Тема за всякакви бисери и простотии, не непременно свързани с астрологията. Като се изкефите на нещо, все едно какво, вместо да си го пращаме като линк по кю-тата, го мятаме тук. Нещо като локален вариант на "Топ постингите" - примерно.

(по идея на Джем и DeProfundis)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Heoнoвa лaмпa на 15.03.04 00:46.

Това е едно писмо, публикувано в сп. Егоист - и достойният отговор на редактора.

* * * * *

Писмото:

ИЗТРОПОЛИС
И gpyг nъm сте се осuрали ама туй nослеgноmо на нuщо не nрилича. Kak може ga сложите на kорuцаmа, u gaжe uзобщо ga пишете за muя бознаци от Меmроnолис? Egно време бяхте свясно списание обаче с muя статии за техно u napmuma нanpaвo се uзсрaxmе отгоре си. Ставате само за mоалетна хартия, ама u за туй няма ga ставате щоmо са ви глаgku лисmuте u няма ga се обuра kakrno mрябва. Kakвa музukа е техното бе алоооооооо? Кви музukантu са тuя? Пuшете за яkaта музukа. Пuшете за метал!!! Рейварuте са uзметта на обществото. 3аpagu тakuвa kaтo тях ни е на такъв хал държавата. Agu ga си ебaт мамата бе. Ako cnpeтe ga пишете за тая uзмет все още имате шанс ga си Върнете рейтинга, в тоя gyx само зaтъвaте.
РУСЛАН ГЮРОВ, Е-МАЙЛ,



Отговорът:

Интелигентно писмо, Руслане, няма спор - с ясна теза, колорuтен езuk и възпламеняващо gобър вkyc. Особено ми gonagнa частта, в kоято се kазва "няма ga се обира kakтo трябва" - тя просто е естественият климакс на целия Ви писмовен процес, слеg koйтo, сигурен съм, сте изпuтал сериозно облекчение (koeтo yguвuтeлнo напомня eguн gpуг, не nо-мaлко разтоварващ akт). С uckpeнo изумление разбирам, че ненавистните ви "рейвари" всъщноcт са виновни за всички беgu на страната, в kоято имаме честта ga бъgем pogeни: дo момента аз с присъщия си наивuтет смятах, че те се дължат no-ckopo на kомплеkс от uсторuчесku u нapogoncuхологuчнu прuчинu, npяko свързанu със системната липса на пogxоgящо образование. Аз Ви благоgаря за тазu революцuонна теза; с пълното съзнанuе, че egвa ли съм в състоянuе ga поправям Вашuя начин на мислене (за това е нужно ga се сменят още няколко поkоленuя), си позволявам единствено ga вметна, че "agu ga си ебат мамата бе" пpegставлява вug послание, твърде еkсплицuтно gopu за моя вkyc. Ще си позволя u egнa прогноза: egин geн Вие, Руслане, ще напуснете егоцентрuчнuте селения на самозаgоволяването u ще oтkpueтe вълшебнuя gap на cekca с ucтинcko, топло u (може бu) леко отблъснато от nogxoga Ви момиче. Тогава, слеg първuте непознатu в силата си спазми на цялото тяло u goнякъде gyшa, ще осъзнаете, че gяволът не е тoлкoвa черен, кoлкoтo фланелката Ви на Рънинг Уайлg. Чуgесно нещо е ceкcът: той твори чуgеса gopu върху примитивното съзнанuе, на каквото аз, вечно белязан от стигмите на чuтателскuте хрумванuя, токy-що бяк принygeн ga се натъкна. Благоgаря Ви за aктuвнocттa, u нeкa амброзuята на по-скорошен първи път се uзсипе върху разбунената Ви глава - Peg.

Егоист 54

Темата е пусната от мен в клуб Goa & Psychedelic Trance през 2002.

Линк:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Sixth Sense на 23.05.05 09:49.

20 npuзнaka, че paзбupame бeз npeвogaч mekcmoвeme нa Koнgьo


1. Mucлume, чe "гeнumaлuя" e нaзвaнuemo нa uтaлuaнckuтe aвuoлuнuu.

2. Пoзвoлявaтe нa 13-гoguшнaтa cu gъщepя ga пyшu пpeg geцaтa cu.

3. Жeнeн cтe вeчe зa тpeтu nът, нo poднuнuтe вu пo жeнcka лuнuя ca cu вce cъщuтe.

4. Oтkakтo Toдop Жuвkoв yмpя, вeчe мeчтaeтe дa cтe kaтo Цap Kupo.

5. Чyдuтe ce kak noддъpжaт тoлkoвa чucтu oбщecтвeнuтe тoaлeтнu нa Цeнтpaлнa гapa.

6. Пoвeчeтo вu poднuнu yмupaт, cлeд kaтo kaжaт penлukaтa "Глe'uтe ca k'вo шe нaпpaвa!"

7. Знaeтe нauзycт cayндтpaka нa фuлмa "Cлoнът, мoя npuятeл!"

8. Имaтe noвeчe oт eдuн бpaт, koйтo ce kaзвa Aceн.

9. Cмятaтe, чe Дoм Пepuньoн e бoc нa мaфuятa.

10. Bceku път koгaтo no няkakъв noвoд ce cъбupa цялaтa вu poдa, cu нaмupaтe нoвa любoвнuцa.

11. Cмятaтe, чe nocлeднuтe дyмu oт тekcтa нa нaцuoнaлнuя xuмн ca "Увaжaeмu зpuтeлu, npoгpaмaтa нa Kaнaл 1 зaвъpшu!"

12. Пpu nocлeднaтa бypя нaйлoнoвuтe пpoзopцu нa къщата вu ce uзnoкъcaxa.

13. Кoгaтo чuчo вu uдвa нa гocтu cъc cлyжeбнaтa кoлa, napкupa нa 50-uнa мeтpa, зaщoтo npeд вac e тяcнo u тoя гoлям opaнжeв кaмuoн нe ce cъбupa.

14. Дъpвeнuят гpeбeн нa npaбaбa вu uмa noвeчe здpaвu зъбu oт вac.

15. Кoгaтo xoдuтe дo тoaлeтнaтa, мuнaвaтe npeз външнaтa вpaтa.

16. Бaщa вu uдвa c вac дo yчuлuщe, зaщoтo yчu в no-дoлнuя клac.

17. Пoлuвaтe peдoвнo тeмeнyжкuтe, зacaдeнu в дeтcкoтo кopитo зa къnaнe.

18. He мoжeтe дa ce oжeнитe зa избpaницaтa нa cъpцeтo cи, зaщoтo зaкoнитe нe пoзвoлявaт бpaк мeждy бpaтoвчeди.

19. Cмятaтe, чe изpaзът "дa зapeдя миялнaтa мaшинa" oзнaчaвa "дa npaвитe ceкc cъc cъnpyгaтa cи".

20. Пo тoaлeтнaтa Bи xapтия имa зaглaвия и cнимки.



Автор - неизвестен.
Източник: отдавна несъществуващо списание.

Линк:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поставям началото и на своя скромен принос към изкопаните "бисери"... хъм... тези, например, са родно - дир-ско - производство.
"Гепени" са от клуб "Пороци"... хъм... и май ги улових баш на границата да се шмугнат из Архива и да се не видят повече.

1. Тема Животът - това са приятелите,
Автор marta_s (калпазанка)
Публикувано 29.12.03 15:29



които идват*

Любопитен феномен наблюдавам от известно време и то все по - вторачено. Мине - немине време и току некой те зареже като лозе и после иска да сте ставали приятели (обърнете колко по - подходяща е за случая реплика от сорта на "Скъпа, защо не ми извъртиш един як шамар, за да не си валат?" Какви приятели бе, аланкоолу (някой, ако ми каже какво значи "аланкоолу", ще има бонус) в тия чумави времена, в този забързан двайсеипърви век, мани не ща. Като съм навъдила едни приятели напоследък простооооооо...абе немам време да се погледна в огледалото. Обаче народът и тук е успял да скалъпи нещо (този народ е на всяка манджа мерудия, но това за народа е друг филм). Погледни му, казва, приятелите, да го разбереш какъв е. А моите като ги погледна и ми прилошава. По - нагли същества не познавам.
Приятелите?
Това са хората, на които си забравил рождените дни (но те твоят - не)
Това са хората, чиито рождени дни помниш (а те по правило са забравили твоя)
Това са хората, които ти се обаждат в 3 часа сутринта, за да те поканят на кръчма.
Това са хората, които са извън града, когато на теб ти се ходи на кръчма.
Това са хората, които са в беда.
Това са хората, които са извън града, когато ти се случи некфа гадория.
Това са хората, които биха ти заели известна сума пари, но в момента нямат.
Това са хората, които ти искат заем, точно когато имаш пари (и интересно, те го знаят. Чудя се дали се информират взаимно или нещо от сорта)
Приятелите са нежни и раними същества по отношение на собствената си персона. Разбира се, че трябва да внимаваш как и какво им говориш, понеже нали са ти приятели! От друга страна те са инфантилни орангутани, когато става въпрос за отношението им към теб и могат да си позволят какви ли не дебелашки майтапи и то не за друго, ами нали са ти приятели (Бъзик ве, нсъ цупи!)
При мисълта, че се сдобивам с нов приятел малкото ми сърчице се свива в тревожно очакване на поредния мръсен номер. Може би това с приятелите трябва да се планира или да въведат някакъв специален данък за тях, за да се ограничи популацията им. Правилно пееше Жоро Христов едно време "Нямам нужда от много приятели. Стигат ми двама - трима" Мен ако питаш, Жоре, и трима са много, но сигурно си го изпял така заради римата (с какво се римува "двама"? С "измама". Некси не е в духа на песента) И така, това са хората, които лека - полека ти докарват невроза, стрес, скъсяват ти живота и в крайна сметка се изсипват на погребението ти и то не задруго, ами да се видят и да се наклюкарстват. Ето това е. Животът са приятелите, с които трябва да се справяш ежедневно, защото това не са ти разнитемутам съпрузи и съпруги, с които просто можеш да се разведеш, нали?**
_________________________________________________
* Историята не познава случай, в който приятел си е отишъл доброволно.
** За нерегнати, новодошли, както и за природно неинтелигентни хора, а също и за приятели - майтапя се, естествено.

Там, где эллину сияла Красота, Мне из черных дыр (!) зияла Срамота...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Супер си - и двете неща са шедьоври, наистина.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С ПЯНА НА УСТА

Сапунът - враг №1 в един лондонски хотел. Клиент полудява, след като дни наред не може да се освободи от камари Camay, Dove и Monsavon

Представяте ли си, че за една седмица може да намразите сапуните? Това се е случило на един нещастен британец.
Кореспонденция между администрацията на един лондонски хотел и негов клиент бе публикувана неотдавна във вестник London Sunday Times.
Тя започва така:

До уважаемата госпожа камериерка.
Моля Ви да не снабдявате повече стаята ми с хотелски сапун, тъй като ползвам собствения си домашен Palmolive. Дали ще Ви затрудни да приберете шестте сапунчета от рафта в банята и трите парчета от сапунерката, понеже ми пречат. Предварително Ви благодаря.
С. Бърман .

Ето и отговорът, който г-н Бърман получава:

Уважаема стая 635.
Аз не съм Вашата постоянна камериерка. Тя ще дойде на работа чак в четвъртък. Махнах от сапунерката трите парчета сапун, както бяхте помолили. Също така свалих от рафта шестте парчета сапун, за да не Ви пречат и ги преместих върху кутията с носни кърпички, за да можете да ги ползвате, ако промените мнението си. По такъв начин остават само трите парчета сапун, които трябваше да заредя днес, понеже съм длъжна да изпълнявам хотелските инструкции и да зареждам всеки ден всяка стая с три парчета сапун. Надявам се, че ще останете доволен.
Кети, заместваща камериерка .

Уважаемият клиент от стая 635, държейки на правата си,продължава:

Уважаема госпожо камериерка. Надявам се, че вече контактувам с постоянната камериерка. Изглежда, Кети не Ви е предала нищо по повод молбата ми относно сапуна. Връщайки се вчера вечерта, видях, че сте сложили три малки сапунчета Camay на рафта в банята. Аз възнамерявам да прекарам във Вашия хотел две седмици, затова съм донесъл със себе си своя собствен домашен Palmolive. Затова няма нужда от шестте сапунчета Camay, които задръстват рафта. Не бихте ли могли да махнете този сапун?
С. Бърман .

Следва и отговор:

Уважаеми мистър Бърман,
в сряда бях в почивка, затова заместващата ме камериерка, следвайки хотелските инструкции, е сложила 3 сапунчета във Вашата баня. Преместих пречещите Ви шест сапунчета в сапунерката, където се намираше Вашият Palmolive. Него пък съм преместила в аптечката. Не съм вземала трите сапунчета, които слагаме в аптечката всеки път, щом в стаята се нанесе нов гост и за които не сте дали никакви инструкции, настанявайки се в хотела миналия вторник. На Вашите услуги,
Вашата постоянна камериерка Доти .

В този момент в кореспонденцията се включва и етажният
отговорник:

Уважаеми мистър Бърман,
заместник-директорът мистър Кенсендър ми каза тази сутрин, че сте му се обаждали с оплакване срещу Вашата камериерка. Моля Ви за извинение и Ви уведомявам, че за стаята Ви е определена нова камериерка. Ако възникнат нови оплаквания, моля да се обръщате директно към мен, за да мога персонално да реша Вашите проблеми. Можете да ме откриете всеки ден от 8 до 17 ч. на тел. 1108.
Елън Кармен, етажен отговорник .

Следва и отговорът на вече изнервеният клиент на хотела:

Уважаема мисис Кармен,
не мога да се свържа с Вас, тъй като напускам сградата на хотела в 7.45 и се връщам не по-рано от 18.00. Тъкмо по този повод потърсих мистър Кенсендър вчера вечерта. Единствената ми молба беше да предприеме нещо по повод този сапун. Новата камериерка вероятно е решила, че току-що съм се настанил и е оставила на рафта в банята три парчета сапун, освен трите
парчета, с които е заредила аптечката. За пет дни съм събрал 24 сапунчета.
Докога ще продължава всичко това?
С. Бърман .

Като резултат господинът от стая 635 получава следния отговор:

Уважаеми мистър Бърман,
Вашата камериерка Кети е инструктирана повече да не Ви носи сапун, а също така да прибере излишния.
Оставам на Вашите услуги (тел. 1108, от 8 до 17 всеки ден).
Елън Кармен, етажен отговорник .

Постепенно обаче историята стига до нови висоти:

Уважаеми мистър Кенсендър.
Домашният ми Palmolive изчезна. От стаята ми е изнесен всичкият сапун, включително моят собствен. Вчера се върнах в хотела много късно и се наложи да викам пиколото, за да ми донесе 4 сапунчета Dove. С. Бърман .

В епистоларното общуване се намесва и един от началниците:

Уважаеми мистър Бърман.
Информирах етажния отговорник Елън Кармен за проблемите с Вашия сапун. Искрено недоумявам, защо Вашата стая е останала без сапун, въпреки че нашите камериерки са изрично инструктирани всеки ден по време на почистването да зареждат всяка стая с по три сапунчета. Вашият проблем ще бъде решен
незабавно. Моля да приемете моите извинения за причинените Ви неудобства.
Мартин. Л. Кенсендър, заместник директор .

След всичко това размерът на бедствието добива следния израз:

Уважаема мисис Кармен.
Кой, по дяволите, е сложил тези проклети 54 сапунчета в моята стая?
Прибирайки се вчера вечерта, открих на рафта в банята 54 сапунчета. Не са ми нужди 54 сапунчета Camay, единственото, което искам, е моят проклет Palmolive. На какво прилича това, банята ми е задръстена от 54 сапунчета Camay.
Върнете ми сапуна!
С. Бърман .

Етажният отговорник започва да пише обяснение: Уважаеми мистър Бърман. По повод оплакването Ви от излишния сапун, Ви съобщавам, че го бях изнесла собственоръчно. След това Вие се оплакахте лично на мистър Кенсендър, че всичкият Ви сапун е изчезнал, макар че аз лично заредих Вашата стая, а именно 24 сапунчета, които бяха изнесени преди това, както и трите сапунчета, които трябва да зареждаме всеки ден. Понеже Вашата камериерка Кети не е знаела, че аз съм заредила Вашата стая, тя също е донесла изнесените преди това 24 сапунчета, както и всекидневните 3 парчета. Не знам на какво се базира Вашето мнение, че в хотелите се предлага домашен Palmolive. Успях да открия единствено домашен Monsavon, който също собственоръчно съм донесла във Вашата стая.
Елън Кармен, етажен отговорник .

В края на краищата одисеята завършва по начин, който буди и
смях, и съжаление:

Уважаема мисис Кармен. Единствено за Ваша информация.
Предоставям на Вашето внимание последните резултати от инвентаризацията на моя склад за сапун.
Към днешна дата налице са:
- На рафта пред аптечката 18 Camay на четири купчини по четири парчета и една купчина от две парчета.
- Върху кутията с носни кърпички 11 Camay на две купчинки по четири парчета и една от три парчета.
- На шкафчето до тоалетната чиния 1 (една) купчина от 3 Dove, купчина от 4 Monsavon, а също така 8 Camay на две купчини по 4 парчета.
- В самата аптечка: 14 Camay на три купчини по 4 и една купчина от две парчета.
- В сапунерката: 6 Camay, много влажни.
- В северо-източния край на мивката: 1 Dove, използван наполовина.
- В северо-западния й край - 6 Camay на две купчини по три парчета.
Дали ще Ви затрудни да помолите Кети да се увери, че всичките
купчини са надлежно подредени и забърсани от прах? Моля Ви също да я
информирате, че всяка купчина сапунчета, надвишаваща четири парчета, проявява тенденция да се срутва.

Позволявам си също да посъветвам да се използва
подпрозоречната дъска, която
все още не е натоварена и може да представлява отличен склад
за бъдещи постъпления.
Накрая си позволявам да Ви информирам, че съм си купил още
един свой личен домашен Palmolive, който пазя в сейфа на хотела за избягване
на по-нататъшни недоразумения.
С. Бърман .


тъй.
хайде, честити празници.



* * * * * * *


Този текст е публикуван в тези форуми преди поне 2-3 години и за съжаление не съм запазила нито името на клуба, нито ника на този, който го е пуснал - пазя само текста. Авторът също е неизвестен. За което моля за извинение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки

Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата".

Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.

Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма.

Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи.

В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете вниманиена данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми.

Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

От английски:
Красимира ХАДЖИИВАНОВА


* * * * * * * *

Този текст ми беше любезно предоставен от

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е определено в по-различен стил, но пък на мен лично ми достави много голямо удоволствие!

Тема мечопуховщина
Автор casjop (tranquilized)
Публикувано 09.03.04 04:43


ето на какво попаднах докато се човърках из нета преди малко.. отсега да кажа, аз съм за камерун

Ирландия - Меч О’Пух

Шотландия - Мечо МакПух

Англия - Мечо Пуух

Дания - Мечо Пухсен

Швеция - Мечик Пухсон

Норвегия - Мечо Гунар Пухяер

Русия - Мечо Пухин

Грузия - Мечорат Пухашвили

Армения - Мечан Пуханян

Китай - Ме Чо Пух

Япония - Мечоши Пуханага

Италия - Мечо дел Пухини

Испания - дон Мечо-Мария Пухалес

Бразилия - Лиуш Назарио Соуса и Лима Франсиско да Мечо - Пухиньо

Германия - Хер Мечо фон Пухен

Франция - Мечоас дьо Пухле

Саудитска Арабия - Мечо ибн ал Насър ел Сахиб ес Пухар

Камерун - Кхмечо Мбпух

Иран - Мечолях Пухейни

Израел - Мечосей Пухберг

Ирак - Меччам Пухеин

Индонезия - Мечолар Пухарто

Индия - Мечира Пуханди

ЮАР - Мечсън Пухела

Нигерия - Мечубу Пухегбени

Холандия - Мечри ван Пухкелен

Белгия - Мечил де Пухилде

Ливан - Мечнин Пухнан

Според Лукас - Мечарт Пухейдър или Мечюк Пухайуокър (според избора на страна)

Според Спилбърг - Професор, доктор, доцент, асистент, кандидат на какви ли не науки Мечиана Пухоунс

Според Сервантес - Дон Пухот и Санчо Праса

hang my head drown my fear till you all just disappear

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вх.№ 240, дело VI ДО
Получено на 30.01.57г.
Др.Инспектор по охрана на труда
при ОКПС – Здравни работници

ПЛОВДИВ




МОЛБА

От Лазрен Йозов Барбов, служител
При окол. Болница с. Ген. Николаево,
Пловдивско



Другарю Инспектор,

Работя като служител при окол. Болница с. Ген. Николаево, до 1954г. получавах семейни добавки за деца, за сина ми Йозо, а оттогава насетне такива не ми се изплащат от болницата.
Моля Ви, наредете на управителя да ми се изплащат семейни добавки, като имам предвид следното:
През 1942г. се ожених за една възрастна вдовица, която имаше голяма дъщеря. Последната непосредствено след брака, осинових. Баща ми, вдовец, често посещаваше семейството ми и в резултат на това се ожени за доведената ми дъщеря. По този начин дъщеря ми стана втора моя майка, а баща ми – мой зет. Жената на баща ми, т.е. моята доведена дъщеря, която същевременно стана моя втора майка, роди едно момче, което сега е на 12 и което, разбира се ми стана брат и същевременно внук.
Понеже съм мъж на майката на доведената ми дъщеря, то жена ми стана и моя баба, тъй като е майка на жената на баща ми.
По този начин аз съм едновременно мъж на жена си, а също така и нейн внук.
Обаче жена ми роди от мене едно момченце, което сега е на 10 години и което стана шурей на баща ми, а на мене пък вуйчо, тъй като е брат на мащехата ми майка, която ни е дъщеря.
По този начин станах сам на себе си дядо, тъй като жена ми е баба, а аз съм нейн мъж.
Моля да ми отговорите, има ли право за сина ми, сиреч вуйчо ми, да получавам семейни добавки?


С поздрав: /п/
Л.Барбов



имам го от приятелка в електронната си поща, така че не му знам произхода

"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."

Писмо

от отец Серафим
до архимандрит Игнатий

Уважаемий архимандрит Игнатий, Нисък поклон от отец Серафим, настоятел на новата църква в
Шейтаново.

Слава Богу, нещата в нашата скромна обител вървят добре, преживяваме с Божията помощ.
Засега мирише повече на бои и азбест, отколкото на тамян, но послушникът Василий каза,
че в нови постройки е винаги така и ако даде Господ, скоро ще се измирише.
Всички се молим да се проветрява по-бързо. Също се молим за здравето на строителите,
изградили толкова бързо този храм от стъкло и камък - да пази Господ трудоваците от
строителните войски.

Както вероятно си спомняте, на последния събор тази година, Вие споменахте в своята реч
съвременните технологии, които в името на Господа и в служба на Господа, можем да използваме
като ми поръчахте да свържем нашия храм с Интернет, електрическа поща и домашна страница,
както това вече е направил отец Инокентий от божията обител на Пресвета Дева Мария.
Три дни след това, следвайки Вашата препоръка аз взех половината от волните пожертвувания
оставени от моите миряни и отидох на адреса, който ми написахте.

Пресвета Богородице, оказа се че там храмът не е по-лош от нашия! А и като че ли повече
енориаши се тълпят. С Божията помощ аз предадох
необходимата сума пари като изтърпях насмешките на касиерката, заради дребните монети.
И ето, срещу моето име изписаха Интернет! Бог ми е свидетел, че аз помолих да напишат името
ми на православния старославянски език, но те ми отговориха, че засега това е невъзможно и
написаха името ми с латински букви. При това ме наругаха, нарекоха ме маймуна, но аз смирено
изтърпях всичко това.

Връщайки се в в храма, веднага позвъних по мобифона на отец Инокентий от божията обител на
Пресветата Дева и му съобщих радостната вест. Отец Инокентий веднага изпрати две телеграми
от своя Интернет в нашия Интернет, но ние изобщо не ги получихме, въпреки че смирено ги
очаквахме до петък. Тогава аз повиках послушник Василий и той каза, че за Интернет преди
всичко е нужен компютър. Наложи се изцяло да изпразня касичката за волни пожертвувания и с
Божията помощ се отправих в търсене на компютър като взех със себе си божия раб Василий в
ролята на съветник.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Цената на компютъра беше такава, че никакви суми нямаше да ни
стигнат, поради което се наложи да използвам дебитната си карта Борика. Купихме компютъра и
към него, естествено, всякакви допълнения, както ме посъветва Василий. Върнахме се в
черквата и Василий постави компютъра зад олтара, тъй като там имаме много розетки, а и
телефонна такава. Сутринта отново
позвъних на отец Инокентий по мобифона и той отново изпрати към нашия Интернет нова депеша,
но ние отново нищо не получихме.

Послушник Василий каза, че трябва да се обадим в Интернет службата и да разберем защо не
работи електрическата поща. Поръчвайки му да се грижи за компютъра, аз отидох на двора да
звъня. Между впрочем, не веднъж съм питал Василий, защо мобифонът в божията черква работи
лошо, а под открито небе добре, но за съжаление, той не можа да обясни това. Не успях да се
свържа веднага, а когато най-накрая успях да го направя, попитах как можем да получим
електрическа поща в черквата. Бог ми е свидетел, че отново грубо ме охулиха, каза ми че съм
поп трети, че съм маймуна и споменаха още нещо за "точка биджи", което изобщо не го разбрах.
Изтърпях смирено оскърбленията и подложих лявата си буза на мобифона, но те вече бяха
затворили.

Този ден неприятностите не свършиха с това. Нашият клисар от сутринта беше пиян, а послушник
Василий, може да разбира от мирски дела, но от камбани нищо не разбира. След като се помолих
смирено, реших сам да се замъкна до Интернет службата и толкова се разбързах, че два пъти ме
спираха от КАТ с молба веднага да им опростя греховете. Пристигайки в Интернет службата аз
отхвърлих смирението и направо отидох при началника. Виждайки ме облечен в расо, той ми
оказа радушен прием, топло ме приветства, почерпи ме с кафе, даде ми визитка и написа на нея
за нашия Интернет много думи, нито славянски, нито гръцки дори. А след като чу моите смирени
жалби, дълго ме уверяваше, че неговите работници не са ме обиждали, защото "поп", "маймуна"
и "точка биджи" по тяхному означава нещо съвсем друго. Оказа се, че с "точка биджи" те
наименуват цялата майка България, а поп означавало протокол. Къде се е чуло и видяло да
съставят протоколи на попове! Не се стърпях и лукаво запитах какво е тогава значението на
думите "Серафим маймунско а", с които се нахвърлиха върху мене. Началникът се смути за миг
и започна да лъже, че това е такава дума или по-точно буква или дори знак, която се изписва
след името и адреса, та значи Серафим е моето име, а също и адрес, а значи излиза, че аз съм
Серафим - маймунско а. Той изрече още много подобни ереси. Аз не го прекъсвах и смирено го
слушах, само твърдо го гледах в очите, шепнейки молитви и непрекъснато прекръствах себе си
и него. Накрая силата Господна подейства. Под ясния ми поглед безсрамникът се смути и
млъкна. Бог да го съди! Видях в душата му благороден стремеж да заглади вината на своите
подчинени, но защо трябваше да ме лъже като че ли нищо не разбирам. По-честно щеше да бъде
да се покае - щях да му опростя веднага греха.

Не ми харесва това място, има нещо сатанинско, но не мога да се обоснова. Връщайки се към
черквата чух отдалече биенето на камбаните, които толкова изкусно се биеха, че от изненада
влязох в канавката край пътя, като едва не сгазих човека, който лежеше там. Реших, че Господ
е сътворил чудо като е накарал клисарят да изтрезнее и му е дал невероятна дарба. Оказа се
обаче, че човекът на когото налетях в канавката беше мъртво пияният клисар. А звънът идваше
от това, че послушник Василий през това време е монтирал на камбанарията хитро устройство,
което се именува Сафуер. Оказа се, че с помощта на компютъра Сафуер възпроизвежда от лазерен
диск звън на камбани. Казах на Василий веднага да махне от камбанарията дяволската техника
и да отиде в задния двор, за да си изкупи греха.

След това позвъних с мобифона на отец Инокентий, за да му се оплача, но той ми каза че
отдавна бие камбанния звън чрез Сафуер и дори води службата на плейбек, когато не е добре с
гласа. Потърсих в речника на великия български език думата Сафуер и не намерих такава.
Повъртях я в ума си оттам и отсам, и ми се яви прозрение, че тя е смес от думите "Сатана" и
"Луцифер". Господ да ни пази и закриля!!!

След като се прекръстих и поръсих компютъра и камбанарията със светена вода, отново извиках
послушник Василий и му заповядах да продължи да поправя Интернет. Василий прочете визитката
с неславянските думи, възкликна на висок глас "Как веднага не се сетих, че е поп три" и
седна зад компютъра, без да забележи моето неодобрение. Той се потруди над компютъра до
късно и направи всичко, след което ми донесе лист с трите телеграми от отец Инокентий, в
които пишеше "тест", "тест" и "тест".

Поне да беше употребил някоя божия дума. Струва ми се, че дявол е обсебил отец Инокентий,
но не мога да го докажа. На другият ден следобед, послушник Василий започна да прави
домашна страница на нашата черква. Сваляше от стените иконите и ги поставяше в кутия,
излъчваща мъртвешки бял цвят. Казваше, че сканира. Потърсих такава дума в речника на
великия български език и не я намерих. Чувствам, че тука има нещо сатанинско, но не мога да
се обоснова.

Василий се мъчи до тъмно, но нещо не се получаваше. Каза че с нашия Интернет е станала нова
беда и той трябва да отиде до службата за Интернет, за да се оправи. Цяла сутрин той се
умилкваше около мен, за да го взема, но аз реших да опазя младата му душа от греха и да не
го взимам на онова сатанинско място.

Уважаемий архимандрит Игнатий! Наистина нямам думи да опиша какво се случи там! При мен
дойде дългокос мъж, представи се като администратор Александър и каза, че началникът му е
казал всичко за мене и му е наредил да ми окаже пълно съдействие. Аз, каза той, всичко ще
оправя и ще Ви покажа. Заведе ме в задните стаи, където имаше много компютри, заведе ме до
своя компютър и в него аз видях очи в очи дявола! Дявол с рога и вила скачаше по екрана!
Бързо се прекръстих и строго попитах администратор Александър какво означава всичко това,
но той отговори мъгляво нещо за "обикновен линукски скринсейвър", но все пак махна дявола
от екрана. След това седна пред компютъра, набра моето име с неславянските букви, направи
някакви заклинания и заяви, нахалникът му с нахалник, че нямам права! Аз се възмутих от
тази наглост, но администратор Александър отговори, че веднага ще ми даде нужните права.
Сега, казва, ще направя чмод. Аз не знам какво е това "чмод" и опасявайки се от нови беди и
неприятности, се наведох над рамото му, за да видя какви копчета натиска.

Господи, помилуй!

Кълна се във всички светии, че не ми се е привидяло! Дългокосият мъж набра моето име и
"chmod 666"... Веднага проклех целия дяволски Интернет! Избягах от там по-бързо и от вятъра
и досега се моля Господ да ми прости за това, което моите очи видяха.

Заключих послушник Василий в килията, като му заповядах да пости и да се моли. А компютърът
и всичките му дяволски чаркове хвърлихме с клисарят в реката.

Архимандрите Игнатий, стойте по-далеч от Интернет, тъй като Сатаната ни изкушава!

ПОСТСКРИПТУМ: Спаси ни нас, Господи! Царството на дявола на земята е много близо! Чувствам
го, но не мога да се обоснова.

Искрено Ваш: отец Серафим
15 декемврий 2000 г., Шейтаново


и на това не му знам произхода, пак ми е от е-майла , ама много си го обичам

"Или ще намеря път, или сама ще прокарам път."