Какво ще ми липсва /офф-топик, разбира се/... / Я! Архивите са живи / Астролози

Тематично погледнато това не е за тук. Но тук сте вие. А вие ще ми липсвате най-много. И няма да споменавам чувството за вина, че никога не успявам да дам достатъчно от себе си на тези, които обичам. Нито време, нито внимание, нито присъствие. Толкова гледам да се налапам с живот за следващите месеци, че се обръщам и... пак е минало. Кога? Така и не усетих.

Ще ми липсват: доматите - там са пластмасови.. Чушките - там ги няма. Патладжаните - парникови. Лютеницата - убивам! Слънцето - максимум поредни дни без слънце. Небето - ще падне. Морето - студено. Влаковете - чисти и скъпи. Гарите - с покрив. Горите - култивирани. Поляните - окосени. Тиквички с кисело мляко. Семки за люпене. Места, на които можеш да си люпиш семките. Македонски песни - адски е самотно без компания. Родопски - същото. Центърът на София рано сутрин. Центърът на София следобяд. Центърът на София привечер. Нощни разходки. Цигари в градинката на Седмочисленици. Църквите. Манастирите. Чешмите. Борисовата градина. Мостът на влюбените. Южният парк. Граф Игнатиев. Пазарите. Котките. Уличното куче на "Хепи" на Раковска. Жегите. Сладолед по никое време. 9ия етаж (на две места). Мързел в Русе. Вафли. Зелени дъвки "Хепидент". Кафета. Ракия, особено собствено производство. Децата. Табла. Шах. Пепелянки и скорпиони. Гушкането. Любовта. Някой да ме чака. Да чакам някого. Да ми се карат. Хората. Дарбите. Водата. Лятото. Ритуали. И вещици. "Хайде да се видим веднага". Айрян. Самоков - Бели Искър пеша. Дуранкулак. Вицове по време на празнична вечеря. Грънци. Свещи, които миришат на мед и тамян. Планината...

Обичам ви. Вече ми липсвате.