02.01.2001 - не си спомням по кое време на деня
всичко започна, обаче на 29.12.2002



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

да, и аз обичам да се презастраховам - правя го, като се опитвам да контролирам нещата, дори тези, които предварително знам, че не мога.
Някак си не ми се ще да пропусна утрешната целувка например... и така пропускам да се насладя пълноценно на днешната нежност, непредвидена в плана...
А за дълговете - не щадя пари за любими хора и не броя какво ми връщат - затова и напоследък финансите ми куцат доста. (Затова беше и голямото ми разочарование вчера от човек, от когото никога не съм очаквала подобни думи - някак си е пропуснал факта, че и за него съм се раздавала...Май го е смятал за даденост...)



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

Така е, любовта има много лица... но за съжаление любовта е само една страна на монетата. И аз просто не мога да преглътна вината към всички онези, които ще се почувстват наранени заради любовта, която аз изпитвам. А за съжаление все така се получава в живота ми, че винаги има наранени... И затова има и толкова много въпроси, толкова много несигурност... И започвам да се питам "ако това не е истинското - струва ли си да разочаровам толкова обичани от мен хора?"
А аз знам, че е истинско, защото толкова много боли от тази любов..



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

Ами тогава направи го. Въпреки несигурността, въпросите и страха. Всъщност изборът е твой, но в живота докато нещо не го направим не знаем какви са отговорите, не знаем какво представлява, не знаем какво ще ни донесе. Учим се живеейки, а не се учим първо и после да живеем. А докато живеем нараняваме и ни нараняват, не можем да се имунизираме против това. Единственото, което можем да направим е да обичаме.

De profundis clamavi ad Te, Domine!

Струва ми се, че истинската любов е неизбежната. Винаги ме е удивлявало колко лесно забравям уж големи любови, как си тръгвам безпроблемно и до месец-два нямам спомен от романтичните фишеци. Срещнах обаче човек, който сякаш не ми позволява да му избягам: накъдето и да тръгна, стигам до него. Не ми се и налага да полагам никакви усилия за тази любов, понеже тя сякаш е даденост, най-естественото нещо на света. И двамата много й се противим; но в моментите, когато аз престана, тя ме променя и преобразява, решава вътрешните ми проблеми, над които съм се мъчила с години. Струва ми се, че истинската любов е свързана с ученето, което е винаги диалогично. Любимият в този смисъл е истинският учител, единственият, който може да те изведе от статично състояние, да те доведе до интелектуален и емоционален екстаз и направи възможно прозирането на собствената ти същност.

В моя случай явно има астрологично обяснение защо точно този човек - доколкото разбирам, съвпадът на неговия Южен възел с моя Нептун е от съдбовно значение. Може би точният съвпад на моето Слънце с неговия Сатурн в 9-ти дом (преминал е океана, за да ме срещне), също е важно.

Свобода или смърт!

Редактирано от Диaнa на 18.05.04 16:12.

В тон с тази тема често съм се питала дали съществува еквивалент на всяка една личност в любовта?