Как става все така,че само на мен трябва да ми е мъчно за всички загинали живи същества?....правя път на всичко живо,само на мравките не,защото не ги виждам от толкова високо,но ако случайно съзра някоя, ще й направя път,разбира се
Майка ми скоро купи три папагалчета в къщи-синьо,зелено и червено,в една голяма клетка и ги сложи в хола,точно срещу мястото ми..да съм се радвала!...аз само ги гледам как кълват клетката и искат свобода и сърцето ми се натъжи...казах й веднага да ги освободи...тя пък каза:Глупости! и почна да се смее,а мен ми се ревеше.
Какви ли не животни сме имали-рибки,хамстери,кучета,котки,птичета-папагали,канарчета и винаги ми е било зле,КОГАТО:
-рибката ме гледаше през аквариума и като се мръднех нанякъде и тя се мръдваше с мен...стигнах до там,че не можех да тръгна на училище и да я оставя самичка
-хамстера се опитваше да се покатери на ръката ми и да подири нови земи с цел свобода от кашона,където го бяха натикали...и заради него не можех да тръгна никъде
-кучето ми се радваше и скачаше весело да си играя с него,но уви....не смеех да го погледна в очите...брат ми повече си падаше по него и го глезеше много...майка беше свикнала да му дърпа ушите,а татко да го удря...аз бях свикнала да се измъчвам,заради тях...
-котката,която много обичах,постоянно мяукаше до вратата на апартамента,тоест да я пусна да си ходи и ме поглеждаше от време на време...веднъж реших да отворя вратата и да я изпроводя до близката полянка...обаче тя не се помръдна,уж искаше...само ме гледаше и се чудеше да не е някаква клопка и навън да я хванат пак...или пък се чудеше дали съм с всичкия си:))))

Врабчета,гълъби,калинки,бръмбари...всичките са под мое покровителство и милост...Докога!

Защо не опиташ да отиграваш друг аспект на Риби - всемирната любов? Вместо да потъваш в съжаление за всички тези твари, изпълни се с любов към тях и ги приеми в своя свят. Защото съжалението те изолира от тях. А ако ги обичаш, те ще получат много повече от теб и животът им на земята ще стане по-лек и приятен.

Освен това не забравяй, че тяхното усещане и възприятие за свободата, както и всичко друго, е много малко вероятно да се покрива с твоето. Едва ли имат нужда от това, което ти си мислиш. Бидейки първични същества, те си взимат това, от което се нуждаят. Ти имаш нужда от свобода, а не те. Това, което всъщност изпитваш, е страдание по теб самата, а не по животинките. Съпреживяваш себе си в тяхната ситуация. Оглеждаш се в тях. Това е много хубаво. Огледалата са навсякъде.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Въпросът "докога" е малко риторичен. Предполагам, че си искала просто да изразиш негодувание от жестокостта на човечеството. Знаем за чувствителността на Рибите, но не само те са такива. А и не всички Риби са такива. Повечето хора около мен са състрадателни към животните, а само един от тях е Риби. Но си права - отвратително е, нехуманно е и ... боли. Това идва като реално доказателство на фразата "по-силните оцеляват" и малко се отдалечава от астрологията, но като тема е интересно и има какво да се каже, но почти няма какво да се направи. Не можеш просто да си ходиш по улицата и да се опитваш да превъзпитаваш хората или да променяш характера им. И да го направиш - малцина биха ти обърнали внимание, да не говорим за промяна. Подкрепям твърдението ти и болката и съжалявам за песимизма, но гледам реалността и тя не ми казва повече.

Защо смяташ, че животните нямат нужда от същата свобода, каквато и човека?
Ако затвориш едно човешко същество в клетка и задоволяваш първичните му нужди, то също няма да умре. И погледът(израз на душевното състояние) и държанието на едно свободно живо същество (което и да е то) коренно се различават от тези на ограниченото.
Ако ги обичаш - да, ще получат повече от теб, но любовта на 10% от хората на Земята е нищожна в сравнение със злобата и жестокостта на другите 90%. И наистина е унищожително да гледаш как останалите са абсолютно противоположност не на теб, а на доброто, на правилното. Предполагам, че Sperantza просто е искала да сподели това чувство с всички. А може и да греша...

Да, ти говориш за крайни ситуации на лишаване на животно от свобода и дори тормоз може би. Наистина в очите можеш да прочетеш как се чувства животното. И е вярно, че има хора, които отдават живота си на каузата да извоюват справдливост за тези същества, защото наша задача е да се грижим за животинското и растителното царство на Земята.

Това, което аз визирах, беше свързано с ежедневната среща с домашните животни (а и не само), чийто начин на живот е пряко зависим от нашия и имат нужда от нашата грижа и любов. Мисля, че Сперантза ме разбра...

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Моите папагали от време на време ги пускам из стаята да си похвърчат.вече свикнаха и когато си поискат сами си влизат в клетката.

През лятото е малко опасно понеже вратите на терасата са отворени и могат да изхвърчат.Миналото лято ми изчезнаха 2

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами,това което исках да кажа е,че понякога съм толкова слабохарактерна с тези Риби и не мога да съм твърда и да се въздържам...но както и да е...току що прекарах една адски ужасна нощ на кафе и мастика...понякога направо не се търпя!Как можах да се натряскам с кафе и мастика,а пък вкъщи незнам какво ме чака след малко...дето се прибирам в 11 часа...
...и после повтаряйте си,че животът е прекрасен!

Аз пък съм риба и ям животните на яхния. Но все пак ми е жал за рибите, дето издъхват бавно и мъчително по пазарите.

Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това!

Не го приемай така...
Папагалите кълват клетката не за да излязат, а защото обичат всичко да човъркат и човката им е като трета ръка... Папагалите, които съм гледала, излизаха в стаята и сами се прибираха в клетката. Искат простор, но искат и собствена територия.
Същото е и с котката. Дома е нейната територия, навън има конкуренция...
Като бях малка, харесах една котка, която исках да домъкна у дома. Виждах я често на една улица, беше пухкава породиста котка. Хващах я и я носех, тя нямаше нищо против, докато не стигахме до пресечката, където тя побесняваше, дееше ме и бягаше обратно. Връащх се и я хващах, тя нямаше нищо против да я гушкам, но стигнем ли до пресечката - ужас! По-късно разбрах, че животните имат своя територия и извън нея се страхуват...
А и котките и вратите са нещо много специално. Котките мразят затворена врата. Ако някоя врата се затваря, те искат да им се отвори. Ако влязат в стаята, и врата се затвори пак, те отново драскат. С други думи, не е важно вън ли са, или вътре, а вратата да е отворена. Обичат да седят на прага.
Не се упреквай за тези неща... Когато човек вземе у дома животинка, следва първо да понаучи "езика" й.
Малкото ми детенце е зодия Риби, та затова се зачетох в темата

Направо ме разби с този коктейл!Само рибок може да го измисли..и да се натряска от всепоглъщаща мъка...Я си намери приятели скорпиони, да те вадят от черните дупки на свръхемоционалността ти!Моите приятели/ки са 90% риби-действам им като динамит,когато трябва да им разкарам канарата/кръста/от плещите привити-къде с нежност, къде с бруталност...ама ефект има
И аз имам котка и 2 папагала-проклетници, знам 4е един ден ще умрат,преди или след мен, ама бързам да ги обичам всеки божи ден, за да не губя време!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите