Астрологията и келтската митология

Janet Webber

Съвременните митологически и архетипни проучвания представляват дълбока археология на душата. В предговора към книгата си “ Митът на богинята” Ан Баринг и Джул Кашфорд посочват, че ние сме радикално “повлияни и мотивирани от импулси под прага на съзнанието, и в личния и в колективния си живот като членове на човешката раса”.

Митовете са мета-истории на човешката раса. Те не са безделничещо минало, а авторитетно разкритие за човешкото положение и значението на това положение. Като последица от преоткриването на свещената митология също се ангажираме и с различните архетипи заложени във всеки мит. Също така архетипите не са просто модели, или прототипи или типичен човешки отговор на житейските условия, а шаблони на съществуване, които лежат в самите корени или произхода на всеки човек и колектив (Moore 1996 p 193)

В пре-признаването на нашето митологично и архетипно наследство ние извисяваме човешката душа и душата на нашите прадеди, като се придвижваме към по-добро разбиране на аз-а. Докато може би никога няма да разкрием напълно как древното човечество наистина е чествало своите Богове/Богини, нито как те са разглеждали своето психологическо и духовно поведение, нашето проучване може да получи прозрения към миналото и да освети настоящето.

Астрологията като средство за вътрешен растеж и съзнание винаги е разчитало на символ, архетип и мит. Астрологическата карта или хороскопа служи като врата към свещеното. Да разчетеш карта е да водиш диалог с главния архетип/и на човека и с техните дефиниращи митове. Поради тази причина да си астролог е привилегия, включваща респект към историята на човека и неговите доминантни архетипи.

Това поставя също и важния въпрос: “Всъщност с кои Богове комуникирам?” В много астрологически текстове и школи древните Гръко-Римски митове и архетипи са основните използвани източници. Защо това е така и има ли значение?

Гръко-римската митология е писана традиция. Тя е била разширено изучавана, основно от добре образовани “учени джентълмени” през Ренесанса и по-късните периоди. Като устна традиция келтските митове са се разпространявали чрез легендите, фолклора и приказките. Те са възприемани с по-малко уважение като недостоверни и фантастични. Дори митографията има своя култура и бесове, които трябва да се вземат предвид, когато се приписва мит или архетип към всяко съвременно средство за себе-осъзнаване.

Възможно е също приравняването на различните Гръко-Римски митове и архетипи към астрологическите знаци и планети да е субективно и дискусионно. Много Гръко-Римски богове и богини са споделяли имената на различни планети и констелации – макар че връзките са понякога неуловими. Няма стриктно достоверно основание защо например Богът Меркурий/ Хермес е идентифициращ мит за планетата Меркурий. Има сродства в значението, но както Гутман и Джонсън (1993) демонстрират в тяхната “Митична астрология” Меркурий може да бъде свързан с египетския Тот, Юпитер, Аполон, Уран и Луната. Меркурий лесно може да бъде асоцииран и с Музите тъй като те въплъщават различните интелектуални и комуникативни функции.

Така че вероятно не е персонификацията на архетипа това, което е важно, а процесът на ангажиране с него. Алтернативно, да се разграничава между различните Богове/Богини може да се окаже безпочвено, тъй като всички архетипи и митове се размиват в основните теми и стойности.

Генерално казано, трудно е да се спори с тези твърдения. Но чрез моите астрологически проучвания и преди да започна да изучавам астрология, бях привлечена от личното си наследство, древните ми Келтски корени и богатата им вена от митове и архетипи като начин да разбера себе си и живота си. По времето, когато прадедите ми са напуснали Обединеното Кралство, тяхното Келтско наследство е цялото изгубено. Докато Уелският ми дядо е мразел да бъде наричан англичанин, изискванията на 20-ти век и оцеляването в сурова и негостоприемна страна далеч от Англия е допълнило процеса на загуба на Келтските стойности, култура и език.

Този мой труд обхваща за мен две археологични експедиции. Първо преоткривам изгубеното си наследство, второ –се старая да видя дали нещо от това наследство има значение и уместност в моята практика по астрология. С други думи, искам да видя дали значението на зодиака и планетите би се обогатило чрез прикрепяне на Келтските митове и архетипи.

Келтите в Гръко-Римската митология

Не може да се каже, че келтската митология е по-добра от гръцката или римската, тя просто е по-различна. Това се свързва главно с фактите, с които работя:
-Различно географско положение, което дълбоко влияе върху развитието на мита и архетипите на културата.
-Различни истории, политически и социални системи.
-Различни езици, които също влияят върху развитието и основата на митовете.

Кратка история на келтите

Съгласно Майк Диксън-Кенеди (1996) келтите водят произхода си от Централна Европа / Горен Дунав, Алпите, части от Франция и Южна Германия/ около 1200 пр.н.е. Обработвали са земята, издигали са замъки, притежавали са умение да обработвам желязо и сребро и са имали високо развита политическа, социална и религиозна система. Социално са се организирали в триби групирани около крал или лидер, избран от общността.

Диксън-Кенеди пише, че келтите са се разпиляли в Испания и Португалия през 6 век пр.н.е.и през следващите 300 години са се преместили на Британските Острови, Северна Италия / те са плячкосали Рим през 390г пр.н.е./, Гърция и Балканите. Макар че те никога не са установили империя като римляните, вероятно защото са били на отделни, понякога непримирими триби. През 1 век пр.н.е.романските и германски триби са разбили различни келски триби и келтите са изтикани западно към Британските Острови и в частност Ирландия.

Римляните са нападнали Британия през 43 сл.н.е. и са пристъпили към разрушаване на келтската култура. Те са били първата вълна завоеватели, които са обезценили келтския начин на живот, налагайки собствените си стойности, морал, обичаи и митология на келтите. След римляните англо-саксонците са продължили разрушението, с християнството процесът е бил попълнен. Известно е, че историята се пише от победителите. Митологията на победителите винаги се налага, докато митовете и архетипите на победените се заличават, друг метод чрез който на Гръко-Римската митология е дадено превъзходство в астрологическите кръгове.

Келтите са западните символи на разрушението на културните вярвания чрез завладяване на империи, подобни на настоящата съпротива на северноамериканските индианци и австралийските аборигени. Но както при тези култури, тези от нас опитващите се да пресъздадат съвременна версия на Келтската култура, са продължително блокирани от липса на историческа информация и хаос.

Както е посочено по-горе, Келтите са били орална култура и всички писмени записи относно тях са направени от римските историци или християнските писания. Всеки е имал своя версия относно разрушението на победената култура и налагането на собствената си ценностна и религиозна система.

Когато се опитах да разчепкам Келтските религиозни практики и вярвания, започнах да мисля за тях като за “месото в историческия сандвич”. Те са били силно повлияни от и са повлияли върху други култури в Европа по това време. След като са се придвижили към Европа и Британия, придвижвайки се на различни места, отново и отново са им оказвали влияние местните културни вярвания и практики.Накрая техните социални, политически и религиозни системи са били значително модифицирани от успешните вълни на нашествениците – които в замяна са приспособили и заимствали някои от техните вярвания.

Веднъж, след като сандвичът е направен е трудно да се разделят отделните съставки. Петната от масло или сос винаги ще полепват по месото и дори да добавят или отнемат от вкуса и аромата му. Така е и с келтската митология. Въпреки нетърпеливите Келтофили вярващи в чистата Келтска култура, Келтските учени предупреждават, че пресъздаването й е невъзможна мечта.

Въпреки това има основание за изпитване на знаците и планетите в границите на Келтската митология не защото тя е по-добра от Гръко-Римския модел , а защото е различна от приетия модел. Предлагам тези истории с надеждата, че те:
1.ще обогатят астрологическото ни разбиране.
2.ще предвидят допълнително прозрение за тези от нас, които нямат Медитеранно етническо наследство, но чиито прадеди идват от много различен географски и социален климат – повтарям отново: различен, а не по-лош или по-добър.
3.създават бъдещи площади за изследване на взаимовръзката между митология, архетип и астрология.

КЕЛТСКИЯТ КРЪГ НА ГОДИНАТА

Искам да започнем приключението в Келтската митография с изследване на значението на знаците в границите на предполагаемите Келтски Осмократни Фестивали. Казвам предполагаеми, тъй като не е сигурно дали Келтите са празнували тези фестивали. Сигурното е, че повечето Келтофили, някои Паганци и в частност Друидите са изследвали тези фестивали. Вярвам, че тяхното значение и митография си пасват със значението на знаците на зодиака. Чиста фантазия от моя страна? Ще оставя на вас да решите.

Това, че Келтите провеждат редовни фестивали, които съвпадат с важните сезонни и астрономически събития е ясно. Тъй като актуалната форма, в която се провеждат е догадка, съвременните учени на Келтската култура и митология вярват, че тези фестивали са важни и в границите на древната Келтска култура, и в съвременното пресъздаване на тази култура.Това, което съм написала тук може да бъде допълнено, оспорено или подобрено. Намерението ми не е да създам догматично тяло на познание, а форум за проучване.

През Келтската година има 8 фестивала. Четири от тях са соларни и за четири се смята, че са лунарни. По-долу са включени подходящите дати за всеки фестивал, както и тяхното значение и сезонна важност. Макар че ще започна това описание с Фестивала на Пролетното Равноденствие, началото на Келтската година е Samhain или около 31-октомври или 1-и ноември. Отбележете, че датите са за Северната хемисфера.

Пролетно равноденствие –21 март

Древните са знаели, че тогава денят се изравнява със нощта. По това време животът изглежда започва отново. Било е време за подновяване, прераждане и възкресение. Келтите са чествали оцеляването през екстремните европейски зими чрез приветстване на Пролетта. Това време се асоциира с енергията и високия дух на Овен. Това е соларен фестивал и поради тази причина е смятан за Мъжествен. Енергията е висока, има желание да се инициира действие, ние сме инстинктивни, импулсивни и уязвими. Има усещане за потенциал и обещание.

Beltain – 30 април

Това е първият от т.н. Огнени фестивали. Той е лунарен и следователно Женствен фестивал. Това е много чувствено време на годината, пълно с вълнение, топлина, красота и обещание. По това време е смятано, че започва лятото и са палени “Бел-огньове” за да се приветства сезона. Добитъка е каран между огньовете, за да се пречисти. Енергията е била висока и хората са били заети с късните пролетни растения. Този период се асоциира с Телец. Това също е било време асоциирано с плодородието, символично изразено чрез танци около Maypole / украсен с цветя и ленти кол/.

Средата на Лятото – 22 юни

Средата на лятото е друг слънчев фестивал и следователно Мъжествен, макар че се асоциира с Рак. Това е една от най-значимите повратни точки на осмократния цикъл. Една история разказва, че това е времето, когато Крал Дъб и Крал Зеленика са се били за надмощие. Макар че Крал Дъб /и Слънцето/ е в силата си той е победен от Крал Зеленика. Друга традиция твърди, че са се сблъскали Слънцето и Луната по това време и Слънцето е изгубило. Това, разбира се, се асоциира с факта, че в средата на лятото Слънцето е най-близо до земята и когато се придвижи нататък, дните стават по-къси , а нощите – по-дълги. Тогава Слънцето става неустойчиво. Макар че сезонът е все още с висока енергия, жизненост, топлина и мощ.

Lughnasadh (Lammas) – 31 юли

Това е друг от Огнените фестивали и Лунен /Женствен/, макар че се среща по време на мъжествения знак Лъв. Жътвата е започнала и храната за животните и хората се прибира и подготвя за съхранение.Макар че Слънцето все още е топло и е време на голяма заетост, подготовката за зимата започва. Има чувство на удовлетворение, тъй като хората виждат плодовете на своя труд.

Есенно равноденствие – 21 септември

Есенното равноденствие е друго време, обозначаващо хармонията и баланса, когато дните и нощите са с еднаква дължина. Това, което е постигнато през пролетта и есента може да бъде видяно и оценено. То е Слънчево и Мъжествено, също се асоциира с Везни. Периода се разглежда като време за край на жътвата, когато последните плодове са прибрани и хората съзнават, че трябва да подготвят и съхраняват ресурсите си, за да оцелеят през идващата зима.

Samhain – 31 октомври

“Samhain” означава “край на лятото”. Това е най-важният фестивал в Келтския календар и се среща, когато Слънцето навлиза в Скорпион. Това е друг лунен фестивал и следователно-Женствен. Ключовите думи за това време са смърт, край, загуба, освобождение, трансформация, прозрение, скрито начало, упадък, мистерия. Това е време да си спомним смъртта и да почетем нейните спомени, както и да приветстваме тъмнината, а не да се плашим от нея. Келтите си напомнят на всеки Хелоуин / което е всъщност Samhain/ времето, когато воалът между световете е тънък и можем да приемем духовете /външните и вътрешните/. Това е началото на вероятно дългата и сурова зима. За древните зимата е олицетворявала време за оттегляне. Не може да отминем факта, че по тези времена суровата зима е означавала, че много младият и крехкият, както и много старият и крехкият може да не оцелеят. Макар че друго Келтско вярване е, че Богинята се оттегля да нахрани растящото дете, Сина-Бог, който ще бъде роден около 21-и декември.

Зимно слънцестоене – 22 декември

Това, разбира се, е слънчев и мъжествен фестивал. Отбелязва се, че Слънцето се завръща и ще се прероди от утробата на Богинята. След изстрадването на най-дългата нощ и най-късия ден на годината, човечеството чества Yule /Коледа/ или средата на зимата и завръщането на Слънцето. Този фестивал се празнува от християните като време на раждане на техния Божи Син. Отново има голяма битка между светлината и тъмнината, толкова могъщо провъзгласена от по-ранния фестивал на Samhain. Слънцето побеждава или Yule се чества като време на радост, мистерия и удивление. Асоциира се с Козирог.

Imbolc – 2 февруари

Времето на първите пролетни лъчи, когато снегът започва да се топи. Това е период на освобождаване и ново начало, макар че времето е все още сурово. Това е Женствен Огнен фестивал в неподвижния /фиксиран/ знак на Водолей . Често това е време за поезия, песни и славословене на Богинята за оцеляването още една зима.Светлината започва да се разширява по това време и пролетта е на път.

Има две интересни особености, които изплуват на повърхността свързвайки Келтската Осемкратна година и Кардиналните и Неподвижни знаци на зодиака. Първата е, че няма фестивали или ритуали / което осъзнавам/ асоциирани с Подвижните знаци. Разбира се, дори обичащите фестивалите келти не могат да празнуват всеки месец от годината! Подбирането на времето на фестивалите им и връзката им с Кардиналните и Неподвижни знаци, и двете обяснени астрономически и сезонно, оставя навън Подвижните знаци.

Следващото нещо за отбелязване е, че четири от фестивалите са определени като Мъжествени и четири като Женствени. Още някои от мъжествените фестивали се срещат, когато актуалният знак има женствена сигнатура и обратно. Това може би не е толкова странно, ако се замислите. Повечето култури имат концепцията за съдържащата се женственост в мъжкото начало / и обратно/ , илюстрирано от китайският символ Ин/Ян. Не е изненада, че дори древните Келти или Нео-Келти имат, като част от своя възглед за света, концепция за мъжкото и женското по-скоро в точен, но мистериозен баланс един с друг, отколкото като дуалистично противопоставяне, което е станало непростима особеност в съвременната астрология.

Как може да бъде използвана тази информация?

Кратката информация дадена тук едва започва да ни помага да разберем колко златни жилки има в келтската митология. В опит да демонстрирам как може да бъде използвана тази информация, ще стесня възгледа си и ще погледна по-отблизо на знака Лъв и на Слънцето.

В Гръко-Римската митология Слънцето често е смятано за Хелиос или Аполон, докато Лъв се асоциира с много митове и архетипи, доминирани обикновено от образа на лъва. В “Митична астрология” Гутман и Джонстоун (1993 p 277) залагат на келтската митология, когато дискутират фестивала на Lughnasadh, /наричан от тях Lammastide/ . Те не само казват, че това е най-урожайния фестивал, но и погребален за Бога-Слънце, който е бил убит по време на Лятното Равноденствие / когато Слънцето е било “победено” и е станало неустойчиво/. След това започват да дискутират други келтски герои, които могат да бъдат асоциирани с това време на годината.

Дали тези асоциации са валидни, собственото ми проучване на астрологията и Келтската митология ме карат да мисля за митичната фигура Mabon като по-задоволителен образ за значението на Слънцето в картата.

Майк Диксън-Кенеди (1996 p 205) ни казва, че Mabon изглежда е универсално честван Уелски бог. Смята, че е еквивалент на римския бог Аполон. Както в случая с много други Келтски божества той се е върнал в Артурския цикъл от митове, макар че тази история е една от много малко известните.

Mabon е бил роден от Богинята Майка Modron, самата тя важно божество. Името й означава просто “майка” , докато Mabon означава “син” (Dixon-Kennedy 1996 p 224). Възможно е също като Великата майка Modron да е била също и Богиня на плодородието и жътвата, което я свързва със знака Лъв. Когато синът й е на 3 години, е откраднат от нея. Можем да видим от тази история, че изчезването на Modron идва от древното вярване, че Слънцето е победено и отслабнало по време на Лятното Слънцестоене.

В по-късния Артурски цикъл историята на Mabon замесва Kai и Bedwyr, които по заповед на Артур търсят Божественото дете. В опит да намерят Mabon тези герои са подпомогнати първо от Ousel / Европейски дрозд, кос/ , последван от Елен, Сова, Орел и накрая Съомга /риба, почитана от келтите като свещена/.Сьомгата им казва, че Божественото дете е затворено в Caer Loyw (Gloucester) от много години . Когато Kai и Bedwyr са го намерили, Modron им казва, че то може да бъде освободено само чрез битка. Те са се върнали при Артур, който “призовава бунтарите на Острова”. Kai и Bedwyr са се върнали при Mabon, носени на перките на Сьомгата, докато Артур и неговите хора са атакували замъка. Kai разбива вратите на подземието и освобождава сина на Великата Богиня от неговия затвор.

Божественото Дете е повтарящ се образ в духовните вярвания на много култури. То въплъщава това, което е съществено, добро и нужно за всички нас. Всяко новородено е емблема на надеждата, фокус върху новото начало и благословение за изтощения и цинично настроен свят. За кратко вътрешният аз е изгубен или скрит зад стена на предубеждение, материализъм или просто инстинкт за самосъхранение. В астрологията Слънцето олицетворява нашата истинска вътрешна идентичност, тази част от нас, която ще засияе, ако й бъде позволено, още въпреки хилядите колонки от хороскопи на Слънчевия знак по вестниците и списанията всеки ден, много от нас чувстват, че разбират все по-малко и по-малко вътрешния си аз.Също много астролози се мъчат да обяснят концепцията за Слънцето на своите клиенти. Лесно сме заслепени от блясъка му , забравяйки, че това, което ни заслепява е собствената ни Божественост. Нищо чудно, че Modron е скрита зад тъмни каменни стени. И нищо чудно, че Артур изпраща най-прославените си и обичани герои да го намерят. Без Слънцето не можем да оцелеем.

Образа на Божественото Дете често визуално е възпроизвеждан от таро картата Слънцето. Голо русо дете язди безгрижно на гърба на Mare / майка му Modron, позната също и като Matrona и понякога бъркана или асоциирана Rhiannon, богиня асоциирана с коня/.

Това красиво дете, освободено от затвора, е Божественото Дете което сме всички ние. Историята на Mabon е нашата собствена история. Обичани от Божествената майка, но дори тя не може да ни спаси от затвора на непознаването на истинския си аз, който е скрит в труден и изискващ свят. Когато децата са заключени в подземие, имаме метафора за скрита или нереализирана градивност плюс образа на неактуализирания аз. Нашето желание за игра, светлина и смях е подтиснато и скрито зад тъмни каменни стени.

Бащата на Mabon е неизвестен и непосочен в тази история. Това отеква като ехо на модерното психологическо убеждение, че тези родени под Слънце в Лъв може да изпитат бащински проблеми. Макар че истинското значение на неизвестния баща на Mabon може да бъде, че нито майката, нито бащата могат да ни помогнат да намерим истинския си “аз”.Това е задача, която трябва да изпълним сами. Вместо това Mabon е подпомогнат от герои и животни.

Магическите животни изобилстват в Келтските легенди. Животните, които са помогнали на Kai и Bedwyr са живяли по тези земи много преди да се знае нещо за Свещеното дете. Макар, че всяко от животните знае друго, което може да помогне. Накрая Сьомгата ги завежда при пленения младенец. Тези животни въплъщават трите елемента – земя, въздух и вода. Липсва само огънят. Това е елементът на вдъхновението, интуицията, куража и нетърпението да бъдем себе си. Още за да стигнат при Mabon, Kai и Bedwyr трябва да бъдат пренесени на перките на Сьомгата за да влязат в реката, да докоснат и да бъдат докоснати от елемента вода.

Огънят и водата са несъвместими елементи, но заедно носят промяна. Отново имаме образа на Мъжественото /Огънят/ и Женственото /Водата/, чествани в Осемте фестивала. Това изглежда е повтаряща се тема в Келтската митология. Нито Слънцето ,нито Лъв се асоциират с водата. Те са символи на огнената, импулсивна, енергична и героична страна от нашата природа. Но в опит да приемем тази част от себе си и да освободим градивния си вътрешен аз, ние трябва като Kai и Bedwyr да се намокрим, да приемем своята хранеща , състрадателна, чувствителна природа. Една част от героя /Артур/ трябва да се бие, за да освободи детето, докато другите играят по-малко очевидна и по-мистериозна роля. От нас се изисква да комбинираме очевидно противоположни елементи, за да постигнем цялост.

Келтската легенда за Mabon ни позволява да разкрием фундаменталната загадка за значението на Слънцето. В опит да освободим същностния си аз се нуждаем да бъдем герои. Но истинските герои не само се бият, те също и:

-се приспособяват към земята.
-се вслушват в инстинктите си /въплътени в легендата от свещените животни/.

Когато направят това, те ще разрешат загадката. Чрез връзката с елемента вода ще намерят съчувствие към себе си и другите, които са изгубени. Само тогава ще бъдат способни да разбият стените на затвора и да освободят Божествената Светлина, магическото дете, Слънцето.

Знака на нашето Натално Слънце показва как се бием, за да приемем вътрешната светлина. Неговата домова позиция показва къде се бием. Двете заедно показват къде трябва да намерим състрадание и чувствителност. Само тогава можем да обуздаем силата, която е Вътрешно Слънце.

Митологията се използва в астрологията, когато ни помага да намерим скритото, кодирано значение на аз-а. Какъвто и мит или архетип да изберем, целта е просветление. Да се придържаме само към една митологична система може да ни попречи да прозрем други важни истории и знаци.

Copyright © 1998 by Janet Webber
All Rights Reserved

http://www.aplaceinspace.net/articles.html

Бих вдигнал срещу слънцето ръка, ако и то ме предизвика...

РАННА ИРЛАНДСКА АСТРОЛОГИЯ: ИСТОРИЧЕСКИ
АРГУМЕНТ
Peter Berresford Ellis
http://cura.free.fr/artic-en.html

Във всички истории на западната астрология има любопитен пропуск. Няма препратки към древните Ирландски нито – наистина – към древните Келтски астрологически практики. Фактически, единственото сериозно научно изследване върху Келтската астрология е било публикувано във Френски академичен журнал през 1902г. Тази дисертация, в светлината на съвременните проучвания, е отворена за дебат.

Главната причина за отхвърлянето на предмета, най-малко през последните 50 години, несъмнено е било вредното и коварно влияние на Робърт Грейвс и неговата The White Goddess / Бялата богиня/. Тази книга е направила мечешка услуга на тези, които са искали да изучават реалностите на Келтската космология и специално, практиката на астрологията. Грейвс не е бил Келтски учен. Неговите високо въображаеми измишльотини за т.н. “дървесен календар” и “дървесен зодиак” са вдъхновили порой от книги, претендиращи да са “Келтска астрология”. Грейвс и неговите последователи за нещастие са притежавали богато въображение, но техният “дървесен зодиак” няма нищо общо с реалностите на древния Келтски свят.

Не е това мястото да дисекцираме басните на Грейвс. Това изисква обширна статия. В тази полемика възнамерявам да се огранича до кратко изложение на историческата реалност на астрологията в Ирландското общество. Ирландия е била и все още е част от Келтския свят. Келтите от 3 век пр.н.е. са постигнали най-голямата си експанзия в Европа. Те са окупирали територия през Европа от Ирландия, на запад към централната част на Турция /Галатия/, на изток към Азовско море и северно от Белгия, южно в Италия, към Анкона, южно към Кадиз на Иберийския полуостров. Те са били една от най-великите открити цивилизации в Европа , първата Северноевропейска цивилизация, която се е появила в писмената история.

Макар че имаме стотици текстове и писания на континентални Келтски езици, датиращи от 4 век пр.н.е., най-ранните ни останки от обширната литература на Островните келти, ирландци и уелсци, не датират по-рано от 6-ти век пр.н.е.

Гръцките и латински писатели показват ясно, че келтите са били не само напреднали в астрономията, но също са били почитани, специално от гърците, за техните “ догадки по звездите”. Дори римляните, от Цезар до Плиний отдават дължимото на тяхната астрономия. Едно от първите,които е посочил е, че древните келти са вярвали, че светът е кръгъл /а не плосък/ е бил Марциал (c. AD 40-103/4), който е приветствал келтските предшественици.

Популярният 1st Century BC Coligny Calendar, който се е смятал за най-обширния документ на Келтски език, но сега задминат от други изумителни открития, е датирал по оригинални изчисления от своите астрономически калкулации и изследвания. Този високо изтънчен лунарен и соларен предсказател е бил, съгласно водещия Келтски учен, д-р Гарет Олмстед, конструиран за пръв път през 1100 пр.н.е. Важно е да се посочи, че концепциите на календара са намерили паралел във Ведическата космология. Ще се върнем към това по-късно.

Гъркът Хиполит (AD 170-236), е бил този, използвал по-ранен източник, който посочва, че древните келти са предсказвали бъдещето по звездите чрез цифри и числа след маниера на Питагорейците. Мястото изключва възможността за дискусия при спора, който се е породил в Александрийската школа на гръцките писатели дали келтите са взаимствали идеите си от питагорейците или обратно. Този удивителен спор сред гръцките учени започнал през 2-и век пр.н.е. и е продължил няколко века. Концепцията, че гърците са взаимствали от келтите, е намерила добър адвокат в лицето на родения в Атина учен Климент от Александрия (c. AD 150 - AD 211/216).

Обръщайки се към позицията на Ирландия, доказателството сочи, че ирландците, както и останалата част от Келтския свят, са били високо напреднали в астрономическото изследване, в частност при конструирането на календари. Един от първите ирландци, които можем да наречем признат експерт в тази област, е бил Mo-Sinu maccu Min (d. AD 610), абат на Bangor, Co. Down. Неговият ученик Mo Chuaróc macc Neth Sémon of Munster се смята, че е написал основен труд по астрономически изчисления. Уви, екземпляр от него изглежда, не се е запазил, но имаме подобен труд от Cummian (d. AD 633), професор от Clonfert, Galway. Тогава имаме астрономически текст от средата на 7-и век от Aibhistin / по-известен като Августин и често бъркан с Августин от Хиппо/. Aibhistin е бил най-ранният средновековен писател, дискутиращ въпроса за приливите и отливите във връзка с фазите на луната.

Юлианският календар е бил представен в Ирландия в края на 5-ти век пр.н.е, с идването на християнството, измествайки местните календари. Но най-вълнуващото съвременно откритие е била “изгубената” Ирланска Великденска таблица през 84-та година, покриваща 438-521 сл.н.е., открита през 1980г в Библиотека Антониана, в Падуа. Това е бил календарът или computus, препоръчван от Colmbanus в прочутото му писмо до папа Григорий в подкрепа на Келтското датиране на Великден. Става ясно от календричните проучвания и астрономически трактати, че формите на астрологията, практикувани в Ирландия от представянето на християнския период са били същите – практикувани от гръко-римляните по същото време.

Гръко-Латинските форми са изместили местната ирландска система, когато християнството и латинското учение са навлязли в страната. Тази система е била добре установена в Ирландия от 7 век сл.н.е.от когато датират най-ранните оцеляли текстове по астрономия и астрология.

През 12 век сл.н.е. ново Арабско учение е преминало в Ирландия, донесено от завръщащи се ирландски духовници и учени, които са преподавали в големите университети на Европа като тези в Болоня, Падуа и Монтпелие. Отец Франсис Шоу SJ e посочил, че по това време ирландските практикуващи медици и лекари, които са били познати в Европа, са възприели арабските медицински идеи. Както казва Отец Шоу “Арабската медицина има за сестри арабската философия и арабската астрология.”

По време на периода от 12-ти до 17-ти век сл.н.е.ще открием много трудове по арабска астрономия и астрология, които са преведени на ирландски и, че ирландските астрологически практики са усвоили арабски форми, които са били последвани също в останалата част от Западна Европа. Една от тези области, в която учените трябва да работят с многото непреведени и нередактирани ирландски медицински текстове, където е използвана астрологията. Преди 1800г ирландският език съдържа огромна колекция от медицински ръкописи.

С английските нашествия през 17-ти век местните астрологически традиции бързо са потушени и астрологията е станала провинция на колонистите и тяхната култура. Една от последните местни работи е написана от йезуитския свещеник от Co. Down, Отец Manus O'Donnell SJ в средата на 17-ти век, базираща се на Lunario of Geronymo Cortes, която в последствие е била преведена, представена и редактирана с бележки и речник от F.W. O'Connell and R.M. Henry и озаглавена An Irish Corpus Astronomiae (David Nutt, London, 1915).

Можем да проследим това историческо развитие на ирландските практики в лингвистичен режим, в най-ранните писания ще открием, че речникът, използван за наименуването на зодиака, планетите, галактиката и констелациите е даден в местни концепции.

Констелацията на Лъв е била позната като An Corran , което означава сърп за жънене. Следващия път като погледнете Лъв, отбележете поредицата от ярки звезди изгряващи над Regulus във формата на въпросителен знак ? , който логично наподобява полумесец. Марс е наречен An Cosnaighe или “защитникът”. Венера е идентифицирана с най-малко три от древните имена, както и Меркурий. Оцеляли в съвременността са Manx, Полярната звезда е била An Gaelin – блясъците, които осветяват пътя към дома. Галактиката на Млечния Път е наречена Bealach na Bo Finne /пътят на бялата крава/ . За Слънцето и Луната имаме изненадващо обширен речник в Стария ирландски. Има пет имена за Слънцето и шест – за Луната.

Вероятно е излишно да добавя, че тези понятия са подплатени със задължителния математически технически жаргон, изискван за практиката на астрономията и астрологията. Някой може да уточни, че докато този речник все още оцелява в ирландския, английските еквиваленти са заемки от гръцки, латински и арабски.

Когато гръко-латинските идеи са се внедрили в ирландските възприятия, отбелязваме промяна в речника. Местните идеи за планетите и зодиакалните знаци са започнали да се приспособяват към гръко-латинските концепции, които са били първите преведени на ирландски. Например:

Овен е станал An Rea или Reithe, превод от овен / aries – латинска дума за овен/; така констелацията Рак е била известна като An Portan, ракът. Тъй като в древния ирландски не е имало дума за Лъв, е използвана Cu – голямо куче, докато Дева е станала Oighbhean, младо момиче; Козирог е станал Pocan, козелът; Стрелец е бил An Saighead, стрелец или войник, и т.н.

Можем да видим области, където местните и внесените концепции вървят ръка за ръка, като например Орион е наречен An Selgaire Mhor/ Великият Ловец/, но Поясът на Орион е бил наречен Buaile an Bhodaigh /ограда или пояс или просветленият/.

Крайният лингвистичен процес в ирландския е след усвояването на арабските учения – представени през 12 век сл.н.е. и скоро дори преводите на имената са приспособени към просто ирландизиране на чуждата дума. Така Орион е станал Oirion, Овен- Airges, следвани от Leo, Saigitairius, Mercuir, Uenir, Joib и Mars. Съвременният ирландски астрономически речник / в понятията за планетите, констелациите и т.н./ сега основно е съставен от заемки, точно като английският астрономическо-астрологичен речник.

По време на ранния 20-ти век, когато е имало подновяване на интереса към астрологията, изследователи, виждайки този огромен заемен речник, са направили грешното заключение, че в Ирландия не е имало местни традиции по астрономия и астрология. A.H. Allcroft (The Circle and the Cross, 2 vols, Macmillan, London, 1927) and Lewis Spence (The History and Origin of the Druids, Rider and Co, 1949) са вярвали, че не е имало напреднали местни традиции. Разбира се, вярно е точно обратното. Наистина, както Dr Dáibhi Ó Cróinin е посочил в прекрасната си книга Early Mediaeval Ireland 400-1200, Longman, 1995, ирландските астрономи са вършели работа, която е била далеч по-напреднала и прецизна, отколкото техните европейски съседи. Списъкът от астрономически наблюдения върху ярки звезди, комети, еклипси и т.н. записани в аналите и хрониките са били много по-старателни, отколкото в повечето европейска документация.

Би било странно, ако ранните ирландци са били високо напреднали в астрономията без да практикуват астрология. Доказателството идва от първите оцеляли ирландски астрологически карти, датиращи от 8-9 век. Те могат да бъдат намерени в швейцарските и немски библиотеки, както повечето ирландска литература от този период. Като изключение, забележително намираме някои от знаците на зодиака издълбани върху Ирландските Високи Кръстове, какъвто е ранният кръст от 10-век на Muiredach в Monasterboice.

Наистина, в староирландския е имало най-малко седем думи за астролог: Rollagedagh / този, който получава знание от звездите/; fisatoir / този, който получава знание от небесата/, все още намиращата се в Manx fysseree като дума за философ; eastrolach / този, който получава знание от Луната/, fathach / този, който е стъпил в пророчеството/; neladoir / този, който пророкува от небето/ , realt-eolach/ този, който е обучен в астрологията/ и realtoir. Педантично погледнато, neladoir е спорна като значение на “облачен гадател”, но в ръкопис от 14-ти век срещу “астролог” е обяснен така.

В Законите на Брейхън / Brehon Laws/ откриваме, че астрономите/астролозите трябва да бъдат квалифицирани. Свидетелството за foirceadlaidhe е било свидетелство за петата степен на мъдростта, където човекът е трябвало да докаже познанията си по астрономия и астрология. Най-ранната дума за хороскоп в ирландския се среща като nemindithibh, посочена от Dr Whitley Stokes в Thesaurus Palaeohibernicus. Nem = небе, докато nemgnacht означава изучаване на небесата, вероятно нашата най-ранна дума за астрология. Indithem е акт на обмисляне/ разглеждане.

Като смазващо доказателство, че предсказателната астрология е практикувана в древна Ирландия човек трябва само да се обърне към многобройните препратки към ирландските митологически текстове, които пренебрежително са били наричани “псевдо”-истории. Ще намерите легенди и разкази от древната ирландска история, които попадат в ума на учения като сива зона между митологията и историята. Историите са пълни с препратки към рождени карти, начертани от Друидите, както и от християнските духовници. В един текст, приписван на 7-и век има въпрос, зададен от Cillin, който оборва теорията на някои критици, че древните ирландци просто са търсели поличби от облаците. Denamh me an learsgail na realtai. Cen uair rathciuil agam? / “ Направи ме карта на звездите. Кой час е благоприятен за мен?”/ Сега понятието learsgail na realtai, карта на звездите прави ясно какво се е търсело – хороскоп.

Най-важно е изложението, дадено от Felim Bocht O`hUigiunn през 14-ти век 'bi uair ag an impidhe na reaht-eolais ' – винаги има подходящ момент да се зададе въпрос на звездите / или да спечелиш звездно познание/. Всеки съвременен хорарен астролог ще ви каже това.

В ирландска поема от 8-и век се подкрепя идеята, че древните ирландци не са започвали работа и не са строили къщи без да се предскаже от астролога подходящия момент. Една версия казва:

I have heard there was a house building
In Tuaim Inbhir
Nor is there a house more auspicious
with its stars
with its sun and its moon

Стигаме до най-важния въпрос: уместно е да се попита дали нещо е могло да бъде спасено от най-ранните ирландски традиции преди представянето на гръко-латинските форми? Все още е рано да се правят преценки, но началните проучвания показват, че древните ирландци и наистина, древните келти са практикували предсказателна форма на астрологията, която има паралел с ранните индийски форми, които сега наричаме Ведическа астрология. С други думи, изучаването на лингвистичните концепции, ранните космологични мотиви и календарните философии и на Келтската / обхващаща всичко от древната ирландска/, и на Санкритската/Ведическа култура дава път назад към общите индо-европейски корени на нашите култури.

Това не е толкова изненадващо. Повечето читатели осъзнават индо-европейската хипотеза и знаят, че от всички Европейски култури, Ирландия е запазила много повече връзки с индийския бранш на индо-европейската култура отколкото хората от другите европейски държави. Връзките между древната ирландска култура и санкрит/ведическата култура са били коментирани от учените от 19-ти век. През 1815г Adolphe Pictet е посочил тези връзки в De l'affinite des langues celtiques avec le Sanscrit. Професор Myles Dillon (1900-1972) е бил един от водещите пионери в това обаятелно учебно поле, показвайки общите точки в митологията, социалните обичаи и в закона. Има много точки в справка със Закона на Sénechus , или както е познат в днешни дни, Брейхънските Закони и Индуски Закони. Но общата връзка между езиците е голяма.

Както д-р Калвърт Уоткинс от Харвардския Университет е посочил: Келтските езици и особено староирландският изразяват забележителна архаична и консервативна лингвистична традиция в Индо-Европейската традиция. Класическият староирландска номинална и вербална система на 8-и век на Християнската ера е далеч по-истинско отражение на събитията в Индо-Европа, отколкото е Латинската система преди повече от хиляда години. В синтаксиса на словореда структурата на архаичното староирландско изречение може да бъде сравнено само с изречението във Ведическия Санкрит или Hittite на Старото Кралство.

През 1895г д-р Хайнрих Зиммер е изследвал съответстващите космологични възприятия в най-ранния оцелял Келтски календар, този от Coligny, и Ведическата космология. Финалната дума потвърждаваща това, принадлежи на подробния анализ на д-р Олмстед.

Идеята, че тези “пътепоказатели” трябва да доведат до факта, че древната келтска астрология и Ведическата астрология също имат обща връзка, друг оцелял паралел, беше запратена в “остър релеф” от малка глоса от ирландски ръкопис от 9-ти век във Вюрцбург. Думата budh е тълкувана като “огнена точка” и “планетата Меркурий”. Разбира се, Glossary/ Речник/ на Кормак от 9-ти век / ранен ирландски речник/ обяснява, че budh/bott означава “огън на Айни”. Айни е била ирландско божество, смятано за лунната богиня, макар че тя се появява в мъжки образ, както и във женски.Ако budh е било име за Меркурий, тогава той се приближава до Ведическата игра на топка.

Boudi и budh присъстват във всички келтски езици. Означава – всичко победоносно, дарбата на преподаването, постижението, ликуването, достойнството и т.н.В съвременен Бретон например boud означава “да бъде”. Ще видите произхода в името Bouddica, по-често срещано в английския като Boadicea, келтската кралица воин на Iceni, която се е борила срещу римляните през 60 сл.н.е. Важното е, че думата се среща на санкритски и Buddha е последната вариация на budh. Това е титлата, дадена на Sakyamuni Gautama – Просветеният. Това, което е важно е, че във Ведите планетата Меркурий е също позната и като budh.

Може ли келтският бранш от индо-европейската култура и санкритският бранш от индо-европейската култура да споделят еднаква концепция? Какви други общи концепции имат келтите и ведите при изследването на нощното небе? Вярвам, че това проучване евентуално ще посочи пътя към най-ранните форми на келтската астрономия и астрология. Староирландското име за месец юли е било Boidhmis /месецът на Boidh/ .Поясът на Орион, както посочих преди, е бил BuaiIe an Bhodaigh. А Budh na Saoghal е било понятие за “световно познание”.

Проучването продължава и аз съм убеден, че добрият ми приятел професор Gearoid Mac Eoin е склонен да вярва, че budh на ирландски е само “ призрачна дума”, елемент произхождаш от думата birth /раждане/ , живот често даден като findbudh и който е пропуснат да бъде идентифициран от Micheal O`Cleirigh, съставител на Focloir no Sanasan Nua , първият издаден ирландски речник, отпечатан в Лувен през 1643г. Има все още много да се сортира лингвистично преди да теглим финалната черта, но тези проучвания демонстрират ранните ирландски схващания за космологията.

Естествено, повечето астролози без съмнение искат да видят финалното доказателство, колекция от специфични ранни ирландски или келтски карти – сравними с оцелелите гръцки хороскопи на Ветиус Валенс, или Критодемус или Антигон от Никея. Такива карти все още трябва да бъдат намерени и идентифицирани. Не съм оптимист за това. Имаме късмет, че в Базел са запазени оцелели ирландски карти от 8-9-ти век. Голяма част от ранния материал е бил унищожен през 17-ти и 18-ти век по време на концентрирани опити да се смаже ирландския език, книги и ръкописи. Съмнявам се, че ще намерим нещо, което предшества средновековния период. Не твърдя обаче, че ситуацията е без всякаква надежда.

Полето на проучване е широко и за съжаление трудно за заелите се с него. За да дам идея за проблема, голямото богатство на медицинските книги на ирландски език са все още недокоснати от изследователи и преводачи. Нашето познание за ирландската митология се базира на около 150 разказа. Професор Куно Майер и Елиънор Хъл са изчислили, че има около 400 идентифицирани текста, които все още не са изследвани и още 50-100, все още скрити в библиотеките. Това дава представа за огромните размери на задачата , свързана с проучване на ирландските ръкописи.

Текстове на континентален келтски са били открити в настоящето. През 1993г бронзова табелка с 200 реда от легален материал на келтски са били открити в Северна Испания. Макар че Coligny Calendar остава нашия главен текст от пре-Гръко-Римския период, давайки информация за ранната келтска космология.

Това, в което можем да сме сигурни в днешно време е, че ирландците / и основно келтите/ са имали дълга традиция в изучаването на астрологията във времето преди християнството и идването на гръцкото и латинско учение. Можем да очертаем развитието на ирландската астрология сравнително лесно от 7 век сл.н.е., когато са оцелели нашите записи на ирландски и хиберно-латински. Но за всичко отнасящо се за този период трябва засега да се обърнем към Coligny Calendar.

Една точка не може да бъде прекомерно стресираща: че тази дълга и богата традиция на келтската астрология за съжаление е била пренебрегната и подтисната от тези, които са предпочели да следват фантазиите и басните на Робърт Грейвс и неговия “дървесен зодиак”. До ден днешен, в ирландски и по-широк келтски контекст, ние не сме способни да видим звездите по дърветата!

Notes
[1] 'L'Astrologie chez les Gallo-Romains', H. de la Ville Mirmont, Revue des Études Anciennes, Vol.4, 1902. « Text
[2] 'The Gaulish Calendar: A Reconstruction from the Bronze Fragments from Coligny with an analysis of its function as a highly accurate lunar/solar predictor as well as an explanation of its terminology and development ', Dr Garrett Olmsted, Dr Rudolf Habelt GmBh, Bonn, 1992. « Text
[3] Mo-Sinu maccu Min and the computus at Bangor', Dr Dáibhi Ó Cróinin, Peritia, 1982. « Text
[4] 'A Seventh Century Computus from the Circle of Cummianus' by Dr Dáibhi Ó Cróinin Proceedings of the Royal Irish Academy, vol. lxxxii (1982). « Text
[5] 'On Augustin, an Irish 'writer of the 7th Century' by Dr William Reeves, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol ii, 1861, and 'On the pseudo Augustinian treatise De Mirabilius & etc' by Mario Esposito, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol xxxv, 1918-20. « Text
[6] 'The 'Lost' Irish 84 year Easter Table rediscovered', by Drs D. McCarthy and Dáibhi Ó Cróinin, Peritia, 6-7, 1987/8. « Text
[7] 'Irish Medical Men and Philosophers' by Francis Shaw SJ, in Seven Centuries of Irish Learning 1000-1700 ed. Brian Ó Cuív, Mercier Press, Cork, 1971. « Text
[8] An example of one such text is An Irish Astronomical Tract, based on a Medieval Latin version of a work by Messahalah, edited by Maura Power, Irish Text Society, London, 1914. Also: 'Remarks on a Cosmographical Tractate in the Irish Language in the library of the Royal Irish Academy', Maxwell II. Close, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol vi, 1900-1902. « Text
[9] The basic references for Old and Middle Irish vocabularies are: Dictionary of the Irish language: based mainly on Old and Middle Irish Materials, Royal Irish Academy, Dublin, 1983; Cormac’s Glossary, trs. and annotated by John O'Donovan, ed. with notes by Whitley Stokes, Calcutta, 1868 and O' Davoreen's Glossary (c. 1554-69) ed. Whitley Stokes, Halle, Germany, 1904. « Text
[10] 'The Chronological Apparatus of the Annals of Ulster AD 431-I 131', D. McCarthy, Peritia, 8(1994): see also Chronology of Eclipses and Comets AD 1 - 1000b3'D. Justin Schove, The Boyd ell Press, Suffolk, 1984. « Text
[11] 'Notes on the Irish Zodiac Preserved in the Library of Basel', Henry S. Crawford, Journal of the Royal Society of Antiquaries of Ireland, vol iv, 1925. and 'Illuminations and Facsimiles from the Ancient Irish Mss in the Libraries of Switzerland, Dr Ferdinand Keller, trs Dr William Reeves, Ulster Journal of Archaeology, vol iii. « Text
[12] See note 9 (above). « Text
[13] Celt and Hindu, Myles Dillon, University College, Dublin, 1973, and Celts and Aryans, Myles Dillon, Indian Institute of Advance Study, Simla, Navrang, New Delhi, 1975. « Text
[14] 'Indo-European Metrics and Archaic Irish Verse', Calvert Watkins, Celtica (Dublin Institute for Advanced Studies), 1963. « Text
[15] See note 2 (above). « Text
[16] 'On the Celtic Languages of Continental Europe', Karl H. Schmidt, Bulletin of the Board of Celtic Studies, Cardiff vol. xxviii, 1979. 'Gaulish and Celtiberian Poetic Inscriptions', Dr Garrett Olmsted, The Mankind Quarterly, vol xxvii, no 4, 1988. « Text

To cite this page:
Peter B. Ellis: Early Irish Astrology: An Historical Argument http://cura.free.fr/xv/11ellis1.html

Бих вдигнал срещу слънцето ръка, ако и то ме предизвика...

Редактирано от Moйpa на 06.04.04 11:29.