Оплачи ми се - нищо друго не ми хрумва в момента...

Обаче... замислих се, че на мене адски ще ми е жал за явлението "импотентен скорпион на скара"... баси, недей така, това са ми любимите животинки! И буквално, и слънчево...
Виж, за летящи гадове съм склонна да ти дам и други рецепти! Можеш да пробваш също с грил или на пАра... хъм... особено последното мнооого крехки ги прави!


П.П.: Съгласна съм. Измислете ме! Сънувайте ме, или каквото там... това все пак е някакъв шанс... хъм.. ако остане на мен, нищо няма да излезе от цялата работа...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

фЛАМБИРАНИЯ ЯСТРЕБ Е ГОТНИО НЕщО.Препоръчвам го!чета малката статия за отговорите и въпросите и ми хареса много.Смрагд ,че ти си имала много готино чуство за хумор ,което едва сега забелязвам.Прекрасно дете си била изглежда.ще врътнеш ли рецептата за скорпионите интересно ми е.Налага ми се да влизам в преки атаки с един такъв на всеки 2 месеца.ХЕХЕХЕХЕХЕХ
Готини са скорпитата ,но като не ги хване паранояата и социялният стрес.
приятна вечер от мене на всички.

Да, Смарагд, права си за кои ли път с отговорите-въпроси? МОже би затова губя нишката - прекалено много се лутам между въпросите и пропускам "знаците"...

а по повод на това какво търся - не го търсих - да, съдбата ми го изпрати. Цял живот ми изпраща нещата, които съм искала, когато вече съм престанала да ги искам и търся. Сигурно е трябвало да си направя извода, че трябва да спра да тичам и бързам за всичко - като пале пред майка си?! Да, но аз не искам да спра да мечтая... И сигурно ще продължавам да избързвам в мечтите си, а продиктуваните от тях прибързани действия, че ме връщат назад - да се уча...

А моите параграфи станаха на пух и прах откакто "изживявам" това, което съдбата ми изпрати. Значи ли това, че досега не съм била истинска, заедно със всичките си параграфи? Или просто съм на следващото стъпало? :-)

А Стурн ми е в 6-ти, в телец... все още не разбирам добре значението му




Life Must Be Danced.
-Neitzsche

напоследък редовно ме изстрелваш в орбита с постингите си! Препрочитам те по няколко пъти даже и се размазвам... А колко съм съгласна изобщо няма смисъл да почвам дори да обяснявам...

Много на място е този цитат - хареса ми.
Кой знае защо се сетих за един друг бисер - от същата "Малка сатирична енциклопедия" (една мъничка и оранжевичка, нали?) - цитирам по памет: "Метафизика е да търсиш черна котка в тъмна стая, в която няма котка..."...
Май няма никаква връзка с темата - а може и да има, щом точно за това се сетих...
Отивам да осмислям....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам дали въздушните знаци имат по-големи шансове за оцеляване - съдейки по себе си не е точно така...освен ако не бъда причислена към друго качество някакво по друг признак...

Знам обаче, че Малката сатирична енциклопедия наистина трябва да я имаш - ако не успееш/успеем да си/ти я намериш/намерим, ще ти направя ксерокопие на моята. Аз като дете още съм я чела - и все още помня шедьоври от типа на "Парашут е такова нещо, дето ако го нямаш, когато ти трябва, няма никога повече да ти потрябва" и прочие... До сълзи съм се смяла просто... Страхотно е, че Джем се сети за това библиографско съкровище.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги като чуя да се говори за "истинския"/"истинската", леко се изправям на нокти… Защото, както стана дума в съседната тема - за "градската" и "дивата" жена - за мен самата идея за "истинския" е, така да се каже, съвременен продукт на градската жена. Макар да не е от вчера този мит - както и идеята за "половинките"… Вярата в съществуването на "истинските половинки" за мен е съмнителен плод на цивилизацията - на копнежа ни да контролираме природата и съответно себе си… И в същото време далечно ехо от първичната ни нужда от Бог, от нещо "по-голямо от нас", от онова вселенско усещане, че съществува някакъв висш синхрон в Космоса - и че ние сме част от този синхрон… То е и част от тревожността ни, мисълта за Утре, нуждата от гаранции и трудността да се отпуснем и да имаме доверие на преживяванията си… Не знам дали се изразявам добре всъщност….и дали се усеща нишката на мисълта ми…

…защото тогава, когато в мен се събуди дивата жена и изпълзи на свобода, лично аз пет пари не давам дали това е истинският….дали е възможно да съм с Него, дали е обречено, колко дълго ще го има… В дивата природа няма вчера и утре - има само тук и сега. Има усещане - за удоволствие или болка - и съответно наслада или бягство… Когато си точно с този мъж - и когато се чувстваш щастлива с него - със сигурност той е "истинският". Днес! За утре не се знае…

Разбираш ли - ако се замислиш, във въпроса ти е някак заложена идеята за статичност - че ти си такава, каквато си в момента и че винаги ще бъдеш такава. Че светът е фиксиран и постоянен - и съответно истинският партньор е също някаква ясно очертана, постоянна величина. А пък то не е така. Ти утре ще бъдеш друга, светът ще бъде друг и мъжът до теб ще бъде друг. Може всичките тези нюанси на "утре" да бъдат в сихрон, а може и да не са… Затова истинските неща могат да бъдат гарантирано такива само днес, тук и сега… Тъкмо поради това лично аз не вярвам в идеята за "истинският"…

На твое място просто бих се отдала на точно този миг и точно този човек. И не бих се занимавала нито с хороскопи, нито с размишления колко "това" е възможно, невъзможно, обречено на провал и прочие. Защото това са също твои "градски" дефиниции - какво значи възможно, провал, обреченост - от каква гледна точка и по какъв критерии? И дали тези дефиниции са правилните - за кого, от каква гледна точка, в какъв контекст? Например според баба ми, една връзка няма никакъв смисъл, ако не е с мъж, който е "добра партия" и не завърши с брак - по всички "правила" и по онзи идилично-патриархален сценарий, който е единственият познат и възможен за нея. И съответно можеш лесно да се досетиш как тя би формулирала понятия като възможно, истинско и прочие. За мен пък една връзка има смисъл, когато ме прави щастлива (понякога и нещастна), когато ме пробужда - като душа, тяло и сърце, когато ме води нанякъде и ме учи на нещо…когато е споделена, дълбока и носи онзи божествен аромат на сливане… Независимо дали ще трае ден, месец или векове… И щом тази среща се е случила, значи е възможна… Поне за днес…

О, да - да не забравя… След цялата тази тирада, да не си помислиш, че спазвам дословно всичката тази "дива" мъдрост? Е, понякога я спазвам, наистина. Особено когато ми помагат… Но това не ми пречи да изпадам и в положението на Алиса, която "винаги даваше мъдри съвети, но рядко се възползваше от тях"… Понякога ми гърмят бушоните, изпадам в истерии, тревожа се, гледам хороскопи, тръшкам се, размишлявам… като всяка "градска жена"…. Тръшкането е и функция на инстинкта ни за самосъхранение, разбира се - нормално е човек да си задава подобни въпроси просто за да се предпази от болка… Само че в действителност страховете и съмненията не ни предпазват от евентуалните нещастия - но със сигурност съсипват настоящите щастия…

Впрочем като стана думи за критерии и дефиниции - аз май разпознавам "истинските неща" - независимо дали са хора, събития, усещания, преживявания - именно по това дали измъкват от мен дивата ми, немисловна същност…. Понеже понякога целият този здрав разум, логика, мислене, самоконтрол….ми действат като затвор…

Редактирано от Mesmerisa на 15.05.04 12:11.

Много си падам по този вид сатиричен поглед на света

Въздушните като наблягам на близнаци и водолеи са ми най-любими кандидати за разхождане през балкона, защото всъщност им давам това, за което говорят и обичат да налагат - свобода! Кой беше казал, че най-лошото, което може да ни се случи, е да ни се изпълнят дословно желанията?

Имам лошия навик в личните отношения да давам на тези, които много искат, това, което искат и после им гледам сеира - по този начин и скорпионите могат да се превърнат в импотентни животинки и съм довеждала и рибни и рачешки констелацийки да ми кажат, че ги задушавам. Просто си падам по хора, които знаят какво искат

Първо - благодаря за отговорите - на теб, на Джеми и на Смарагд!
Като ги чета започвам да се виждам по-добре отстрани и осъзнавам в каква истерия съм изпаднала.
Май твърде дълго бях "градска" жена... и знаеш ли, харесваше ми привидната сигурност. Не знам дали заради "тревожната мисъл за Утре" или защото исках да задържа тогавашното "сега" завинаги, но да- харесваше ми! Докато една нова любов, нетърсена и нечакана просто счупи прозореца на уютния ми дом и заедно със свежия въздух изсипа куп ужасни въпроси... И тогава се сблъснах в старото си аз, разкъсвано от много страсти и не познаващо граници в любовта.
И от тогава се лутам между щастието да живея тази луда любов и не по-малкото по сила нещастие да да се удрям постоянно в малкото останали стени от "затвора на здравия разум, логика, мислене...". А за самоконтрола - него го изгубих още в първите минути на "големия сблъсък"...
Но как да избягам от себе си и да спра да мисля и да се тревожа. Е поне на първо време, ще си лепна някъде с големи букви едно от изреченията ти. Ето това: "Само че в действителност страховете и съмненията не ни предпазват от евентуалните нещастия - но със сигурност съсипват настоящите щастия…"

и още нещо ме тревожи - дали въпросите за "истинския" и подозрението ми че той съществува, не са просто търсене на оправдание за това, че се осмелих да изживея нещата. Оправдание за грешка, която ако въобще е грешка, то определено е любимата ми грешка.



Life Must Be Danced.
-Neitzsche

от рода на "глупак е не този, който мечтае, а този, който очаква мечтите му да се сбъднат", а има ли нещо по-разочароващо от сбъднати мечти? Това нещо го прочетох някъде на детска възраст и от тогава ме гони пък параноята, че не бива да мечтая, това което искам, защото иначе няма да се сбъдне, детската логика е нещо невероятно /особено на фона на една типична за мен нептунова квадратура/ ...

Като те чета става толкова ясно, че има огромна разлика между това, което искаме и това, от което имаме нужда. Получаваме винаги това, от което имаме нужда, което не е задължително да е това, което искаме. Параграфите на разума, волята и обществото понякога са много далеч от потребностите на душата. Параграфите са само конструкции, по които се опитваме да идентифицираме и оценяваме живота си днес и да приемаме и подреждаме бъдещето, а кое е решаващото дали са "правилни"? Лошото е, че тези конструкции са и филтър на приемане на външния свят, през който пропускаме само това, което искаме да видим. Затова един параграф "връзката с истинският е обречена на провал" не е много подходящ за целта ...

Сатурн в 6-ти е също един филтър, който те кара да се трудиш като мишка във въртележка за да постигнеш това, което искаш - ако се трудиш, ще успееш, ако правиш достатъчно, ако се натягаш достатъчно, ако се съобразяваш с чуждите нужди, ако се съобразяваш с условията, ако подтискаш собствените прищевки, ако действаш разумно, ако взимаш разумните решения и т.н. На сатурн в 6-ти в телец подхожда семейство, в което първо се свършва работата и след това се живее, първо се плащат дълговете и след това се яде, първо се труди човек и чак след това има успех, първо строи основите на живота и след това го живее. Ако успехът дойде просто ей така, не е заслужен. Любовта, ако дойде просто ей така непланирана и непресметната, е също незаслужена, не на място и обречена на провал.

Сатурн са конструкциите как функционира света, заложени са ни от детството и се борим с тях по-успешно или по-неуспешно според това колко е силен сатурн и колко е силен марс ... ой ой ой, горкият ми сатурн, направила съм го на пук и прах май, това поне обяснява порива на една сатурнова приятелка да ме хлопне с тухла четворка

това за въздушните звучи много правдоподобно
Как само си го казала "...да налагат свобода" . Това абсурдно на пръв поглед словосъчетание ми звучи толкова познато и идеално пасва на любимия водолей.

Започвам да се замислям кога и как точно нещата между нас се обърнаха. Дали пък без да искам, просто ей така от чиста разсеяност не го ...поизпекох. Само че май сбърках, изваждайки го навреме от огъня?!
За съжаление той ужасно много ме усеща. Всъшност не за съжаление - за щастие... Боже, аз съм загубена!



Life Must Be Danced.
-Neitzsche