Има ли начин да разберем дали сме срещнали "истинската" си половинка? Можем ли да се доверим на интуицията си, когато ни подсказва, че той/тя е пред нас?
И за да не говоря просто така:
Аз си мисля, че го срещнах. Мисля, че той подозира същото за мен (по думите му личи, и по действията). Но... дали пък чувствата не ми устройват лоша шега?! Дали не се лъжа?! И ако не се лъжа в него, защо съдбата ни среща при обстоятелства, при които нашата връзка е немислима и невъзможна? И как да се боря за нещо, което предварително е обречено на провал?

Имате ли някакъв отговор, било то астрологичен или чисто човешки?



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

Кое е "истинското" аз? Кое е "фалшивото" аз?
Как да разбера, че живея "истинското" си аз, а не "фалшивото"?
Кой е "истинският" мъж? Кой е "фалшивият"? Кой го преценява като такъв?
Може ли човек да е половинка човек? Може ли да е цял?
Може ли да се вярва на интуицията?
Може ли интуицията да подсказва, че не сме цели, че сме половинки, че сме фалшиви половинки? Кой подсказва всичко това?
Чувствата имат ли интерес да се шегуват? Кой има интерес да се шегува?
Какъв интерес имаме да лъжем себе си?
Дали съдбата диктува срещите? Дали съдбата диктува обстоятелствата?
Има ли немислима връзка? А невъзможна? Немислима и невъзможна за кого?
Има ли нужда да се бори човек за нещо, с което съдбата го е срещнала вече?
Съдбата може ли да предрича борба със задължителен провал?
Има ли астрологични отговори, които да не са чисто човешки?

Каква полза имаш да мислиш, че си срещнала "истинския", но връзката е немислима и невъзможна?

За мен лично няма истински или фалшиви. Срещите са измислени или реални, винаги с истинските и правилните хора, но не винаги знаем каква цел и какво значение има една среща в живота. Само на реални въпроси като тези астрологията може да даде реални отговори. По това, което пишеш, мога само да съдя, че търсиш истински мъж, с когото връзката да е мислима и възможна в твоите очи, в твоите представи, по твоите параграфи - дали не пропускаш целта и потенциала на тази среща? Какво иска да ти каже съдбата срещайки те с този човек? Защо ли не се съобразява с твоите параграфи?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от smaragd на 14.05.04 00:36.

Според мен, съществува един-единствен начин да разберем кого/ какво сме срещнали по пътя си. А именно: да го преживеем. Само в нещо вече преживяно се съдържат отговорите на всичките ти въпроси.

Ето, мен лично това винаги ме е учудвало: защо между въпроса и отговора винаги има толкова време, а понякога и толкова разстояние?
И си отговарям така: докато не знаеш за какво става дума, никога не можеш да зададеш правилните въпроси, че да разбереш отговорите, които получаваш веднага.. Разбира се, това си е лично мое мнение. Вероятно другите хора имат други взаимоотношения с въпросите и отговорите си.
Но моите са такива.

Пак лично мое мнение си е, че ние винаги знаем. И за хората, и за събитията, и за погрешно набраният телефонен номер... Но - за разбирането какво ни казва собствената ни интуиция - твърде често е в сила правилото на "безизходното положение"... хъм... според "Малка сатирична енциклопедия" безизходно положение е онова положение, при което ясният и очевиден изход просто не ни харесва...

Ако това е отговор, разбира се...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Редактирано от Джeми на 14.05.04 04:55.

Хъх... въпросче и от мен.
А откъде може да знаем кое е измисленото и кое е реалното?
Нима всичко, което си измислим, не е реално за нас?
И нима една голяма част от реалността не е такава измишльотина, че...?



Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Но все пак да кажа, че винаги знаем /и звездите знаят/ и то още в самото начало, още в момента на срещата, само не щем да чуем, нито себе си, нито звездите. Разумът нали е по-разумен! Да не говорим, че пък и някои волеви като мен правят после 200 маймунджулъка в името на разума и разрушават всичко до основи, но поне по този начин виждам какви трикове вади съдбата от джоба да връща обратно срещите, които като малко дете съм изхвърлила през балкона за да видя дали могат да летят - въздушните зодийки май имат най-голям шанс да оцелеят?

По въпроса за взаимоотношението между въпросите и отговорите - ами аз питам и ми дават отговор, но все пак решавам да проверя - както едно време проверявах дали може да се берат череши надолу с главата от черешата или дали може да се излиза през прозореца вместо през вратата - със всички болезнени последствия

Къде мога да си купя "Малката сатирична енциклопедия"?

измислено или реално няма значение за отделният мозък. Проблемът е само, че от опит виждам, че астрологията явно е на някакво ниво над това разпределение - отговаря само на въпроси съществуващи реално в космическото време. Въпросът е реален, ако съответства на качеството на времето в този момент. На всичко останало много ясно се дава знак за "индивидуална измишльотина"

Явно и езикът не е реален достатъчно за да обясня какво имам предвид, офф

Зелено Скъпоценно Камъче, не ти ли се струва, че май сме подозрително единодушни в случая?!?

Само дето за въздушните зодии не споделям възгледа ти. Те имат и кофтия навик да отлитат съвсем понякога...
А принципно за оцеляването - все си мисля, че земните са с най-голям шанс. Все пак, реалността е тяхната сцена... Аз, като въздух, оцелявам по магия само..

A череши могат да се берат и наопаки, разбира се. Проблем е само, когато се задавиш с някоя случайна костилка, 'щото най-неприятно се пада от дърво надолу с главата и поради кашлица...

"Малка сатирична енциклопедия" от години се намира само по антикварните книжарници. Ама не съм сигурна дали нямах два броя от нея, ще погледна...
От същата книжка другото ми любимо е:
Какво е арфа? - стриптийз на рояла...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Редактирано от Джeми на 14.05.04 04:59.

Въпросът е реален, ако съответства на качеството на времето в този момент.

Именно, де... искам да кажа, очевидно точно за това не ми достига акъл... Иначе си питам непрекъснато.
Оффф.. май точно в момента размишленията по този въпрос започват да не ми понасят. Някак, май самата аз започвам да се превръщам в една огромна индивидуална измишльотина. Мдам.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

без въздух и без земя . Да ти кажа право земните просто бяха плачевна гледка като ги пуснах да се разхождат през балкона, не си е работа! Овни лесно се научих да давя. За скорпиони също имам вече рецепта - стават импотентни за нула време на скара!

В момента умувам да потопя или запаля едно въздушно, но не съм сигурна дали ми се яде сварен или фламбиран ястреб

А птичките отлитат чак, когато са клъвнали и последната идентифицирана трохичка

Редактирано от smaragd на 14.05.04 02:11.

Ще те измислим, пък ако не можем, ще те сънуваме!

/аз така правя с въпроси, на които не ми стига акъла да дам отговор/