|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
Тема
|
 ЩРД, Джем!
|
|
| Автор |
Koтkaтa Mapтa (въздухарка (40)) |
| Публикувано | 15.06.04 00:00 |
|
|
Животът е Близнаци.
... малко история...
***
Декември. Привечер. Пътувала съм 48 часа, не съм спала. По дяволите, защо никога не знам къде отивам? Имам обидно недоразвито чувство за ориентация като за Котка... Но защо поне такситата не знаят къде искам да отида? Пак ще обикалям квартала, то е ясно.
- Извинете, това ли е улица ”Вещерна”?
- Ъъъъъ... ами... това трябва да е.
- Благодаря.
Идвала съм. Къде беше тоя вход? Защо няма табелка? Какво пишеше? Я, това момиче стои пред едни звънци, сигурно е от наште! Спасение!
- Ние май отиваме на едно и също място?
- Ти трябва да си Котката...
- ... а ти си Джем!
Мяу. Намериха ме. Прибраха ме. Много съм доволна.
- Какво ще пиете, момичета? Има сок от кактус, сок от портокал, тоник, кола?
- Ъъъъ... нещо по-така няма ли?
Признателен поглед, леко учуден. Усмивка.
- Има вино, Каберне, Мерло...
- А нещо още по-така няма ли?
Много признателен поглед, много учуден. Широка усмивка. Сигурно изглеждам по-послушна, отколкото съм.
- Ами, има останало от купони... уиски... водка...джин...
- А! Водка! Без лед...
- Водка. Без лед.
***
- Хората не се променят.
- Променят се.
- Единствената промяна е постоянната, никога не си това, което си била току-що. Затова не е промяна, де факто. Разбираш ли?
- Разбирам. Но се променят.
- За две години научих, че Близнакът винаги е искрен. Мисли и чувства това, което казва. В този момент. Просто утре може да е друго. И да е също толкова искрен.
- Теб Господ те е целунал по челото.
- И аз съм щяла да съм Риба, ама пуст Овен, закъсняла съм с 13 дена, та да е моето.
- Личи ти.
- Кое?
- Рибата
- Как?
- В очите.
И си спомняш, че имаш ръце, за да прегръщаш.
С обич не Жените и Котките.
***
- Искам да й кажеш какво означава Плутон в първи дом.
- Означава, че могат да ти е*ат майката освсякъде и ти пак оцеляваш.
/Това май не беше необходимият отговор. Но го вярвам./
Стерео. On life and love. Ние сме като Алиса, която винаги дава мъдри съвети, но рядко ги спазва.
Танцувай с мен.
Луната спи безплътен призрачен сън.
Луната спи - космическо видение.
Луната спи - брилянти светят навън.
Луната спи, лунааата спи
Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
лунааата спи
Луната спи, витрина в жълто гори.
Луната спи във скучно отражение.
Луната спи, а някой друг пак блести
Луната спи, лунааата спи
Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
лунааата спи
Луната спи, безплътен призрачен сън
Луната спи във скучно отражение
Луната спи, със чужди блясъци вън
луната спи, лунааата спи.
Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи.
Луната спи
Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Луната спи, а някой краде птици, друг -
рисува очи
Погледни - лунааата спи, (2)
Безплътен призрачен сън
- Хайде да си ходим. Ще имаш близнашка нощ. Не знам каква, но близнашка. Обичаш ли да вървиш пеша? Утре ще си настинала.
- Няма.
***
- Виждаш ли звездите колко са близо? Вече те обичам. И отсега нататък каквото и да стане – ще те обичам. Няма да ме интересува колко си далече, с кого си, къде си. Където и да си, с когото и да си, ще искам да знам, че си добре. И ще ми стига. А когато не си добре – пак ще искам да знам. Разбираш ли?
- Разбирам.
- Искам след десет години, ако още се познаваме, да ми кажеш, че си един щастлив, жив човек. И ще ми стига.
***
- Котките не те преценяват. Мъдри са, сетивни са. Не като нас. Или ти лягат в скута – или не. Аз бих легнала в твоя, ако бях Котка.
- И аз бих те приела за своя Котка.
***
Миш, миш, миш,
време е да спиш,
целият квартал
вече е заспал.
Спинкат стъпалата,
спинкат перилата,
асансьорът спинка,
спрял като картинка...
- Лека нощ, Миш.
- Лека нощ, Котко моя.
***
- Не е истина, че няма да ми липсваш. Ще ми липсваш. Но не казвай на другите.
***
То е като с тъмна стая, ключът на лампата е високо, ти си ниска и не можеш да го стигнеш, а на всичкото отгоре е толкова тъмно, че не можеш и да видиш къде е. Влиза някой висок, светва лампата и докато върши нещо в стаята, имаш възможност да се огледаш и да се ориентираш. После той гаси и си излиза, обаче ти можеш да се опиташ да прибуташ стол или да скачаш, може да уцелиш ключа, може и да паднеш. И през това време по малко растеш. Така че всеки път се увеличава шансът да успееш да светнеш, да видиш къде е вратата и да излезеш.
***
- А какво става с различните?
- Различните – на клада, нали знаеш. В днешно време е толкова лесно. Плащаш си за просветление. Навсякъде се продава. Можеш дори да избираш между различните видове, прилежно подредени по рафтовете, изброени в каталози, сертифицирани. Днес кладата е за тези, които вървят по нерегламентирани пътища. Всъщност, винаги е било така. Просто пътищата са други. И кладите.
- Като каза ”клада”... имах си моя лична ”вещица ” преди време. Сигурно и още си я имам, но не знам... отдавна не е минавала с метлата над главата ми... тъ, от нея научих, че кладите са живи същества. И че истинските вещици се прераждат заедно с кладите си от живот в живот. Кладите също се прераждат, макар и в ”подобрено и допълнено издание”.. но точно това ги прави още по-страшни... Когато срещнеш някого, беше ми казала тя, погледни го в очите... ако отместиш погледа – това е кладата ти... Нали помниш: ”Примирих се, че корените ми са във въздуха”?... Е... и това е клада... Котко... като се замислиш... какво знаем?!?
- Страшни. Съдбовни,. Всякакви. Носим си ги. Права е твоята вещица. А те /вещиците/, между другото, не се губят. Понякога ги срещаш на някой ъгъл, стоят в черните си рокли и купуват нарциси. Не се замислям... защото знанието е другаде. Носим го.
- Защо ли се замислям за онова разминаване на улицата... Знаех.
- И твоите ненамерени цигари... Благодаря ти, че ми припомняш. Може да не ме е страх чак толкова много, щом такива неща се случват...
- Случайността... хъм... ама по Плацидус или по Кох?!? Ето, точно по тези причини няма да откажа цигарите! Божичко, ако единственият ми порок ме свързва с такива жени... хъм... защо, по дяволите, нямам повечко пороци?!? Ти пък намери кого да питаш за улицата... хех...
- ”Случайността”... това добре дегизирано намерение. В крайна сметка стигнахме точно там, накъдето се бяхме запътили? Нали така... ”когато не знаеш накъде си тръгнал и стигнеш някъде другаде, това обикновено е ”точното място”...
- Хехех... хрумна ми нещо: ами ако ”точното място” е в движение?!?... както е въздухът?
- Ами ако ”точното място” е навсякъде... и ние просто трябва да развием сетивата си, за да успяваме да стигнем в точното време... Ти напоследък виждала ли си Бели зайци с часовник?
- Добре, че питаш за Зайци, а не за бели мишки, примерно... Не съм виждала. Но съм пила такъв вещерски чай, че... Сетивата ми са будни. И живи, което май е най-важното...
***
- Само не знам, когато ти кажат да си тръгваш, кое е по-приятелско – да си тръгнеш или да останеш?
- И аз не знам...
***
- В такива моменти се страхувам, че може да изчезнеш завинаги.
- Знаеш, че това са глупости. Винаги ще бъда някъде наоколо. Ти си ми вещица, а това е повече от всичко. И освен това си Личната Ми Котка.
***
- Всички Близнаци ли имат уклони към самоубийство на рождения си ден?
- Ако съдя по себе си – да.
- И къде ще отидеш тази година?
- Не знам, още не съм решила.
- Значи е по-добре да не се обаждам?
- Смс е най-сигурно.
- Ама в клуба мога да ти пиша, нали?
- Може. Ако не очакваш да отговоря веднага.
- Не, когато – тогава. А ще ми оставиш ли паничка с мляко?
- Да. И Уискас. И пет лева под черджето.
- Те пък за какво са ми?
- За да отидеш да си купиш още Уискас. Може и да се налочиш с бира от мъка по мен. За да не те бият, ако лочиш от чужда бира.
- Ама ще се върнеш, нали?
- Разбира се, аз винаги се връщам.
И така... Щастлив Рожден Ден, Миш!
Обичам те.
И е прекрасно да мога да ти го кажа наглед Плутон в първи, катафалките, парковете, аспектите, транзитите, 9ия етаж и каквото там още се случва в живота на хората. Понякога нищо не трябва да правиш. Просто да седиш, да слушаш, да те има. Да е най-обикновено чудо. Риби, не Дева. Така де...
Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.
| |
|
|
|
за ДЖЕМИ
| |
|
|
|
…..За пореден път забелязвам, че когато Приятел има празник, не е много ясно кой повече празнува – ти самият или приятелят… Има някаква красива и много специална магия в това – когато човек, когото обичаш, има рожден ден, ти мислиш за него, търсиш думите, с които да му кажеш, че го обичаш, избираш му подарък, с който да го зарадваш… Вчера комай цял ден това правих – за теб – и се чувствах щастлива така, сякаш аз самата имам празник… И ти благодаря, че те има……и че си ми Приятел… И за празника благодаря…
Ужасно много те обичам, Джем!… И днес празнувам с теб… И знам, че с онази твоя магическа въздушна телепатия улавяш като радиосигнал светещите нишки на мислите ми за теб… Благодаря, че те познавам и искам да ти кажа, че ти си най-невероятният Близнак на планетата…..ама наистина…. От теб научих, че да си Близнак, означава “двойно повече” – двойно повече радост, интелект, талант, мъдрост, хубост, светлина….двойно повече обич….
Пожелавам ти да си щастлива……..и да сме заедно….
Честит рожден ден!
| |
|
|
|
Да те закрилят вселенските сили, да ти даряват много щастливи дни и нощи с любимите хора... да ти е светъл празникът и по - малко неравен - пътят...
С обич
Тялото се превръща в огледало, огледалото става гроб
| |
|
|
|
Честит рожден ден, Джеми!
Дано всичко най-прекрасно, което тая в сърцето си за теб, да те достигне и да те направи истински щастлива!
Животът ми е различен от момента, в който те срещнах, Джем.
Не, той отново е онова, което е бил някога, твърде отдавна.
Знаеш ли, бях позабравила много неща. От онези, за които си струва да се продължава въпреки всичко. От онези, заради които може би сме на този свят тук и сега. Срещата ми с теб е един подарък, който съдбата ми направи. Върна ме към онова, което не искам никога повече да забравям и с което няма да се разделя отново. Свеж полъх проникна в задушната ми стая и я изпълни с усещане за пролет. Издуха и праха от шкафовете, където стоят прибрани спомени, непотърсени с години. Светлина нахлу през прозореца и ме изкуши да погледна навън. А красотата, която ме чакаше там, Джеми, ме направи завинаги своя. Един вълшебен свят, който нито сега е дошъл, нито някога ще си отиде. Просто понякога забравяме, че съществува. Ти си част от този свят, мое прозрение и вдъхновение! Заради хора като теб този свят го има, има я и надеждата, има я и любовта, има го и смисъла!
Прегръщам те с абсолютно цялата си обич!
tutto che ti serve e l'amore
| |
|
|
|
Честит Рожден Ден и от мен!
Носи в душата си Любов !
Пожелавам ти да си много, много обичана !
"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."
| |
|
|
|
Честита ти Нова Година, Джеми!
Пожелавам ти да откриеш много чудеса и да им се насладиш истински!
Няма друго освен наслаждение
| |
|
|
|
... на табелките?!
Тази ти я откраднах нощес от ъгъла, докато валеше...
Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.
| |
|
|
|
...когато ме стовариха на твоята маса, никога нямаше да заподозра, че ти се стоварвам за доста продължително време...не само на масата, но и на главата...не знам с какви звезди, планети, метеорити и други небесни тела са те орисали...нищо че вече започвам да придобивам известна представа...и най-странното е, че придобитото ми хм допада ...и да ти пожелая...на душата ти...все така да надниква в душите...без примирение...и да не забравяш от време навреме да питаш надеждата...на очите ти...все така да изпращат звездите през утрото...и да не забравяш от време на време да питаш вярата...а на сърцето ти...то си знае...с непокорство е орисано
наздраве!:))
`дримувам си`
| |
|
|
|
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
| 
|
|
[