Да имам любим албум на Massive Attack, той можи би е най - комерсиалния в него е песента "Coma". Но си изброила доста заглавия които не познавам.. Ще опитам с Delеrium. Музиката на Dead Can Dance ми се струва толкова депресарска, че чак плутонова, имаш ли впечатления - тях не си ги посочила?! Едва ли ще отречеш, че Budhha Bar омръзва бързо, но са нептунови явно.

Всички тези William Orbit , Patchwork, Asura, Peace Orchestra, Morcheeba не съм ги чувал,. Ще ги потърся. Разбираш ме, когато незнам какво ми се слуша, нямам мнение, избора ме избира.

Ама тези книги магическите, човек или може да ги чете или не. Как да обясня, когато някой в близкото ми обкръжение като ме осведоми, че е прочел нещо и започне да го счита за фанатизъм, как всичко е едно безобразно наслагване на мисли и объркване. Почувствах се задължен да му покажа как човека става фанатик като последен начин да прикрие своята слабост. Та се стигне до хитлеризма и ленинизма. И да, отказвам се от спора, нека да си мисли каквото си ще. Какво място имат тук писателите?

Разбира се, че ми помага ръсенето на простотии.. Въпроса е, че сатурн ми разбива тенекийките на везната. И те се въртят наляво - надясно. Знам за Уран голям пич е, ако не беше той щях се повредя изцяло, ако не да завинти малко гайките на везните от вереме на време, или да пробута някоя електронна теглика за известно време докато отминат грижите? Иначе е кофти!

Меланхолия и нерви, да. Но както и да е!

... ме озадачава, Аз имам натален Сатурн във Везни и никога не съм усещала да ми действа дебалансиращо. Напротив. Мисля, че понеже тежи, Везните не се клатят толкова. Ще признаеш, че Уран да завинтва гайки звучи малко странно. Според мен, където мине Уран, не остава ни гайка, ни винтче... Но това с дигиралния кантар определно повече му отива

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Котенце доколкото съм чувал Сатурн екзалтира във Везни и за това си права. Но когато Сатурн влезе в квадратче, опозиция с плутон в съвпад със слънчицето ми тогава за този период се случват неща сякаш направени от яд или за да е гадно от къде да знам. И тогава всичките ми многобройни опити да свеждам нещата до справедливото балансирано желано положение отиват на кино. Каквото и да правя с каквото и да се захвана на мен отстрани ми изглежда, че друг го съсипва за да не бъде така и толкоз. И това е докато отмине аспекта.

Табелка: И това ще отмине.
... нали знаеш, това е утешително... аспектите траят, докато ошлайфаш дъното, та да прилича на паркет за бална зала. После все някога тръгваш нагоре, не може цял живот така А след Сатурн си хем по-мъдър, хем по-стабилен. Така че търпение му е майката и - без излишни движения...

Горе главата, иначе те настъпват по мустаците

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Той просто превръша човека в духовен водач,шаман или....де да знам
С други думи,нещо като Христос

... иначе всички периодично да просветляваме. Нали разбираш, че не е съвсем така, ако същевременно някоя тежка планета ти транзитира я кръста, я Слънцето и се е разположила в удобен съвпад или опозицийка. Тогава и Юпитер в 12 не те спасява. За да си Христос се иска мааааааааалко повече...

Урокът започва от ритъма, а сливането започва като поставиш ръцете си върху тонколоните.

Плутон като е в отпуск, няма повече.

При мене Юпитерът в 12-ти се комбинира с поредица квадратурки, което си беше заформяне на чист тау-квадрат в действие, така че не съм в състояние да употребя особено ласкави описания за безчинствата му!
В края на 2003, докато още ми бродеше през 1-ви, изживях един наистина щастлив по своему период. Обаче, от мига, в който започна да тръгва ретро, маса неща ми се скапаха... Ключово е това, че моят Юпитер тръгва от 3-ти, в Скорпион. Разбирай - де щото имаше установено нещо в ежедневието ми за отрицателно време застана върху главата си. Аз принципно минавам за "родена под щастлива звезда". Ама от януари 2004, та до съвсем скоро направо си участвах в "Умирай трудно" 17... /Плутонът ми взе "Оскар" за поддържащата роля!/

В самия 12-ти Юпитер ми донесе люта битка относно обема на собственото ми его, както и един куп аморални дилеми до къде мога да стигна в стремежа си да хвърлям гръм и мълнии по "необявени" врагове. Към това може да се добави и изострено до краен предел усещане за прилив и отлив на енергии. Както и осъзнаване на поредица неприятни черти на нрава ми, като се започне с параноя и се свърши с истерична привързаност към определена марка прах за пране, примерно...
Парадоксите на живота, обаче... Юпитер тръгна директно - през което време се оказа, че параноята не е параноя, защото е вярна. А любимият прах за пране - единственият, от който не се изривам, докато съм си в дрехите.
От няколко дена насам Юпитер отново ми е стъпил на Асцендента. Вярно, че Дева не му е най-уютното място за пребиваване, ама аз изведнъж почувствах прилив на сили и оптимизъм. Като че ли мъките ми на този етап приключиха и даже малко по малко започнаха да се отбъркват забърканите през предишния период каши. И вече не става дума дали това, което искам, ще се случи реално - достатъчна е самата идея, че е възможно да се случи.
А, бе, за каквото и чудо да иде реч, май е по-добре да е в 1-ви...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...