Текстът е на Алексей Лосев, философ, от книгата му "Диалектика на мита". На руски звучи, разбира се, по-добре, но все пак реших да го преведа.

За Рама, ДТМФ, и за всички, на които би им харесал:


"Какво иска личността като личност? Тя иска, разбира се, абсолютно самоутвърждаване. Тя иска от нищо да не зависи или да зависи така, че това да не пречи на вътрешната й свобода. Тя иска да не се разпада на части, да не се мята в противоречия, да не се разлага в тъмата и в небитието. Тя иска да съществува така, както съществуват вечно блажените богове, вкусващи безкрайния мир и умната тишина на своето независещо от нищо, светло битие. И ето, когато сетивната и пъстрослучайна история на личността, хвърлена в относително, полутъмно, безсилно и болезнено съществуване, изведнъж се изправя пред събитие, в което се явява тази изконна и първична, светла предназначеност на личността, тя си припомня загубеното блажено състояние и така преодолява мъчителната пустота и пъстрата глъчка и врява на емпирията. Тогава се твори чудо. В чудото има повей на вечното минало, поругано и развратено, и изведнъж изникващо отново като чисто и светло видение. Миналото не е загинало. В дълбините на паметта на вековете се крият корените на настоящето и се хранят от вечното и родното. Това минало е в гърдите и в сърцето, а ние нямаме сили да си го припомним - като че ли е някаква мелодия или картина, видяна в детството, която а-ха да си спомним, и все не можем. В чудото изведнъж изниква този спомен, възражда се паметта на вековете и се разкрива вечността на миналото, непресъхваща и неизменна. Умната тишина и покоят на вечността вее от чудото. То е завръщане от далечни странства и заселване в родината. Това, с което е живяла душата - тази врява на битието, тази пуста пъстрота на живота, тази порочност и гнусота на самия принцип на съществуването - всичко това отлита като прашинка и се усмихваш на наивността на такова битие и живот. И вече се дава прошка, и се забравя грехът. И плътта изпитва блажена умора, и се надига светлото утро на непорочно младия дух."

Редактирано от Диaнa на 20.05.04 01:09.

Кога е роден автора?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

23 септември 1893 в Новочеркасск, но час не знам...Починал е на 24 май 1988. До края мисловните му способости остават непокътнати.

Хайде виж какво можеш да кажеш за него.

Той е религиозен мислител; мистик, дори бих казала светец. Съпругата му е също известен философ, но доколкото разбирам, връзката им е изцяло платонична. На много места в произведенията си Лосев се изказва с погнуса за плътските отношения.

Редактирано от Диaнa на 20.05.04 01:39.

направи ми впечатление че няколко пъти е използвана думата "блаженство" което е нетипично за дева ,после се оказа че май има луна в риби ако е роден след 13 часа ... Рекох си да проверя нищо друго.

изчезвам..нямам време за айсикю,нямам време и да ям и да спя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мали, мойта луна в риби ли е предизвикала това чувство на блаженство, което ме спохожда все по-често напоследък, напук на козирожката ми същност? Хммм...
Ананда....блаженството включва хармония, спокойствие и умиротворение. Нирвана.
От просветлението ще да му е, не от луната в риби.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Знаеш ли, със сигурност има Луна в Риби, защото светоусещането му е толкова близко до моето, че ме довежда до екстаз. Това е най-, най-, най-любимият ми мислител.

Лека.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О, да, със сигурност е от просветлението...затова и досега не му бях поглеждала планетите - мисля си, че този човек е надхвърлил подобни условности.

От друга страна обаче, нещо е спомогнало това просветление...мисля си, че Луната в Риби е била от помощ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти много!...

С нещо ми напомни на любимия ми Джубран Халил Джубран...поне на първи "сънен" прочит"...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз пък мисля, че луната в риби му е следствие, а не причина.
Човек се разжда, когато нацели време със съответното качество-според това, което самият той е.
Тоест дал е предварителна заявка за раждането си, а не зависи от положението на планетите при случайното си раждане.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Няма защо. А чела ли си Кришнамурти?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите