Примери за успешно заличаване на биографията - влизаш в затвора с доживотна присъда, поставят ти един номер и преставаш да съществуваш за обществото. Омъжваш се за Христос в манастира и преставаш да съществуваш като член на семейството си. Едно време с постъпването в манастир са се заличавали без проблем и брак и майчинство. Колко ли примери има още?

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 11.03.05 02:12.

ааааааааааааа аз не се обиждам искарах и минах през цялото учение 10 години тегоба и сега ми е ясно ,чее ценно но е мъртва зона.Там нищо живо не вирее

Извинявам се, ако задавам тъп въпрос, ама може ли някой да ме светне защо е необходимо биографията да се заличава? И как точно става това? С каква цел?

С простички думи, като на олигофрен ми обяснете.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пак нещо не разбирам май. Според мен опитът да си заличи човек биографията няма да доведе до истинското й заличаване, а просто ще се добави към биографията, така да се каже.

А като споменаваш за гробищата, се сетих нещо интересно. В района на Троянския балкан (където живеят баба ми и дядо ми), обикновено жените (особено от по-старите поколения) нямат собствено име - приемат това на мъжа си. Примерно ако той се казва Иван Георгиев, на нея й казват Ивановица Георгиева - след като се омъжи за него де. Така постепенно моминското й име (истинското) се забравя и всъщност се заличава. И когато умре, вече никой не помни как се е казвала тази жена. И коя е всъщност. Та и досега там има семейни гробове, където пише "Иван Георгиев" и до него "Ивановица Георгиева".

Сигурно и другаде го има този зловещ обичай, ама аз само за Балкана знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ще отговоря може би тъпо, защото и аз не знам. Но съдейки по някои други такива учения, аргументите са, че личната биография пречи на свободата на действие и мислене и пречи на духовното извисяване. Трябва да зарежеш всички лични планети, за да постигнеш честотата на транссатурновите планети. Постъпваш в манастир и забравяш кои са ти родителите, какво си правил досега, че имаш деца и т.н. Всякакъв вид обвързване ти пречи на духовното извисяване. Целта е заличаването на луната - освобождението на духът за сметка на душата - кармата ти се изчиства. Нещо в този дух. Различни вариации.

Преди много време ходих на едни лекции, където ми предлагаха да медитирам в бъдеще всеки ден и тогава гуруто ще ми поеме лошата карма и ще ме пречисти. Попитах къде е бил гуруто, когато цяло детство съм медитирала, защо не ме е пречистил? Беше много забавно. Явно съм крайно подозрителна, когато някой реши да ми подари или спести нещо. Като дете са ме учили, че от непознати не се взимат бонбони.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Представям си го като триене с гумичка. Убиваш всички свидетели, че си съществувал и готово. Вие само сте ме сънували, аз не съм съществувала. Последното направо е патент на нептуна ми.

Не знам. Историята и така ни затрива за нула време.

Зловещият обичай може да се погледне и от друга гледна точка. Жената се освобождава от семейната карма на родителите си и се сдобива с нова?



Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Аз пък винаги съм си мислила, че транссатурновите планети не се конфронтират с личните, а просто ги надграждат/продължават. Иначе ми изглежда все едно да строиш покрив на къща, която няма основи и стени.

Кой знае, може би просто не съм запозната с учението на Кастанеда - или пък съм духовно низша/примитивна. Но наистина не разбирам по какъв начин наличието на биография/самоидентичност пречи на духовното израстване...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, погледнато съвсем глобално-екзистенциално, никой от нас не съществува - тъй като ние сме толкова миниатюрни прашинки в космоса, че скоро след като Времето мине връз гробовете ни с тежките си обуща и заличи всяка веществена следа от нас, никой няма да си спомня, че някога ни е имало не само нас, но и София, Бъргария, дир.бг и т.н.

От друга страна признавам, че ми е малко трудно да я смеля тази идея за заличаването и несъществуването. Даже (не се смей) изпадам в недоумение като си помисля, че преди 1971 г. не съм съществувала - просто умът ми не го побира как така светът го е имало без мен. И как ще го има без мен след 100 години?!

А цитираният зловещ обичай може по много начини да се интерпретира, предполагам. Лично за мен си е най-обикновена патриархална изродщина. И форма на мъжки шовинизъм, превърната в социална и културна норма, в рамките на едно традиционно общество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И за мен сатурн и другарчетата му "оформят" останалите - регулаторите на съдбата ги наричат. Без материал за оформяне, не виждам смисъл.

Може би биографията е символ на наличието на връзка с материалния свят? Както някои отказват секса пак със същата цел. В това отношение съм го изпитала и са прави, че тогава сексуалната енергия се трансформира и отива на друго ниво.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Последното не го повтаряй в един определен клуб, защото ще ми споделиш съдбата на мъжемразка.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!