на Венера черни дрехи. Тя отвръща на удара като отмъква заделените за мр3 плейър пари и ги похарчва за нощница от черен сатен и парфюм, чиято цена възлиза на половината ми заплата.

Всъщност най-гадното на всеки плутонов аспект, е липсата на контрол над него. Плутон някак смачква човешката воля – и когато се “събуди”, не ти остава нищо друго, освен да констатираш и наблюдаваш случващото се – без обаче да можеш да го спреш. Или поне при мене така действа. Всеки път, когато се задейства квадратурата му с Венера, една част от мен разбира какво правя и е възмутена/смаяна. Но не мога да се спра. Има нещо почти компулсивно в Плутон…

Разбира се, това едва ли ще спре и бъдещите ми опити да му хвана цаката…

* * * * *

п.п. Ясно е, че навсякъде, където говоря “за Венера”, всъщност говоря за себе си. Но ми е по-лесно да се правя, че “не съм аз”. Помня едно стихче, което ми беше любимо, като бях малка:

Ах каква е, ах каква е
куклата ми Душка,
само иска да играе,
никого не слушка!
Недоспала, уморена
нейде се пилее,
пие пак вода студена –
ще се разболее!
Аз й казвам:
“Кукло, я да се оправиш,
кукло, работи такива
вече да не правиш!”

Тя ме гледа, гледа, даже
сякаш ми се смее,
сякаш иска да ми каже
че съм като нея…

Та и сега нещо такова правя – “Ах, каква е таз мойта Венера…”… Не бе, не го правя аз – Венерата ми го прави…

Невинна съм! Плутон е виновеееееен!!!!