Абе я да ви питам какво мислите вие - какво всъщност е за вас асцендентът? Не питам за дефиниция - всички сме чели всевъзможни дефиниции и всички знаем какво теоретично е асцендентът. Искам да чуя вашите лични интерпретации/усещания/метафори...

Какво е асцендентът? Дреха, която обличаме сутрин - за пред външния свят и събличаме вечер, когато оставаме сами? Кожа, която е хем част от същността ни, хем мъничко външна/чужда спрямо най-истинското ни Аз? И която хем ни пази от външното, хем е и проводник към него? Или маска, която си нахлузваме, когато искаме да направим добро впечатление или когато сме тревожни и "опипваме обстановката"? Оръжие за самоотбрана/нападение - особено ако имаме планети в 1 дом?

Въпросът е уж елементарен - като да питаш защо ягодката е червена. Но понякога се хващам, че в нетърпението си да покоря все по-дълбоки и сложни пластове от астрологичното познание, оставям някои елементарни въпроси без задълбочен отговор. И познанията ми заприличват на разхвърляно бюро - сякаш купчината текстове от по "висш порядък" затрупва простички, но възлови въпроси, чиито отговори остават някак недовършени...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз имам страшно раздвоено отношение към асцендента си.
От една страна ми се иска да беше точно като дреха, която да оставя в нафталиновата ракла и да не погледна повече, от друга - никак не върви да тръгна гола по улиците, дори и астрологично погледнато.
Щото отдолу зеят едни опозиции, една властна същност, майката си трака.
С този АС поне не ми личи колко съм разпокъсана, просто той хвърля едно златно наметало и хората се обръщат след усмивката ми.
Не мога съвсем да го приема, не мога съвсем да го отделя от себе си. И за да е набеден Сатурн за всичко - чудя се, дали това идва от опозицията към слънцето.

Вие сте ме виждали в почти изцяло лъвски одежди. По разни купони. Обаче неминуемо идва един момент, в който се усещам, осъзнавам, в който се уморявам от себ си, все едно ми пада батерията и блясъкът рухва като пясъчна кула. Просто се поглеждам отвън и си казвам "ето я лъвицата". Обикновено започвам да ставам поносима, когато настъпи този момент на изтощение. Тогава се кротвам в някой ъгъл и ми се говори...

На външен вид съм много лъв, с тая грива... Понякога вътрешно негодувам, че не искам за всички да съм просто "слънчева", че това ме лишава от възможността да изградя контактите в дълбочина, лишава ме от способността да разкрия собствените си дълбочини. Много е трудно да се бориш срещу собствения си образ в главите на другите.

От друга страна, не бих се лишила от слънчевостта си. Има нещо детско и непосредствено в нея, което ми помага бързо да докосвам хората, да изграждам доверия. И да ги усмихвам. Компенсирам с асцендента недостатъчната си Венера. Ако не се обръщат след жената в мен, поне да се обръщат след сиянието ми.

Не го харесвам, защото е много его-центриран и в комбинация с доминантните планети в Овен се превръщам в нещо като диктатор. Вчера ми го казаха. Все едно пътят, истината и животът са мои... Такова излъчване съм имала, такива ми били подходите. Всичко малко насила. И ако не ми искаш помощта или акъла точно такива, каквито съм сметнала за добре - майната ти. На мен ми е трудно да го схвана, да се видя чак дотам отстрани. Трябват ми конкретни примери. Още по-трудно ми е да си представя как бих могла да реагирам по друг начин. А да започна да си меря реакциите предварително, означва да се оставя на Сатурн и да се вцепеня. Уфффф, сложно.

Отивам да чета "Пътеводител на глактическия стопаджия", може би там има отговор на въпросите ми

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

Когато "съблечеш" асцендента /ъгъл от кръста/, какво остава от теб?

Луната - ако съм налучила теорията, която предлагаш като обяснение. Асцендентът или програмата в живота са "дрешка" за душата /луната/.

Душата може ли в този живот да се отскубне от тялото си? Съмнявам се, според мен не може да се отскубне от никой ъгъл от кръста на инкарнацията. Въпрос на философия и настройка.

Лично не съм видяла някоя душа да се разхожда без тяло и да я смятат все още за жив човек, но ще се радвам да ми докажат противното.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 05.02.05 19:22.

От "сатурновата" инкарнация един учител едно време ми каза, че се бягало или с уран /майната ти/ или с нептун /изчезвам, дишай ми праха, няма ме/.

Когато ме вълнуваше този въпрос /преди доста време при един транзит към луната/ се усетих, че с аспект на луна-уран се опитвам да бягам от душата /да и налагам неща, от които я боли стомах/ и с аспект на слънце-нептун изчезвах от земния свят /скрих се успешно от слънцето, плажа, сцената, изявите/.

Единственото, от което никога не съм могла да избягам досега, е темата на асцендента ми и неговия владетел /асцендент тригон сатурн, може би затова нямам тази свобода да бягам и да го събличам?/.

Интересно ще е, ако всеки разпредели сатурн, уран и нептун по отношението им към слънце, луна и асцендент - дали ще познае собствената си настройка и отношение към душата, живота и кармата?

При мен успешно работи ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Редактирано от smaragd на 05.02.05 19:43.

Не, не си ме разбрала - не предлагам теория за обяснение - просто задавам въпрос, търсейки отговори/мнения. Просто искам да изследвам този въпрос в по-голяма дълбочина и да го проумея колкото може по-детайлно (може би това е порив на собствения ми асцендент?).

Всъщност ти си ми отговорила достатъчно ясно - стига да съм те разбрала де. Значи асцендентът (според теб) е нещо подобно както тялото спрямо душата. Нещо като вместилище, външна рамка, в която се разполага останалото. Или рамка/програма, която задава начина на функциониране на всичко останало - или поне външния. М? Нещо такова ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш ли да дадеш по-конкретен пример (за разпределението на сатурн, уран и нептун по отношението им към слънце, луна и асцендент - и как се познава собствената ни настройка и отношение към душата, живота и кармата?) Нещо не успях да ти проследя мисълта...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Начинът, по който се опитваш да обясниш асцендента като дрешка, го има като аксиома в основите на астрологията - дрешката асцендент за душата луна.

Иначе правилно си ме разбрала - с едно допълнение - не става дума как го разбирам, а за аксиомите в основите на кармичната астрология, които с течение на времето за себе си приех като напълно покриващи това, което виждам в реалността и даващи възможност на тази основа да се развие и да се намерят отговори в астрогенетиката, астромедицината и някои други посоки в астрологията.

В астропсихологията някои астролози поемат теорията за "дрешката", но без да казват от къде е, което намирам за крайно странно. Получава се нещо като аксиома - асцендент е равно на маска/дрешка повтарящо се навсякъде в популяризираната астрология, но на какво и защо има писмен отговор само в няколко публикации, които даже не са известни и са повече езотерика и философия, по-малко астрология.

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!

Много интересен самоанализ.

Докато те четох, се замислих как стои въпросът, когато човек има планети в 1 дом - понеже установих, че за себе си трудно разграничавам кога кое се "включва"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност може би това, което трудно проумявам, е как точно се отграничава "дрехата" от душата - защото често човек, като ходи дълго с една и съща дреха, започва да се идентифицира с нея и да си мисли, че дрехата и душата са едно и също. Всъщност този ефект го има и в съвсем буквалния смисъл...като се замисля...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност е много просто като формула:

луна = душа
кръст = инкарнация, тяло, материя, програма
слънце = живот /съвместен "продукт" от луна и кръст/

Луна:

- луна в аспект с уран = дистанция/свобода/бягство от нуждите на душата
- луна в аспект със сатурн = душата ограничена /в "капан"/ на кармата, непонасяне/алергия към съдбата си със всички последствия /психосоматика/
- луна в аспект с нептун = идеализиране на душата, пълна идентификация на човека с душата, сливане, отричане на всичко останало с последствия /психосоматика/

Кръст:

- кръст в аспект със сатурн = тяло и задача програмирани от съдбата/кармата
- кръст в аспект с уран = трансформация на тялото, бягство от първоначалната му форма и задача
- кръст в аспект с нептун = идеализиране на първоначалното в човека, пълна идентификация, но и липса на съзнание за тялото и задачата

Слънце:

- слънце в аспект със сатурн = животът ми е предопределен, живея го както трябва, има граници, които съблюдавам и не мога да мърдам и другите трябва да си изпълняват задачите
- слънце в аспект с уран = животът ми е продукт на личната ми воля, имам пълна свобода на действие или поне агирам все едно е така на всяка цена, освобождавам себе си и хората
- слънце в аспект с нептун = животът е само една /ненужна/ спирка от космическа гледна точка и не бива да му се отдава такова голямо значение, липса на усет за живота сам за себе си

Комбинацията от тези критерии заедно дават много добра ориентация каква е настройката на човека насреща.

Например уран в аспект към слънцето или асцендента дава автоматично човек, който не само, че може да не вярва в карма или съдба, но и съзнателно се противопоставя на тях, в случай на асцендента даже е готов да промени /или "безобрази" според гледната точка/ първичната идея за тялото му в името на свободната воля.

Когато сатурн в комбинация с уран или нептун аспектират един и същ фактор, то тогава се живее на съзнателно ниво единия аспект, на несъзнателно или в проекция другия аспект, може и да се сменят нивата с времето ...

Да знаеш да чакаш, да можеш да чакаш, това е любов!